Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33- .40 от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от Мустафа Шефкет Исмаил в качеството му на ЕТ “Пирамида – Мустафа Исмаил” – гр.Момчилград, чрез адв.Чилова, против Решение № 177/17.11.2005 г., постановено по НАХД № 197/2005г. по описа на РС –Момчилград. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че решаващият съд не е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, като дал превес на свидетелските показания само на една от страните, а също така въобще не бил приел и обсъдил заповед №6/31.05.2005 г. издадена от жалбодателя за полагания от св.Юсеин Мустафа извънреден труд. Моли да бъде отменено обжалваното решение. В съдебно заседание жалбодателят чрез процесуалният си представител изразява становище, че поддържа жалбата така, както е предявена, като сочи, че касационното основание е неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по жалбата – Дирекция „ОИТ” гр.Кърджали, чрез ю.к. Милев счита, че не са налице сочените отменителни основания. Решението на първоинстанционния съд било правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Прокурорът при Окръжна прокуратура Кърджали – изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на Районния съд като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на касационната инстанция са следните: С атакуваното НП № 9/000272 от 19.07.2005 г., изд. от Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали на Мустафа Шефкет Исмаил, в качеството му на президент на ЕТ “Пирамида – Мустафа Исмаил”, гр.Момчилград за това, че е нарушил разпоредбата на чл.153, ал.1 от КТ му е наложена глоба на основание чл. 416, ал. 2 във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ, в размер на 300 лв. Описаното в НП нарушение, според административнонаказващият орган се състои в това, че Исмаил като работодател на Юсеин Сеид Мустафа, нает по трудово правоотношение в дървопреработващ цех не му е осигурил седмична почивка в размер на два последователни дни за периода от 05.04.2005 г. до 04.06.2005 г., което било установено при извършена на 04.06.2005 г. /събота/ в 10.00 ч. проверка по работни места в цеха ползван от жалбодателя, където лицето Юсеин Мустафа било заварено да работи и собственоръчно попълнило справка – информация за характеристиките на трудовото си правоотношение. Като доказателство по делото е представена Справка-информация подписана от лицето Юсеин Мустафа, от която се установява, че същият работи като дърводелец в цех за дограма на ЕТ”Пирамида” в гр.Момчилград на 8-часов работен ден при седмично работно: 8.00-17.00 ч., събота от 8.00 до 13.00 ч. и почивен ден – неделя. Представен е и трудовия договор сключен с Юсеин Мустафа на 05.04.2005 г., като в него е посочено, че същият работи на „пълно работно време”. По делото са приети като доказателство и два броя заповеди с №№ 6 и 7 и двете от 31.05.2005 г. издадени от жалбодателя. От първата се установява, че лицето Юсеин Мустафа на 28.05.2005 г. не е работило /отработване за 03 май 2005 г./ и “същият да работи” един пълен работен ден на 04.06.2005 г.. В заповедта Мустафа е положил подписа си удостоверявайки, че е получил екземпляр от същата. От втората заповед се установява, че работното време на дърводелския цех към фирмата на жалбодателя е както следва: сутрин от 08 ч. до 12 ч. и след обяд от 13 ч. до 17 ч., като продължителността на работното време е 8 часа. Като свидетели по делото са разпитани актосъставителя Стратиев и свидетелите по констатиране на описаното нарушение Кехайов и Чирпанлиев, които установяват описаните в НП обстоятелства, като всички заявяват, че работника заварен да работи при извършената в съботен ден проверка е заявил, че от както е започнал работа почива единствено в неделя. До разпит пред първоинстанционния съд е допуснат и посочения в НП работник – Юсеин Мустафа, който заявява, че работи от понеделник до петък, а в събота отработвал за тези дни, в които почивал и не всяка събота работел. Когато билÓ извършена проверката имало за довършване една неотложна работа и бил предварително уведомен от работодателя си, че ще работи и той се съгласил, като му била връчена и заповед. Всички описани доказателства районният съд е обсъдил, като изцяло е възприел показанията на свидетелите Стратиев, Кехайов и Чирпанлиев, като последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с доказателствения материал. Съдът не е приел за достоверни отразените факти в заповед № 6 от 31.05.2005 г., тъй като в нея не било посочено кога била връчена на работника Юсеин Мустафа и в същото време в попълнената по време на проверката справка-информация, работника посочил, че работи в събота от 8.00 ч. до 13.00 часа и почива в неделя. Съдът е посочил, че ако работника е следвало да работи един пълен работен ден на 04.06.2005 г. както било отразено в заповедта, то не следвало да отразява в справката, че работи в събота от 8.00 ч. до 13.00 ч. и междуседмичната му почивка е неделя. Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.Юсеин Мустафа в частта им, в която твърди, че работи на петдневна работна седмица, тъй като показанията в тази му част били в противоречие с фактите отразени в справка-информация от 04.06.2005 г. попълнена и подписана лично от него. С оглед събраните по делото доказателства, решаващия съд е достигнал до крайни извод, че НП е правилно и законосъобразно, поради което го е потвърдил изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата основания, като такива касаторът сочи - неправилност на обжалвания съдебен акт, поради съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящата инстанция намира, че направеният в касационната жалба довод, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.2-во от ГПК касационно основание, не е налице. Съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до неправилност на постановеното решение представлява необсъждането на събраните по делото доказателства, отказът за събиране на релевантни за спора доказателства, респ.неизлагането на мотиви по съществото на делото. В настоящия случай, Окръжния съд констатира, че такова нарушение не е допуснато от решаващия съд. Последния е обосновал решението си с правилно възприети, обсъдени и релевантни за спора обстоятелства и доказателства. В жалбата си касатора е изложил съображения за неправилно установяване на фактите по делото, тъй като първоинстанционния съд бил игнорирал писмената заповед на работодателя за полагането на извънреден труд от страна на работника Мустафа по време на проверката – 04.06.2005 г., а също така неправилно и незаконосъобразно частично не бил приел показанията на св.Мустафа дадени в съдебно заседание, а същите били последователни, логични и кореспондирали с останалите доказателства по делото. Съдът е основал възприетата от него фактическата обстановка въз основа на всички доказателства по делото, събрани по надлежния ред, които е обсъдил подробно, като е посочил кои от тях кредитира и кои не. Решаващия съд е длъжен да обсъди и прецени всички относими към спора факти и именно, след като е обсъдил и преценил всички относими към спора факти, е преценил, че не следва да приеме за достоверни отразените факти в заповед №6/31.05.2005 г., както не следва да кредитира изцяло показанията на св.Мустафа. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни, обосновани и законосъобразни. Освен изложените от първоинстанционният съд съображения, които настоящата инстанция споделя, цитираната заповед е в противоречие с разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ, която въвежда забрана за полагане на извънреден труд. Не се установява, че на процесния ден са били налице визираните изключения за полагане на извънреден труд изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.144 от НК. Или трудът полаган от работника Мустафа в събота – 04.06.2005 г. по време на проверката, не може да се приеме, че е бил извънреден по смисъла на цитираните разпоредби от КТ. Обстоятелствата и фактите описани в акта и НП се установяват по категоричен начин от показанията на свидетелите Стратиев, Кехайов и Чирпанлиев, които освен, че са последователни, логични и непротиворечиви, се подкрепят и от представената по делото справка-информация попълнена и подписана от работника - св.Мустафа. Предвид изложеното, съображенията посочени в жалбата за неправилно установена фактическа обстановка по делото са неоснователни и няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изводите на решаващият съд са правилни и законосъобразни и решението е постановено на база фактически констатации по релевантни за спора факти и обстоятелства. Установената и приета фактическа обстановка сочи на осъществено от жалбодателя нарушение на чл.153, ал.1 от КТ, като не е осигурил на работника Мустафа седмична почивка в размер на 2 последователни дни. Това нарушение КТ е възвел в административно нарушение и води до ангажиране на административнонаказателната отговорност на работодателя. Санкционната норма е правилно приложена, като размерът на наложената глоба от 300 лева е към минималния предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал.1 от КТ. Всички изложени по-горе съображения налагат извода, че обжалваното в настоящото производство решение на първоинстанционния съд не е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила, каквото е възведеното касационно основание, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, на основание чл. 40 ал.1 от ЗВАС , Окръжният съд Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177/17.11.2005г., постановено по НАХД № 197/2005г. по описа на Момчилградският районен съд. Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2. |