Р Е Ш Е Н И Е
№ 975 30.04.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета
година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Станка Добрева
като разгледа докладваното
от съдията Сияна Димитрова
гражданско
дело № 2844 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
16508/23.04.2018 г. на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, чрез адвокат З.Ц. от САК, със съдебен адрес:***, срещу Е.Г.Г., ЕГН * с адрес: ***, с
която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 1225,78
лева – неизпълнени задължения по
договор за мобилни услуги № *********/08.02.2014 г., договор за мобилни услуги
№ *********/10.03.2015 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/21.08.2015 г., договор за
мобилни услуги № *********/17.12.2015 г., сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ № *********/17.12.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата начиная датата на подаване на заявлението –
22.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 385 лева –
разноски за заповедното производство, за които в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9555/2017 г. по описа на
БРС. Излагат се подробни фактически и правни твърдения, обосноваващи
основателността на претенцията, като се сочи, че същата е формирана от различни
вземания по посочените договори, за които ищцовото дружество издало фактури №№
**********/10.04.2016 г. и **********/10.05.2016 г, както и фактура №
**********/10.07.2016 г., с която на ответника били начислени неустойки за
предсрочното прекратяване на договорите в общ размер от 1099,69 лева. Претендират се
разноски настоящото производство.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направено е
доказателствено искане за прилагане към делото ч.гр.д. № 9555/2017 г. по описа
на БРС, както и искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответната страна, чрез адвокат М.М. – особен представител, с
който се взима становище по твърденията на ищцовото дружество, като се
релевират подробни доводи за неоснователност на предявените искове. Вземането в
размер на 126,09 лева по издадени фактури се оспорва с доводи за недоказаност
за ответника да са възникнали задължения по посочените договори и по размер.
Във връзка с претендираните договорни неустойки в общ размер от 1099,69 лева се
прави възражение за нищожност, като противоречащи с добрите нрави, както и
евентуално възражение за прекомерност. Претендират се съдебни разноски. Не се
представят писмени доказателства.
Ищцовото дружество не изпраща представител в проведено по делото открито
съдебно заседание. Депозира молба-становище вх. № 1916/16.01.2019 г. и
молба-становище вх. № 9141/27.02.2019 г., с които заявява, че желае делото да
се гледа в негово отсъствие, изразява становище по проекто-доклада по делото,
взима подробно становище по съществото на спора.
В откритото съдебно заседание по делото ответникът не се явява лично. За
него се явява назначения му особен представител, който поддържа дадения отговор
на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От
приетото за послужване ч.гр.д. № 9555 по описа за 2017 г. на Районен съд -
Бургас, се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 50/04.01.2018 г. за сумата от 1225,78 лева – неизпълнени
задължения по договор за мобилни услуги № *********/08.02.2014 г., договор за
мобилни услуги № *********/10.03.2015 г., допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/21.08.2015 г.,
договор за мобилни услуги № *********/17.12.2015 г. Последната е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на
заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземанията си. В дадения от съда едномесечен срок е предявен
искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет
вземанията, включени в издадената заповед за изпълнение.
Съществувалите облигационни отношения са безспорен между страните по делото
факт, който се установява и от сключените между тях договор за мобилни услуги №
*********/08.02.2014 г., договор за мобилни услуги № *********/10.03.2015 г., допълнително
споразумение № *********/21.08.2015 г. и договор за мобилни услуги № *********/17.12.2015
г., съгласно които на ответника е предоставено ползването на мобилни услуги, за
мобилни телефонни номера – ++359*********, за срок от 24 месеца /съгласно
допълнителното споразумение/, срещу заплащането на месечна абонаментна такса от
14,99 лева; номер ++359*********, за срок от 24 месеца, срещу заплащането на
месечна абонаментна такса от 39,99 лева; както и ++359*********, за срок от 24
месеца, срещу заплащането на месечна абонаментна такса от 14,99 лева.
По повод оспорване с отговора на исковата молба на представителната власт
на лицата, сключили процесните договори с ответника, ищецът ангажира длъжностни
характеристики на служителите Даниела Желязкова, сключила допълнително
споразумение № *********/21.08.2015 г. и на Рафи Тавитян, сключил договор за
мобилни услуги № *********/17.12.2015 г.
Претендираните суми са обективирани във фактура № **********/10.04.2016 г.
на обща стойност от 75,69 лева, фактура № **********/10.05.2016 г. на обща
стойност 139,66 лева и фактура № **********/10.07.2016 г. на обща стойност 1225,78
лева.
От допуснатата и приета без възражения на страните съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице С.А., която съдът кредитира като безпристрастно и
компетентно изготвена, се установява, че процесните фактури са осчетоводени от
ищеца като вземане към ответника в размер общо от 1225,78 лева, но тъй като в
тях не са посочени договорите, на основание което са начислени вземанията, не
може да се установи дали сумите се правилно определени и от какви договорни
задължения произтичат. Посочено е, че ищецът е начислил договорна неустойка в
размер на 1099,69 лева, която по размер съответства на сбора от предвидените
неустойки по трите договора за мобилни номера ++359*********, ++359********* и ++359*********.
Експертът е достигнал до извода, че остатъкът от претенцията се формира от две
вземания, съответно в размер на 62,12 лева и 63,97 лева. В съдебно заседание,
вещото лице заявява пред съда, че при работата си по експертизата е работило по
разпечатки, в които били посочени стойностите на предоставяните на ответницата
услуги поотделно, но не се съдържала информация към кои договори се отнасят,
поради което нямало как да се даде заключение въз основа на какви уговорки са
начислявани вземанията.
При така установеното от фактическа
страна, за съдът се налагат следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с ч. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Между страните не са спорни съществувалите облигационни правоотношения по
посочените договори за мобилни услуги и допълнително споразумение.
Анализът на така представените от ищеца писмени доказателства, обосновава
извода, че същите са годни да установят съществуването на твърдените от ищеца
задължения на ответника за заплащане на дължимите абонаментни такси по
процесните фактури, за ползваните пакетни услуги по предоставените мобилни
номера ++359*********, ++359********* и ++359********* и съгласно договор за
мобилни услуги № *********/08.02.2014 г., договор за мобилни услуги №
*********/10.03.2015 г., допълнително споразумение № *********/21.08.2015 г. и
договор за мобилни услуги № *********/17.12.2015 г. Доколкото по делото не се
ангажираха доказателства за заплащането на дължимите абонаментни такси,
включени в процесните фактури, то искът се явява основателен за сума в общ
размер от 109,19 лева, представляваща сбор от начислени месечни такси по фактура
№ **********/10.04.2016 г. и фактура № **********/10.05.2016 г., след
приспадане на начислени от ищеца пакетни отстъпки.
Що се касае до претенциите за установяване вземанията на ищеца за цени на
потребени от ответника платени мобилни услуги, извън предоставените абонаментни
пакети, съдът намира същите за неоснователни и недоказани. Представените
фактури съставляват изходящи от ищеца изявления за настъпили за него
положителни факти – възникване на вземания, установени с едностранно подписани
фактури, предвид което и доколкото по делото не са ангажирани допълнителни
доказателства – техническа експертиза, справки за предоставяни на ответника
услуги в процесния период, съдът намира ищцовата претенция за недоказана по
основание и по размер. Действително, заключението по приетата по делото ССчЕ
констатира начислени на ответника цени за платени мобилни услуги, но доколкото
същото почива изцяло на данни, предоставени от ищеца, и предвид факта, че тези
данни са общо изложени, без съотнасяне на потреблението към конкретен абонатен
номер или договор, то съдът намира иска за установяване дължимостта на вземания
на ищеца за потребени платени услуги от ответника в размер на 16,81 лева за
неоснователен и недоказан.
По горните съображения съдът намира за неоснователна и недоказана ищцовата
претенция за незаплатени предоставени услуги на стойност 16,81 лева, както и
претендираните върху главницата лихви за забава, като приема за доказана
претенцията за сумата от 109,19 лева – абонаментни такси, дължими на основание договор
за мобилни услуги № *********/08.02.2014 г., договор за мобилни услуги №
*********/10.03.2015 г., допълнително споразумение № *********/21.08.2015 г. и
договор за мобилни услуги № *********/17.12.2015 г. и съгласно процесните фактура
№ **********/10.04.2016 г. и фактура № **********/10.05.2016 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление по чл.
410 от ГПК - 22.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
Досежно претендираната неустойката съдът намира следното:
Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза,
съдържаща се във всеки един от представените три броя индивидуални договори –
т. 11, съгласно която, в случай на прекратяване на договора през първоначалния
уговорен срок от 24 месеца, по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора. Съгласно фактура № **********/10.07.2016 г.
на стойност от 1225,78 лева с ДДС, включваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за услуги по вина на потребителя, който не е изпълнил
задължението си за плащане в срок на дължимите от него суми за ползваните
услуги, размерът ѝ е определен на сумата от 1099,69 лева, без да се
конкретизира за кои договори се касае, конкретната стойност на неустойката по
всеки от тях, както и начинът на формирането ѝ. Съответствието на
начислената неустойка със сбора на уговорените неустойки по трите сочени от
ищеца договори се установява от заключението на приетата по делото ССчЕ.
На първо място, ищцовото дружество, комуто се следва доказателствената
тежест да установи основанието за претендиране на неустойка и нейния размер, не
ангажира доказателства по делото за предприети от негова страна действия за
разваляне /прекратяване на договорната обвъзраност/, обусловили възникването на
претендираната неустойка, като обезщетение за неизпълнението.
От друга страна, с оглед съдържанието на неустоечните клаузи и
съобразявайки разпоредбата на чл. 143, т. 5 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/,
която гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,
съдът намира, че процесните клаузи за неустойка са нищожни.
Несъмнено ответникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП,
комуто са предоставени мобилни услуги по бланкови договори за три мобилни
номера, сключени при изначално и едностранно определени условия от
страна на ищцовото дружество, предвид което, по отношение на породилите се
правоотношения приложения намира уредбата на ЗЗП.
В случая неустойка, уговорена за периода от датата на прекратяване на
договора до оставащия край на срока на договора, т.е. възможен период от 24
месеца, с оглед срока на договора, в размер на пълния размер на останалите
незаплатени абонаменти, е необосновано висока и създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Видно от
съдържанието на договорите и издадената фактура, претендираните неустойки са
начислени от ищцовото дружество между 6 месеца и 1 година след сключването им,
т.е. договорите са развалени едностранно от ищеца след изтичане на от 6 месеца
до 1 година от сключването им, но независимо от това на ответника – потребител
са начислени неустойки за виновното му неизпълнение по тях в размер на всички
останали абонаменти и за период до изтичането на договорените 24-месечни
срокове. Предвиденото обезщетение съставлява по същество получаване на пълно
изпълнение от страна на ищеца по сключените договори без предоставяне на
насрещна услуга и води до недобросъвестно разместване на блага. Тъй като
потребителят няма право да прекрати договорите преди изтичането на срока им при
никакви обстоятелства и е задължен да заплати необосновано висока неустойка за
целия им срок, възлизаща в размер на всичко дължимо по тях, същата не кореспондира
с обезпечителната и обезщетителна функция, следващи се по закон.
С горните мотиви съдът намира, че клаузите за неустойка са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
тъй като противоречат на закона, покривайки критерия по чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Съответно иска за неустойка, като неоснователен следва да бъде отхвърлен за
пълния претендиран размер от 1099,69 лева.
Ищцовото дружество е извършило разноски в настоящото
производство в общ размер от 1068,96 лева, от които 175 лева – държавна такса, 200
лева – възнаграждение за вещо лице, 315 лева – възнаграждение за особен
представител на ответника, 378,96 лева – заплатен адвокатски хонорар, както и 385
лева в заповедното производство по ч.гр.д. № 9555/2017 г. по описа на БРС, от
които 25 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение.
Съобразно на уважената част от предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер
на 95,23 лева за исковото производство и 34,29 лева за заповедното
производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК и чл. 124 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, чрез адвокат З.Ц. от САК, със съдебен
адрес:***, срещу Е.Г.Г., ЕГН * с
адрес: ***, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
във вр. с ч. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Е.Г.Г., ЕГН
* дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 109,19 /сто и девет
лева и деветнадесет стотинки/ лева - незаплатени абонаментни такси, дължими
на основание договор за мобилни услуги № *********/08.02.2014 г., договор за
мобилни услуги № *********/10.03.2015 г., допълнително споразумение №
*********/21.08.2015 г. и договор за мобилни услуги № *********/17.12.2015 г. и
съгласно фактура № **********/10.04.2016 г. и фактура № **********/10.05.2016
г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК - 22.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата
над 109,19 лева до търсения размер от 1225,78
/хиляда двеста двадесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, включващ задължения за
потребени услуги и договорни неустойки по договор за мобилни услуги №
*********/08.02.2014 г., договор за мобилни услуги № *********/10.03.2015 г.,
допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги № *********/21.08.2015 г., договор за мобилни услуги №
*********/17.12.2015 г., сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ № *********/17.12.2015 г., като неоснователен и
недоказан, като за посочените вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 50 от 04.01.2018 г. по ч.гр.д. № 9555/2017
г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Е.Г.Г., ЕГН * с адрес: ***,
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 95,23 /деветдесет и пет лева и двадесет и три
стотинки/ лева – разноски в исковото производство, както и сумата от 34,29 /тридесет и четири лева и двадесет и девет
стотинки/ лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 9555/2017
г. по описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Димитрова
Вярно с оригинала!
С. Добрева