№ 17161
гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110143387 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1785,87 лева,
представляваща сбор от регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 1770,87 лева за щети по автомобил с
рег. № РВ7622МК, причинени при ПТП на 25.07.2022 г., настъпило в гр.
Първомай, ул. „Омуртаг“ № 2 между МПС с рег. № РВ 7622МК и МПС с рег.
РВ4414РР, за която при ищеца е образувана щета № 44011512205206, и от
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба – 02.08.2023 г., до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 156,26 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 28.10.2022 г. до 01.08.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 25.07.2022 г., около 18.20 ч. в гр.
Първомай, ул. „Омуртаг“ № 2 между МПС с рег. № РВ7622МК и МПС с рег.
РВ4414РР настъпило ПТП. При управление водачът на лек автомобил „БМВ
320“ с per. № РВ 4414 РР - Е. У., удря спрелия пред него лек автомобил „Форд
Турнео“ с per. № РВ7622МК, въз основа на което по последния били
причинени щети. Увреденият лек автомобил бил застрахован към момента на
произшествието със застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото дружество.
1
При ищеца била заведена претенция под № 44011512205206 от 28.07.2022 г. за
изплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди. Твърди се,
че било определено застрахователно обезщетение в размер на 1770,87 лева,
която сума била заплатена по сметка на сервиза - „Ауто Василеви“ ЕООД,
извършил ремонта на увредения автомобил. С оглед на това се поддържа, че
ищцовото дружество се суброгирало в правата на застрахования увреден водач
срещу причинителя на вредата, респ. неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, че към момента на
инцидента виновният водач имал такава застраховка при ответното
дружество. Посочва се, че с регресна покана ответникът бил поканен да
заплати процесната сума. Твърди се, че ответникът отказал да заплати
обезщетението. Направено е искане за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва се механизма на ПТП,
твърдян в исковата молба, вината на водача на МПС с рег. № РВ4414РР,
твърдяната причинно-следствена връзка между ПТП-то и претендираните
вреди, вида, характера и степента на увреждането. Сочи се, че вината за
настъпване и реализиране на процесното ПТП е изцяло на водача на лек
автомобил „Форд Турнео“ с per. № РВ7622МК, който е нарушил правилата за
движение по чл. 25 и чл. 26 от ЗДвП. Посочва se, че същият е предприел
излизане от крайпътен имот „авторемонтно хале“ и без да се съобрази с
останалите участници в движението, като е поставил в невъзможност водача
на лек автомобил „БМВ 320“ с per. № РВ4414РР да реагира своевременно на
внезапно появилата се опасност. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Направено е искане за
присъждане на разноски. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, че на 25.07.2022 г., около 18.20 ч. в гр. Първомай, ул. „Омуртаг“ №
2
2 между МПС с рег. № РВ7622МК и МПС с рег. РВ4414РР настъпило ПТП и
към този момент лек автомобил „БМВ 320“ с per. № РВ 4414 РР е имал
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество.
Видно от находящата се на л. 106 застрахователна полица, към момента
на настъпване на процесното ПТП ищецът е бил застраховател по застраховка
„КАСКО“ на МПС с рег. № РВ7622МК.
От приложения към исковата молба протокол за ПТП и събраните по
делото гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Х. М. Х. и
Евтим Андриянов Момчилов (с имена Е. У. по представения на съда документ
за самоличност, издаден от турските органи), явяващи се участвалите в
произшествието водачи, се установява механизма на процесния инцидент.
Съдът констатира противоречие между показанията на двамата водачи.
Следва да се посочи, че съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля Х.
М. Х. като логични, последователни и подробни. От разказаното от свидетеля
се установява, че същият е бил водач на МПС с рег. № РВ7622МК. Преди
процесния инцидент свидетелят е предприел маневра за излизане от халето, в
което е бил паркиран автомобилът, като преди предприемане на движението
се е огледал дали има друг автомобил на пътя и след това е излязъл от обекта.
Едва след излизане на пътното платно, задействане на ръчната спирачка и в
момента на преустановяване движението на автомобила и предприемане на
излизане от същия, същият е бил ударен от страната на шофъора от автомобил
МПС с рег. РВ4414РР, управляван от свидетеля Евтим Андриянов Момчилов.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Евтим Андриянов Момчилов
единствено в частта относно датата и мястото на инцидента, управлението на
процесните автомбоили от съответните лица, обстоятелството, че свидетелят
се е движел със скорост около 30 км/ч по време на инцидента и относно
поведението му в автомобила по време на инцидента, доколкото единствено в
тази част показанията на свидетеля се отличават в точност,
непротиворечивост, пълнота или се подкрепят от останалата доказателствена
маса. Свидетелят Х. също посочва, че автомобилът, управляван от Момчилов,
се е движил с по-висока скорост – около 30 км/ч, въпреки движението му на
територията на паркинга на заводите. Показанията на свидетеля Момчилов в
останалата част не са надежден източник на информация, доколкото се
констатира вътрешна противоречивост в разказаното. Свидетелят в началото
3
на разпита си посочва, че разстоянието, когато за пръв път е видял другия
автомобил, нямало дори метър, а по-нататък в разпита посочва, че чак когато е
бил ударен от другия автомобил, го е видял. Противоречиво свидетелят сочи,
че към момента на удара, свидетелят е гледал в чантата си, разположена на
пасажерското място, което се е случило не на улицата, а във фабриката. По-
рано при разпита си обаче посочва, че ударът е настъпил, след като другият
автомобил е излязъл от халето, но не е посочено този автомобил да е влизал
във фабрика. Видно от съставения двустранен протокол, подписан от водачите
и с отбелязана вина за ПТП именно на водача Евтим Андриянов Момчилов,
ПТП се е случило извън сграда и на пътен участък. Тук следва да се посочи, че
неподкрепено от логика и доказателства е заявеното от свидетеля, че
протоколът е бил подписан от свидетеля, без последният да го чете, и за
полагането на подписа свидетелят е ходил по друго време при застрахователя,
като свидетелят дори не може да посочи при кой застраховател – своя или на
другия водач. Свидетелят и тук си противоричи, като в няколко
последователни изречения казва, че след удара водачите са написали протокол,
а след това - че е ходил до застраховател, който написал протокола. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля относно това, че същият е бил ударен от
другия автомобил, излизащ от хале, и така е настъпило процесното ПТП.
Видно от показанията на свидетеля, както в момента преди
съприкосновението, така и към момента на удара, същият не е наблюдавал
пътното платно, по което се е движел, а е гледал към чантата си, разположена
на пасажерското място до него. Посоченото е възпрепятствало както да види
другия автомобил при излизането му от халето, така и в спряно състояние. В
този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетеля, че другият водач се
е движил с висока скорост и така го е ударил. Напротив, по делото се
установява, че автомобилът с по-висока скорост на движение е бил именно
този, управляван от свидетеля Евтим Андриянов Момчилов, който поради
отвличане на вниманието му е предизвикал процесното ПТП.
От писмените доказателства към исковата молба се установява, че
вследствие на инцидента и за причинените от ПТП-то вреди при ищеца била
образувана щета. По делото е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че за процесното ПТП при ищеца е заведена
претенция под № 44011512205206 от 28.07.2022 г., във връзка с която е
определено обезщетение в размер на 1770,87 лева, изплатена по сметка на
4
сервиза - „Ауто Василеви“ ЕООД, извършил ремонта на увредения автомобил.
Първоинстанционният съд е назначил съдебно-автотехническа
експертиза, заключението от която съдът кредитира като компетентно
изготвено от специалист в съответната област след обстоятелствено
запознаване с наличните материали по делото. От изводите на вещото лице се
установява, че уврежданията по автомобил МПС с рег. № РВ 622МК са се
изразили в щети по лявата част на автомобила – преден ляв калник, ляв фар,
преден капак и предна броня, като същите са настъпили от процесното ПТП и
е налице причинно-следствена връзка между инцидента и вредите. Вещото
лице е посочило, че необходимата стойност за възстановяване е в размер на
2338,75 лева по средни пазарни цени към датата на застрахователното
събитие. Вещото лице е разгледало две хипотези на причините за настъпване
на процесното ПТП поради противоречивите свидетелски показания.
Доколкото съдът кредитира показанията на свидетеля Х. относно механизма
на процесното съприкосновение, съдът счита, че следва да вземе предвид за
релевантни експертните изводи, посочващи че поведението на водача на лек
автомобил с рег. РВ4414РР е причинил процесното произшествие, доколкото е
отклонил вниманието си от пътя, не е видял другото МПС и не е предприел
своевременно маневра за спиране или отклоняване.
С писмо, находящо се на л. 58, включващо изпращането на регресната
покана на л. 57 от делото, ищецът извънсъдебно е поканил ответника да му
заплати изплатеното обезщетение и ликвидационни разноски в размер на
15,00 лева. Видно от разписката на л. 59-61 пратката е била получена на
12.10.2022 г. от куриер за изпращане на адресата. По делото не се представят
доказателства кога е получена пратката. С писмо, получено от ищеца на
31.10.2022 г., ответникът е отказал изплащането на претенцията изцяло. В
писмото също не е посочено кога е получена регресната покана. Доколкото на
писмото като изходяща дата при ответника стои датата 28.10.2022 г., същата
следва да се приеме като най-ранно възможна.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Съдът е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В настоящия случай съдът счита, че са доказани предпоставките за
5
уважаване на иска по чл. 411 от КЗ – да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съгласно
чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С оглед разпределената доказателствената тежест между страните и
представените по делото доказателства, недоказани остават възраженията за
съпричиняване, различен механизъм на ПТП от твърдения в исковата молба,
липсата на вината на водача на МПС с рег. № РВ4414РР, липсата на причинно-
следствена връзка между ПТП-то и претендираните вреди, вида, характера и
степента на увреждането. От писмените доказателства, и кредитираните
гласни доказателства се установяват действията на виновния водач,
управлявал застрахованото при ответника МПС, за причиняване на
произшествието. Вещото лице, изследвало всички материали по делото, също
е дало заключение, че твърдяното поведение на водача може да причини
исковите щети. Експертът обосновано е посочил и сумата, необходима за
възстановяване на щетите по среднопазарни цени към датата на ПТП,
надхвърляща размера на исковата претенция, предвид което съдът счита, че
освен по основание, искът се явява и доказан по размер, а възраженията на
ответника в тази насока се явяват неоснователни.
Предвид разпоредбата на чл. 411 от КЗ касателно дължимостта на
обичайните разноски, на ищеца се дължи и претендираната сума от 15,00 лева,
представляваща ликвидационни разноски. Като последица от уважаване на
иска за главница, в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху
нея от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
Предвид изложеното съдът счита, че исковата претенция по чл. 411 от
6
КЗ се явява основателна и следва да бъде уважена в цялост.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като и двете предпоставки са
установени по делото. Както беше посочено, най-ранната възможна дата
ответникът да е получил регресната покана е на 28.10.2022 г. г. Следователно
същият е следвало да плати или да откаже до 27.11.2022 г.
съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 от КЗ, когато е изтекъл 30-дневният
срок от поканата. Депозирането на отказ по-рано е без значение предвид
възможността на ответника да изпълни и след това до изтичането на 30-
дневния срок. Следователно ответникът е изпаднал в забава на 28.11.2022 г.
Размерът на обезщетението за забава върху сумата от 1785,87 лева за периода
от 28.11.2022 г. до 01.08.2023 г., определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК,
възлиза на 140,24 лева, до която сума акцесорният иск е основателен и следва
да се уважи, като се отхвърли за периода от 28.10.2022 г. до 27.11.2022 г. и за
размера над основателния от 140,24 лева до пълния претендиран размер от
156,26 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК в
полза страните се дължат разноски. Ищецът претендира по списък по чл. 80 от
ГПК разноски в общ размер на 992,23 лева (а не както погрешно е посочено в
списъка като обща сборна сума 989,23 лева) за държавна такса, адвокатско
възнаграждение, за уговарянето и заплащането на което се представят
доказателства, депозити за свидетел и възнаграждение на вещо лице. Предвид
фактическата и правна сложност на делото, адвокатският хонорар следва да
бъде намален до минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г., актуална към датата на сключване на договора за правна
защита, а именно – 494,13 лева, с оглед направеното от ответника възражение
за прекомерност. С оглед уважената част от исковите претенции в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 883,21 лева. Ответникът е
претендира според списък по чл. 80 от ГПК юрисконсултско възнаграждение,
което според фактическата и правна сложност на делото следва да бъде
определено в минимален размер от 100,00 лева, депозити за възнаграждение
на вещо лице и депозит за свидетел. Доколкото внесеният депозит за свидетел
в размер на 50,00 лева не е бил изплатен, същият не подлежи на разпределяне
по правилата на чл. 78 от ГПК, а на възстановяване в полза на внеслата го
страна при изрично депозирана до съда молба и посочена банкова сметка. С
7
оглед отхвърлената част от исковите претенции в полза на ответника се
дължат разноски в размер на 2,68 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, EИК ................. със седалище и адрес на управление: гр. София,
жк. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров” № 1, бл. 0, вх. 0, ет. 0, ап. 0, да заплати на
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, по предявените искове по чл.
411 от КЗ и чл. 89, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 1785,87 лева,
представляваща сбор от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение в размер на 1770,87 лева за щети по автомобил с рег. №
РВ7622МК, причинени при ПТП на 25.07.2022 г., настъпило в гр. Първомай,
ул. „Омуртаг“ № 2 между МПС с рег. № РВ7622МК и МПС с рег. РВ4414РР,
по щета № 44011512205206, и от ликвидационни разноски в размер на 15,00
лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
02.08.2023 г., до окончателното плащане, и сумата в размер на 140,24 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 28.11.2022 г. до 01.08.2023 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 28.10.2022 г. до
27.11.2022 г. и за размера над присъдения от 140,24 лева до пълния
претендиран размер от 156,26 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, EИК ................. със седалище и адрес на управление: гр. София,
жк. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров” № 1, бл. 0, вх. 0, ет. 0, ап. 0, да заплати на
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 883,21 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство за държавна такса, адвокатско
възнаграждение, депозити за свидетел и възнаграждение на вещо лице,
съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати
на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
8
EИК ................. със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад,
бул. „Г.М.Димитров” № 1, бл. 0, вх. 0, ет. 0, ап. 0, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата в размер на 2,68 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство за юрисконсултско
възнаграждение и депозити за възнаграждение на вещо лице, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9