№ 2637
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100511231 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20099495/04.08.2023 г., постановено по гр.д. №
16511/2021 г. на СРС, ГО, 26 състав, е развален на основание чл.87, ал.3 във
връзка с чл.87, ал.1 ЗЗД договор за покупко- продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 110, том II, per. № 05701, дело № 0279/2018
г. на нотариус В.Б., per. № 302 в НК, а именно поземлен имот с
идентификатор 07140.8092.257, с адрес съгласно скица: гр. Бухово, район
*******, с площ от 751 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 257, квартал: 17, парцел II,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори 07140.8092.255,
07140.8092.254, 07140.8092.258, 07140.8092.977, 07140.8092.256, заедно с
построената в него жилищна сграда, със застроена площ 75 кв.м, строителна
кубатура 375 куб.м, състояща се от четири мазета в основите и от хол, кухня,
стая, обща стая на етажа, която жилищна сграда съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Бухово, община Столична, одобрени със
Заповед № РД-18-60/14.09.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представлява сграда с идентификатор 07140.8092.257.1, с адрес съгласно
скица: гр. Бухово, район *******, застроена площ от 90 кв.м, брой етажи: 2, с
предназначение: жилищна сграда, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, заедно с всички подобрения и приращения в имота по
предявения иск на К. С. Т., ЕГН ********** против ответника К. Х. Т., ЕГН
1
**********.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника К. Х. Т., в
която се поддържа, че поставеното решение е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и несправедливо, като съдът се е
произнесъл в противоречие с материалния закон и процесуалните норми.
Поддържа се, че С. Т. се е разпоредил с процесния недвижим имот приживе и
към датата на смъртта му не е част от наследството му. Твърди се, че със
смъртта на С. Т. облигационното правоотношение се било прекратило.
Отделно се поддържа, че имотът бил прехвърлен, тъй като С. Т. бил чичо на
К. Т. и двамата били в близки отношения, като К. Т. е оказвал подкрепа на
чичо си, а и е платил разходите по погребението му. Във въззивната жалба се
навежда, че К. С. Т. не можела да иска разваляне на договора, тъй като не е
била упълномощена за това от баща си, като наследникът няма право да
промени волята на наследодателя си, доколкото се касае за лично право.
Моли се за отмяна на обжалваното решение, както и присъждане на
сторените разноски.
Въззиваемата К. С. Т. е депозирала отговор на въззивната жалба, с
който е изложила становище за правилност и законосъобразност на
постановеното решение. Счита, че са налице предпоставките за разваляне на
сключения договор за покупко-продажба, тъй като продажната цена не била
заплатена. В отговора се поддържа, че наследникът има право да иска
разваляне на договора, тъй като част от наследството са вземанията и
задълженията, произтичащи от сключения от наследодателя договори.
Твърди се, че в нотариалния акт било посочено, че продажната сума е платена
по банков път, поради което и същият няма как да служи за разписка. Моли
се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените
разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
2
тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на
съдебния акт.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът приема
следното:
Производството по делото е образувано по евентуално съединени
искове на К. С. Т. срещу К. Х. Т., с която се иска разваляне, поради пълно
неизпълнение на задължението на купувача да заплати продажната цена по
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 110, том II, per. № 05701, дело № 0279/2018 г. на нотариус В.Б., per. №
302 в НК, в условията на евентуално иск с правно основание по чл. 26, ал. 2,
предл. четвърто от ЗЗД за обявяване на нищожност поради липса на
основание на договора за покупко-продажба, и евентуален на първите два
иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД за нищожност на
договора, поради нееквивалентност на престациите.
Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се
осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на
няколко иска от ищеца с една искова молба - чл. 210, ал. 1 ГПК. При
кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един
от предявените искове. При евентуално съединяване по почин на ищеца,
съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск.
Алтернативното съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може
да се произнесе по исковете без значение, на кое от конкуриращите се
основания ще го уважи.
Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали
основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице
едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните
последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се
определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищеца в
исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска. Следователно, след като определянето на
основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът,
разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се
намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението
на ищеца относно обективното съединяване на исковете /Решение №
527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г. на IV Г.О., Решение № 97 от 8.02.2013
г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I Т. О./.
Когато са предявени искове за разваляне и за недействителност на
прехвърлителната сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от
волята на ищеца (арг. от определение № 244/16.04.2013 г., ВКС, IV ГО по ч.
гр. д. № 5990/2014). Каквато и поредност и каквото и съотношение да е
посочил ищецът, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй
като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание
нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на разваляне.
3
/арг. от Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV Г.
О/. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на
нищожност, подредени според тежестта на порока - от най-тежкия –
противоречие на закона или заобикалянето му, през по – леките – липса на
основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречие на добрите нрави или липса на форма, като съдът не е обвързан
с въведения от ищеца начин на съединяване на исковете /решение № 97 от
8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I Т.О., Решение № 2 от 22.04.2020
г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV Г. О., Решение № 156 от 26.03.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 4622/2019 г., IV Г. О. /. Ако съдът приеме, че сделката е
валидна, едва тогава той е длъжен да разгледа конститутивният иск по
чл.87,ал.3 ЗЗД - нищожната правна сделка по правило не произвежда никакво
правно действие, а уважаването на иска по чл.87,ал.3 ЗЗД предполага
съществуването на валидно облигационно правоотношение по сключена
двустранна правна сделка. Ето защо в конкретния случай, изхождайки от
характера на предявените искове, главен се явява искът по чл. 26, ал. 2, пр.
четвърто от ЗЗД за обявяване на нищожност поради липса на основание,
евентуален - по 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД – поради накърняване на добрите
нрави и евентуален на двата иска се явява искът по чл.87,ал.3 ЗЗД за
разваляне на процесния договор, съответно исковете подлежат на
разглеждане в посочената последователност.
Съдът дължи произнасяне само по надлежно предявени искове. В
случаите на евентуално обективно съединяване на искове, евентуалните
такива се предявяват под условие и подлежат на разглеждане в зависимост от
произнасянето по главния иск. В конкретния случай първоинстанционният
съд се е произнесъл по евентуално предявения иск по чл.87,ал.3 ЗЗД без да се
е сбъднало вътрешно – процесуалното условие, а именно отхвърляне на
предявените главни искове по чл.26,ал.2 и ал.1 ЗЗД, поради което и
решението му е недопустимо и подлежи на обезсилване от въззивната
инстанция, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20099495/04.08.2023 г., постановено по гр.д.
№ 16511/2021 г. на СРС, ГО, 26 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5