№ 4657
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110153078 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу
ЛЮБК. Г. ИВ..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 814 лв. – главница, представляваща
стойност на ТЕ за периода м. 05.2018г. до м. 04.2020г.; сумата от 98.64 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2019г. до 02.07.2021г., сумата от 31.97 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение и 6.17 лв. лихва върху главницата за
дялово разпределение. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски в настоящето производство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск. Твърди, че липсва
облигационно правоотношение. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „фирма“ ООД, което
не изразява становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен нотариален акт № 79/1993г., видно от който ответникът е
вещен ползвател на топлоснабдения имот за процесния период.
Видно от молба декларация за откриване на партида Б. Б., собственик на
топлоснабдения имот, е заявил откриване на партида на негово име на 22.01.2002г.
1
Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на
имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че Общото събрание на
етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за
въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и Списък на
Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото събрание на
етажните собственици. В същия като етажен собственик е вписан и се е подписал Румен
Баев.
Представен е сключен договор между ФДР и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение, неоспорени от ответника.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от фирма ЕАД на потребителите в гр. София, приети от съвета на директорите на
ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в централни
ежедневници.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Видно от представения нотариален акт № 79/1993г., ответникът е вещен ползвател на
топлоснабдения имот за процесния период.
Действително при наличието на вещни ползватели върху имота сумите за потребена
топлинна енергия следва да бъдат заплащани от тях, а не от собственика на имота, тъй като
идеята на законодателя е дължимите суми да се заплащат от лицата, действително
потребяващи топлинна енергия. Това е така, тъй като с учредяване на правото на ползване
върху вещта собственикът се лишава от правомощията си да упражнява фактическа власт
върху нея.
В случая обаче молба декларация за откриване на партида е подадена от Б. Б. на
22.01.2002г., собственик на апартамента. Същият фигурира и в списъка на етажните
собственици. Ето защо, съдът намира, че облигационно отношение е възникнало между
ищеца и Б. Б., но не и с ответника по настоящето дело.
От събраните по делото доказателство е видно, че ответникът е вещен ползвател,
2
което го прави потребител на топлинна енергия, като съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ това е едно
от основанията за възникване на облигационно отношение с ищеца. Видно обаче от
представената молба – декларация от 22.01.2002 г. до ищеца е направено искане от
собственика на имота – Б. Б. за откриване на партида за топлоснабдения имот съгласно чл.
12, т. 12 от Общите условия на дружеството. Ищецът е открил партида на Б. Б. за процесния
имот с абонатен номер 139882, до която се отнасят индивидуалните изравнителни сметки,
както и фактурите за исковия период. Следователно с този изричен договор за доставка на
топлинна енергия със собственика на имота е преустановено действието на предходното
презюмирано облигационно правоотношение между страните по спора за същия имот и
дори ответникът да е вещен ползвател на имота, същият няма качеството на клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./.
Съгласно Общите условия на ищеца, договорът възниква в лицето на всички
съсобственици, в настоящия случай вещни ползватели, освен ако някой от тях не заяви
изрична воля да е единствена страна по договора, какъвто е и настоящият случай.
Достатъчно е, че е налице волеизявление на друго лице да бъде страна по договора. Така
напр. чл. 61 от Общите условия, предвиждаща страна по облигационното отношение да
стане само този наследник, който е подал искане за това, а не всички лица, имащи
качеството собственици по силата на наследяване.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период съществува
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия само между ищеца и Б. Б.,
който не е страна по настоящия спор.
Ето защо, само на това основание, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, без да се обсъжда наличието на останалите предпоставки за
уважаване или отхвърляне на иска.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради неоснователността на главния иск неоснователен се явява и акцесорният
такъв за лихва.
Отделно от това следва да се отбележи, че по отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД, а такава
в настоящия случай липсва. Ето защо, искът за лихва върху главницата за дялово
разпределение е неоснователен и на това основание.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 3 от ГПК следва в полза
на ответника да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящото исково
производство.
3
На основание чл. 38 от ЗА на процесуалния представител на ответника се дължи сума
в размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ по настоящето дело.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (населено място), (улица) срещу ЛЮБК. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес
(населено място), (ж.к.), иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 79,
ал.1 ЗЗД за сумата от 814 лв. за
периода м. 05.2018г. до м. 04.2020г., представляваща доставена и незаплатена топлинна
енергия, сумата от 31.97 лв. за периода м. 06.2018г. до м. 04.2020г., представляваща
главница за услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от
14.07.2021г. до окончателното изплащане на сумите, както и предявенте иск с правно
основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 98.64 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2019г. до
02.07.2021г., както и за сумата от 6.17 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово
разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 41247/2021г. на
СРС, 35 с-в, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(населено място), (улица) да заплати на адв. СН. К. К. – САК, съдебен адрес (населено
място), (улица), на основание чл. 38 от ЗА и чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститутирано на
страната на ищеца – „фирма“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4