Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 915 27.06.2011г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На двадесет и шести май две хиляди и единадесета година
В публичното съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
Секретар С.Д.
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 10536 по
описа за 2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба на В.К.С., ЕГН: **********,***, Д.Ж.Д., ЕГН:
**********,***, Я.Ж.А., ЕГН: **********,***,
К. Д. Т., ЕГН: **********,***, А.Т.А., ЕГН: **********,***, и С.А.В., ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Х.Б.”№ 22, ет. 1, офис 1, адв. К.Р., с
която са предявили срещу ответниците В.И.Г.,
ЕГН: **********,***, К.И.Р., ЕГН: **********,***, Н.Д.О., ЕГН: **********,***, Г.Г.О.,
ЕГН: **********,***, Д.Г.О., ЕГН: **********,***, Д.Х.С., ЕГН: **********,***, К.Г.Т.,
ЕГН: **********,***, П.Г.Т., ЕГН: **********,***, И.Я.П., ЕГН: **********,***,
Костадинов Д.П., ЕГН: **********,***, Н.М.И., ЕГН: **********,***, П.А.М., ЕГН:
**********,***, М.Н.К., ЕГН: **********,***, К.Н.Т., ЕГН: **********,***, и Ж.Д.П.,
ЕГН: **********,***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на недвижим
имот с идентификатор 07079.2.2164 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Бургас, в местността „Хайнлъка”, с площ от 9001 кв.м., а по документ за
собственост 9000 кв.м., трайно предназначение на територията „земеделска”,
начин на трайно ползване „За друг вид водно течение, водна площ,
съоръжение”, с номер по предходен план №
000136, при граници: имоти с идентификатори № № **, представляващ бивш поземлен
имот „изкуствена водна площ”, с номер № 000136, трета категория, местността
„Хайнлъка” по плана за земеразделяне в землището в гр. Бургас, при граници:
имот № 000135- полски път на Община Бургас, имот № 000296- населено място на
ФНМ, имот № 083017 – посевна площ на наследниците на Д.П. Г., имот № 083018 – посевна площ на
наследниците на А. Петров А., имот № 083013 – посевна площ на наследниците на Д.С.
Б., имот № 083005 – посевна площ на Г.Я.К., имот № 083004 – посевна площ на
наследниците на С.Я.К., както и иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна
като неверен на издадения на ответниците ГПК нотариален акт за собственост №
92, том II, рег. №
6619, нот.д. № 205/09.09.2010г. на
нотариус В.Д., с рег. № 491, с район на действие – БРС, вписан в Службата по
вписвания с вх. рег. 7945/09.09.2010г., акт № 48, том 25, дело № 4758/2010г.
Ищците твърдят, че с
договори за покупко-продажба от 22.10.1996г. и 18.12.1999г. са закупили при
равни квоти процесния имот, представляващ изкуствена водна площ, в местността
„Хайнълъка” в землището на гр. Бургас, съставляващ имот 000136 по плана за
земеразделяне на гр. Бургас, и са поделили същият помежду си на 6 части с
договор за доброволна делба от 15.09.2000г., като всеки един от тях е станал
изключителен собственик на отделен новообразуван имот с площ от 1500 кв.м.
В исковата молба се
твърди, че с влязло в законна сила съдебно решение по адм. дело № 385/1998г. по
описа на БОС, съдът е отменил като незаконосъобразен одобрения план за
земеразделяне, в частта, с която наследниците на Д.П. Г. – ответниците по
делото са възстановени други недвижими имоти и вместо това им е признато и
определено за възстановяване правото на собственост върху недвижимият имот,
които ищците твърдят, че са закупили с горепосочените договори за
покупко-продажба -изкуствена водна площ,
в местността „Хайнълъка” в землището на гр. Бургас, съставляващ имот 000136 по
плана за земеразделяне на гр. Бургас.
Твърди се, че в изпълнение на съдебното решение на
БОС по адм. дело № 385/1998г. ПК- гр.
Бургас /ОСЗ/ с решения № 59 от 28.07.2000г. и №26 от 08.06.2001г. е
възстановила правото на собственост на ответниците в качеството им на
наследници на Д.П. Г. върху горепосочения имот. Ищците считат, че възстановяване
на този имот на ответниците е незаконосъобразно, като излагат съображения, че
същият няма характер на земеделска земя, тъй като статутът му е на изкуствена
водна площ и напоително съоръжение, като освен това върху него е проведено
мероприятие по чл. 10б от ЗСПЗЗ, което според ищците изключва възможността за
реалното възстановяване на собствеността. Наред с това ищците твърдят, че
ответниците не разполагат с документ за собственост на процесния имот, поради което същия им е възстановен
неправомерно.
На следващо място в
исковата молба се твърди, че поради съществуващия между страните спор за
собственост, единият от наследниците на Д.П. Г. – а именно ответникът Ж.Д.П. е
завел против ищците ревандикационен иск досежно процесния имот, по който е било
образувано гр.д. № 1066/2003г. по описа на БРС. Ищците сочат, че с
постановеното от БРС по посоченото дело съдебно решение, ревандикационният иск
срещу тях е бил отхвърлен като неоснователен по съображения, че реституционната
процедура е била проведена незаконосъобразно, като първоинстанционно
решение на БРС е било оставено в сила от
БОС по в.гр.д.№ 142/2010г. В исковата молба се сочи, че след постановяване на
въззивното решение на БОС по в.гр.д.№
142/2000г., ищецът по ревандикационния иск /настоящият ответник Ж.Д.П./ е
направил отказ от иска си, поради което с нарочно определение от 12.08.2010г.
БОС е обезсилил постановеното въззивно и първоинстанционно решения и е
прекратил производството по ревандикационната претенция. Ищците твърдят, че
независимо от прекратяване на делото, ответниците са се снабдили с констативен
нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот от 09.09.2010г.,
въпреки, че имота се намира във фактическо владение на ищците. Със снабдяване
от ответниците с документ за собственост от 09.09.2010г., ищците считат, че за
ответниците се създава привиден титул за
собственост, който се създава привидност относно действителните носители на правото на собственост върху процесния
недвижим имот. По изложените съображения ищците обосновават наличието на правен
интерес от предявяване на процесната отрицателна установителна претенция.
Ангажират доказателства. В съдебно заседание ищците поддържат исковата си
претенция, чрез упълномощените си адвокатски представители и молят съдът да я
уважи. Претендират присъждане на разноските по делото.
В законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответниците, подаден чрез упълномощения им адвокатски представител, в който оспорват
предявения иск по съображения, че ищците не са собственици на процесния имот,
тъй като, че не разполагали с валиден титул за собственост, като твърдят, че
имота се владее от ответниците, а не от ищците. На следващо място ответниците
считат, че цитирания в исковата молба договор за доброволна делба е нищожен,
като оспорват соченото в него придобивно основание, на което ищците основават
правата си, за което излагат подробни съображения. Ангажират доказателства. В
съдебно заседание ответниците, чрез упълномощения си адвокатски представител
поддържат изложените в писмения отговор съображения и молят съдът да отхвърли
иска като неоснователен.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази
закона, намира за установено следното :
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за съществуването или несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това. В настоящият случай ищците са предявили отрицателен установителен иск за собственост, с който отричат правото на собственост на ответниците върху процесния недвижим имот. Ищците обосновават правният интерес от водене на предявения отрицателен установителен иск с обстоятелството, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост върху същия имот, по отношение на който ищците се легитимират като собственици с твърдения, че са го закупили с договори за покупко-продажба от 22.10.1996г. и 18.12.1999г. и го владеят понастоящем. Според ищците обстоятелството, че ответниците разполагат с противопоставим на ищците титул за собственост за същия имот, създава несигурност в правната обстановка относно действителните носители на правото на собственост върху процесния недвижим имот.
С оглед предмета на делото, касаещо предявен отрицателен установителен иск задължение на ответника е да докаже, че е собственик на процесния имот.
Страните не спорят, а и от данните се установява, че ответниците са наследници по закон на общия им наследодател Д.П.П., поч. на 05.10.1962г., б.ж. на гр. Бургас. С решение № 59 от 28.07.2000г. на ПК /сега ОСЗ/ гр. Бургас , постановено по преписка № 10876/25.02.1992г. и по силата на съдебно решение, постановено по адм. д. № 385/1998г. по описа на БОС, което е потвърдено с влязло в законна сила решение по адм.д. № 325/2000г. на ВКС, в полза на наследниците на Д.П.П. – ответниците по делото, е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне върху процесния недвижим имот, представляващ „изкуствена водна” площ от 9 дка, трета категория, находящ се в м. „Хайнлъка”, в землището на гр. Бургас, съставляващ имот № 000136 по плана за земеразделяне на гр. Бургас. Видно от съдържанието на представената по делото скица № 47333 от 20.12.2010г. на СГКК- гр. Бургас, възстановения на ответниците по силата на горепосоченото решение на ПК- гр. Бургас недвижим имот понастоящем се индивидуализира по кадастралната карта на гр. Бургас като поземлен имот с идентификатор 07079.2.2164, представляващ земеделска земя, с начин на трайно ползване „За друг вид водно течение, водна площ, съоръжение”.
От заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния имот е записан в регистъра на плана за земеразделяне на името на ответниците и на Държавата като „изкуствен воден басейн”. Вещото лице сочи, че от направените справки в ОСЗ - гр. Бургас е установило, че с ПМС № 161/1993г. ЛС на ЗК „Х.Б.” – гр. Бургас е възложил изготвяне на парцеларен план на стопанския двор с оглед определяне на прилежащите площи към сгради и съоръжения, като по този план процесния имот не попада в отредения за ТКЗС терен, а е разположен самостоятелно, като предназначението му е било за „водоем”, който се пълни с вода за напояване на земеделските култури. При извършения оглед на място, вещото лице е установило, че имотът е ограден с ограда от бетонови колове и мрежа, която на места е съборена, а към съседните от запад и юг имоти е с масивна ограда. В заключението е посочено, че процесния имот представлява изкуствено понижено ниво на терена, като от иззетата земна маса е оформена земно насипна стена /дига/, като по този начин е обособен басейн. От заключението се установява, че в южната част на имота има изградена бетонова шахта, в която има монтирани спирателни кранове и стоманени тръби, както и метална стойка за помпа, като от приложената към заключението скица, представляваща извадка от плана за земеразделяне, е видно, че в процесния имот има заснета и нанесена бетонова шахта, означената на скицата с буквата „Ш”. Вещото лице е посочило, че по данни на ищците, които са му осигурили достъп до имота, в северозападния край на имота имало и друга шахта, но достъпа до нея е бил възпрепятстван. Към момента на огледа вещото лице е констатирало, че цялата дига и самия басейн са обрасли с ниска и висока растителност и същия не се използва като водоем. В заключението се установява, че процесния имот представлява хидромелиоративно съоръжение, изградено в земеделска земя.
В отговорите на въпросите по реда на чл. 176 от ГПК ответникът Ж.П. е посочил, че той лично е владял имот заедно с баща си от 1940 г. до момента, в който същият е бил колективизиран в ТКЗС през 1944г. В обясненията си ответникът Ж.П. сочи, че понастоящем никой не ползва и не владее имота. От депозираните по делото свидетелски показания се установява, че от около 3-4 години до настоящия момент ищците са осъществявали фактически действия в имота по неговата поддържка – окосяване на тревата, пускане на помпата и пълнене на вода в басейна, в т.ч. същите са осигурили достъп на вещото лице за оглед на имота. Установява се също, че по възлагане на един от ответниците, геодезист е извършил трасиране на имота, което обстоятелство само по себе си не може да се приеме за упражняване на фактическа власт върху имота от ответниците, при липса на други данни за това.
Предвид горното, съдът приема, че от данните по делото – заключението на вещото лице и от депозираните по делото гласни доказателства – обясненията на ответника П. и показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че процесния имот понастоящем се намира във фактическа власт на ищците, а не на ответниците, което обстоятелство допълнително обуславя правния интерес на ищците от водене на предявения отрицателен установителен иск за собственост.
Съгласно чл. 2 от ЗСПЗЗ за земеделски земи се считат всички имоти, които са предназначени за земеделско производство, като едновременно с това същите следва да не попадат в някоя от хипотезите на т. 1- т. 4 на същата разпоредба. Това означава, че ако не са налице двете кумулативни изисквания на посочената норма – а именно положителната предпоставка - имотът да е предназначен за земеделско производство и отрицателната – да не попада в някоя от изброените хипотези на т. 1 – т. 4, имотът не следва да се определя като земеделска земя и върху него не може да се извърши реституция по реда на ЗСПЗЗ. В т. 4 от чл. 2 от ЗСПЗЗ като отрицателна предпоставка е посочено имотът да не представлява „напоителни съоръжения за водно ползване”.
В случая от данните по делото се установява, че имотът представлява земеделска земя, но с начин на трайно ползване към момента на реституирането му на ответниците „изкуствена водна площ”, а понастоящем - „За друг вид водно течение, водна площ, съоръжение”, което означава, че не е налице изискуемата отрицателна предпоставка на чл. 2, т. 4 от ЗСПЗЗ. Поради липсата на втората от двете едновременно изискващи се от закона условия, следва да се приеме, че процесния имот следва да се счита за изключен от приложението на чл. 2 от ЗСПЗЗ, с оглед на което се налага извода, че същият не може да бъде реституиран на ответниците по реда на ЗСПЗЗ. Затова след извършената проверка по реда на косвения съдебен контрол, съдът намира, че административното производство за възстановяване на правото на собственост на ответниците в качеството им на наследници на общия им наследодател Д.П. Г. върху процесния имот е незакосъобразно.
Ето защо по
гореизложените съображения, тъй като ответниците не доказаха, че са носители на
оспореното от ищците право на собственост върху процесния недвижим имот,
предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Поради уважаване на иска
по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с оглед обстоятелството, че ищците не доказаха, че са
собственици на процесния недвижим имот, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
следва да бъде уважен и иска за отмяна като неверен на нотариалния акт за
собственост, издаден в полза на ответниците досежно процесния недвижим имот.
На основание чл. 78, ал.
1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски
в общ размер на 3221 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
124 ал. 1 от ГПК по отношение на ищците В.К.С., ЕГН: **********,***, Д.Ж.Д.,
ЕГН: **********,***, Я.Ж.А., ЕГН: **********,***, К. Д. Т., ЕГН: **********,***,
А.Т.А., ЕГН: **********,***, и С.А.В., ЕГН: **********,***, че ответниците В.И.Г., ЕГН: **********,***,
К.И.Р., ЕГН: **********,***, Н.Д.О., ЕГН: **********,***, Г.Г.О., ЕГН: **********,***,
Д.Г.О., ЕГН: **********,***, Д.Х.С., ЕГН: **********,***, К.Г.Т., ЕГН: **********,***,
П.Г.Т., ЕГН: **********,***, И.Я.П., ЕГН: **********,***, Костадинов Д.П., ЕГН:
**********,***, Н.М.И., ЕГН: **********,***, П.А.М., ЕГН: **********,***, М.Н.К.,
ЕГН: **********,***, К.Н.Т., ЕГН: **********,***, и Ж.Д.П., ЕГН: **********,***,
не са собственици на недвижим
имот с идентификатор 07079.2.2164 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Бургас, местността
„Хайнлъка”, с площ от 9001 кв.м., а по документ за собственост 9000 кв.м., трайно
предназначение на територията „земеделска”, начин на трайно ползване „За
друг вид водно течение, водна площ, съоръжение”, с номер по предходен план № 000136, при граници: имоти с
идентификатори № № **, представляващ бивш поземлен имот „изкуствена водна
площ”, с номер № 000136, трета категория, местността „Хайнлъка” по плана за
земеразделяне в землището в гр. Бургас, при граници: имот № 000135- полски път
на Община Бургас, имот № 000296- населено място на ФНМ, имот № 083017 – посевна
площ на наследниците на Д.П. Г., имот №
083018 – посевна площ на наследниците на А. Петров А., имот № 083013 – посевна
площ на наследниците на Д.С. Б., имот № 083005 – посевна площ на Г.Я.К., имот №
083004 – посевна площ на наследниците на С.Я.К..
ОТМЕНЯ като неверен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост № 92, том II, рег. № 6619, нот.д. № 205/09.09.2010г. на нотариус В.Д., с рег. № 491, с район на действие – БРС, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. 7945/09.09.2010г., акт № 48, том 25, дело № 4758/2010г.
ОСЪЖДА ответниците В.И.Г.,
ЕГН: **********,***, К.И.Р., ЕГН: **********,***, Н.Д.О., ЕГН: **********,***, Г.Г.О.,
ЕГН: **********,***, Д.Г.О., ЕГН: **********,***, Д.Х.С., ЕГН: **********,***, К.Г.Т.,
ЕГН: **********,***, П.Г.Т., ЕГН: **********,***, И.Я.П., ЕГН: **********,***,
Костадинов Д.П., ЕГН: **********,***, Н.М.И., ЕГН: **********,***, П.А.М., ЕГН:
**********,***, М.Н.К., ЕГН: **********,***, К.Н.Т., ЕГН: **********,***, и Ж.Д.П.,
ЕГН: **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ДА ЗАПЛАТЯТ на ищците В.К.С.,
ЕГН: **********,***, Д.Ж.Д., ЕГН: **********,***, Я.Ж.А., ЕГН: **********,***, К.
Д. Т., ЕГН: **********,***, А.Т.А., ЕГН: **********,***, и С.А.В., ЕГН: **********,***,
направените по делото разноски в общ размер от 3221лв. /три хиляди двеста двадесет и един лева/.
Решението може да се обжалва пред Бургаският
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Р. Петкова
Вярно с оригинала!
С. Д.