Решение по КНАХД №566/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Е.Хотелс“ ЕООД гр. Сливен, подадена от пълномощник, срещу Решение № 181 от 09.07.2025 г., постановено по АНД № 193/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 20-2400191/ 20.01.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, с което на „Е.Хотелс“ ЕООД за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, и е осъдено „Е.Хотелс“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен сумата 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано е и неправилно, като при непълна и некоректна оценка на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до неправилни изводи от правна страна за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Е.Хотелс“ ЕООД. Счита за безспорно установено, че при извършена проверка на 11.12.2024 г. от Инспекция по труда по спазване изискванията на трудовото законодателство с обект на контрол хотел „М.В.“ е констатирано, че с лицето Д. И. преди датата на проверката е надлежно сключен граждански договор № 3/10.12.2024 г. за изпълнение на услуга, по силата на който същият се е намирал на обекта и е извършвал „приготвяне на студена и топла кухня“. Счита за необосновани и неправилни мотивите на съда, че при издаване на процесното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намира, че такива са налице, тъй като: със съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това, е допуснато съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, както и на чл. 42, ал. 1, т. 8 от ЗАНН; след като по време на проверката са налице свидетели, присъствали при извършване или установяване на твърдяното нарушение, то не са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и то в присъствие само на един свидетел, който не е очевидец. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен и да постанови решение по същество на спора, като отмени като незаконосъобразно НП. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред всички инстанции.

В съдебно заседание касаторът – „Е.Хотелс“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от пълномощник, който заявява, че поддържа подадената касационна жалба. Счита, че съдът не е изследвал обективно и всестранно всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е изградил непълна и некоректна фактическа обстановка, съответно е достигнал до неправилни правни изводи за наличие на извършено административно нарушение. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение и наказателното постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който оспорва касационната жалба. Заявява, че първоинстанционното решение е правилно, мотивирано и законосъобразно, като не възникват съмнения за извършеното нарушение, което е доказано по категоричен начин. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.12.2024 г., за времето от 18:00 часа до 19:10 часа, служители от Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен /Дирекция ИТ/ извършили проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на място в обект - хотел „М.В.“, находящ се в гр. Сливен, местност „С. д.“, ул. „П.“ № *, стопанисван от „Е.Хотелс“ ЕООД. При проверката на място установили, че лицето Д. И. И., с [ЕГН], предоставял работна сила, като извършвал дейности по приготвяне на храна в кухнята към ресторанта на хотела, с определено работно място, продължителност на работния ден и определено трудово възнаграждение. По време на проверката не са установени други лица, които да предоставят работна сила освен Д. И.; не е констатирано провеждане на коледни или други празненства. Д. И. И. подписал декларация, в която посочил, че работи в „Е.Хотелс“ ЕООД, обект – ресторант към хотел „М.В.“, на длъжност „г.“ от 10.12.2024 г. с работно време от 17:00 до 23:00 часа, при дневно възнаграждение в размер на 100 лв. Тъй като бил зает с работа в кухнята, с разрешение на инспекторите ИТ, управителят С. Е. му прочел въпросите зададени в декларацията и след отговор от Д. И. ги отразил в декларацията, като след прочитане от страна на Д. И., той подписал декларацията собственоръчно. По време на проверката в салона на ресторанта имало 3-4 клиенти, които си поръчвали от менюто на ресторанта. Управителят С. Е. е представил граждански договор от 10.12.2024 г. между „Е.Хотелс“ ЕООД и Д. И..

С призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК дружеството било призовано да се яви на 12.12.2024 г. в 14:00 часа в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, като в същата били посочени документите, които следвало да представи. На 12.12.2024 г. С. Е., в качеството му на представляващ „Е.Хотелс“ ЕООД представил документи във връзка с осъществявания контрол в Дирекция ИТ - Сливен, сред които граждански договор с № 3/ 10.12.2024 г., сключен с Д. И., Декларация от Д. И., копия от поименни графици за работа за м.декември 2024 г., копие от правилник за вътрешния трудов ред.

Във връзка с констатираното при извършената проверка, на 18.12.2024 г. в Дирекция ИТ – Сливен бил съставен АУАН от същата дата против „Е.Хотелс“ ООД, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, е допуснало на 11.12.2024 г. лицето Д. И. И. да предоставя работна сила (при установени елементи на трудово правоотношение - работно място, работно време, трудово възнаграждение) без сключен трудов договор в писмена форма. В акта било отразено, че така констатираното нарушение било извършено и установено на 11.12.2024 г. на място в стопанисвания от дружеството обект - хотел „М.В.“, находящ се в гр. Сливен, местност ***. АУАН бил получен от управителя на дружеството на 18.12.2024 г., който е направил възражения по него, посочвайки, че лицето Д. И. е бил назначен с граждански договор и е изпълнил задълженията си по него. Подробни писмени възражения са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на „Е.Хотелс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

При така установената фактическа обстановка Районният съд е приел, че: АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон; при съставянето им са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН; не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават административнонаказателното производство или да нарушават правата на жалбоподателя; нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава; фактите правилно са подведени под посочените материалноправни норми. Формирал е извод, че е безспорно установено, че лицето е престирало своя труд при наличие на елементи на трудово правоотношение, поради което е съществувало трудово правоотношение, за което не е имало сключен трудов договор в изискуемата писмена форма. Приел е, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон, приемайки че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. С такива мотиви Районният съд е потвърдил НП.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Извършеното от „Е.Хотелс“ ЕООД нарушение правилно е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, касаещо неуреждане като трудово правоотношението по предоставяне на работна сила от лицето Д. И. И. на 11.12.2024 г. като работник на обект - ресторант към хотел „М.В.“, стопанисван от „Е.Хотелс“ ЕООД. Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, като според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. С разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ е предвидено, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

При правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, Районният съд е извел обоснован извод, че с оглед установеното деяние, дружество правилно е било санкционирано от наказващия орган. Събраните доказателства по делото обосновават извод, че Д. И. И. е престирал работна сила в обект, стопанисван от проверяваното дружество, при съществуващи елементи на трудово правоотношение. По делото пред Районния съд е представена Декларация, подписана от И. на датата на проверката в 18:10 часа, според която работи в обект ресторант към хотел „М.В.“, намиращ се в гр. Сливен, **, на „Е.Хотелс“ ЕООД с работно време от 17:00 часа до 23:00 часа, на длъжност „готвач“ от 10.12.2024 г., като получава дневно трудово възнаграждение в размер на 100 лева на ден, проведен му е инструктаж по безопасност и здраве при работа, като не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Правилен е формираният от Районния съд извод, че лицето е осъществявало трудова функция като работник без трудов договор. Елемент от минимално необходимото договорно съдържание на трудовото правоотношение е характерът на работата. Това е трудовата функция на работника или служителя, която се определя от предмета на дейността, извършвана от работника или служителя, обема на работата и условията, при които я изпълнява. В случая от събраните доказателства може да се направи извод за конкретната функция, която е осъществявал Д. И. в обекта на жалбоподателя, и при какви условия е това изпълнение – длъжност, работно място, трудово възнаграждение. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на Районния съд, че Д. И. е предоставял работна сила по трудово правоотношение, без същото да е било уредено като такова с трудов договор в писмена форма. В този смисъл е правилен и обоснован изводът на Районния съд, че нарушението е доказано и дружеството следва да понесе предвидената в закона отговорност.

Гореизложените изводи не се променят и от представените по делото от жалбоподателя писмени документи, сред които граждански договор. Същият е подробно обсъден от Районния съд, чиито мотиви напълно се споделят от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Неоснователни са и възраженията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, на чл. 42, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, както и че не са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН. По делото е представен Протокол за извършена проверка № ПР 2449293 от 18.12.2024 г., в който за описани извършените от проверяващите действия и съответните констатации. Протоколът е връчен на управителя на „Е.Хотелс“ ЕООД на 18.12.2024 г. АУАН №20-2400191 от 18.12.2024 г. е съставен в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, в присъствието на управителя на „Е.Хотелс“ ЕООД, който е вписал своите възражения и на когото е връчен екземпляр от АУАН на същата дата. В този смисъл са и показанията на разпитания пред Районния съд свидетел – С. Ж., свидетел при съставяне на акта за установяване на административното нарушение. Жалбоподателят се е възползвал от правото си на възражение срещу акта, подавайки писмено такова в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Като свидетел при съставяне на АУАН и очевидец при извършване на проверката и установяване на нарушението, АУАН е подписан от св. П. Д., разпитана пред първоинстанционния съд. Показанията на св. Д. кореспондират с тези на св. С. – а., безпротиворечиви и еднозначни са и съответстват на описаното в АУАН и в НП. Както вече се посочи, в хода на проверката е бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2449293 от 18.12.2024 г., от длъжностни лица в рамките на компетентността им, имащ качеството на официален документ, в който е подробно описано констатираното по време на проверката извършена на място и тази по представените документи. Предвид посоченото, при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати сочените от касатора нарушения, поради което възраженията му са неоснователни.

Правилно Районният съд е приел, въз основа на всички събрани доказателства – писмени и гласни, че посоченото в АУАН и НП нарушение е извършено от санкционираното дружество в качеството му на работодател, като правилно същото е било санкционирано. Наложеното на дружеството - жалбоподател административно наказание съответства по вид и размер на предвиденото в чл. 414, ал. 3 от КТ, като същото е определено в минимално предвидения в санкционната норма размер.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./, същото следва да се определи в размер на 130 лева и да се възложи в тежест на касатора.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 181 от 09.07.2025 г., постановено по АНД № 193/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА „Е.Хотелс“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, местност „Среди дол“, ул. „П.“ № ., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски за касационното производство в размер на 130 /сто и тридесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.