Р Е Ш Е Н И Е
260093/5.11.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд,
петнадесети състав
На осми октомври две хиляди и двадесета
година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: М. М.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 569 по описа за 2020 г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №6/26.02.2020г. на Началника на РУ
гр.Шумен към ОДМВР гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.264 ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя В.Й.Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 500 лева.
Жалбоподателят в жалбата си моли
съда да отмени наказателното постановление като счита, че не е виновен. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява. Явява се процесуален представител – В. Н. Д.– майка.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Направено
е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради
което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Свидетелите Р.Н.Ш. и С.Т.М. – служители в ГООР при РУ гр.Шумен, на 07.02.2020г. около 20.45 часа били
изпратени от Оперативния дежурен на ОДМВР- Шумен на адрес ул. «Шуменска комуна» №22 вх.1 ет.1 в
гр.Шумен, във връзка с постъпил сигнал от
св.Р.Н.Т. за възникнал междусъседски скандал между нея и жалб.В.Й.Д. и
майка му В. Н. Д.. Полицейските служители на место установили лицата,
между които бил възникнал конфликта, а
именно - жалб.В.Й.Д., майка му В. Н. Д.и св.Р.Н. Т.. След запознаване със ситуация
полицейските служители предприели действия по снемане на обяснения от лицата,
също така им обяснили, че ще им бъдат съставени протоколи за предупреждение. За
тази цел лица били поканени до патрулния
автомобил. В процеса на работа, докато съставяли съответните документи, жалб. В.Д. без повод,
напуснал мястото на проверка, преди да му бъде съставен протокола за
предупреждение и се насочил към домът си. Това наложило св. Р.Н.Ш. да го
последва. Въпреки отравените от страна на св.Ш. разпореждания към
жалбоподателят да се върне на мястото на проверката, последният продължил да
върви към дома си. След предупреждение, че ще бъде използвана физическа сила,
жалбоподателят спрял, след което бил задържан за 24 часа по ЗМВР и отведен в РУ гр.Шумен, където му бил съставен протокол
за предупреждение да не се саморазправя със св.Р.Н. Т., също така му бил съставен и АУАН №6/07.02.2020г. за
нарушение на чл.264 ал.1 от ЗМВР за това, че
противозаконно пречи на орган на
МВР да изпълни функциите си като напуска
мястото на проверката. При предявяване на акта жалбоподателят саморъчно отразил, че няма възражения. Не се е възползвал от законното
си право да депозира писмени възражения и в
законоустановения 3-дневен срок. По случая
свидетелите Р. Н.Ш. и С.Т.М. изготвили и докладна записка до
началника на РУ гр. Шумен.
Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващия орган издал процесното наказателно постановление
като възприел изцяло констатациите съдържащи се в акта. На основание чл.264 ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя В.Й.Д.,
ЕГН ********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 500 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Р. Н.Ш., А.В.А., С.Т.М.
и Р.Н. Т., както и приетите и
приложени по делото писмени доказателства. В съдебно заседание констатациите по акта за установяване на
административното нарушение и наказателното постановление се потвърждават от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите пресъздават това което са
възприели непосредствено, като показанията им са безпротиворечиви, поради което съдът няма основание да не им дава
вяра. Настоящият съдебен
състав намира, че не е налице заинтересованост от страна на свидетелите
Р. Н.Ш., А.В.А., С.Т.М. Съдът намира, че не е налице индиция за някакво
лично отношение на тези свидетели спрямо жалбоподателя. Такава е налице по
отношение на св. Р.Н. Т., но
доколкото нейните показания кореспондират с показанията на останалите
свидетели, съдът намира същите за обективни и не съществува причина да не ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Същественото в административно – наказателното производство е да се
установи има ли административно
нарушение, извършено ли е то от лицето
посочено като нарушител лично и дали това лице го е извършило виновно. Съдът
намира, че в хода на съдебното производство
се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение.
Административно – наказателната отговорност на Д. е ангажирана на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР. В АУАН и впоследствие в НП ясно и
конкретно са описани действията, които са извършени от страна на нарушителя, с
които същият противозаконно е попречи на орган на МВР да изпълни функциите си. За съставомерността на визираното нарушение е достатъчно нарушителят с
действията си да е пречил на орган на МВР да изпълнява функциите си.
Нарушението е от категорията на
формалните, на просто извършване. Настъпването на някакъв конкретен
резултат не е елемент от обективната страна на нарушението. Настоящият съдебен
състав намира,
че такова деяние е налице, тъй като с поведението си В.Й.Д.
е създал пречки на
органите на реда да осъществят ефективна, своевременна и безпроблемна проверка,
като самоволно е напуснал мястото на проверката, преди
полицейските органи да изготвят необходимите документи, във връзка с
направените от тях констатации. Попречил е да изпълняват задълженията си по
служба, поради което обосновано е бил
санкциониран със съставеният му акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление, на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР. Наложеното наказание в минимално
предвидения размер.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна. В
съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени
действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.264 ал.1 от ЗМВР.
Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището на съда за
различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни
правни изводи от тези на административно наказващия орган. Съдът намира,
че нарушението е извършено от
жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. Административно
наказващият орган правилно е приложил съответната административно-наказателна
разпоредба на ЗМВР като се е съобразил с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и
като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на
лицето, са били установени по безспорен начин.
Административно наказващият орган е направил искане
за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено
процесуално представителство от Ив. С. – гл. юрисконсулт, се явява основателно,
съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се
определя от съда, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящия случай процесуалният
представител на АНО – е осъществил процесуално представителство в едно открито
съдебно заседание и доколкото делото не се отличава с някаква фактическа или
правна сложност, съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №6/26.02.2020г. на Началника на РУ гр.Шумен към
ОДМВР гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.264 ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя
В.Й.Д., ЕГН ********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА В.Й.Д., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: