Решение по дело №185/2019 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 77
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 31 юли 2019 г.)
Съдия: Анелия Ангелова Димитрова
Дело: 20191450200185
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

  

Година

11.07.2019

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

І-ви наказателен

състав

На

Осми юли

 

Година

2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател

АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели

 

Секретар

Е.Г.

 

Прокурор                                                                     

 

 

Като разгледа докладваното от

Съдия ДИМИТРОВА

 

АНХ

дело номер

185

по описа за

2019

година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0000085/16.05.2019 год. на Началник ОО “АА” гр., с което на нарушителя „ А.Ф.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия Управител А.Д., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.91в т.2 пр.1 от Закон за автомобилните превози, като законосъобразно, съгласно чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ:

„А.Ф.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия Управител А.Д., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 26-0000085/16.05.2019 год. на Началник ОО “АА” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. В.Д. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено атакуваното НП, поради допуснати нарушения на закона, опорочаващи процедурата по налагане на административно наказание. Акцентува се, че автомобил с рег.№ ХХХХе продаден и е напуснал страната на 27.04.2017 г., поради което превозвачът не е имал възможност да съхрани данни от дигиталния тахограф, тъй като автомобилът не е бил в периода на проверката собственост  на жалбоподателя.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито е взел становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок, процесуално допустима е, но е неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 27.05.2019 год., а съответно жалбата е входирана пред ответника на 04.06.2019 год. и  е изпратена с куриерска пратка на 03.06.2019 г., като безспорно е в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № 258271/07.05.2019 год. е съставен на жалбоподателя, затова че на 07.05.2019 год. около 14.20 часа в гр.М., ул.”С.С.К.М.” № 11, етаж 1, офис 2, при комплексна проверка на фирмата, притежаваща Лиценз за общността за превоз на товари № 9141 за периода на проверката от 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. е констатирано, че превозвачът не е свалил и съхранил информацията от дигиталния тахограф на МПС с рег.№ ХХХ, марка „Д.”, категория № 3 и МПС с рег.№ ХХХза периода на проверката 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.91в т.2, пр.1 от Закон за автомобилните превози.  Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 26-0000085/16.05.2019 г., АУАН № 258271/07.05.2019 г., Становище под рег.№ НП 26-0000085/16.05.2019 г., Свидетелство за регистрация – част І-ва под № ********* на МПС с рег.№ ХХХ, Фактура под № 0.*********/12.04.2017 г., Заповед под № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Констативен протокол за извършена комплексна проверка под рег.№ 30-19-13-434/07.05.2019 г., заверена разпечатка от ИС на ИА „АА”, Пълномощно от 27.03.2017 г. и Куриерска услуга, приета на 03.06.2019 г., с ден за разнос на 04.06.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите Т.Г. и Ю.Ф. и двамата работещи като инспектори в ОО „Автомобилна администрация” гр.В., съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на 07.05.2019 г. в гр.М., на ул.”С.С.К.М.” № 11 в офиса на „А.Ф.” ЕООД свидетелите Г. и Ф., в качеството си на инспектори в ОО „АА” гр.В., извършили комплексна проверка на превозвача, обхващаща периода 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. От всички събрани по делото доказателства се установява, че „А.Ф.” ЕООД гр.М. притежава Лиценз на общността за превози на товари с № 9141, валиден до 10.04.2027 г. При извършената проверка било установено, че превозвачът не съхранява за периода на проверката една година информацията от дигиталния тахограф на МПС с рег.№ ХХХ, марка „Д.”, категория № 3 и МПС с рег.№ ХХХ, които са в лиценза на фирмата и в тази насока е приложената по делото заверена разпечатка от ИС на ИА „АА”. За установеното нарушение на 07.05.2019 г. в офиса на фирмата е изготвен констативен протокол – Приложение № 11 за установеното от комплексната проверка, в присъствието на пълномощник на жалбоподателя, с което последният е бил упълномощен да представлява превозвача, в качеството си на представител на „А.Ф.” ЕООД. Процесният акт е  съставен на 07.05.2019 г. в присъствието на пълномощника на жалбоподателя и на свидетелите Г. и Ф.. Акта е подписан от пълномощника на превозвача без възражения. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на превозвача е бил съставен освен процесния акт - обект на настоящето производство и друг, свързан с допуснато нарушение, че не е съхранил за срока на проверката пътни листа за превоз на товари в Р България или CMR – пътен лист за международен превоз на товари в ЕО.

При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.91в т.2 пр.1 от Закон за автомобилните превози е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

При така направените фактически констатации, съдът счита, че с атакуваното НП правилно и законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл.91в т.2 пр.1 от Закон за автомобилните превози, вр. с 10, §5, б.“а”, т. (ii), предл.1 от Регламент 561/06 г. (ЕО).

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от „А.Ф.” ЕООД гр.М.. В конкретния случай АУАН е съставен от Т.Г. на длъжност “инспектор” при ОО „АА“ гр.В., който се явява материално компетентен за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля Ю.Ф., който е участвал при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на фирма не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията на защитата на дружеството в тази насока. Не е налице и твърдяното от жалбоподателя разминаване в посочената в АУАН и в НП нарушени разпоредби на съответния нормативен акт. И в АУАН и в НП, като нарушена се сочи правната норма на чл.91в т.2 пр.1 от Закон за автомобилните превози, вр. с чл.10, § 5, б. “а”, т. (ii), предл.1 от Регламент 561/06 г. (ЕО), която има пряко действие в националното ни законодателство, като разпоредба съдържа вменено императивно задължение за превозвачи, извършващи международен превоз на товари, нарушението на което обуславя наличие на правно основание за налагане на административното наказание. По изложените съображения съдът прие за неоснователно направеното в тази връзка възражение на защитата за допуснати съществени процесуални нарушение при съставянето на АУАН и НП, водещи до категоричната отмяна на обжалвания санкционен акт на процесуално основание.

Съгласно чл.10, § 5, б. “а”, т. (ii), предл.1 от Регламент 561/06 г. (ЕО), транспортно предприятие, което използва превозни средства, които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на Регламент (Е.) № 3821 и което попада в обхвата на настоящия регламент осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение на най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на инспектор, осигуряват достъп до тези данни пряко или дистанционно от помещенията на предприятието. Целта на съхранението на тези данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача е контрол на компетентните органи от съответните страни, членки на ЕС, върху записите и данните от контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт. Информацията, извлечена от дигитален тахограф, какъвто е настоящия случай съдържа записана информация за началото на пътуването, характеристиките на превозното средство, което водачът управлява, подробности, които позволяват идентифицирането на водача (име, номер на картата на водача или на свидетелството за правоуправление на водача), периодите на работа, на дневна, нощна и седмична почивка, края на пътуването, периоди на друга работа, периоди на разположение или почивка след момента на разпечатването и т.н. Смисълът и значението на тези информация, извлечена от дигитален тахограф е именно възможността ефективно да се контролира спазването от водачите и превозвачите на разпоредбите на европейските регламенти, уреждащи автомобилния транспорт. Аналогична е целта за съхранението на информацията и от дигиталната карта на водача. Ето защо за да бъде преценено наличието на нарушение по соченият нормативен текст от страна на дружеството-жалбоподател, в качеството му на превозвач, следва да бъде установен и да е ясно кой е началният момент, от който започва да тече едногодишният срок за съхранение на процесните информации и то за всеки един от посочените водачи по отделно. В случая се касае за извършена на 07.05.2019 г. проверка на дружеството-жалбоподател, като от този момент назад за минал период от една година (12 месеца), в който се включва и отразеният период от време в акта, т.е. от 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. същото следва да съхранява и при поискване да представят на контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф на ползваното ППС и от картата на водача за извършените и приключили превози. Установи се от събраните в хода на производството доказателства, че фирмата е търговско дружество, имащо качеството на превозвач и като такова притежава и лиценз на общността за извършване на международен превоз на товари № 9141 валиден до 10.04.2027 г., като притежава два броя пътни превозни средства с посочени в акта регистрационни номера. Установи се от събраните гласни доказателства при разпита на свидетелите Г. и Ф., че при извършената комплексна проверка на дружеството-жалбоподател, представителите на същото не са представили на проверяващите ги контролни органи - инспектори за проверка поисканите данни, записани от дигиталния тахограф на процесните пътни превозни средства, собственост на дружеството-жалбоподател нито пряко нито дистанционно от помещенията на предприятието, като въпросната информация касае дейността извършвана от фирма в периода от 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. и е имало задължение да съхранява в рамките на една година /365 дни или 12 месеца/ от приключването на превозите. Като не е изпълнило тези си задължение дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна административното нарушение по чл.91в т.2 пр.1 от Закон за автомобилните превози, вр. с чл.10, § 5, б. “а”, т. (ii), предл.1 от Регламент 561/06 г. (ЕО). Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от „А.Ф.” ЕООД гр.М., представлявано от неговия управител, чиято отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се изследва от субективна страна. По изложените съображения съдът прие направените в тази връзка възраженията на защитата за неправилно приложение на материалния закон за недоказано и необосновано, като отхвърли същото като неоснователно.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл.104 ал.7 предл.2 от Закон за автомобилните превози административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид и размер наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 5 000 лева. Същото е в императивно установеният от закона размер, което обуславя извода, че при определяне на това наказание административнонаказващият орган правилно е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, както и обстоятелството, че такова нарушение се установява за първи път при търговеца. Тъй като съдът прие нарушението за осъществено от дружеството-жалбоподател, а предвид и правилното определяне на наказанието по вид и размер обжалваният акт следва да бъде потвърден. Предвид засегнатите с административното нарушение важни обществени отношения, касаещи осъществяване на международен превоз на товари, съдът намира за неприложима в казуса разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и същият не може да бъде квалифициран, като маловажен случай.

Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че дори ако в посочения период дружеството не е извършвало дейност, но има качеството на превозвач, то не отпада задължението му да съхранява данните от дигиталния тахограф, чрез които документи да удостовери, че въпросните МПС-та не са пътували. Това е в контекста на така направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че едно от МПС-тата е с прекратена регистрация на 27.04.2017 г. Не на последно място следва да се отбележи, че това твърдение на жалбоподателя не променя неговото задължение, тъй като и към момента на проверката и към настоящия момент в Лиценза на фирмата и за самото МПС е издадено валидно копие на лице на общността за превоз на товари, което е видно от разпечатката от информационната система на ИА „АА”. Тук е мястото да се отбележи, че от приложения по делото Констативен протокол – Приложение № 11 за установеното от комплексната проверка, към момента на проверката не е представен документ, от който да е видно, че МПС с рег.№ ХХХХе продадено, като в същото време превозвачът не е  изпълнил и задължението си, което произтича от чл.10 ал.1 от Закон за автомобилните превози, че при настъпване на промяна в обстоятелствата, вписани в Лиценза, същият следва да подаде заявление в 30-дневен срок. Такова заявление не е подавано от превозвача и до настоящия момент.

Отново настоящия съдебен състав намира за основателно да акцентува, че безспорно жалбоподателя има качеството на превозвач, който притежава Лиценз на общността с № 9141, валиден до 10.04.2027 г. за международен превоз на товари за чужда сметка срещу възнаграждение. В този смисъл за него възниква задължението по чл.91в т.2 от Закон за автомобилните превози, възпроизвеждащо задължението по чл.10, § 5, б.“а”, т. (ii), предл.1 от Регламент 561/06 г. (ЕО) да съхранява най-малко една година след тяхното приключване и да предоставя за проверка от контролните органи на информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф, респективно и от картата на водача. Без значение за съставомерността на деянието е дали съответните автомобили са извършвали превоз през релевантния едногодишен период. Това обстоятелство е сред информацията, която следва да се съдържа в паметта на дигиталния тахограф. Като не представя данните от дигиталния тахограф превозвача не доказва изпълнение на задължението за тяхното съхранение в период от 365 дни, което е в негова тежест и съответно административнонаказващия орган правилно е формирал извод за осъществен състав на чл.104 ал.7 пр.2 от Закон за автомобилните превози, който е основание за ангажиране на имуществената отговорност. Отново следва да се подчертае, че за осъществяване на това деяние необходимо и достатъчно е да се установи качеството на лицето на превозвач, за което е посочен в Наказателното постановление номера на притежавания Лиценз на общността, индивидуализирани са моторните превозни средства, като извършването на дейност не е елемент от съставомерния състав на нарушението. Ако в посочения период дружеството не е извършвало дейност, но има качеството на превозвач, то не отпада задължението му да съхранява данните от дигиталния тахограф, чрез които документи да удостовери, че въпросното МПС не е пътувало. Констатираното нарушение е формално, което означава, че за съставомерността му не се изисква настъпването на конкретни и установени вредни последици. Фактът, че не е била представена изискуемата информация от страна на задълженото юридическо лице – превозвач за значителен период от време няма как да се обоснове извод, че процесното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от други сходни нарушения, за да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН. Както се отбеляза и в по-горните абзаци, допуснато е нарушение за два броя пътни превозни средства. Дори да се приеме, че допуснатото нарушение за едното пътно превозно средство е маловажно, то това не е налице за другото такова.

Затова и съда потвърди обжалваното Наказателно постановление № 26-0000085/16.05.2019 год. на Началник ОО “АА” гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: