№ 13189
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110151722 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149-150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. С.
Б. за паричните вземания за следните суми: 320,87 лв., представляваща стойност на
потребената топлинна енергия за имот с абонатен № 211731, находящ се на адрес ............ за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба - 26.09.2022г., до окончателното й изплащане, сумата
от 48,39 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 14.09.2022 г., сумата от 21,88 лв., представляваща цена за услугата по
дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г. , ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за сумата от
4,69 лв.- мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 14.09.2022 г.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока за това. След срока по чл.
131 ГПК от същия е депозирано становище, с което оспорва наличието на твърдяната
облигационна връзка между страните, публикуването на общите условия в един централен и
един местен всекидневник, коректността на изчисленията за стойността на доставената
топлинна енергия до имотаи приложимостта на методиката за дялото разпределение на
топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Оспорва се доказателствената
стойност на извлечението от сметка.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД е взело становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
1
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по
договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане на срока
за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани
на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването,
съществуването или погасяването на спорното право. Съдът не дължи произнасяне по
възражения по факти, които не са релевирани в срока за отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е оспорил обстоятелството, че е собственик на
посочения в исковата молба имот. От съвкупния анализ на представените писмени
доказателства – договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ
и удостоверение за наследници на С. И. Б. се установява, че за процесния период И.. С. Б. е
била титуляр на правото на собственост върху жилищния имот, за който се претендират
съдебно предявените вземания. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства
по делото, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да
заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по
делото в качеството му на собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани и това обстоятелство е отделено като служебно известно на съда с
окончателния доклад по делото. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
"Топлофикация София" ЕАД и ответника в процесния период, като в отношенията между
страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
2
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от третото лице-
помагач, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. Заключението съответсва на
събраните по делото писмени доказателства, включително представените индивидуални
сметки за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от
отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички
потребители. За процесния период ФДР е посещавала имота за проверка, като по време на
отчетите са попълнение документите за главен отчет, които са подписани от потребител. По
данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не
са монтирани топлоразпределители. Начислени само суми за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация съгласно методиката към действащата наредба за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че са му представени свидетелства от метрологични проверки на
топломера, монтиран в абонатната станция.
Съдът кредитира изцяло и заключението на ССчЕ. Вещото лице е посочило, че при
изготвянето на заключението се е запознало с всички необходими документи, в т.ч. с
изравнителни сметки и отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите
доказателства по делото. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива
2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този
извод се обосновава с факта, че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти
на потребителите преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която
3
също се дължи заплащане. Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. на ВКС, ОСГК, по т. д. № 2/2016 г., съобразно което: "... В действащата си
редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни
собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване
на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между
този закон и Закон за защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта
изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна,
за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави
искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна
собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които
възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху
отделни обекти в такива сгради. В решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к.
д. № 15/2009 г. е посочено, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата-
етажна собственост. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не
може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните
уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. " В
допълнение следва да се посочи, че с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела
С708/17 и С725/17 Съдът на Европейския съюз прие, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се
изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Оттук и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно
неправилното изчисляване на стойността на топлинната енергия.
Според СТЕ размерът на дължимата сума за топлинна енергия за процесния период
е 320,87 лв.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на претендираните задълженията за
процесния период.
Ето защо съдът намира, че размерът на дължимата сума за топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е този посочен от вещото лице по СТЕ – 320,87 лв.,
поради което предявеният иск за същата сума ще се уважи изцяло.
4
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Размерът на дължимата се такса дялово разпределение се установява от
представените по ищеца документи, както и от ССчЕ, а именно – 21,88 лв. за периода
м.08.2019 г. – м.04.2021 г. Ето защо предявеният иск за същата сума ще се уважи изцяло.
Върху главниците се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 26.09.2022 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация София" начислява обезщетение
за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Като кредитира
5
заключението на ССчЕ съдът намира, че размерът на дължимото се обезщетение за забава
върху главницата в размер 320,87 лева за исковия период от 15.09.2020 г. до 14.09.2022 г. е в
размер на 48,28 лв. Ето защо искът за обезщетение за забава върху вземането за топлинна
енергия е основателен до тази сума, а за разликата до пълния предявен размер от 48,39 лв.
същият ще се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 4,69 лв. за
периода 01.10.2019 г. – 14.09.202 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът доказва, че е направил разноски в размер на 950 лв., в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 200 лв.. От тях по съразмерност на ищеца
се дължат за разноски в размер на 938,47 лв., които ще се възложат в тежест на ответника.
Ответникът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 800 лева за
платен адвокатски хонорар, като още с исковата молба ищецът е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно предвид процесуалната активност на
пълномощника на страната и ниската правна и фактическа сложност на делото. Ето защо
сторените разходи за адвокатски хонорар се признават до приложимия минимум по НМРАВ
от 400 лева, от които предвид отхвърлената част от исковете по съразмерност на ответника
се следват 4,85 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. Б. с ЕГН ********** с адрес ....................., да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 320,87 лв., представляваща стойност на
потребената топлинна енергия за имот с абонатен № 211731, находящ се на адрес ............ за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба - 26.09.2022г., до окончателното й изплащане, сумата
от 48,28 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 14.09.2022 г., сумата от 21,88 лв., представляваща цена за услугата по
дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 26.09.2022г., до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от 48,39 лв. и ОТХВЪРЛЯ
иска за за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата по дялово
разпределение, начислена за периода от 01.10.2019г. до 14.09.2022г. в размер на 4,69 лева.
ОСЪЖДА И. С. Б. с ЕГН ********** с адрес ..................... да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски
по съразмерност за производството пред СРС в размер на 938,47 лева.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б да заплати на И. С. Б. с ЕГН
********** с адрес ..................... да заплати на на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по
съразмерност за производството пред СРС в размер на 4,85 лева.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7