Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 272
гр.
Горна Оряховица, 02.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на втори септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 38 по описа на ГОРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК
вр. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД основава исковите
си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател и
ответника е сключен договор за потребителски кредит № *********/18.11.2015г., по силата на който на
последния е предоставен заем в размер на 500 лв. Твърди, че кредитополучателят
от 04.12.2015 г. е преустановил всякакви плащания по кредита, а крайният срок
за изпълнение по договора настъпил на 11.01.2017 г. Сочи, че на 28.07.2016г. е
сключил договор с „Провиден Файненшъл България” ООД, с който остатъкът от
вземането по потребителския заем му е прехвърлено на основание чл. 99 ЗЗД.
Твърди, че е направил опит да изпрати уведомление по чл. 99 ал. 4 ЗЗД до
ответника за извършеното прехвърляне на вземане, което не е получено, видно от
приложената по делото обратна разписка. Прилага уведомление за извършената
цесия към исковата си молба. Сочи, че за процесните суми се е снабдил със
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1378/2019г. на ГОРС, но поради ненамиране на
длъжника, предявява настоящия установителен иск. Иска от съда да приеме за
установено, че ответникът му дължи сумата от 493,07 лв. - главница, и сумата от
147,80 лв. – лихва за забава, за периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.07.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Особеният представител
назначен на ответника оспорва иска. Счита, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, във вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1 предложение
второ от ЗЗД, поради заобикаляне на ЗПК, както и на основание чл. 22 ЗПК, във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Прави възражение за унищожаемост на договора на
основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД поради измама в посочване на различен процент на
разходите по договора, неотговарящ на действителния. Оспорва уведомяването на
длъжника за извършената цесия. Иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр. д. № 1378/2019
г. по описа на ГОРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото
производство, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите,
част от които предмет на установителните искове против длъжника Й.С.. Заповедта
за изпълнение не е връчена на длъжника, т.к. не е намерен на настоящия и
постоянния си адрес, поради което на заявителя са дадени указания за
предявяване на иска за установяване дължимостта на вземанията по издадената
заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана пред ГОРС в
законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
На 18.11.2015 г. в гр. Лясковец е сключен
договор за потребителски кредит с номер ********* между представител на "Провидент
Файненшъл България“ ООД и ответника по делото. По силата на договора на С. е
предоставена сума за потребителски цели в размер на 500 лева със срок и начин
на погасяване – 60 равни седмични вноски, всяка по 16,92 лв., с падеж на
плащанията от 25.11.2015 г. до изтичане срока на договора, при годишен лихвен
процент 31,82 %, годишен процент на разходите 48 % и общ размер на плащанията
от страна на потребителя 1015,11 лева, /стр.6-12/
За изясняване на спора е назначена
съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице посочва, че на
18.11.2015 г. от страна на кредитодателя е предоставен заем на длъжника в
размер на 500 лв., която сума му е предадена в брой. Ответникът е извършил едно
плащане по кредита в размер на 18 лв., което е направил на 30.11.2015 г.
Посочва се, че падежът на първата неплатена месечна вноска по договора е на
02.12. 2015 г., т. е. втора вноска. Размерът на остатъчното задължение вещото
лице е определило на 493,07 лв. главница и лихва за забава в размер на 147,80
лв., изчислена за периода 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г. върху дължимата
главница от 493,07 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като подробно, мотивирано и компетентно дадено /л. 72-77/.
По делото е приложен и договор за
прехвърляне на вземания сключен на 28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. В
чл. 7 от същия е установено, че цедентът е дал съгласието си и е
упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници от негово име, в съответствие
с разпоредбите на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за прехвърлянето на договорите за
кредит. По делото е приложено и удостоверение от кредитодателя с което
удостоверява, че вземането по процесния договор №*********/18.11.2015 г. е
прехвърлено на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД /стр. 22/. Приложено е и уведомление
за извършено прехвърляне на вземанията адресирано до Й.С., както и обратна
разписка на „Български пощи“ изпратена до длъжника на постоянния му адрес.
/стр. 25-28/.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Процесуалната допустимост на предявените
искове се установява от ч. гр. д. № 1378/2019 г. по описа на ГОРС. С доклада по
делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на
ищеца е възложено да докаже сключването на договор за потребителски заем №*********/18.11.2015
г.; изправността си по договора – предаването на заемната сума на
кредитополучателя; както и размера на исковите си претенции; надлежно извършено
прехвърляне на вземането и уведомяването на длъжника за това. В тежест на ответника е да докаже плащане.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 240, ал. 1,
вр.чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за главница:
Според заключението на вещото лице
дължимата от ответника главница по договора за кредит е в размер на 493,07 лева.,
поради което искът за претендираната главница съдът намира за изцяло
основателен.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава за периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019
г.:
Съгласно чл. 9 от договора между страните
кредитополучателят дължи при забава на една или повече седмични погасителни
вноски обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. Първата падежирала и незаплатена вноска според заключението
на вещото лице е настъпила 02.12.2015 г. Ищцовото дружество претендира
обезщетението си за по-късна дата и съгласно диспозитивното начало искът следва
да се разгледа така както е предявен, а именно за периода - 22. 07. 2016 г. до 05.07.2019
г., за който размерът на задължението възлиза на сумата от 147,80 лв. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният от
ищеца иск за обезщетение за забава е основателен изцяло.
Възраженията въведени в процеса от
особения представител назначен на ответника съдът намира за неоснователни.
Въведените възражения за недействителност на договора с позоваване на
засилената защита дадена от законодателя на потребителите чрез ЗПК и ЗЗП са
неотносими към настоящия правен спор. Ищцовото дружество не е предявило част от
вземанията претендирани с ч.гр. д. 1378/2019 г. по описа на ГОРС, а именно свързани с размера на
договорната лихва от 59,33 лв., дължима за периода 04.12.2015 г. до 11. 01.
2017 г., както и начислени такси в общ размер от 230,34 лв. дължими за периода
04.12.2015 г. до 11.01.2017 г. Същите не са предмет на настоящото дело, поради
което и възражението с правно основани чл. 19, ал. 1 ЗПК за годишния процент на
разходите е неотносимо. На следващо място неоснователно е и възражението по чл.
22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, т.к в договора е посочен годишен
процент на разходите и той е 48 %.
Неоснователно е възражението, че договорът
е унищожаем поради измама, като особеният представител не е посочил основания
за въвеждането на такова, поради което няма как да бъде изследвана и
основателността му.
По отношение на възражението за надлежно
извършено уведомяване спрямо длъжника за извършената цесия: Съгласно константната съдебна практика на ВКС
обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г.,
второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. №
12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013
г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК.
Уведомление за
извършеното прехвърляне на вземането е приложено към исковата молба /стр.24/,
същото е адресирано до ответника и изхожда от представляващия ищцовото
дружество, а както беше посочено по – горе заемодателят е упълномощил ищцовото
дружество да уведоми длъжниците за извършената продажба на вземанията. На
следващо място ищцовото дружество на два пъти е изпращало служител на
„Български пощи“ ЕАД на 14. 10. 2016 г. и на 24. 10. 2016 г. с покана за
връчване на препоръчано писмо за уведомяване за извършената цесия, но и двата
пъти обратната разписка се е връщала като непотърсена от получателя. Ето защо и
това възражение на ответника въведено от особения му представител е
неоснователно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на страните следва да бъдат присъдени сторените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от
исковете. С оглед цялостното уважаване на исковете в полза на ищцовото
дружество следва да се присъдят разноски в размер на 75 лв. за заплатена
държавна такса, 150 лв. за процесуално представителство по предявения
установителен иск – юрисконсултско възнаграждение определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, 200 лв. разноски за вещо лице, както и 150 лв.
възнаграждение на особения представител. С оглед изхода на спора в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 575 лева.
Съобразно разрешението дадено в т. 11 от
ТР по тълк. Дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски.
Направените от ищеца разноски в заповедното производство са в общ размер на 75
лева. Предвид уважената искова претенция на ищеца следва да бъдат присъдени и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лева.
Мотивиран от горното, Горнооряховският
районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че Й.З.С.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на "Фронтекс интернешънъл" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, следните суми:
- СУМАТА
от 493,07 лв. (четиристотин деветдесет и три лева и 07 ст.),
представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ********* от 18.11.2015 г. сключен между Й.З.С. и
"Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК *********, което вземане на
28.07.2016 г. е било прехвърлено на "Фронтекс интернешънъл" ЕАД,
ЕИК ********* по договор за цесия, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019 г. до изплащане на
вземането;
- СУМАТА от 147,80 лв. (сто четиридесет и седем лева и
80 ст.) за периода от 22.07.2016 г.
до 05.07.2019 г., представляваща обезщетение за забава, всички суми предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение № 1644/23.07.2019
г. по ч. гр. д. № 1378/2019 г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА Й.З.С.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на "Фронтекс интернешънъл"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София сумата от 75 лв. разноски по ч. гр. д. № 1378/2019 г. по
описа на ГОРС и 575 лв., представляваща
сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело
№ 1378/2019 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: