№ 134
гр. Шумен, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20213630201745 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление № 21-0869-001959/ 13.07.2021г. на
Началник сектор към ОДМВР гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Н. Д. Н., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 2000,00 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДВП отказва проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за хим. лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта .
Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление. Твърди, че в НП са описани две нарушения
по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, които са квалифицирани общо по чл. 174, ал.3 от ЗДвП без
разграничение. Твърди също, че при идентични факти е било издадено НП № 21-0869-
001854 за същото нарушение извършено на същата дата, за което е било образуване АНД
№ 1328 по описа на ШРС. В открито съдебно заседание за жалбоподателят, редовно
призован, се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.
Представителят на въззиваемата страна, в съпроводителното писмо заявява, че счита
жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна
следното:
С АУАН серия GA № 406149 актосъставителят - мл. автоконкрольор при ОДМВР - Шумен е
констатирал, че на 14.06.2021г. в 02,30 часа в гр. Шумен, на кръстовището на ул.
„Вл.въстание“ с ул.“Ивайло“, в посока ул.“В.Петлешков“ жалбоподателят управлява
собствения си л.а. „Сеат Леон 1,9 ТДИ“, с рег. № Н0308 ВХ като:
1. Водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с
фабричен № ARBB-0020 за наличие на алкохол в издишания въздух в 02,30 часа на
14.06.2021г. Издаден е талон за медицинско изследване № 094190.
2.Водачът управлява МПС със служебно прекратена регистрация със ЗПАМ 21-0869-
000460 / 14.06.2021г. по чл. 171, т.2а, б.Б от ЗДвП.
Актосъставителят е посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174, от
1
ЗДвП- отказва проверка с техн. средство за установяване на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му; и разпоредбата на чл. 140, ал.1, пр.2
от ЗДВП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който е отказал да го подпише и това е
удостоверено с подписите на двама свидетели.
По т.2 на АУАН административно- наказателното производство е прекратено на осн. чл. 54
от ЗАНН.
Видно от материалите по делото, в законовия срок не са били депозирани възражения.
По преписката е приложена докладна записка и справка относно извършената проверка по
АУАН серия GA № 406149 .
Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 21-0869-001959/ 13.07.2021г.
на Началник сектор към ОДМВР гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.Д.а Н. , с
ЕГН **********, е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 2000,00 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДВП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа събраните по
делото доказателства: от разпита на актосъставителя С. и свидетелите Й., Ш. и Ю., както и
от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на посочените свидетели съдът кредитира като последователни,
безпротиворечиви и логични. Св. Ш. непосредствено е възприел действията на
жалбоподателя – управляването на процесното МПС от него и заявения отказ да бъде
проверен с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта, както и отказ да бъде
извършено медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
му. Свидетелят Ю. също свидетелства за отказа жалбоподателят да бъде проверен с
техническо средство за установяване на алкохол в кръвта, както и че жалбоподателят е
отказал да подпише съставения АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и
НП. Актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила. В тежест на административно-наказващия орган, доколкото именно
той е субект на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен
начин, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение, че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно - наказателното преследване. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то ще следва
да бъде отменено като незаконосъобразно. Когато са спазени всички процесуални правила и
срокове, то НП би било законосъобразно издадено и тогава съдът ще следва да провери дали
то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Административно -
наказващия орган е този, който следва да докаже, че има извършено административно
нарушение /каквото е описано в акта/и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител и ако това не бъде доказано, то НП следва да бъде отменено като неправилно,
доколкото не е доказано извършването на нарушението. Когато НП е законосъобразно и се
докаже извършването на съответното нарушение, следва да бъде разгледан въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и
неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи,
чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации
нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, както и
нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на
доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и
2
реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение.
Съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и
спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава.
Кредитирайки показанията на посочените по-горе свидетели, както и анализирайки
приложените доказателства, съдът стига до извод, че именно жалбоподателят е бил водач на
процесния лек автомобил на посочената в АУАН и НП дата. Жалбоподателят е притежавал
качеството водач на МПС по смисъла на параграф 6, т. 25 от ЗДвП и след като е отказал
проверка за с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е
изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта, той е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и спрямо него правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
В практиката си ШАС приема, че нормата, освен санкционна, е и материалноправна,
доколкото съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея
санкции (Решение от 01.04.2009г. по к.а.н.д. №52/2009г.). Правилото за поведение, което се
съдържа само в нейната хипотеза, не и в друга материално правна разпоредба на ЗДвП е, че
водачите са длъжни да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози или да изпълнят предписание за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Проявлението на която и да е от формите на изпълнителното
деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП възпрепятства контролната дейност и осъществява състав на
нарушение.
Съгласно ТР № 13София, 12.20.2021 г. отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или
наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е
приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания.
В настоящия казус жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
хим. лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. По
изложените по-горе съображения, съдът приема, че жалбоподателят действително е
управлявал МПС, като при извършване на съответна проверка е отказал проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за хим. лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта, като на практика е възпрепятствал контролната
дейност и осъществил нарушението, за което правилно му е наложена санкцията.
Не се споделя тезата на защитата, че са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като в
приобщения по делото талон за медицинско изследване не е посочен срок и място за
явяване, доколкото от самия талон за медицинско изследване и от свидетелските показания
на посочените по-горе свидетели се установява, че жалбоподателят категорично е отказал
3
този талон да му бъде връчен, като по този начин е отказал да избере който и да било способ
за изследване на алкохол в кръвта му, вследствие на което би било безпредметно в
издадения талон за изследване №094190 на Н. Д. Н. да се попълват горните реквизити.
По отношение заявеното от представителя на жалбоподателя за неправилно наложена
санкция, доколкото вече веднъж е бил наказан за същото нарушение с НП № 210869001854
от 02.07.2021г., съдът намира следното:
Видно от представените по делото доказателства се установява, че на същата дата -
14.06.2021г. на жалбоподателя са били извършени две проверки на контролните органи,
първата в 01,28 часа на кръстовището с ул.“ Христо Генчев“ в посока ул. „Осми март“ и в
02,30 часа на кръстовището на ул. „Вл. въстание“ и ул. „Ивайло“. За първата проверка е
бил съставен АУАН серия GA № 406148 и НП № 21 -0869-001854, с което на основание
чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДВП му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 24 месеца за това, че ”отказва проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор
и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му“, като е посочено, че
виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДВП, на осн. чл.183, ал.1, т.1 предл.1,2 от ЗДВП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10/десет/ лева, за това, че „не
носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към
СУМПС от съответната категория“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1
от ЗДВП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДВП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10/десет/ лева, за това, че „не носи свидетелство за
регистрация на МПС , което управлява“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДВП. Нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП по първата проверка е извършено на
14.06.2021г. в 01,28часа.
Процесното нарушение, за което е съставен настоящият, явяващ се втори АУАН и
настоящото НП е извършено по друго време и на друго място, макар и на същата дата , а
именно: на 14.06.2021г. в 02,30 часа в гр. Шумен, на кръстовището на ул. „Вл.въстание“
с ул.“Ивайло“, в посока ул.“В.Петлешков“, като жалбоподателят управлява л.а. „Сеат
Леон 1,9 ТДИ“, с рег. № Н0308 ВХ. Налице е друго деяние, осъществяващо състава на чл.
174, ал.3 от ЗДвП, за което законосъобразно му е наложена съответната санкция. При
преценката си, съдът съобрази Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. на Общото събрание
на Наказателна колегия на ВКС. В мотивите на решението е посочено, че както понятието
„престъпление” така и понятието „административно нарушение” представляват деяние -
действие или бездействие, общественоопасно, противоправно и извършено виновно. Следва
да е налице деяние – външно проявена постъпка, акт на външно изразено поведение на
човека, съзнателен волев акт. Наблягайки именно върху фактите като отправна точка на
преценката за наличието на idem, Съдът на ЕС акцентира, че нарушението /престъплението
/ следва да се разглежда като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се
отнасят до един и същ извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в
пространството. Налице ще е idem, когато един фактически състав на противоправно
поведение бъде санкционирано повече от веднъж. Според СЕС отправната точка за
преценка на понятието „същото деяние” е „конкретното незаконно поведение”,
„идентичността на фактическите актове”(ТР №3/22.12.2015 г.) Приложението на правилото
non bis in idem не бива да се изключва заради различия в правната квалификация на едно и
също деяние или с оглед критерия „тъждество на защитения правен интерес”, който може и
да не е еднакъв. Правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за
определянето на idem. Водещо е значението на фактическата идентичност или
съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъществено от
дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се
съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна
точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на
деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на
дееца.
Предвид изложеното, съдът намира, че наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на административно-
наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът на осн. чл.37,
ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административно-наказващия орган ОД
4
МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80 лева. Сумата следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя и да се заплати по сметка на ОД МВР гр. Шумен. Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0869-001959/ 13.07.2021г. на
Началник сектор към ОДМВР гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.Д.а Н., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 2000,00 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Н.Д. Н., с ЕГН ********** адрес:гр. Шумен, ул. „Боримечка“ № 2, да
заплати по сметка на ОД МВР гр. Шумен сума в размер на 80,00лв. (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5