№ 133
гр. Пирдоп, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:С.С.С.
при участието на секретаря И.П.П.
като разгледа докладваното от С.С.С. Гражданско дело № 20241860100300 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Р.“ ЕООД, ЕИК: **********, срещу „С.Р.“ ЕООД, ЕИК:**********. Твърди
се в исковата молба, че „Р.“ ЕООД, ЕИК: ********** и „С.Р.“ ЕООД,
ЕИК:********** са сключвали помежду си множество сделки за покупко-
продажба на розово масло и същите са в трайни търговски отношения по
смисъла на чл.301 ТЗ. Твърди се, че ищецът „Р.“ ЕООД е продал на „С.Р.“
ЕООД стока – розово масло, в определеното между страните количество. За
извършената продажба „Р.“ ЕООД издало на „С.Р.“ ЕООД: (1) фактура
№********** от 09.06.2022г.- аванс за доставка на розово масло на стойност
35784.00 лв. с ДДС и (2) фактура № ********** от 30.09.2022г. – на стойност
89810.26 лв. с ДДС за продаденото и доставено количество: 7.90 кг. Розово
масло, след като е приспаднат полученият аванс. Сочи се, че договорът,
обективиран в процесните фактури, е такъв за търговска продажба. Във
фактурите били обективирани всички съществени елементи, пораждащи
правоотношение по договор за търговска продажба- страни, предмет и цена за
придобиване правото на собственост върху розовото масло, обект на
продажбата. Сочи се, че ищецът е прехвърлил собствеността и доставил
стоката, приета от купувача без възражения. Съгласно чл.327 ТЗ за купувача
„С.Р.“ ЕООД било възникнало задължение да плати продажната цена. На
10.06.2022г. дружеството „С.Р.“ ЕООД заплатило частично сумата от 12000
лв., с което признало наличието на търговски отношения между страните,
съответно договор за покупко-продажба и доставка на стоките, но дължимият
от „С.Р.“ ЕООД остатък от продажната цена не бил платен. Съгласно трайните
търговски отношения между страните, „С.Р.“ ЕООД доставило на „Р.“ ЕООД
био розов цвят и издало фактура №********** от 01.09.2022г. за цената на
1
доставката в размер на 80099.16 лв. Между страните било извършено
прихващане на двете насрещни вземания. Така, в резултат на извършеното
прихващане, „С.Р.“ ЕООД дължало на „Р.“ ЕООД цена на продаденото и
доставено розово масло в размер на 33495.10 лв. Задължението било надлежно
осчетоводено в счетоводството на ищеца „Р.“ ЕООД в сметка 411- Клиенти,
подсметка 262- С.Р. ЕООД, както и в дневниците за покупките и продажбите
на ищеца. Сочи се, че с представители на дружеството-длъжник са водени
многократни преговори за изплащане на оставащата цена по издадените
фактури, но длъжникът отказва да изпълни задължението си да плати цената
на стоките. Изложеното обуславяло интереса на ищеца да предяви срещу
ищеца частичен осъдителен иск за плащане на цената на доставеното розово
масло по издадените фактури, а именно: частичен иск за сумата от 20000.00
лв.- част от непалтената продажна цена по сключения договор за покупко-
продажба на стоки, общо в размер на 33495.10 лв.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
„С.Р.“ ЕООД и не е взето становище по предявения иск. Предявен е частичен
иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД за заплащане на
договорно възнаграждение от Купувач на Продавач по търговска продажба.
В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество не заявява
становище.
Ответното дружество не се представлява в проведеното съдебно
заседание, не заявява становище.
Като обсъди доводите на страните и прецени събраните поделото
доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна.
Доказа се несъмнено от представените писмени доказателства, че са
били налице търговски отношения между дружеството-ищец и ответника за
продажба на стоки, визирани в представените фактури – фактура
№********** от 09.06.2022г.- аванс за доставка на розово масло на стойност
35784.00 лв. с ДДС и фактура № ********** от 30.09.2022г. – на стойност
89810.26 лв. с ДДС за продаденото и доставено количество: 7.90 кг. Розово
масло, след като е приспаднат полученият аванс. Договорът за продажба е
консенсуален, като не е нужно установяване на реално предаване на
продадените стоки. Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за
плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок
от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Ето защо съдът
намира, че срокът за изпълнение на задължението по договора за търговска
продажба е настъпил и задължението е изискуемо. Не са ангажирани
доказателства от ответника, че дължимата сума, представляваща продажна
цена е заплатена, съот. не е дължима, които доказателства да опровергавят
твърдението на ищеца. Във връзка с твърдението от страна на ищеца на
неблагоприятен за нея факт – че ищецът има насрещно ликвидно и изискуемо
задължение към ответника, се установява погасяване на задълженията до
размера на по малкото, каквото е и твърдението в исковата молба. От
извлечението от счетоводна сметка 411, подсметка 262 е видно, че размерът на
2
задължението на ответникът след извършено прихващане е именно
посоченият в исковата молба - 33 495,10 лв. От страна на ответника не бяха
представени доказателства за погасяване на така установеното задължение.
По делото не бяха посочени, нито събрани други доказателства, които
да опровергаят достигнатия извод, а именно – че ответникът има непогасено
задължение към ищеца, произтичащо от договор за търговска продажба, като
след сторено прихващане между страните непогасеният размер на
задължението на ответника е 33 495,10 лв.
Доказа се основанието и размера на ищцовата претенция. Искът е
предявен като частичен – за сумата от 20000 лв., представляващи част от сума
от 33 495,10 лв. - неизпълнено задължение за плащане на покупната цена на
стоки по фактура № ********** от 09.06.2022г. и фактура № ********** от
30.09.2022г., поради което следва да бъде изцяло уважен. Следва да се уважи
искането на ответника за заплащане на законна лихва за забава, но не както е
формулирана претенцията в исковата молба - от дата, предхождаща датата на
подаване на исковата молба, тъй като едва исковата молба съставлява
поканата за заплащане на сумата, считано от която дата /15.05.2024 г./ се
дължи посочената законна лихва. Разноски по делото са сторени от ищеца в
размер на 800 лв. – за заплатена държавна такса за образуване на настоящото
производство, която сума следва да се отнесе в тежест на ответника. Така
мотивиран
РЕШИ:
ОСЪЖДА основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД „С.Р.“ ЕООД,
ЕИК:********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.“ ЕООД, ЕИК: ********** сумата от
20000 /двадесет хиляди/ лв., представляващи част от сума от 33 495,10 лв. -
неизпълнено задължение за плащане на покупната цена на стоки по фактура
№ ********** от 09.06.2022г. и фактура № ********** от 30.09.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата от 20000 лв. считано от 15.05.2024 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С.Р.“ ЕООД, ЕИК:********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.“ ЕООД,
ЕИК: ********** сумата от 800 лв. представляващи разноски по делото за
заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
от връчването му пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
3