№ 23
гр. П., 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20243520200096 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***, със седалище и адрес на управление- гр. ***,
представлявано от управителя С.Х.Св, против Наказателно постановление № ***. на
Началник ОО „АА“ - Т., с което за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр.последно от ЗАвтП, на осн.
чл. 96г, ал.1, предл.2, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.
Недоволно от наказателното постановление останало дружеството- жалбоподател,
като в законоустановения срок е депозирало жалба срещу него. Моли съдът да го отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Т., редовно призован, се
явява лично Д.С., който по същество моли съда да потвърди издаденото от него НП, като
законосъобразно.
Районна прокуратура – Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, съда намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че от страна на от Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Т., на
дружеството –жалбоподател е извършена комплексна проверка, обхващаща периода от
06.03.2023г. до 06.03.2024г., като това се установява и от приложеното писмо-покана №84-
00-31-297/06.03.2024г.
Проверката е извършена въз основа на представени документи от управителя на
дружеството.
При проверката било установено, че на 15.02.2024г., около 07:19ч, в гр.П.,
индустриална зона, „***“ ЕООД, притежател на лиценз на Общността с №23265 за
международни превози на товари, като лицензиран преводач, извършил международен
1
превоз от П. за А., Р., с водач С.Х.Св, без да отговаря на изследванията за психологическа
годност, като превоза бил извършен с автомобил „***“, от кат.№3, с рег.№** и пътен лист
сер.Т № от 15.02.2024г.
Извършена била справка в база данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ -Регистър на психологическите изследвания на водачите, от която било
видно че лицето С.Х.Св има издадено последно удостоверение за психологическа годност от
13.10.2019г., валидно до 13.10.2022г.
За така констатираното нарушение бил съставен АУАН №***г.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено
обжалваното НП № ***. на Началник ОО „АА“ - Т. с което за нарушения на чл. 7а, ал. 2,
пр.последно от ЗАвтП, на осн. чл. 96г, ал. 1, предл. 2, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
приложените по делото писмени доказателства, и събраните гласни доказателства, които
съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен
контрол по реда на ЗАНН, жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Т., на който са делегирани права да издава НП по
ЗАвтП, съгласно приложената заповед №**г., изд. от министъра на транспорта.
В акта и в НП, като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр.
последно от ЗАвтП, която гласи: "Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон
и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата".
Съгласно чл.152, ал.1, т.2 б."б" ЗДвП, министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на
моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите,
извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
На основание тази разпоредба е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
(Наредба № 36/15.05.2006г.) В същата е регламентирана процедурата за провеждане на
психологическите изследвания на водачите, като в чл. 36, ал. 2 е посочено, че на всички
лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа
годност.
Съдът констатира обаче, че към настоящия момент разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от
Наредба № 36/15.05.2006г. е изменена (обн. ДВ бр. 84/2022г. в сила от 21.10.2022г.), като
същата вече гласи, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно.
Съобразно чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последват различни
2
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Несъмнено новата редакция на чл.8, ал.2 от Наредба № 36/15.05.2006г. се явява по-
благоприятна както за водача, така и за санкционираното дружество - превозвач, което му е
възложило управлението на товарния автомобил. Този извод следва от обстоятелството, че
при действието на новата редакция, установените по делото факти изобщо не биха
обосновали извод за извършено нарушение на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр от превозвача,
доколкото водачът Станислав Стефанов би отговарял на изискванията на психологическа
годност с оглед безсрочния характер на удостоверението му за психологическа годност.
В случая НП е издадено след влизане в сила на посочената нормативна промяна.
Деянието, което е установено в АУАН, а именно, че е извършено на 15.02.2024г. също е
извършено по време на новата редакция, поради което съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването му. Наказващият орган е следвало да отчете изменението в Наредба №
36/15.05.2006г., и с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е следвало да упражни
правомощията си по чл. 54, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 54, ал. 9 от ЗАНН – да прекрати
административнонаказателното производство, тъй като предвид нормативната промяна
настъпила преди съставяне на АУАН, деянието описано в него вече не е съставлявало
нарушение. Като не е изпълнил последното, а е издал обжалваното НП, наказващият орган е
действал незаконосъобразно.
Посоченото обстоятелство представлява достатъчно основание за отмяна на
обжалваното НП като незаконосъобразно, поради което и не се налага обсъждане на
възраженията за допуснати други пороци при издаването му.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя
съответно искане, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр чл.143, ал.4 от АПК, вр. чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК на въззивното дружество следва да се присъдят направените по
делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
600.00 лв. и авансов данък по чл.36 от ЗДДФЛ в размер на 60.00лв., заплатени изцяло в
брой, видно от приложения договор за правна защита и съдействие, или общо 660.00лв.
Доколкото възнаграждението е в минималния размер, предвиден в чл.18, ал.2 във вр. с чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ, разноските следва да бъдат присъдени
изцяло, а възражението за тяхната прекомерност се явява неоснователно. С оглед горното,
ИА"АА" като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 660.00лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***. на Началник ОО „АА“ - Т., с което за
нарушения на чл. 7а, ал. 2, пр. последно от ЗАвтП, на осн. чл. 96г, ал. 1, предл. 2 на „***,
със седалище и адрес на управление- гр. ***, представлявано от управителя С.Х.Св, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лв. (три
хиляди лева).
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. С., ул. „**“ №5
ДА ЗАПЛАТИ на „***, със седалище и адрес на управление- гр. ***, представлявано от
управителя С.Х.Св, СУМАТА 660.00 лв. (шестстотин и шестдесет лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Т. в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
3
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4