Решение по дело №2/2024 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: 399
Дата: 5 февруари 2024 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20247060700002
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 3 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е
№ 399

гр. Велико Търново, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                 ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        МАРИЯ ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

при секретаря М. Н.и участието на прокурора Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно КАХД № 2/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 37и, ал. 6 и § 19, ал. 1, изр. второ от ЗИД на АПК.

 

Образувано е по касационна жалба от ЗП Й.Е.Г.М. ***, чрез *** К.П. от ВТАК против Решение № 1273 от 23.10.2023г. по гр. дело № 1214 по описа на Районен съд Велико Търново за 2023г., с което е отменен протокол от 28.04.2022 г. за разпределение на имоти по реда на чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ на комисия, назначена със Заповед № СА-02-05-3526/7.4.2022 г. на кмета на Община Полски Тръмбеш и осъдена Община Полски Тръмбеш да заплати на „ТЕДИ ЦВЕТ“ ЕООД сумата 2300лв.

В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението като постановено при неправилно тълкуване на материалноправните и процесуалните разпоредби на ЗСПЗЗ, ЗВМД и при неправилна оценка на доказателствата. Неправилен намира извода за липса на мотиви в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. По отношение на значителното захрастяване на някои от имотите сочи, че това е основание само да не се заплаща наем за периода, но решението на Общинския съвет, определящо пасищата е влязло в сила и комисията е била длъжна да се съобрази с него. Неправилен на последно място намира извода на съда за липса на основание преписката да бъде върната за ново произнасяне поради гарантиране правата чрез обезщетяване за лишаването им от ползването. Моли да се отмени решението с всички произтичащи от това последици.

 

Ответникът Комисия по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ гр. Горна Оряховица, чрез *** И., заема становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна „ТЕДИ ЦВЕТ“ ЕООД гр. Велико Търново не се явява и не изпраща представител.

 

Заинтересованата страна А.АгроМилк“ ЕООД не се явява и не изпраща представител.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение намира за правилно и законосъобразно. Предлага Решението на РС да бъде оставено в сила.

 

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Като прецени оплакванията в касационната жалба, във връзка с доказателствата по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на контролирания съдебен акт, настоящият състав на съда прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбата, депозирана пред РС е била насочена срещу протокол от 28.04.2022 г. за разпределение на имоти по реда на чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ на комисия, назначена със Заповед № СА-02-05-3526/7.4.2022 г. на кмета на Община Полски Тръмбеш.

По същият е приключило гр. дело № 1424 от 2022г. на ВТРС по което протоколът е отменен. С решение № 80 от 20.04.2023г. по КАД № 10043/2023г. на ВТАдмС е обезсилено изцяло решението с мотиви, че е постановено при участието на ненадлежен ответник. Върнал е делото за ново разглеждане от друг състав на ВТРС.

При повторното разглеждане на делото е постановено Решение № 1273 от 23.10.2023г. по гр. дело № 1214 по описа на Районен съд Велико Търново за 2023г., с което отново е отменен протокол от 28.04.2022 г.  За да достигне до този извод съдът е приел, че липсват мотиви в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – въз основа на какви обективни критерии са определени площите за всеки един от кандидатите, съответно дали разпределението е извършено съразмерно и пропорционално на притежаваните животински единици. По отношение на значителното захрастените имотите се позовава на заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза и разясненията дадени то вещото лице, че реално по никакъв начин животните не могат да стигнат до тях и не са годни да представляват пасища, мери и ливади в това си състояние. На последно място, доколкото за стопанската 2023/2024г. е изготвено ново Разпределение на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ липсвало основание за връщане на преписката за ново произнасяне.

 

При проверката на съдебното решение, предвид фактите установени от РС и пред настоящата касационната инстанция, съдът намери следното от правна страна:

Решението е постановено от законен съдебен състав, действащ в рамките на предоставената му правосъдна власт. Решението е постановено в писмена форма и е подписано от съдията, посочен в протокола от о.с.з., в което е даден ход на устните състезания, който протокол на свой ред е подписан от председателя и секретаря на състава. В този ред на мисли, провереното Решение на РС Велико Търново не е нищожен съдебен акт по смисъла на чл. 209, т. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, комисията, назначена със заповед от кмета на общината, най-напред определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, съобразно критериите на посочената разпоредба: брой и вид на регистрираните пасищни селскостопански животни на правоимащите лица, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, от които се определят и съответстващите на тях животински единици, както и притежаваните от правоимащите или ползваните от тях на правно основание пасища, мери и ливади, като определената площ не може да бъде по-голяма от максимално допустимата съгласно чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ. След като комисията определи необходимата за всеки кандидат площ по горепосочения ред, се пристъпва към окончателното разпределение по правилата на чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, като предимство имат тези кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок; останалите неразпределени имоти се разпределят по възходящ ред, като се започва от лицата, които притежават най-малко животински единици.

Настоящата инстанция намира за правилни и споделя съображенията на районния съд за липсата на мотиви в оспорения административен акт относно релевантни за разпределението обстоятелства. Извън броя на животните, липсва цифров алгоритъм на извършената от органа преценка формираща животинските единици, на която се основава разпределението на имотите. В конкретния случай в протокола за разпределение са посочени притежаваните от всеки от кандидатите животински единици, но от същия не става ясно дали и по какъв начин въпросните животински единици са съобразени при разпределението. В случая в протокола не е посочена общата площ, определена за разпределение по реда на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, кои имоти в коя категория земи попадат, което без съмнение е от съществено значение за декарите земя, полагащи се за една животинска единица. Не са изложени конкретни съображения относно начина, по който комисията е определила площите за ползване за животните на всеки заявител, респ. относно необходимата му площ, като са посочени само максимално допустимите площи. Следва да се има в предвид също, че според въпросните приложения единствено „ТЕДИ ЦВЕТ“ ЕООД отглежда животни за месо, но от протокола не става ясно дали и по какъв начин това обстоятелство е съобразено от комисията. В протокола за разпределение липсва и посочване каква е категорията на всеки от разпределените имоти, поради което не може да се установи дали е спазена разпоредбата на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ и дали разпределението е извършено съобразно посочените законови критерии.

Действително, разпоредбата на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ сочи, че на правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория, като ЗП Й.Е.М. твърди, че част от отглежданите от него животни са от застрашен вид и по тази причина за тяхното отглеждане се предвижда по-голяма площ. Цитираната разпоредба обаче, има в предвид не застрашени от изчезване видове животни, а говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи. Отглеждането на животни, чиито вид е застрашен от изчезване, не дава право на съответния кандидат да получи по-голяма площ за тяхното отглеждане. Видно от представеното от ЗП Й.Е.М. приложение № 1 към подаденото заявление за участие в процедурата, същият отглежда 88 биволи над двегодишна възраст, но не такива от местни (автохтонни) породи. Ако комисията е приела, че той действително отглежда говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, то това съображение по никакъв начин не е намерило своя израз в мотивната част на протокола, поради което от изложеното в същия не е ясно въз основа на какви обективни критерии са определени площите за всеки от кандидатите, съответно дали разпределението е извършено съразмерно, пропорционално на притежаваните животински единици, или някой от участниците е поставен в по-благоприятно положение от другите.

По отношение на изводите на съда, че част от имотите разпределени на „Теди Цвет“ ООД са захрастени и в това си състояние не са годни да се използват като пасища, мери и ливади настоящата инстанция намира, че правилно ВТРС се е позовал на заключението на вещото лице. Същото е посочило недостиг на пасища, мери и ливади, а от оспорения протокол не става ясно дали са изпълнени изискванията на чл. 37и, ал. 6 и 7 ЗСПЗЗ. 

На последно място, при наличието на издаден и оспорен протокол за следващата стопанска година 2023/2024г. няма как да бъде върната преписката на комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона за стопанската 2022/2023г. Възможността за търсена на обезщетение не предполага издаването на нов протокол, а е достатъчна отмяната на процесния.

Мотивиран така и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК, Административен съд Велико Търново,      първи касационен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1273 от 23.10.2023г. по гр. дело № 1214 по описа на Районен съд Велико Търново за 2023г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

ЧЛЕНОВЕ:            1.

 

2.