№ 140
гр. С., 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря Л.Л.А
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20221110150826 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.01.2024 година град С.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С
Секретар Л.А
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
1
гражданско дело номер 50826 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С.В АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.-4“, ул. „Б.П“ № 1, сгр. 2А, представлявано
от изпълнителния директор В.Б.Т, срещу И. П. И., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „В..
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че подал заявление по чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било образувано
гр.д. № 20363/2022 г. по описа на СРС, 155 състав. Срещу издадената заповед за изпълнение
било подадено възражение от длъжника, по повод на което ищецът предявява исковата си
претенция. Твърди, че между страните е налице трайно установено фактическо отношение
във връзка с доставяне на ВиК услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води. Излага твърдения, че получаването на ВиК услуги става
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
на водоснабдителните и канализационните системи и съответния регулаторен орган. Сочи,
че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за имот, находящ се на адрес:
гр. С., ж.к. „В., по отношение на който е открита договорна сметка № ***. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на И. П. И., че
ответникът дължи на „С.В АД сумата от 3 403,18 лв. - главница за неизплатени суми по
фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 26.07.2012 г. до 27.11.2021 г., за договорна
сметка ***, създадена към клиентски номер ***, сумата от 892,08 лв. - мораторна лихва за
периода от 26.08.2012 г. до 27.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника И. П. И., с който исковите претенции се оспорват по основание и размер.
Прави се възражение за изтекла давност. Моли съда да отхвърли исковите претенции, както
и да не се присъждат разноски в тежест на ответника.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 20363/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
2
23.05.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която И. П. И., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на
„С.В АД сумата от 3 403,18 лв. - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК
услуги за периода от 26.07.2012 г. до 27.11.2021 г., за договорна сметка ***, създадена към
клиентски номер ***, сумата от 892,08 лв. - мораторна лихва за периода от 26.08.2012 г. до
27.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 135,91 лв. – направени по делото
разноски, от които: сумата от 85,91 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда
указания в предвидения едномесечен срок заявителят „С.В АД, ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск.
Като доказателство по делото са приети и приложените в заповедното производство
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „С.В“ АД.
От представената и приета като доказателство по делото справка от Агенция по
вписванията се установява, че на 11.02.2010 г. върху собствения на ответника недвижим
имот, представляващ апартамент № 69, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „В., е била
наложена възбрана.
От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема за обективно и безпристрастно, неоспорено от страните
по делото, се установява, че за процесния период имотът е бил водоснабден и в имота са
били ползвани ВиК услуги, както и че липсват документи, установяващи преустановяване
на водоподаването. Вещото лице също така установява, че контролните водомери в имота на
ответника не са били нито подменени, нито са преминали периодична метрологична
проверка повече от 10 години за периода от 2006 г. до 13.01.2023 г.
От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено по делото, което съдът възприема за обективно и безпристрастно, се
установява, че задълженията по партида на клиентски № *** и съдебна договорна сметка №
*** с титуляр И. П. И. са изчислени в съответствие с утвърдените от ДЕКВР цени и са в
размер на 4 295,26 лв., в това число 3 403,18 лв. за задължения за доставена и потребена
вода по фактури за периода от 26.07.2012 г. до 27.11.2021 г. и начислена лихва за забава в
размер на 892,08 лв., изчислена за периода от 26.08.2012 г. до 27.11.2021 г. Вещото лице
също така установява, че през процесния период има извършено плащане в размер на 70 лв.,
която сума е приспадната от размера на главницата при определянето му.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „С.В АД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот ползва ответникът. По
делото безспорно се установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги за имот, находящ
се на адрес: гр. С., ж.к. „В., на който адрес е открита партида за клиент № *** с титуляр И.
3
П. И.. Съдът приема, че доколкото става дума за един и същ адрес и титуляр на партида, то
от събраните по делото доказателства се установява конкретния адрес, до който са доставяни
ВиК услугите през процесния период. Спори се за размера на дължимата сума за
предоставени ВиК услуги, както и размера на претендираното обезщетение.
Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „С.В“ АД, публикувани на електронната страница на ищеца, ответникът се явява
потребител на ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма
в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни
условия. По делото не са представени доказателства от страна на ответника за внесено
предложения за условия, различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между
страните са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита
показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите
условия и да издава фактури за дължимите суми.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното
количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и
стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото доказателства ВиК
услуги за процесния имот са били доставяни през процесния период, за който са били
издадени фактури от 26.07.2012 г. до 27.11.2021 г. От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че задълженията за главница за
процесния период възлизат на 3 403,18 лв. Исковата претенция се явява основателна и
доказа за претендирания размер, поради което следва да бъде уважена.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на претендирана главница,
съдът следва да се произнесе и по направеното възражение за изтекла погасителна давност.
По отношение на претендираната главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с
чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за ВиК услуги са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
4
Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за ВиК услуги
относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението –
15.04.2022 г. тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до
месец февруари 2019 г. включително, като вземането за месец март 2019 г., което е станало
изискуемо в края на месец април 2019 г., както и вземанията след тази дата, не се считат
погасени по давност. За месец март 2019 г. фактура е била издадена на 29.03.2019 г.
Задълженията за периода от месец март 2019 г., за което е била издадена фактура №
87919316 от 29.03.2019 г. до 27.11.2021 г. възлизат на 1 810,04 лв.
Ето защо претенцията се явява основателна и доказана за сумата от 1 810,04 лв., като
за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 3 403,18 лв. и за
периода от 26.07.2012 г. до месец февруари 2019 г. следва да бъде отхвърлена като погасена
по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответникът е направил възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за лихва за забава върху
главниците за периода преди месец февруари 2019 г. са погасени по давност. Към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.04.2022 г. е изтекъл тригодишен давностен
срок за посочените задължения. Претенцията се явява основателна за периода от 16.04.2019
г. до 27.11.2021 г., като същата следва да се изчисли върху главницата от 1 810,04 лв., при
съобразяване с издадените фактури. Съобразно със заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза задължението за лихва за забава възлиза на 436,59 лв.
Претенцията за лихва за забава възлизат на общо 436,59 лв., като за разликата над
тази сума до сумата от 892,08 лв. и за периода от 26.08.2012 г. до 15.04.2019 г. следва да
бъде отхвърлена като погасена по давност.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 71,09 лв. от общо направените разноски в
размер на 135,91 лв., от които: сумата от 85,91 лв. – платена държавна такса и сумата от 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
5
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът
намира, същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 418,55 лв. от общо
направените разноски в размер на 800,22 лв., от които: сумата от 100,22 лв. – платена
държавна такса, сумата от 600 лв. – платени възнаграждения на вещи лица и сумата от 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането на ответника за възлагане на направените по делото
разноски на ответника, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от
ГПК, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „С.В АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.-4“, ул. „Б.П“ № 1, сгр. 2А,
представлявано от изпълнителния директор В.Б.Т, срещу И. П. И., с ЕГН **********, от гр.
С., ж.к. „В., с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че И. П. И. дължи на „С.В АД сумата от 1 810,04 лв.
/хиляда осемстотин и десет лева и четири стотинки/ - главница за неизплатени суми по
фактури за ползвани ВиК услуги за периода от месец март 2019 г. до 27.11.2021 г., за
договорна сметка договорна сметка ***, създадена към клиентски номер ***, сумата от
436,59 лв. /четиристотин тридесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/ - мораторна
лихва за периода от 16.04.2019 г. до 27.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за главница за сумата над 1 810,04 лв. до първоначално претендирания размер от
3 403,18 лв. /три хиляди четиристотин и три лева и осемнадесет стотинки/ и за периода от
26.07.2012 г. до месец февруари 2019 г., и за лихва за забава за сумата над 436,59 лв. до
първоначално претендирания размер от 892,08 лв. /осемстотин деветдесет и два лева и осем
стотинки/ и за периода от 26.08.2012 г. до 15.04.2019 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА И. П. И., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „В., ДА ЗАПЛАТИ на „С.В АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.-4“, ул. „Б.П“ № 1,
сгр. 2А, представлявано от изпълнителния директор В.Б.Т, на основание чл. 81 от ГПК във
връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 71,09 лв. /седемдесет и един лева и девет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 14398 от 23.05.2022 г. по гр.д. №
20363/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА И. П. И., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „В., ДА ЗАПЛАТИ на „С.В АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.-4“, ул. „Б.П“ № 1,
сгр. 2А, представлявано от изпълнителния директор В.Б.Т, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
6
от ГПК, сумата от 418,55 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7