№ 52
гр. гр. Д. , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на шестнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500279 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е за въззивното обжалване на решение №
260140 /19.02.2021 год. по гр.д.№ 87/2020 год. на Районен съд Д. ,с което на
основание чл.45 от ЗЗД Д. В. СТ., ЕГН ********** ,от гр. Д., общ. Д., обл. Д.,
*** е осъден да заплати на П. М. АТ., ЕГН ********** ,от град Д., *** сумата
от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от П. М. АТ.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неприятни
усещания и страхова невроза, вследствие нанесена му от ответника на
02.09.2017 год. в град Д. средна телесна повреда - *** /изваждане/ на *** с
налични антагонисти, което е довело до ***, за което престъпно деяние по
чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК по НОХД №1499/2019г. по описа на ДРС,
ответникът е бил признат за виновен, ведно със законната законната лихва
върху сумата за главница /5000лв./ от датата на деянието – 02.09.2017 год. до
окончателното й изплащане, като иска за горницата над сумата от 5000 лв. до
предявения размер от 20000 лв. е бил отхвърлен.
1
Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените
жалби рег.№№ 264398/11.03.2021 год., 264644/16.03.2021 год. на
страните,както следва :от ищеца срещу съдебния акт за частичното
отхвърляне на претенцията,а от ответника срещу съдебния акт за
частичното уважаване на претенцията.
Отправени са искания за прекратяване на производството по
делото,отмяна на съдебния акт и в двете му части,като спора бъде решен по
същество от въззивния съд,който постанови цялостно уважаване,
респ.отхвърляне на претенцията.
Ищецът П. М. АТ. счита,че присъденото му обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие нанесена му средна телесна повреда е
определено произволно и при несъблюдаване степента на
уврежданията,начина на причиняването им,обема и продължителността на
физическите болки и психическата травма,както и при несъобразяване
практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът Д. В. СТ. ,счита че решението е постановено по нередовна
искова молба и по недоказана претенция,доколкото показанията на
заинтересовани свидетели-синове на противната страна и експертизата на
свидетел,който твърди да е *** не следва да бъдат зачетени.
При данни,че обжалваното решение е връчено на дати 04.03.2021 год. и
02.03.2021 год., жалби рег.№№ 264398/11.03.2021 год. 264644/16.03.2021 год.
са подадени в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
При служебната проверка на решението на Районен съд Д.,съдът не
установи порок, който да го определя като нищожен или недопустим акт.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентост ,
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК,поради което е валидно. Правото на иск
е надлежно упражнено,а произнасянето на съда съответства на предявеното
искане, поради което производството и решението са допустими .
Претенцията на П. М. АТ. ,ЕГН ********** срещу Д. В. СТ.,ЕГН
********** е осъдителна по чл.45 от ЗЗД за сумата от 20 000 лв. и е заявена
2
с искова молба рег.671/13.01.2020 год.Основана е на твърдения, че
ответникът е причинил на ищеца средна телесна повреда,за което
престъпление е постановено осъждането му по н.о.х.д.№ 1499/2019 год. по
описа на Районен съд Д..В резултат на увреждането ,ищецът търпял
болки,страдания,неприятни усещания ,страхова невроза,за обезщетяването на
които претендира да му бъде заплатена сумата от 20 000 лв.,ведно със
законните лихви от датата на деянието и до окончателното плащане.
Неоснователно е искането на ответника за прекратяване на
производството,образувано по нередовна искова молба.Същата е изготвена с
печатащо устройство,внесените ръкописно допълнения касаят само имената
на страните и искане за присъждане на разноски по делото,т.е. не затруднява
защитата на ответника.Посочена е цена на иска в заглавната част на
молбата,изложени са твърдения за претърпени неимуществени вреди от
престъпление,за което е осъден ответника и съответно е формулирано искане
за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 20 000 лв. В исковата
молба не се е твърдяло,ответника да е осъден по наказателно дело за сумата
от 20 000 лв., а е искано присъждане на обезщетение в размер на тази сума за
вредите от престъплението за което е осъден (наложено му е наказание).
В първо съдебно заседание чрез процесуален представител, ищецът, на
основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ГПК конкретизира твърденията си за
причинените му неимуществени вреди, а именно: същите се изразяват в
страхова невроза, доколкото ищецът и ответникът са съседи и към настоящия
момент ищецът продължава да изпитва страх от ответника,с когото се среща
в магазини и пред блока. Изпитва неприятните усещания от това,че е бил
набит и хората от блока му се подиграват.В резултат на деянието са *** на
ищеца, които и към настоящия момент не са възстановени. Налице е
затруднение в дъвкателната способност на ищеца,както и болки в челюстта .
В предоставения от съда срок депозира писмена защита, с която твърди
значителни неимуществени вреди в резултат на нанесената му средна телесна
повреда.
С отговор рег.№ 13232/28.07.2020 год. ,ответникът е оспорил иска по
основание и размер.За твърдените неимуществени вреди не били ангажирани
доказателства,а доколкото такива били налице за това вина носел и
3
ищецът,който не полагал грижи ***,което благоприятствало за настъпването
на вредоносния резултат.
В първото по делото заседание е посочено,че *** ищеца не били в
добро състояние още към момента на инцидента,респективно 3 години след
него не били предприети мерки за възстановяването им.
Извън срока по чл.131 от ГПК и в депозирана след последното по
делото съдебно заседание писмена защита е наведено възражение за
съпричиняване на резултата от страна на ищеца, тъй като нападението е
извършено след използване на обидни за ответника думи и изрази.Като
преклудирано възражението не подлежи на разглеждане от съда.
Жалбите за неоснователни въз основа на фактически констатации и
правни изводи ,както следва:
Съгласно чл.45 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Уважаването на претенцията е обусловено от установяване,че
ответникът е причинил съответното деяние; че извършеното деяние е
неправомерно; че деянието е причинило вреди; че е налице причинна връзка
между деянието и вредите, като вината на ответника е единственото нещо,
което се предполага до установяването на противното; освен това ищецът
следва да докаже конкретния размер на причинените от ответника
неимуществени вреди. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за
неимуществени вреди, според чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по
справедливост.
Налице са посочените предпоставки за уважаване на претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди,в каквато насока са приложеното по
делото НОХД № 1499/ 2019год. по описа на ДРС и депозираните свидетелски
показания.
С определението за одобрение на споразумението по НОХД № 1499/
2019год. по описа на ДРС, подсъдимият Д. В. СТ. е бил признат за виновен в
това, че на 02.09.2017 год. в град Д., причинил средна телесна повреда на П.
4
М. АТ. от град Д., изразяваща се в *** /изваждане/ на *** с налични
антагонисти, което е довело до ***, поради което и на основание чл. 129, ал. 2
във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е определено наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
Съобразно разпоредбата на чл. 383 ал. 1 от НПК, одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда, следователно и на основание чл. 300 от ГПК е задължително за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Установява се от материалите по делото,че причина за последващата
***,от което пострадалия се подува и наложило антибиотично лечение. В
инцидента от 02.09.2017 год. ищецът е получил травматични
увреждания,изразяващи се ***,***.Липсват данни за изпадане на пострадалия
в състояние,което да е представлявало реална опасност за здравето му.
Свид. С. М. споделя, че седмица след инцидента баща му бил на легло,
не можел да яде нищо, пиел бульон и вода. В резултат на деянието бил много
зле – с ***, ***. Завели го в болница, но П.А. отказал болнично лечение и се
прибрал у дома. Към настоящия момент дъвчел трудно,но се справял.Вече се
хранел нормално,а не само с течна храна.Нямал проблеми *** преди
инцидента.Не знае ,защо баща му *** след инцидента.Нараняванията по
лицето преминали бързо . Заради инцидента ищецът се страхувал от Д.С..
Повод за конфликта между страните станали техните кучета. Около месец-два
след инцидента П. А., спрял да работи, по принцип се занимавал
***,понастоящем работел.
Свид. Д. П. М. споделя, че веднага след инцидента му се обадили и той
отишъл да види баща си – той бил в ***, със скъсани дрехи и ***. С линейка
П. А. бил откаран в Спешно отделение. Когато линейката пристигнала,
ищецът бил вече в съзнание. В спешното зашили раната му и ***, които се
държали само на парче тъкан. Свидетелят пояснява, че е *** и било
невъзможно ***, имало опасност от инфекция. След инцидента баща му
приемал болкоуспокояващи. След случилото се ищецът се променил, не бил
концентриран, нямал самочувствие, не бил толкова работоспособен. Всеки
5
път , когато се погледнел в огледалото, се сещал за инцидента. Когато се
усмихвал, прикривал устата си с ръка от срам. Когато ответникът, който
работел и живеел в чужбина, се връщал в България, баща му изпадал в стрес.
Пояснява, че страните живеят в съседни блокове. На въпрос на съда отговаря,
че е възможно възстановяването на *** чрез импланти или протеза, но
ищецът отказвал, въпреки че свидетелят настоявал. Преди инцидента баща му
е нямал проблем ***. След случилото се хранил със сламка, имал болки и
травми и в тялото, защото имало и ритници и удари. Налагало се близките да
му трошат лекарствата в чаша с вода, за да може да ги изпие. Лекарства
приемал около месец. Не работил около 2 месеца.
Свид. А. Н. С. споделя, че живее на семейни начала с ответника.
Присъствала е на инцидента. Около 20.00 часа на 02.09.2017 год. заедно с Д.
С. разхождали кучето си. Покрай тях минал П. А. с неговото куче. Кучето на
ищеца почнало да лае кечето на свидетелката. Д. стоял настрани, приближил
се и казал „П., не ми гони кучето“. В този момент жената на ищеца му казала
„Не се занимавай с тези боклуци“. Ищецът бил пиян, почнал да псува. П. А.
обидил свидетелката, след което ответникът го ударил с юмрук. Около 4-5
дена след инцидента А.а видяла ищеца. Често го срещала в кварталния
магазин. Ответникът работел в чужбина, прибирал се два пъти годишно.
Свид. К. К. А. споделя, че по време на инцидента бил навън, разхождал
кучето си, когато чул суматоха – викове и крясъци. Приближил се, чул П.А.
да псува да крещи. Не е видял удара. Впоследствие разбрал за случилото се.
Споделя, че ищецът винаги е пиян.
Свид.Т. А. А. разказва пред съда, че когато се случил инцидентът, бил
наблизо. Чул караници. Страните започнали да се карат заради кучетата си.
Не е видял удара. След инцидента срещнал П., изглеждал добре. Заявява, че
ответникът живее в чужбина и рядко се прибира в България.
Обезщетението следва да бъде определено по правилото на чл.52 от
ЗЗД и при съобразяване разпоредбата на чл. 83 ал.2 от ЗЗД. Ответникът
отговаря имуществено пред пострадалия за всички действително претърпени
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В хипотезата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД бездействието на пострадалия,
6
който не полага дължимата грижа за ограничаване или отстраняване на
вредите, е единствена причина за настъпването им. Между тях и поведението
на деликвента няма причинна връзка. Вината на пострадалия може да се
състои и в това, че след като вредата е настъпила, той не е взел необходимите
и достъпни му мерки, за да я намали или ограничи. В случай на нараняване,
пострадалият следва да се грижи за своето лекуване. При съобразяване,че
болките и страданията, които ищецът търпи се дължат на съвкупната
даденост от увреждането и и пасивното му поведение да избегне поне част
от вредите ,като предприеме мерки за възстановяване на ***,обезщетението
следва да бъде определено по размер на 5 000 лв.Съдът отчита
обстоятелствата,при които е бил нанесен побоя на ищеца ; психическите
последствия от същия-стрес и уплаха,интензивни в близкия период от време
след инцидента,но неминуемо отшумяващи във времето,още повече че
ответникът не живее в България и рядко се завръща в странат;физическите
болки от нараняванията-бързо възстановяване от нараняванията на
лицето,както и настъпилото за около месец –два възстановяване от
хирургичната манипулация по *** с възможност за нормално хранене и
връщане на работа;както и отказът на ищеца да предприеме мерки за
подобряване на ***.
Този извод обжалваното решение съдържа, въззивният съд напълно
споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционният съд
,вкл.крайният резултат по спора и тъй като решаващата дейност е еднаква по
обем за двете инстанции,на основание чл.272 от ГПК обжалваното решение
следва да бъде потвърдено,при препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Въззивното производство приключва с резултат ,идентичен с този при
първоинстанционното разглеждане на спора.След като въззивните жалби
както на ищеца,така и на ответника са неоснователни и не се уважават,то и
разноски не следва да бъдат присъждани и те остават в тежест на страните по
делото,така както са били направени-в този насока определение №
516/02.12.2019 год. по ч.т.д.№ 876/2019 год. на ВКС,І т.о.
По тия съображения,съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260140 /19.02.2021 год. по гр.д.№ 87/2020 год.
на Районен съд Д..
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8