Решение по дело №2174/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Образувано е по жалба на А.С.К., срещу изричен отказ на администратора и обработващия лични данни „Ф.И.“ ЕАД гр. София да изтрие лични на жалбоподателя данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър, обективиран в писмен отговор от 17.08.2023 год. Жалбата първоначално е подадена до Административен съд София- град, който с определение № 7785/15.09.2023 г. по адм. дело № 8703/2023 г. изпраща същата по подсъдност на АС-Варна.

С жалбата са релевирани доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания отказ – твърди се противоречие с разпоредбите на чл.17, пар.1, б. “А-В от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 год. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните – ОРЗД), както и противоречие с разпоредбата на чл.10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 год. за Централния кредитен регистър /ЦКР/. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалвания отказ и за осъждане на ответника да изтрие личните данни на жалбоподателя от собствените си регистри и от ЦКР, както и да заплати сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа с подадената от упълномощения адвокат Г. В. молба с.д. 14896/20.10.2023 год.

Ответникът „Ф.И.“ ЕАД , чрез подадената от упълномощения юрисконсулт Х.Ш. молба с.д. 14938/23.10.2023 г. изразява становище за недопустимост на жалбата в частта й касаеща искането за изтриване на лични данни от ЦКР, а в останалата част за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

С влязло в сила на 18.07.2023 г. решение № 3905 от 12.12.2022 г. по гр. дело № 6367/2022 г. по описа на ВРС е прието за установено в отношенията между А.С.К. и „Ф.И.“ ЕАД, че А.К. не дължи на „Ф.И.“ ЕАД сумите по процесните договори за кредит поради погасяването им по давност, а именно : 1. Сумата от 3897,00 лв. – главница по Договор за кредит от 22.10.2008 г. , сключен с „БНП П.П.Ф. “ ЕАД с идентификатор ***; 2. Сумата от 3719,00 лв. – главница по Договор за кредит от 29.10.2008 г. сключен с „БНП П.П.Ф. “ ЕАД с идентификатор ***, което вземане е прехвърлено на „Ф.И.“ ЕАД с договор за цесия от 8.07.2014 год. На 7.08.2023 г. в 11.20 ч. чрез упълномощения адвокат Г. В., А.К. подава по електронен път заявление до „Ф.И.“ ЕАД , с което заявява, че няма да заплати доброволно задълженията за които с въпросното съдебно решение е установено, че са погасени по давност, като отправя всички възражения по чл. 17, ал.1, б. А до б. Е от ОРЗД с искане свързаните с тях лични данни да бъдат изтрити както от информационните системи на „Ф.И.“ ЕАД, така и от Централния кредитен регистър. На 17.08.2023 г. в 13.55 ч. е изпратен до К. по електронен път писмен отговор на „Ф.И.“ ЕАД, с който са отхвърлени всички наведени на основание чл.17, пар.1, б. “А“- б. “Е“ от ОРЗД негови възражения и в заключение е посочено, че на основание чл. 10 от Наредба № 22, погасяването на вземането по давност не е основание за преустановяване задължението на финансовите институции да подават информация към ЦКР, тъй като същите могат да бъдат платени доброволно на валидно правно основание по всяко време след изтичането на давността. Посочено е още в отговора, че „Ф.И.“ ЕАД в качеството си на администратор обработващ личните данни на К. намира жалбата му за неоснователна, поради което тя следва да бъде отхвърлена като такава , във връзка с което го уведомява, че съгласно разпоредбите на Регламент 2016/679 на Европейския парламент има право да сезира с жалба компетентния надзорен орган – Комисията за защита на личните данни. Съгласно издаденото от Комисията за защита на личните данни и представено в съдебно заседание удостоверение изход. № ППН-01-878#2 от 16.10.2023 г., не е налице висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от А.С.К. срещу „Ф.И.“ ЕАД. Писмения отговор на „Ф.И.“ ЕАД е получен от К. на 17.08.2023 год., след което той подава жалба, по която на 31.08.2023 г. е образувано адм. дело № 8703/2023 год. по описа на АС-София-град.

При така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима в частта отнасяща се до отказа за заличаване на лични данни от регистъра на „Ф.И.“ ЕАД. Видно е от датата на получаване от К. на обективирания в писмения отговор на „Ф.И.“ ЕАД отказ за изтриване на личните му данни /17.08.2023 г./ и датата на образуване на делото в АС София-град /31.08.2023 г./ , че процесната жалба е подадена при спазването на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК за съдебно оспорване. Същевременно, установява се, че жалбата е подадена от лице с правен интерес /засягане права на жалбоподателя / , срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА.

Обжалваният отказ, видно от съдържанието на писмения отговор от 17.08.2023 г. на „Ф.И.“ ЕАД , няма за предмет отказ за заличаване на лични данни от ЦКР – текста „Съобразно гореизложеното, жалбата Ви за изтриване на личните Ви данни, обработвани от „Ф.И.“ ЕАД като администратор , се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена“ , сочи на произнасяне само и единствено относно данните обработвани от ответника, но не и относно тези обработвани от ЦКР. Доколкото администратор на данните съдържащи се в ЦКР е БНБ и както бе посочено по-горе, отказ касаещ този регистър обективно не е налице, то жалбата в тази част се явява недопустима на основание чл. 159, т.1 от АПК, което предполага оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство в тази му част.

Разгледана в допустимата й част, съдът намира жалбата за основателна.

Обжалваният отказ е издаден от компетентен орган – по делото не е налице спор, че ответното дружество „Ф.И.“ ЕАД е администратор по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на ЗЗЛД във вр. с чл. 4, т.7 от ОРЗД на лични данни за жалбоподателя К. по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗЗЛД във вр. с чл.4, т.1 от ОРЗД, свързани със вземания по горецитираните два договора за кредит. Поддържаното с жалбата качеството на ответника като обработващ лични данни по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗЗЛД във вр. с чл. 4, т.8 от ОРЗД е ирелевантно в случая, доколкото по гореизложените съображения жалбата е недопустима по отношение на личните данни подавани от „Ф.И.“ ЕАД към ЦКР.

Спазена е дължимата от закона форма на постановения от ответника отказ, който е мотивиран с пълно изложение на фактическите и правните основания за издаването му, а спор за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила не е налице по делото.

Спорът е концентриран по правилното приложение на материалния закон – според жалбоподателя, погасяването на процесните вземания по давност представлява обстоятелство даващо основания за заличаване на свързаните с тях лични данни, докато ответникът счита, че такива основания не са налице , тъй като независимо от изтичането на погасителната давност материалното право продължава да съществува с възможност задължението да бъде платено доброволно на валидно правно основание – невъзможно било единствено принудителното му събиране.

Доводите на ответника относно правните последици за материалното право от настъпването на погасителната давност са правилни, но противоречащи на правилното приложение на материалния закон са правните му изводи относно исканото от жалбоподателя заличаване на процесните лични данни. Задължението на ответника като администратор на лични данни е определено от разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за ЦКР, съгласно която : „Институциите по чл. 4, ал.1 са длъжни да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване“. В този смисъл, крайният времеви срок на задължението на институциите по чл. 4, ал.1 за събиране /обработване от „Ф.И.“ ЕАД в качеството на администратор/ на лични данни съвпада с момента на окончателното погасяване на задълженията по съответните кредити, т.е. възприеманият от ответника 5-годишен срок по чл. 20 от Наредба №22/16.07.2009 г. като краен такъв за обработване на лични данни, няма този смисъл – ако вземането по кредита продължава да съществува докато не бъде погасено чрез доброволно плащане, каквато е тезата на ответника, то информацията за него ще продължава да се събира и подава ежемесечно към ЦКР, но там ще се съхранява само тази част от нея обхващаща последните 5 години. При тези обстоятелства, правилното прилагане на материалния закон е обусловено от правилното тълкуване на регламентираното в чл.10, ал.1 от Наредба № 22 понятие за окончателно погасяване на кредитите в аспекта на погасяването им по давност. В тази връзка, когато 5-годишният срок на погасителната давност по чл.110 от ЗЗД обективно е изтекъл, то материалното право по вземането продължава да съществува и може да бъде доброволно платено от длъжника или принудително събрано от кредитора, освен ако длъжникът не направи възражение за изтекла погасителна давност, т.е. при липсата на такова възражение кредита не е окончателно погасен по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредбата за ЦКР. По аргумент на противното, когато възражението за изтеклата вече погасителна давност е повдигнато от длъжника, то обективно не може да се очаква нито доброволно плащане от негова страна, нито е възможно принудително събиране от страна на кредитора, т.е. при тази хипотеза кредита е окончателно погасен по смисъла на цитираната разпоредба на чл.10, ал.1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за ЦКР – за настъпването на правния ефект от възражението за изтекла погасителна давност е достатъчно еднократното му повдигане, т.е. не е необходимо нескончаемото му повтаряне във времето, каквито неоправдани очаквания съдържа изразяваната от ответника теза. В процесния случай, възражението за изтекла погасителна давност следва да се счита упражнено от жалбоподателя К. с предявяването на отрицателния установителен иск по който е постановено влязлото в сила решение № 3905/12.12.2022 г. по гр. дело № 6367/2022 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено, че той не дължи на ответника сумите по процесните договори за кредит, поради погасяването им по давност. Именно силата на присъдено нещо на съдебното решение придава окончателност на погасяването на задълженията по кредитите предмет на същото решение, а след като това е така, то обработването на свързаните с тези кредити лични данни става безпредметно, включително за извършваната от банковите институции преценка за т.нар. „свръхзадлъжнялост“ на потенциалните кредитоискатели. В този смисъл, след влизането в сила на горецитираното съдебно решение, процесните лични данни повече не са необходими за целите за които са били събирани или обработвани по друг начин по смисъла на чл.17, пар.1, б .“а“ от Регламент (EC) 2016/679, поради което на това основание за жалбоподателя К. е възникнало правото на изтриване на същите лични данни. По причина на последното, отказът на ответника да изтрие от собствените си регистри процесните лични данни на жалбоподателя К. нарушава така възникналото за него право на изтриване (право да бъдеш „забравен“), поради което същият е материално незаконосъобразен, съответно подлежащ на отмяна като такъв съгласно чл. 146, т.4 от АПК. Съобразно тези обстоятелства и за възстановяване на нарушеното право на жалбоподателя, следва ответника да бъде задължен на основание чл. 174 от АПК да издаде адм. акт за изтриване от собствените си регистри на свързаните с процесните кредити лични данни на А.С.К., за което е достатъчно да се определи срок в размер на 7 дни.

При този изход от делото, за уважената част от жалбата К. има право на разноски съгласно чл.143, ал.1 от АПК. Разноските за адвокатско възнаграждение съгласно приложеният на л.23 от делото на АС София-град договор за правна защита и съдействие и приложените на л.19 и л.21 от делото на АС-Варна фактура и кредитен превод, са в размер на 1169,40 лв. , като с платената държавна такса общият размер на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски е 1179, 40 лв. От страна на ответника се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. , като с оглед осъщественото от юрисконсулт Ш. процесуално представителство по делото и частичното прекратяване на съдебното производство по него , „Ф.И.“ ЕАД има съгласно чл. 143, ал.3 от АПК във вр. с чл. 24, пр. І от Наредбата за заплащането на правната помощ, право на разноски в минималния размер от 100 лв. След извършване на компенсация, ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1079, 40 лв.

Предвид гореизложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ издаденият на 17.08.2023 г. изричен отказ на „Ф.И.“ ЕАД гр. София да изтрие от собствените си регистри личните данни на А.С.К. с ЕГН ********** относно вземането в размер на 3897,00 лв. – главница по договор за кредит от 22.10.2008 г. с идентификатор ***и относно вземането в размер на 3719,00 лв. – главница по договор за кредит от 29.10.2008 г. с идентификатор ***.

ЗАДЪЛЖАВА „Ф.И.“ ЕАД гр. София, ЕИК ***да издаде в 7-дневен срок административен акт за изтриване от собствените си регистри на личните данни за А.С.К., предмет на отменения с настоящото решение изричен отказ от 17.08.2023 год.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.С.К. в частта за отмяна на изричен отказ на „Ф.И.“ ЕАД гр. София да изтрие същите лични данни от Централния кредитен регистър и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази му част.

ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр. ***да заплати на А.С.К. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1079, 40 лв. за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото, а в частта му за прекратяване на съдебното производство, която има характер на определение, подлежи на обжалване по същият ред в 7-дневен срок.

	Съдия: