№ 11528
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110119085 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 456 от Кодекса
на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на М. К. Б., с ЕГН: ********** и Г. К. Б.,
с ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител И. В. Ц., с
ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния им представител – адв. Р. П.,
срещу Застрахователна компания „Уника живот“ АД, с ЕИК: *********, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците
сумата от по 2212.92 лева /или общо за двамата ищци 4425.84 лева/ -
главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по групов
застрахователен договор № 819000190006, пакет „Злополука“, сключен за
лицето К. Г. Б. с оглед договор за потребителски кредит №
15040609224475145/08.04.2015 г., като сумата е формирана от заплатени от
ищците месечни вноски за м.06.2021 г., м.07.2021 г., м.08.2021 г., м. 12, 2021
г., м. 01.2022 г., м. 02.2022, м. 03.2022 г. и м.04.2022 г. – всяка в размер на
553.23 лева – съгласно договор за потребителски кредит №
15040609224475145/08.04.2015 г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и
наследодателя на ищците лицето К. Г. Б., починал на 04.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
10.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 08.04.2015 г. лицето К. Г. Б. като
кредитополучател, сключил с дружеството „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД
като кредитодател договор за потребителски кредит №
1
15040609224475145/08.04.2015 г. – за сумата от общо 36 655.45 лева с
последна падежна дата 20.04.2022 г. – платим на 84 месечни вноски по 553.23
лева всяка съгласно погасителен план.
Твърди се също така, че във връзка с посочения договор за кредит К. Г.
Б. бил включен в групова застраховка – групов застрахователен договор №
819000190006, пакет „Злополука“ – между банката и ответното дружество ЗК
„Уника живот“ АД – като застраховката била в полза на банката за срока на
договора за кредит и покривала рискове, водещи до невъзможност за
погасяване на кредита.
На следващо място в исковата молба се посочва, че на 04.06.2021 г.
лицето К. Г. Б. починал като оставил за свои наследници двете си деца –
ищците по делото. В тази връзка и тяхната майка и законен представител И.
В. Ц. своевременно уведомила застрахователя за настъпилото събитие – като
представила и необходимата медицинска документация. От ответника обаче
последвал отказ да заплати задълженията на починалия по кредита с
аргумент, че причината за смъртта на К. Г. Б. не била покрит риск по
застраховката.
Поради това и ищците чрез своята майка и законен представител
заплатили месечните вноски по кредита от м.06.2021 г. до м.04.2022 г. – по
553.23 лева всяка.
Уточняват, че за три от тези вноски – за м.09.2021 г., м. 10.2021 г. и м.
11.2021 г. между същите страни било образувано гр.д. № 29 313/2022 г. на
СРС, 72-ри състав. Последното приключило с Решение № 3253/01.03.2023 г.
/влязло в сила/, с което ответникът застраховател бил осъден да заплати на
всеки от ищците сумата от по 827.85 лева. Поради това в настоящото дело се
предявяват претенции за заплащане на сумата от общо 4425.84 лева – по
553.23 лева за месеците м.06.2021 г., м.07.2021 г., м.08.2021 г., м. 12, 2021 г.,
м. 01.2022 г., м. 02.2022, м. 03.2022 г. и м.04.2022 г. Посочената сума се
дължала по равно на двамата ищци или по 2212.92 лева предвид
наследствените им права. Обръща се внимание, че предходното Решение №
3253/01.03.2023 г. по гр.д. № 29 313/2022 г. на СРС формирало сила на
пресъдено нещо относно задължението на застрахователя да заплати
дължимото от него по силата на застрахователния договор.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: договор за потребителски кредит №
15040609224475145/08.04.2015 г. с погасителен план към него,
застрахователен сертификат, препис извлечение от акт за смърт,
удостоверение за наследници, уведомление за настъпило застрахователно
събитие и отказ, платежни нареждания, Решение № 3253/01.03.2023 г. по гр.д.
№ 29 313/2022 г. на СРС.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер. В тази връзка на първо място се признава, че
действително К. Г. Б. бил застрахован за пакет „Злополука“ при дружеството
във връзка с процесния договор за кредит. Не се оспорва и че К. Г. Б. е
2
починал, а ищците са негови наследници. Липсва спор и че последните са
заплатили задълженията на баща си по договора за кредит. Излагат се
подробни доводи обаче че смъртта та К. Г. Б. настъпила вследствие на
причини, които не били покрит риск по застраховката. В тази връзка се
поддържа, че лицето починало от заболяване, а не от злополука като К. Г. Б.
сам с поведението си станал причина за фаталния изход. С тези аргументи се
иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Не се оспорва, че Решение № 3253/01.03.2023 г. по гр.д. № 29 313/2022
г. на СРС не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
По делото е изслушана и приета съдебно медицинска експертиза /СМЕ/
с вх. № 86770/15.03.2024 г./.
В проведеното на 21.05.2024 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищците изразява становище за уважаване на иска. Представя
списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, изразява становище за отхвърляне на
иска като поддържа, че наследодателят на ищците е допринесъл в съществена
степен за настъпване на фаталния резултат. Също претендира разноски.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства / договор за потребителски кредит №
15040609224475145/08.04.2015 г. с погасителен план към него/ се установява,
че на 08.04.2015 г. К. Г. Б. като кредитополучател, сключил с дружеството
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като кредитодател договор за
потребителски кредит № 15040609224475145/08.04.2015 г. – за сумата от
общо 36 655.45 лева при последна падежна дата 20.04.2022 г. – платим на 84
месечни вноски по 553.23 лева всяка съгласно погасителен план.
Липсва спор и че във връзка с посочения договор за кредит К. Г. Б. бил
включен от банката в групов застрахователен договор № 819000190006, пакет
„Злополука“, сключен между банката и ответното дружество ЗК „Уника
живот“ АД – като при настъпване на съответни покрити рискове
застрахователят следвало да заплати на банката задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит.
Видно от приложения по делото застрахователен сертификат /л. 16/
пакет „Злополука“, за който е бил застрахован К. Г. Б. покрива задължението
на застрахования по договора за кредит в случай на смърт или трайна загуба
на работоспособност над 50%, причинени от злополука в срока на
застраховката. Застраховката не покрива смърт/ трайна загуба на
работоспособност над 50%, настъпили от самоубийство/опит за такова,
самопричиняване на увреждания от застрахования, употреба на наркотици,
алкохол, война, стачки, граждански вълнения и бунтове, радиоактивни
аварии, участие в незаконъобразни действия, изпълнение на смъртна присъда,
управление на МПС без документи и практикуване на опасни спортове.
3
На следващо място липсва спор /а и от удостоверение за наследници и
препис извлечение от акт за смърт се установява/ и че К. Г. Б. е починал на
04.06.2021 г. – като оставил за свои наследници двете си деца – ищците М. К.
Б., с ЕГН: ********** и Г. К. Б., с ЕГН: **********.
Страните не спорят и че след смъртта на К. Г. Б. лицето И. В. Ц. като
майка и законен представител на ищците уведомила ответника за смъртта на
застрахованото лице – на 05.07.2021 г. – като представила и медицинска
документация. Ответникът обаче отказал да заплати задълженията по
процесния кредит на починалия с аргумента, че смъртта на К. Г. Б. е
настъпила от заболяване, а не от злополука – което не било покрит риск от
застрахователен пакет „Злополука“.
Предвид постановения отказ видно от приложени към исковата молба
платежни нареждания /които не се оспорват от ответното дружество/ ищците
М. К. Б. и Г. К. Б., заплатили чрез своята майка и законен представител
задължения на баща си по процесния договор за кредит – за м.06.2021 г.,
м.07.2021 г., м.08.2021 г., м. 12, 2021 г., м. 01.2022 г., м. 02.2022, м. 03.2022 г.
и м.04.2022 г. – всяка вноска в размер на 553.23 лева или общо 4425.84 лева.
На последно място по делото е изготвена съдебно медицинска
експертиза.
Видно от заключението по същата в съобщението за смърт № 65 от
04.06.2021 на Кристиян Г. Б., изготвено без аутопсия на трупа – причината за
смъртта е спиране на сърцето – асистолия, сепсис, сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност, остър дихателен дистрес синдром; остра бъбречна
недостатъчност, хиповолемичен шок – т.е. вследствие на заболяване.
След аутопсията обаче в изготвения аутопсионен протокол е установена
патологоанатомична диагноза – състояние след липосукция: масивен
подкожен хематом, мастна емболия.
Предвид тези данни вещото лице сочи, че причината за смъртта на
лицето Кристиян Г. Б., е мастна емболия /генерализирана, масивна/ на
жизнено важни вътрешни органи /бял дроб, сърце, мозък, бъбреци, черен
дроб/, което представлява навлизане и запушване на средните и малки
артерии и вени на цитираните органи от мастни емболи /мастни „запушалки”/,
които произлизат от подготвената за премахване /изсмукване/ втечнена
мастна тъкан на корема и бедрата на пострадалия след козметична
манипулация липосукция / „изсмукване” на подкожна мастна тъкан/.
Запушването на кръвоносните съдове /артерии, вени/ на цитираните
жизненоважни органи води като следствие на емболията, до прекратяване
/спиране/ на тяхната функция и смърт на пострадалия, което се формулира в
диагнозата като „поли/много/- органна недостатъчност”.
Вещото лице разяснява, че липосукцията е пластична операция при
която се изсмукват мазнини от различни области на човешкото тяло, но не е
метод за отслабване, т.е. не е метод за лечение на заболяването
„затлъстяване”, а е козметична хирургична операция за добиване на по-
изящни форми. Както при всяка хирургична операция по време на
първоначалния преглед се уточняват придружаващи и минали заболявания, а
4
пациентът се запознава с възможни усложнения. В случая при К. Г. Б. при
изпълнение на процедурата мастни емболи са навлезнали в системното
кръвообращение и чрез него — във вътрешните органи на пострадалия като
по този начин възниква мастна емболия на засегнатите вътрешни органи,
която представлява тежко усложнение на липосукцията.
Поради това вещото лице поддържа, че смъртта е настъпила не от
заболяване, а от медицински нещастен случай след проведена в лечебно
заведение козметична манипулация.
Уточнява се, че при аутопсията, не е установен сепсис, а масивна
/генерализирана/ мастна емболия, развила се след липосукцията /, което
категорично отхвърля „заболяване” като причина за смъртта на Б.. Както в
съобщението за смърт не са вписани, така и при аутопсията на трупа не
са установени придружаващи болести.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че липосукцията не е лечение на
заболяването „затлъстяване“, но може да облекчи състоянието на страдащо от
същото лице.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 456, ал. 1 от КЗ. Посочената
разпоредба гласи, че когато застраховка „Живот“ е била сключена в полза на
кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо
лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и
когато не са били страна по застрахователния договор и са платили
задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Това
право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило
задължението. В случая застраховката е „Злополука“, но разпоредбата следва
да намери приложение по аналогия.
В тежест на ищеца е да докаже: 1/ валидно сключен договор за кредит
между наследодателя и банкова институция; 2/ качеството застрахован на
наследодателя по валиден договор за застраховка „Злополука“, сключен с
ответника, в полза на кредитор за обезпечение на задължения на
застрахования по посочения в исковата молба договор за кредит; 3/ настъпило
в срока на договора застрахователно събитие, което е покрит по
застраховката риск; 4/ възникнало задължение за плащане на процесните
вноски по кредита; както и 5/ заплащане от ищеца в полза на банката-
кредитор на дължимите месечни вноски в посочения размер.
При установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да
установи твърдените от него обстоятелства, които обуславят отказа му да
изплати застрахователното обезщетение и в частност, че смъртта на
наследодателя на ищците е настъпила от събитие, извън покритите рискове.
5
В настоящия случай по делото липсва спор, че К. Г. Б. е бил страна –
кредитополучател по договор за кредит – сключен на 08.04.2015 г. с краен
срок 20.04.2022 г., както и че с оглед същия за кредитополучателя при
ответното дружество е била сключена валидна застраховка „Злополука“ с
ползващо се лице банката. Липсва спор и че в течение на договора за кредит
съответно през време на застрахователния договор К. Г. Б. е починал /на
04.06.2021 г./ като е оставил за наследници децата си – двамата ищци. Не се
спори и че ответникът е отказал да заплати задълженията на починалия по
кредита, поради което и вноските за м.06.2021 г., м.07.2021 г., м.08.2021 г., м.
12, 2021 г., м. 01.2022 г., м. 02.2022, м. 03.2022 г. и м.04.2022 г. – всяка вноска
в размер на 553.23 лева или общо 4425.84 лева са заплатени от ищците.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е относно това дали
причината за смъртта на К. Г. Б. представлява покрит риск по застраховката.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КЗ „застрахователен риск“ е
обективно съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно събитие,
възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на
застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице. От своя страна
§ 1, т.4 от ДР на КЗ предвижда, че „застрахователно събитие“ е настъпването
на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие, т.е.
периодът, в който застрахователят носи риска по застраховката /чл. 351, ал. 1
от КЗ /.
Съгласно чл. 459, ал. 2, изр. 1 от КЗ, злополука е всяко събитие, довело
до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на
непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които
застрахованото лице не си е причинило умишлено.
В настоящия случай предвид наличната медицинска документация при
разчитането на която съдът се основава на заключението на СМЕ, следва
извод, че смъртта на кредитополучателя не е последица и резултат от
предварително съществуващо заболяване или болестно състояние, настъпило
преди или по време на началото на индивидуалното застрахователно
покритие. Не може да се направи извод за подобно наличие на причинно-
следствена връзка между смъртта и заболяване при починалия, тъй като
такова не е констатирано.
В тази връзка в СМЕ категорично се посочва, че причината за смъртта е
безспорно и ясно установена като медицински нещастен случай вследствие на
козметична операция – т.е. единствената причина за смъртта е развилата се
мастна емболия, т.е. попадане на мастни емболи в кръвта, довели до спиране
функционирането на редица вътрешни органи.
Действително вещото лице да посочва, че това е усложнение, което може
да се случи след операция „липосукция“ и представлява риск, за който
пациентът се уведомява, то именно защото е риск, а не закономерна
последица, не може да се приеме възражението на ответника, че не се касае
до непредвидимо събитие.
Поради това и исковата претенция следва да се приеме за доказана по
своето основание – доколкото е налице реализиран застрахователен риск, това
6
води до извод за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на
наследниците на платените от тях задължения по кредита, формирани от
остатъчни месечни вноски. Тъй като няма спор досежно размера на същите,
то исковете следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер.
Само за пълнота следва да се отбележи и че не може да се възприеме и
второто възражение на ответното дружество – че починалият сам е предприел
козметична интервенция, с която сам е обусловил фаталния изход.
Действително т.нар. „липосукция“ е козметична процедура – т.е. не се
предприема по медицински причини и като лечение на заболяване, а с цел
субективно разкрасяване на тялото. Леталният изход от същата е обаче
поначало изключение, настъпило в случая поради усложнение вероятно от
неправилно извършване на процедурата. Това обаче в никакъв случай, че не
означава, че починалото лице е можело да очаква или предвиди по някакъв
начин фаталният изход, още по-малко да допринесе за него.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са заявили и двете страни. Предвид изхода на
делото такива се дължат само на ищците.
Ищците претендират разноски в размер на общо 927.02 лева, от които
177.02 лева за държавна такса и 750 лева адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. От представените по делото
платежни нареждания се установява, че посочените суми са действително
заплатени. Предвид изхода на делото на всеки ищец се дължи сумата от по
463.51 лева.
Ответната страна претендира разноски – за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, но предвид изхода на делото такива не й се
дължат.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника живот“ АД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. София, бул. Тодор Александров № 18,
ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Б., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител И. В. Ц., с ЕГН: ********** – двамата с адрес: гр. София, адрес,
сумата от 2212.92 лева – главница, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по групов застрахователен договор № 819000190006, пакет
„Злополука“, сключен за лицето К. Г. Б. с оглед договор за потребителски
кредит № 15040609224475145/08.04.2015 г., като сумата е формирана от
заплатени от ищеца М. К. Б. месечни вноски за м.06.2021 г., м.07.2021 г.,
м.08.2021 г., м. 12, 2021 г., м. 01.2022 г., м. 02.2022, м. 03.2022 г. и м.04.2022
г. – всяка в размер на 553.23 лева – съгласно договор за потребителски кредит
№ 15040609224475145/08.04.2015 г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД
7
и наследодателя на ищеца лицето К. Г. Б., починал на 04.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
10.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника живот“ АД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. София, бул. Тодор Александров № 18,
ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. Б., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен
представител И. В. Ц., с ЕГН: ********** – двете с адрес: гр. София, адрес,
сумата от 2212.92 лева – главница, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по групов застрахователен договор № 819000190006, пакет
„Злополука“, сключен за лицето К. Г. Б. с оглед договор за потребителски
кредит № 15040609224475145/08.04.2015 г., като сумата е формирана от
заплатени от ищеца Г. К. Б. месечни вноски за м.06.2021 г., м.07.2021 г.,
м.08.2021 г., м. 12, 2021 г., м. 01.2022 г., м. 02.2022, м. 03.2022 г. и м.04.2022
г. – всяка в размер на 553.23 лева – съгласно договор за потребителски кредит
№ 15040609224475145/08.04.2015 г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД
и наследодателя на ищеца лицето К. Г. Б., починал на 04.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
10.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника живот“ АД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. София, бул. Тодор Александров № 18
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на М. К. Б., с ЕГН:
**********, чрез неговата майка и законен представител И. В. Ц., с ЕГН:
********** – двамата с адрес: гр. София, адрес, сумата от общо 463.51 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство за държавна
такса и адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника живот“ АД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. София, бул. Тодор Александров № 18
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Г. К. Б., с ЕГН:
**********, чрез нейната майка и законен представител И. В. Ц., с ЕГН:
********** – двете с адрес: гр. София, адрес, сумата от общо 463.51 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство за държавна
такса и адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8