Решение по дело №1324/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 380
Дата: 20 юли 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Милена Николова
Дело: 20213110201324
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ в публично заседание на осми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Николова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Милена Николова Административно
наказателно дело № 20213110201324 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ХР. Й. Ж. срещу Наказателно постановление
№ ЗЖ 8 от 30.03.2021 г., издадено от директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – гр. Варна (ОДБХ – гр. Варна), с което на основание
чл. 469 от ЗВД на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на разпоредбата на чл.
109, ал. 1 от Наредба № 41/10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които
се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия,
към пансиони и приюти за животни вр. чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗВД.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за нарушение на
материалния закон поради несъставомерност на деянието, както и за
допуснати съществени процесуални нарушения.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, редовно
призована, не се явява, не се представлява.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна
1
Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Варна чрез процесуалния
си представител – главен юрисконсулт Е.Р. изразява становище за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли за
неговото потвърждаване, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:

От фактическа страна се установява следното:
С разпореждане № 1 от 16.10.2020 г. св. Д. Б. Д. (главен инспектор в
отдел ЗЖ при ОДБХ – Варна) преустановил експлоатацията за срок от 6
месеца до 16.04.2021 г. на обект рег. № 9102-0082 – Общински приют за
безстопанствени кучета (ОПБК – с. Каменар), находящ се в с. Каменар,
община Варна, област Варна, собственост на Община Варна, предназначен за
отглеждане на безстопанствени кучета с капацитет 197 кучета, като в момента
на издаване на разпореждането се отглеждали 0 бр. животни с технология на
отглеждане: индивидуални и групови клетки. Причината за издаване на
разпореждането се изразявала в неизпълнени указания и срок за извършване
на конкретно предписани в предписание № 15/16.07.2020 г. на ОДБХ – гр.
Варна ремонтни дейности.
На 27.11.2020 г. била извършена проверка от св. Д. по сигнал за
настанени кучета. При проверката се установило, че в обекта има настанени
кучета за период от 24 часа – майка със 7 бр. малки кучета. В тази връзка св.
Д. издал предписание № 17 от 27.11.2020 г. на жалбоподателя Х.Ж., в
качеството му на управител на приюта, да не се настаняват кучета в ОПБК –
с. Каменар за срока на действие на Разпореждане № 1/16.10.2020 г.
След извършване на проверката постъпил нов сигнал за настанени
кучета, като на 17.12.2020 г. отново била извършена проверка от св. Д., който
установил, че в двора на приюта са настанени отново същите осем броя
кучета.
Св. Д.Д. приел, че въззивникът не е изпълнил предписание № 17 от
2
27.11.2020 г. – да не се настаняват кучата в ОПБК – с. Каменар за срока на
действие на Разпореждане № 1/16.10.2020 г. за преустановяване на работата
на приют с рег. № 9102-0082, а именно за срок до 16.04.2021 г., поради което
на 21.12.2020 г. съставил срещу въззивника акт за установяване на
административно нарушение по чл. 109, ал. 1 от Наредба № 41/10.12.2008 г.
за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат
домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни. На
същата дата АУАН бил връчен на въззивника, който написал възражение, че
не е съгласен с изложените обстоятелства.
В срока по 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН.
На 10.03.2021 г. директорът на ОДБХ – гр. Варна издал обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел Д. Б. Д., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са
логични, и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално
легитимирана страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е
изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по
реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 109, ал. 1 от Наредба №
3
41/10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат
и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти
за животни: „Управителят на приюта е отговорен за организацията на
работата на приюта, за спазването на ветеринарно-санитарните предписания,
за набиране на доброволци за работа в приюта, за спазване на изискванията за
хуманно отношение към животните и за поддържане на документацията
по чл. 44, ал. 2 ЗЗЖ.“
В чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗВД е регламентирано задължение на контролните
органи, когато при извършване на проверки в обектите по чл. 129, ал. 1
установят нарушения, в зависимост от вида и тежестта им, да дават указания,
в които определят срокове за отстраняване на нарушенията. Съгласно т. 1 на
ал. 2 мерките по т. 1 се прилагат с предписание.
При анализа на приложимата нормативна уредба съдът намира, че от
обективна страна въззивникът е извършил действия, с които формално е
осъществил състава на нарушение на чл. 109, ал. 1 от Наредба №
41/10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат
и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти
за животни вр. чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗВД, тъй като в обекта е имало настанени
кучета въпреки дадено задължително предписание на контролните органи
преди това да не се настаняват такива.
Действително отговорността за изпълнението на предписанието е на
управителя на проверявания обект – ОПБК – с. Каменар съгласно цитираната
по-горе разпоредба на чл. 109, ал. 1 от Наредба № 41/10.12.2008 г. за
изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат
домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни.
Въпреки това, съдът намира, че следва да направи преценка за
маловажност на случая съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение
№ 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима по арг. от чл. 11
ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (в
случая административно нарушение) с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
4
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В настоящия случай съдът намира, че деянието не се отличава с висока
степен на обществена опасност, тъй като са налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства. В случая деянието се изразява в прибиране на
безопасно място, а именно в ОПБК – с. Каменар на агресивно бездомно куче
(майка) заедно с новородените й кучета, което деяние, въпреки че
представлява административно нарушение, се явява общественополезно, а не
общественоопасно. Следва да се отчете, че прибирането на бездомните кучета
по никакъв начин не довело до настъпване на каквито и да е било вредни
последици. Напротив – прибирането на кучетата от една страна е полезно за
самите тях, а от друга страна осигурява безопасността на хората, обитаващи
кв. Владислав Варненчик в гр. Варна. Действително предписанието от
27.11.2020 г. не е обжалвано и е влязло в сила, но разпореждането за
преустановяване на експлоатацията на обекта е обжалвано от кмета на
Община Варна, поради и което същото не е влязло в сила и към процесната
дата не е породило каквито и да е било правни последици, включително
задължения за управителя на приюта.
При тези обстоятелства съдът намира, че деянието представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Наказващият орган не го е
приложил, поради което наказателното постановление следва да бъде
отменено поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъла е
и тълкуването, дадено в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЗЖ 8 от 10.03.2021 г., издадено от
директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Варна, с
което на основание чл. 469 от ЗВД на Х.Й. Железяров е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от Наредба № 41/10.12.2008 г. за
изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат
домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни вр. чл.
5
131, ал. 2, т. 1 ЗВД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6