Присъда по дело №570/2024 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И:

РП-С. е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия К. С. П. за
извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
В с.з. представителят на РП - С. поддържа обвинението, така както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да
наложи на подсъдимата наказание. Лишаване от свобода за срок от ТРИ
месеца, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ
години.
В с.з. подсъдимата, принудително доведена се явява лично и с надлежно
упълномощен защитник. Същата не се признава за виновна и моли за
налагането на наказание Пробация. Упълномощеният й защитник иска да й
бъде наложено наказание Пробация за срок от ШЕСТ месеца с двете
задължителни пробационни мерки.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. К. С. П. е българска гражданка, със средно образование,
неомъжена, не работи, неосъждана.
От м. декември 2018 г. до м. януари 2022 г. подс. К. С. П. и св. Д. Г. У.
живеели на семейни начала в дома на св.У., намиращ се в гр. С., ул.
„Александър Стамболийски“ № 1-В-19. Заедно с тях живеели и родителите на
св. Д. У. - св. И. А. У. и св. Г. Д. У.. От съвместното съжителство на подс. К. П.
и св. Д. У. на 27.04.2020 г. се родило детето Г. Д. У.. През м. януари 2022 г. св.
Д. У. и подс. К. П. се разделили.
След раздялата им детето Г. Д. У. останало да живее при баща си св. Д.
У.. По негово искане било образувано гражданско дело № 470/2022 г. на
Районен съд С., по което съдът да се произнесе по упражняването на
родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения на детето,
както и дължимата издръжка. С протоколно определение за одобряване на
спогодба от 10.05.2022 г. по гр. дело № 470/2022 г. на Районен съд С., влязло в
сила на 18.05.2022 г., упражняването на родителските права върху детето Г. Д.
У. било предоставено на бащата св. Д. У., като местоживеенето на детето било
определено при бащата св. Д. У. на адрес гр. С., ул. „Александър
Стамболийски“ № 1-В-19. Със същия съдебен акт бил определен свободен
режим на лични отношения на майката подс. К. П. с детето, както и
задължителен, който бил регламентиран изрично в спогодбата.
С протоколното определение за одобряване на спогодба от 10.05.2022 г.
по гр. дело № 470/2022 г. на Районен съд С., влязло в сила на 18.05.2022 г.,
подс. К. П. се задължавала (била осъдена) да заплаща на детето Г. Д. У., чрез
неговия баща и законен представител св. Д. У. месечна издръжка в размер на
177,50 лева, считано от 01.05.2023 г. до настъпване на обстоятелства, водещи
1

до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане.
Спогодбата била подписана от всяка от страните по нея - св. Д. У. и подс.
К. П..
След одобряване на спогодбата св. Д. У. продължил да отглежда сина си
Г. Д. У. в гр. С., ул. „Александър Стамболийски“ № 1-В-19. Въпреки че подс.
К. П. била наясно със съдебния акт, въз основа на който следвало да изплаща
дължимата издръжка на сина си чрез неговия баща, както и датата, от която
следва да плаща същата, в периода от м. май 2023 г. до м. януари 2024 г.
включително, тя не заплатила нито една от дължимите 9 вноски, всяка в
размер на 177,50 лева или общо 1597,50 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Г. У., И. А. У., дадени в
хода на съдебното следствие, както и тези дадени в досъдебното производство
на св.Г. Д. У. прочетени по реда чл.281 от НПК, като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се с останалия доказателствен материал. Кредитира
частично и обясненията дадени от подс.П..
От показанията на свидетеля Д. Г. У. се установява, че след фактическата
раздяла с подс.П., грижите за детето им Г. У. са изцяло поети от него и от
майка му св.И. У.. От показанията му се установява още, след проведено
съдебно дело, родителските права са предоставени на него, а подсъдимата е
осъдена да заплаща издръжка от влизането в сила на споразумение затова,
която същата не е заплащала. Св.У. е категоричен, че майката подс.П. не е
заплатила нито една от дължимите, след влизането в сила на споразумението
месечни суми за издръжка на детето, по какъвто и да е банков или друг начин
за изпълнение.
Показанията на този свидетел изцяло се потвърждават от тези, дадени в
съдебно заседание от св.И. У. и от тези дадени от св.Г. У. на досъдебното
производство, които бяха прочетени със съгласието на страните по реда на
чл.281 от НПК. От така дадените и прочетените показания също се
потвърждава, че майката на детето подс.П. не само че не е осъществявала
лични контакти и не е полагала никакви грижи за детето си, но и не е
заплащала нито една от дължимите месечни суми за издръжка, съобразно
определеното със споразумение за заплащане на издръжка от месец май 2023
г. От прочетените показания на св.Г. У. се установява, че с постигнатото
споразумение между сина му св.Д. У. и подс.П., което било от май месец 2022
г., бащата на детето е дал срок от една година на подсъдимата, за да може да си
стъпи на краката и да започне да заплаща своевременно издръжка за детето си
от м. май 2023 г., като въпреки така дадената отсрочка същата не заплатила
нито едно от дължимите суми. Така посочените обстоятелства се
2

потвърждават и от приложеното по ДП протоколно определение за одобряване
на спогодба от 10.05.2022 г. по ГД №470/2022 г.по описа на РС-С., влязло в
сила на 18.05.2022 г., от което е видно, че подс.К. П. се е задължила да заплаща
на детето Г. У., чрез неговия баща и законен представител св.Д. У. месечна
издръжка в размер на 177,50 лева, считано от 01.05.2023 г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
заплащане.
Не на последно място, изложените факти и обстоятелства в
обвинителния акт и в показанията на цитираните по-горе свидетели се
потвърждават и от обясненията на самата подсъдима. Съдът кредитира
обясненията дадени от подсъдимата в частта, в която същата признава, че не е
заплащала издръжка на детето си. Не ги кредитира в частта, в която същата
твърди, че е заплатила някаква част от общата дължима от нея сума за
издръжка, тъй като в тази си част обясненията противоречат на събрания
доказателствен материал, включително и на обясненията дадени от същата на
досъдебно производство. Същата не отрича, че не е заплащала дължимите
месечни вноски и въпреки, че твърди, че е заплатила някаква част от тях,
същата не можа да посочи нито кога, нито какъв е бил размерът на
заплатеното от нея, нито дали то изобщо обхваща една или част от сумата по
определената месечна издръжка.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, приложени към досъдебното
производство.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
С деянието си подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от м. май
2023 г. до м. януари 2024 г. включително, в гр. С., след като била осъдена с
протоколно определение за одобряване на спогодба от 10.05.2022 г. по гр. дело
№470/2022 г. на Районен съд С., влязло в сила на 18.05.2022 г., да издържа
свой низходящ - сина си Г. Д. У., роден на 27.04.2020 г., съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 9 месечни вноски по 177,50 лева всяка или общо в размер на 1597,50
лева.
Деянието е извършено от подсъдимата при форма на вина пряк умисъл
–подсъдимата е съзнавала, общественоопасния му характер, предвиждала е и
е искала настъпването на общественоопасните му последици.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимата и проявената безотговорност
към задълженията се като родител на малолетно дете.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото
3

съдебно минало на подсъдимата и изразеното от нея съжаление за стореното.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да й
бъде наложено, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. Съдът наложи наказание при условията на
чл. 54 от НК и наложи на подсъдимата наказание Пробация с двете
задължителни пробационни мерки, а именно: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” - гр. С., ул. ......... за срок от ШЕСТ месеца, като подсъдимата
се задължава да се явява и подписва при пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ месеца. Така
наложеното на подсъдимата наказание, съдът счита за справедливо и за
отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца.
Ръководен от горе изложените съображения съдът постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	89
Дата:	28 май 2025 г. (в сила от 13 юни 2025 г.)
Съдия:	Анна Костадинова Димитрова

Дело:	20242230200570
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 април 2024 г.

Присъда по дело №570/2024 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите