Номер ………/23.07. Година 2019 гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI-13 състав
на трети юли...................................................................................................... .. година 2019
в публичното заседание на следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2622 по описа за 2018 г., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 435 вр. чл. 419 ал.
1 от Кодекса за застраховане (КЗ) и чл. 124 ал. 1 предл. трето, алтернатива
втора от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 410 ал. 1 т. 1 КЗ.
Ищецът „Н.Т.” ЕООД твърди да има сключен договор за застраховка на
превозвача с ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Б.В.И.Г.“ АД. При
действието на договора – в периода от около 14:50 ч. на 17.12.2017 г. до 08:30
ч. на 18.12.2017 г., противозаконно е отнето превозно средство – товарен
автомобил марка „ВОЛВО“, модел ФХ 4Х2Т с рег. № *****ведно с превозвания в него
товар. Сочи, че водачът на автомобила е предприел обичайните предохранителни
мерки като го е оставил на осветено място в обхвата на устройство за видеонаблюдение. Собствениците на товарите предявили пред
ищеца претенции, въз основа на които ищецът изплатил общо сума в размер на
39330,74 лв. Твърди, че ответникът отказал да плати обезщетение, позовавайки се
на т. 2.3, 2.4., 2.5. и 2.5.1. от общите си условия. Навежда довод, че тези
клаузи противоречат на императивни разпоредби на закона и в частност на чл. 17
ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт и на чл.
67 вр. чл. 68 ал. 2 от Закона за автомобилния транспорт.
В отговор по исковата молба от името на ответника се признава, че договорът
за застраховка е сключен и ответникът е уведомен от ищеца за очаквано плащане
на застрахователно обезщетение. Оспорва обаче да е налице покрит
застрахователен риск с оглед изрична уговорка в т. 2.3. от общите условия, че
не носи отговорност при кражба на товара вследствие на противозаконно отнемане
на цялото превозно средство. Евентуално твърди, че автомобилът е оставен без
необходимия надзор като оспорва да е отнет от твърдяното от ищеца място. Счита
това за основание за отказ съгласно т. 2.5 от общите условия – превозно
средство, оставено без необходимия надзор, който смята да предполага осъществен
надзор от служител на ищеца или друго ангажирано от него лице за тази целта.
Застъпва теза, че при предприети всички предохранителни мерки ищецът не би носил
отговорност по смисъла на ЗАП и чл. 17 т. 2 от Конвенция CMR. При условията на
евентуалност оспорва да са заверени сметките на правоимащите
лица, от което възражение извежда довод, че това изключва хипотезата неговата
отговорност, съответно оспорва платеното да съответства на дължимото по
договора за превоз спрямо „ЗЕТ и Ем“.
Ищецът твърди също така ответникът да изисква от ищеца плащане на сума
в размер на 18810,90 лв., намалена по повод противопоставено възражение за
размера от негова страна на 11 125,22 лв., позовавайки се на изплатено
обезщетение по предявена претенция от застрахования собственик на товар за
вреда, произтекла от процесното събитие. Навежда довод, че като застраховател
на ищеца ответникът дължи да поеме риска, поради което за него не е възникнало регресно вземане. Иска се да бъде признато за установено,
че не дължи сума в размер на 11125,22 лв.
В отговор по така предявения иск от името на ответника се признава, че
претенцията е отправена.
В хода на устните прения процесуалният представител на ищеца – адв. М. ***,
поддържа исковете. Счита за доказано, че автомобилът е паркиран на охраняемо място, откъдето е бил и откраднат. Претендират се
разноски като е представен и списък. Наведени са доводи в писмени бележки.
Процесуалният представител на ответника – юрк. П. оспорва исковете. Поддържа
довода да е налице изключен риск. Твърди по силата на предписанието в общите
условия по договора ищецът да е наясно, че ответникът не поема риска. Счита и
за недоказано да е било налично видеонаблюдение.
Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като обсъди по същество надлежно въведените в процеса факти с
оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при
условията на чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява писмено
изразено съгласие в полица № **********R00375 за сключване на застраховка Отговорност на
превозвача съгласно Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
товари (CMR). Посочено е, че при платена застрахователна премия
застрахователят приема да обезщети застрахования или трето ползващо се лице при
настъпване на застрахователно събитие в рамките на застрахователния срок и
териториален обхват до размера на застрахователните суми/лимити на отговорност,
а именно: за периода от 00.00 ч. на 19.09.2017 г. до 23:59 ч. на 18.09.2018 г. Застрахован
е „Н.Т.“ ЕООД за превозни средства в това число влекач ***** и всички прикачени
полуремаркета. Указано е, че застраховката е вализна за територията на Република България, Европа и Азия
и обхваща Покритие „А“. Указано е, че застрахованият е запознат с общите
условия на застраховка „ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА“ и ги приема. Според
представените по делото и неоспорени от ищеца общи условия застрахователят
покрива отговорността за застрахования съгласно условията на Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на товари с изключение на изрично
регламентирани случаи на отговорност, сред които процесният не попада. Указано
е, че се изключват претенции, произтичащи от: 2.3. Кражба на товара вследствие
противозаконно отнемане на цялото превозно средство; 2.5. Кражба на товара,
когато превозното средство е оставено без надзор. Според указанията т. 6 от
раздел ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАСТРАХОВАНИЯ застрахованият дължи да заключва
натовареното със стока МПС и винаги да ги оставя на сигурни места, охраняеми паркинги или по друг начин контролирани обекти.
Няма спор, а и представените по делото документи позволяват извод, че
ищецът е приел за превоз товари за АЛЛ Е. ООД – 44,75 кг. осветителни тела на
стойност 647,99 евро, за „ЗЕТ И Е.П.К.“ ООД – 6400 кг. на стойност 18601 евро,
за „КУБЕРА 79“ ЕООД – 1080,40 кг. на стойност 278,08 евро и за „ЛАМПБГ“ ООД – 78,44
кг. на стойност 1156,68 евро.
По делото не се спори, че процесният автомобил е превозвал и товар,
предназначен за „И.“ ЕООД – 570 кг. на стойност 9194,78 евро. Получателят е
имал сключена Абонаментна полица „Карго“ съгласно
„Общи условия за застраховане на товари по време на превоз“, според които
застраховани са товарите, които застрахованият ще изпраща или получава през определен период до определена сума.
На 18.12.2017 г. е заявена липса на товарен камион тип „седлови влекач“ марка „ВОЛВО“ модел „ФХ 4Х2Т“ с рег. № ****
и прикачено за него полуремарке марка „КРОНЕ“, модел
„СД“ с рег. № *** ЕМ. Заявено е също така в автомобила да са се намирали описаните
вече товари като предназначените за „К.“ са посочени с обща маса 1030,44 кг.
Образувано е досъдебно производство, спряно с постановление от 07.03.2018 г.
От показанията на свидетелите М.и П. се установява, че автомобилите, с
които ищецът осъществява дейността си са държани в двора на завод „Терем“.
Достъпът до паркинга се осъществява през врата, която се задвижва от лица с
достъп до обособено помещение. През деня в това помещение има физическа охрана.
Достъпът до двора през неработни дни се осигурява чрез предварителна договорка.
На мястото е изградено и видеонаблюдение.
На 30.10.2018 г. за ищеца е получена покана да заплати на ответника
сумата 18810,90 лв. – изплатено обезщетение за липсващ товар.
От представения протокол за прихващане на задължения се установява, че
претендираната в процеса сума в обезщетение на „АЛЛ Е.“ ООД – 880 лв., е
равностойна на неполучено от ищеца възнаграждение за оказани услуги към
получателя на стоката, с които на 24.09.2018 г е извършено прихващане. Следващото
се обезщетение съгласно чл. 23 от Конвенцията за „АЛЛ Е.“ ООД, определено и към
датата и мястото на предаване на стоката за превоз, възлиза на 868,12 лв.,
От заключението на вещото лице се установява, че по сметка на „М.Т.“
ЕООД са постъпили суми в размер от общо 36380,40 лв., която сума е по-малката с
оглед правилото на чл. 23 от Конвенцията. Не се спори, а и доказателствата
навеждат еднозначно на извод, че „М.Т.“ ЕООД е превъзложил
превоза на товара, чийто получател е „ЗЕТ И Е.П.К.“ ООД. Вещото лице установява
и че получателят на товара е възмезден с тази сума.
От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза се
установява и че по сметка на „КУБЕРА 97“ ЕООД е постъпила заплатената от ищеца
сума от 544,62 лв. Сумата е по-малката по смисъла на чл. 23 от Конвенцията.
Писмено е изразено съгласие и за прихващане на сумата 1525,72 лв. с
вземане на ищеца срещу „К.П.“ ООД за причинена вреда на „Л.БГ“ ООД поради
недоставен товар с вземане на ищеца срещу „К.П.“ ООД. Установява се, че „К.П.“
ООД е превъзложил превоза на ищеца. Сумата е
по-малката по смисъла на чл. 23 от Конвенцията. От заключението на вещото лице
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че платената от „К.П.“ ООД сума е
постъпила по сметка на „Л.БГ“ ООД.
Горното се установява от събраните по делото доказателства.
По иска с
правно основание чл. 435 вр. чл. 419 КЗ
Съгласно чл. 435 КЗ застрахованият може да предяви пред застрахователя,
ангажирал се да поеме имуществените последици от реализирана негова
отговорност, претенция за възстановяване на заплатеното обезщетение на
увреденото трето лице. Застраховката „Отговорност на превозвача“ включва
очертаната защита. Така предявеният иск обаче предполага да бъде установено в
процеса 1) писмено съгласие, че застрахователят поема имуществените последици
от вредоносна дейност, 2) възникнала отговорност за застрахования в рамките на
действие на застрахователния договор, 3) имуществено удовлетворяване на
претърпелия вредата.
Спорен между страните е обхватът на застрахователното покритие и в
частност – валидността на предвидени в общите условия клаузи, относими към настоящия случай (т. 2.3. и т. 2.5). Република
България е страната на получателя, а не е транзитна държава, ангажираща
превозвача да съблюдава специфични правила за престой.
При все, че от списъка, достъпен на електронен адрес: ******** не се установява Република България да е страна по Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), наричана впоследствие Конвенцията, приложението й в случая произтича от изрично позоваване на нея в застрахователния договор. С преамбюла на Конвенцията е очертан нейния предмет – унифициране на условията на договора за международен автомобилен превоз на стоки по суша, документирането на правоотношенията в тази насока и отговорността на превозвача. Извън обхвата на този акт остават отношенията превозвач – застраховател. Ето защо и меродавно е придаденото от страните значение на Конвенцията за тяхното правоотношение.
В основата на застрахователното правоотношение стои риска от настъпване на вредоносни последствия. Този риск от една страна обуславя застрахователния интерес, а от друга, лимитира ангажимента на застрахователя . От тази гледна точка при възникнала вредоносна последица основание за ангажиране на застрахователя е поето задължение от негова страна да поеме имуществената тежест.
Законодателят предписва обема на застрахователно покритие при т.нар. задължителни застраховки, сред които не попада Застраховка „Отговорност на превозвача“ за превозван товар. Визираните в исковата молба текстове от Конвенцията и от Закона за автомобилните превози очертават обхвата на отговорността на превозвача в рамките на договора за превоз. Каква част от обективно възможните вредни последици ще бъдат поети от застрахователя остава предмет на застрахователния договор – чл. 419 ал. 1 КЗ.
Използваното в случая препращане към Конвенцията може еднозначно да се свърже с очертания от нея обхват на отговорността на превозвача, определящ в случая и застрахователния интерес по смисъла на чл. 349 ал. 3 КЗ. По изричен текст на т. 2.3. от общите условия застрахователят изключва от предоставеното покритие кражба на товара, когато се е намирал в противозаконно отнето превозно средство. По изложените вече съображения тази клауза не противоречи на императивна правна норма, което единствено е в състояние да игнорира договорно утвърдено положение. Възниква въпросът дали тази клауза противоречи на признат от правния ред интерес у застрахования в рамките на застрахователното правоотношение.
При все, че законодателят регламентира общите условия на застрахователя като неразделна част от застрахователния договор, изрично разграничава двата документа. Нормата на чл. 345 ал. 5 т. 1 визира като минимално необходимо съдържание на застрахователния договор покритите рискове и изключенията от покритие. Както бе посочено вече този въпрос е основополагащ за застрахователното правоотношение. Правилото изрично утвърждава и изискване към начина на дефиниране обема на покритие – ясно, недвусмислено и изчерпателно. По изрично предписание на чл. 348 ал. 1 изр. последно КЗ при противоречие между застрахователния договор и общите условия, приоритет получава указаното в застрахователния договор. При така очертаното съотношение между застрахователния договор и приложимите към него общи условия настоящият състав приема за меродавен очертания със застрахователната полица обхват на покритието. Застрахователният договор еднозначно очертава рамката на покритие чрез препращане към документа, определящ източника на предполагаемата вреда –ангажиране отговорността на застрахования в рамките на правоотношение, регламентирано от правилата на Конвенцията. Договорът не съдържа указание за ограничения в тази насока. Инкорпорираното в договора изявление цитат: Получих и съм запознат с Общите условия на ЗАСТРАХОВКА „ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА“ и ги приемам, не дава основание за извод, че изключението по т. 2.3. е договорено. Общите условия и по предписание на чл. 348 КЗ са призвани да регламентират детайли в правоотношението, но не са в състояние да дерогират огласения обхват на застрахователно покритие със застрахователния договор. От тази гледна точка формулираният обхват на застраховката в самата полица не предпоставя еднозначен извод, че визираното изключение касае конкретния договор.
С оглед утвърдената писмена форма за действителност съгласието досежно ограничение в покритието не следва да се предполага, а изрично да бъде обявено и то със самия застрахователен договор. Очакването на застрахователя, че поема отговорността в очертаните с едностранно създадените от управителния му орган общи условия остава без правно значение. При положение, че това очакване не е ясно, иедвусмислено и изчерпателно отразено в застрахователния договор, за да бъдат счетени за договорени, те са непротивопоставими на застрахования.
Клаузата на т. 2.5. от общите условия макар и да е включена сред
изключените покрития, не дефинира риск по смисъла на § 1 т. 3 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса за застраховане, а очертава последица на неположена грижа
от страна на застрахования. За разлика от застрахователното събитие,
настъпването на което не зависи от действията на застрахования или на лицата,
за чиито действия носи отговорност, пряк ангажимент на застрахования е да
предприеме разумни мерки за избягване, съответно ограничаване на предпоставките
за увреждане на имуществото. Нормата на чл. 408 КЗ регламентира правилата за
разпределение на риска, провокиран от
причина, за която застрахованият е отговорен.
Инкорпорираното в клаузата очаквано поведение за застрахования е
автомобилът да бъде постоянно надзираван при дефинирано съдържание на това
понятие в т. 6 от раздел „ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАСТРАХОВАНИЯ“. Настоящият състав
счита, че изискването за значителност с оглед интереса на застрахователя
предполага преценка на степента, в която конкретно поведение на застрахования
или на ангажирано от него лице, е допринесло за настъпване на застрахователното
събитие.
При все, че правилото на чл. 408 ал. 1 т. 3 КЗ еднозначно отстоява
интереса на застрахователя, той не произтича от задължението за плащане – за
това застрахователят се е задължил пряко, а от вероятността да настъпи
нежеланото от страните увреждане на застрахованото имущество. Поради тази
причина и законът пряко ангажира застрахователя да даде предписания, които да ограничат
потенциално възможния риск от увреждане – чл. 395 ал. 1 КЗ. Очертаният като
достоен за защита интерес на застрахователя предполага събрана информация за
мястото на домуване на товарния автомобил още при
сключване на застраховката и на тази основа да оцени потенциалния риск и да
предпише конкретни мерки за ограничаването му в това число и чрез осигуряване
на видеонаблюдение и изисквания за осветеност на
мястото. Напротив, изрично е предвидена възможност за застрахования да избира
мястото като определящо за избора е осъществяван контрол върху обекта без оглед
на конкретно използваното средство. От тази инструкция не следва изискване за
осигурен специфичен надзор в това число чрез денонощна физическа охрана и
особен пропускателен режим.
Освен, че предписаните мерки не включват изискване за видеонаблюдение, функционирането на системата за видеонаблюдение не е под контрола на застрахования.
Очертаните от свидетелите предохранителни мерки са в състояние да ограничат
достъпа до ползвания паркинг. При все, че свидетелят П. констатира постоянно
отворена врата, свид. М.заяви еднозначно, че в
присъствието на физическата охрана контролът е осъществяван визуално. Тези
обстоятелства еднозначно сочат на контролиран обект по смисъла на т. 6 от
раздел „ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАСТРАХОВАНИЯ“. Тъй като управлението на достъпа до
обекта излиза извън контрола на застрахования, не евентуалното й компрометиране
не сочи на неизпълнение по смисъла на чл. 408 ал. 1 т. 3 КЗ. Отговорността на
трети лица на застрахователното правоотношение лица за настъпилото
застрахователно събитие не изключва, а напротив – осмисля риска, обосноваващ и
застрахователния интерес. Ето защо без значение в случая остава както
изправността на системата за видеонаблюдение, така и
евентуалната лична отговорност на трети лица, компрометирали системата за
контрол над обекта.
От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза се
установява еднозначно, че получателите на товара, легитимирани като правоимащи съгласно представените товарителници, са получили
обезщетение. Тъй като ефектът на прихващането се изразява в компенсиране на
насрещни задължения надлежно удовлетворен чрез прихващане се явява и „АЛЛ Е.“
ООД. Удовлетворяването на останалите правоимащи е
станало за сметка на ищеца, макар и обезщетението на получателя да е изплатено
от непосредствено ангажирания превозвач. По пътя на регреса имуществената
тежест лежи върху ищеца, от чиято фактическа власт е отнет товара. Ето защо
налице е вреда в имуществото на застрахования ищец като извършените плащания,
съответно прихващания изключват опасността за последваща
претенция спрямо застрахователя от трето ползващо се лице.
Съгласувателната процедура по чл. 434 КЗ е предпоставка за непосредствено обвързване на
застрахователя с произтичащото от спогодбата задължение за застрахования, а не
е условие за възникване отговорността на застрахователя. Отстранената от
застрахования вреда, представляваща пряка последица от договорен
застрахователен риск, поражда задължение за застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение.
По изложените съображения настоящият състав приема предявеният иск за
доказан в своето основание като следва да бъде уважен до установения от вещото
лице и неоспорен от страните размер – признатото от ищеца задължение към „АЛЛ Е.“
ООД е непротивопоставимо на ответника, доколкото не
се установява да е одобрено от него (чл. 434 ал. 1 КЗ). Ето защо искът следва
да бъде уважен до сумата от 39318,86 лв. и да бъде отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер.
По
иска с правно основание чл. 124 ал. 1 предл. трето, алтернатива втора от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 410 ал. 1 т. 1 КЗ
Предявената от ответника претенция към ищеца обосновава зачетен от
правния ред интерес за ищеца да поиска отричане на предявеното право. В случая
ищецът не оспорва своето задължение, чието основание еднозначно произтича и от
доказателствата по делото, а възражението му е ограничено до припокриване на
фигурата кредитор в рамките на имуществена застраховка с Абонаментна полица „Карго“ и длъжник по застраховка „Отговорност на
превозвача“.
С оглед изхода от спора по първия предявен иск основателен се явява и
отрицателния установителен иск. Правото на
застрахователя по имуществена застраховка да упражни правата на удовлетворения
собственик е предвидено от закона средство за възстановяване на средства от
целево формиран и разходван по предназначение фонд. Същевременно обаче по
силата на сключения между страните договор за ответника възниква и задължение
да удовлетвори пострадалия, поемайки риска от неблагоприятните последици за
ищеца. Следователно ответникът дължи да плати по силата на сключения между
страните договор. По делото нито се твърди, нито се установява предвидено от
закона основание в качеството си на застраховател ответникът да изиска от застрахованото
лице възстановяване на изплатеното вече обезщетение – чл. 433 КЗ. При
положение, че задължението за плащане в случая произтича от сключения с ищеца
договор, по който ответникът се явява длъжник, извънсъдебно предявеното за
изпълнение вземане не съществува. Ето защо така предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло като безпредметно остава обсъждането на въпроса какъв е размерът
на следващото се обезщетение.
По искането,
предявено при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК
Процесуалният закон предписва особен ред за предявяване на акцесорна претенция за лихва, възникнало след предявяване
на исковата молба без да дефинира нито обстоятелствата, от които произхожда
това вземане, нито условията, при които да бъде остойностено.
Понеже касае самостоятелно от правна гледна точка притезание,
регламентирано от материалния закон, меродавни са и утвърдените от него правопораждащи обстоятелства.
Нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД свързва закъснението
изпълнение със задължение да бъдат възмездени и вредите от забавата. По делото
не се спори, а и от доказателствата се установява поискано от ответника плащане
на установеното в процеса основание, както и че предвидения от закона срок,
изтекъл преди датата на предявяване на вземането по предявения осъдителен иск.
Ето защо и сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано
от 12.12.2018 г. до окончателно изплащане на
главницата.
По разноските
Процесуалният закон ангажира страната, необосновано от правна гледна
точка станала причина за развитие на съдебно производство, да възмезди
правоимащата според изхода от спора за необходимите разноски да защити своето
право – заплатени държавна такса, депозит за вещо лице и възнаграждение за един
адвокат.
Съдът е овластен да редицура
отговорност за възстановяване на правоимащата страна на заплатено от нея
адвокатско възнаграждение, доколкото предпочитанието на тази страна към
конкретен адвокат е довело до разход, несъответен на фактическата и правна
сложност на делото – чл. 78 ал. 5 ГПК. При предявеното за защита право
минималният размер на следващото се адвокатско възнаграждение възлиза на 2043,20
лв. Договореното и заплатено възнаграждение възлиза на 2572 лв. без ДДС и
3086,40 лв. с включен ДДС. Съдът е обвързан от заявеното възражение за
прекомерност, ограничено в случая до договорената сума за специализирана услуга.
Спорът се явява усложнен от правна, а и от фактическа страна с оглед
повдигнатите с отговора възражения, поради което настоящият състав не намира
основание да редуцира размера му.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Б.В.И.Г.“ ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:***, пл. „*****да заплати на „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК *****със седалище и
адрес на управление:***, *****както следва:
1. на основание чл. 435 вр. чл. 419 КЗ сумата 39318,86
лв. – обезщетение по договор, инкорпориран в застрахователна полица № **********R00375 за установена на 18.12.2017 г. липса на приет за
превоз товар поради извършена кражба, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2018 г. до окончателно изплащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер.
2. на основание чл.
78 ал. 1 ГПК сумата 5703,30
лв. – разноски пред Софийски градски съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал. 1 предл. трето, алтернатива
втора ГПК вр. чл. 410 ал. 1 т. 1 КЗ по предявения иск от „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК *****срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *****, че за „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Б.В.И.Г.“ не съществува вземане срещу „Н.Т.“ ЕООД в размер на 11125,22
лв. – изплатено обезщетение на „И.“
ЕООД за липса на приет за превоз товар, установена на 18.12.2017 г., изплатено
по щета № 110217171800006 на ЗАД Б. ВИГ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд —
гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис, а в частта за разноските -
пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: