Решение по дело №939/2025 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 5831
Дата: 11 юни 2025 г. (в сила от 11 юни 2025 г.)
Съдия: Антоанета Митрушева
Дело: 20257260700939
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 5831

Хасково, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XIV тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Членове: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА СЛАВЧЕВА РАДЕВА-РАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА канд № 20257260700939 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с глава дванадесета от АПК.

 

Образувано е по касационна жалба, депозирана от „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД [населено място], представлявано от изпълнителния директор И. П., срещу Решение № 63/26.02.2025 г., постановено по АНД № 344/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

 

В касационната жалба се твърди, че описаното в потвърденото от районния съд наказателно постановление административно нарушение, е недоказано. То било установено чрез визуално наблюдение, без извършени измервания на обема и продължителността на отвеждане на изпусканите димни газове.

Навеждат се доводи, че клапанният механизъм между Комин № 1 и Комин № 2 бил затворена. След като това било така, то нямало как да има нерегламентирано изпускане на газове през Комин № 2. Нямало и настройка на апаратурата и спомагателните съоръжения за преминаване на газове през Комин № 2. Следователно целенасочени действия за въвеждане в работен режим на Комин № 2 не били налице.

Ако все пак административнонаказващият орган бил възприел нерегламентирано изпускане на газове, то следвало да се счита, че това било вследствие на техническа повреда, а не поради умишлени действия. В този смисъл следвало да бъдат дадени предписания за преустановяване на изпускането или за осигуряване на непропускливост на клапата.

Освен това, измервателното устройство на Комин № 2 показвало стойности, близки до нулата, респективно липса на изпускане на газове. Единствено монтираните устройства за измерване следвало да се ползват за годно доказателство за извършено нарушение.

Дори да се приемело, че има извършено нарушение, то същото следвало да се квалифицира като неспазване на Условие 9.3.1. от Комплексното разрешително –неорганизирано изпускане на емисии.

В случая не било доказано и че изпусканите през Комин № 2 емисии били вредни. Това, че били сиви на цвят не означавало, че са вредни. Съставът на газовете не бил изяснен. Съответно, наказателното постановление почивало на предположения.

На последно място се твърди, че в случая от една и съща фактическа обстановка били образувани две административнонаказателни производства, като едното било за нарушение на Условие 9.2.2.1. от КР, а другото - за нарушение на Условие 9.3.1. По този начин се стигнало до дублиране на отговорността, което било недопустимо. След като констатирал това, районният съд следвало да отмени наказателните постановения, с които били наложени две санкции от по 40 000 лева.

 

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощник на дружеството.

 

ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба - Директор на Регионална инспекция по околна среда и води – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, заявява искане да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение и да бъдат присъдени направените по делото разноски за процесуално представителство.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита оспореното решение за правилно. Предлага да бъде оставено в сила.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

 

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Димитровград е изменил Наказателно постановление № 11 от 07.08.2023 г. на Директора на РИОСВ – Хасково, с което за нарушение на нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, вр. чл. 83 от ЗАНН, на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 40 000 лева, като е намалил размера на санкцията на 10 000 лева.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 13.01.2023 г. гл. експерт в Дирекция „Контрол на околната среда“ при РИОСВ – Хасково (и свидетел по делото) А. И., в присъствието на гл. експерт КПД З. Г., ст. инспектор отдел ИДОСВ, Т. С. от [община] (свидетел по делото) и К. С. – главен инженер в ТЕЦ „МАРИЦА 3“ АД (също свидетел по делото), и еколог от дружеството, била извършена извънредна проверка на производствената площадка на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, във връзка с получен сигнал за това, че от големия комин (Комин 2) излизал сив дим.

В хода на проверката било установено, че натоварването на енергиен блок 120 Мвт било 57 Мвт електрическа мощност (с използвано гориво лигнитни въглища), пречиствателните съоръжения – електрофилтри и СОИ, работили в нормален режим. При извършения обход на площадката било констатирано, че отпадъчните газове от горивната инсталация се изпускат организирано от изпускащо устройство Комин 1, като освен изпускане от това изпускащо устройство се извършвало и нерегламентирано изпускане на отпадъчни газове от изпускащо устройство Комин 2. От последното в атмосферния въздух се изпускал сив дим. Установено било и че горивната инсталация работи в нормален режим – Котел ОР 380в не бил в период на пуск или стоп, както и че клапата към Комин 2 била затворена, а устройство за извършване на непрекъснати замервания на обема на минаващите през Комин 2 димни газове показвало стойности близки до нулата.

Всичко това било отразено в Констативен протокол № 24/13.01.2023 г., в който било посочено и че съгласно Условие 9.2.2.1 на КР № 41-Н1/2012 г., актуализирано с Решение № 41-Н1-ИО-А2/2021 г., на оператора се разрешава да отвежда емисиите от Котел ОР 380в през Комин 2 само в периодите на пускане и спиране на котела и при аварийни спирания на СОИ.

За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено и Наказателно постановление № 11/07.08.2023 г.

В съдебно заседание част от свидетелите по делото – А. И. и Т. С., потвърдили констатациите от проверката на място. Те посочили, че от Комин 2 бил изпускан сив дим, като И. уточнила и че отчетената от дебитомера на Комин 2 стойност „0“ не означавала, че няма изпускане на газове.

От правна страна съдът е приел за доказано, че визуалното наблюдение във въздуха над Комин 2 показало изпускането на сив дим - газове със сив цвят – димни газове от горивната инсталация, като не било спорно, че същите не са преминали през електрофилтрите и през СОИ, тоест, че са непречистени. През този комин било извършвано организирано изпускане на вредни вещества и макар и в минимален обем, това не следвало да се случва при нормален режим на работа на централата (в какъвто момент била извършена проверката). Съгласно издаденото комплексно разрешително, операторът имал възможност да изпуска газове от горивния процес през Комин 2 само в определени периоди – в хипотезите на Условие 9.2.6 (пускане) и Условие 9.2.7 (спиране) от КР или при аварийни спирания на СОИ, а в случая не било предотвратено изпускането на такива газове по време на нормалния работен режим. Предвид изложеното, отговорността на дружеството била законосъобразно ангажирана.

На следващо място съдът е приел, че при определяне на размера на наложената имуществена санкция наказващият орган не е изложил мотиви. В случая било установено, че инсталираното устройство за извършване на непрекъснати измервания на обема на димните газове, преминаващи Комин 2, показвало стойности близки до нулата, не били отчетени и превишения на пределно допустимите стойности на показателите, измервани от АИС (автоматична измервателна система). Поради тези обстоятелства имуществената санкция е намалена от 40 000 лева на 10 000 лева.

 

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, същите са обосновани и се споделят от настоящия съдебен състав. Въз основа на писмените доказателства и показанията на свидетелите, въззивният съд е направил извод за безспорно извършване на нарушението от наказаното дружество.

Правилни са изводите на съда, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи необходимостта от отмяна на санкционния акт.

Напълно се споделя изводът на въззивния съд относно наличието на нарушение, констатирано при проверката на място, извършена от контролните органи на 13.01.2023 г. в топлоелектрическата централа на дружеството-касатор в [населено място]. Това нарушение е несъмнено установено въз основа на събрания по делото доказателствен материал, от който става ясно, че при нормален работен режим на централата, дори при затворена клапа и отчетени от измервателните уреди стойности, близки до нулата, от комин 2 е бил изпускан в атмосферния въздух сив дим. Същевременно, подобно изпускане е допустимо единствено в периодите на пускане или спиране на централата, или при аварийни спирания на сероочистващата инсталация (СОИ).

Съгласно разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително.

В Условие 9.2.2.1. от издаденото на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД Комплексно разрешително за експлоатация на Горивна инсталация, включваща и котел ОР 380в (1 бр.) за производство на електроенергия, е предвидено следното: „На притежателя на настоящото комплексно разрешително, се разрешава да отвежда емисиите от Котел ОР 380в през изпускащо устройство – Комин № 2 само в периодите, определени с Условие 9.2.6. и Условие 9.2.7. и при аварийни спирания на СОИ.“ Съответно Условие 9.2.6. определя момента, в който се счита за приключил периодът на пускане на Котел ОР 380в за производство на електроенергия, а Условие 9.2.7. определя момента, в който се счита за започнал периодът на спиране на същия котел. С други думи, Условие 9.2.2.1. на КР, респективно Условие 9.2.6. и Условие 9.2.7., разрешават отвеждане на емисиите от котела през Комин 2 само в периодите на пускане или спиране на котела за производство на електроенергия, или при аварийни спирания на СОИ.

В случая нито едно от посочените условия не е било налице. При липсата на поне едно от изброените обстоятелства, допускащи отвеждане емисиите от Котел ОР 380в през изпускащо устройство Комин 2, дължимото поведение на дружеството оператор е било да не отвежда емисиите от Котел ОР 380в през този комин.

За съставомерността на описаното административно нарушение в случая е достатъчно отвеждането емисиите от Котел ОР 380в през Комин 2 при липса на изброените по-горе условия, при които това е допустимо. Без значение за описание на вмененото на касатора административно нарушение от обективна страна са обстоятелствата била ли е затворена или не клапата на Комин 2, както и съставът на отвежданите през Комин 2 емисии, а също и показанията на измерващите газовете от това съоръжения уреди. Без значение се явява и посочването дали в случая Комин 2 се ползва за организирано, или за неорганизирано изпускане на емисии, доколкото изобщо не е следвало да се отвеждат емисии от това изпускащо устройство. Ето защо наведените в касационната жалба съображения относно визираните обстоятелства, не се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Релевантните обстоятелства – че през посочения комин са били отвеждани емисии, в нарушение на Условие 9.2.2.1. от КР, са безспорно доказани по несъмнен начин от писмените доказателства по делото и еднопосочните и непротиворечиви свидетелски показания на свидетеля И. и свидетеля С.. Показанията на свидетеля С. на практика не опровергават установеното при проверката изпускане на димни газове, а само отричат те да са били от горивната инсталация на централата с довода, че в Комин 2 има естествена циркулация на въздушни маси и че газовете не били от котела.

Направеното от въззивния съд заключение за доказано осъществяване от обективна страна състава на административното нарушение, е съответно на събраните доказателства. Като е преценил, че дружеството законосъобразно е санкционирано на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, за неизпълнение на изискванията по чл. 123в от същия закон, Районен съд – Димитровград е постановил решението си при правилно приложение на закона.

Правилен е изводът на съда, че при определяне на размера на наложената имуществена санкция наказващият орган не е изложил мотиви. В тази връзка, като е извършил преценка на релевантните за размера на наказанието обстоятелства, а именно, че инсталираното устройство за извършване на непрекъснати измервания на обема на димните газове, преминаващи през Комин 2, показва стойности, близки до нулата, че не са били отчетени превишения на пределно допустимите стойности на показателите, измервани от АИС, правилно е стигнал до извода, че имуществената санкция следва да се намали на 10 000 лева.

В този смисъл, като е достигнал до извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление в частта на административното обвинение и го изменил в частта за отговорността на нарушителя, като е намалил размера на санкцията от 40 000 на 10 000 лева, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за дублиране на отговорността с оглед факта, че били наложени две наказания при идентична фактическа обстановка. По смисъла на чл. 18 от ЗАНН няма пречка да се санкционират поотделно извършени с едно деяние няколко нарушения, съответно да се изтърпяват наказания за всяко от тях поотделно. Ето защо не е налице процесуално нарушение поради това, че за извършените и констатирани на 13.01.2023 г. нарушения са били образувани две административно наказателни производства.

Цитираното в касационната жалба решение на Административен съд – Хасково се отнася за административно нарушение с фактически състав, различен от разглеждания в настоящото производство, поради което е неотносимо в случая.

По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд – Димитровград следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане чрез процесуалния му представител, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер на 80.00 лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63/26.02.2025 г., постановено по АНД № 344/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

 

ОСЪЖДА „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: [населено място], Промишлена зона, [област], да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково сумата в размер на 80.00 (осемдесет) лева - разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:  
Членове: