№ 225
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Пенка В. Г.а
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300503201 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Русев и Ко“ ООД, ЕИК ********* чрез
пълномощника си адвокат С.Д. против Решение № 260339 от 14.10.2021г., постановено по
гр. д. № 1892/2019г. по описа на РС Асеновград, II гр. с., с което се отхвърля предявеният
иск от „Русев и Ко“ ООД за признаване за установено вземането му по отношение на „Дина
Комерс“ ООД, ЕИК115103950, по Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 1265/2019г на АРС в размер на 19 000 лева - частичен иск от общо 28 382,86 лева,
дължими по ф-ра № **********/16.07.2015г, ведно с мораторна лихва за забава върху
сумата от 19 000 лева считано от 13.06.2016г. до 12.06.2019г. в размер на 5 779,27 лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението, както и се осъжда „Русев и Ко“ ООД да
заплати на „Дина Комерс“ ООД разноски по производството в размер на 1 510
лева.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Изводите на районния съд и извършеното от него тълкуване
на доказателствената съвкупност се оспорват като погрешни и противоречащи на
утвърдената съдебна практика. Позовава се на заключенията на ССчЕ и на комплексната
СТЕ и ССчЕ, от които обосновава извод за доказаност на задължението на ответника.
Поддържа, че с осчетоводяването от ответника на фактура № **********/16.07.2015 г. и
1
ползването на ДДС, е прието изпълнението от възложителя/ответника/ и признато
задължението. Навежда се довода, че ищецът е изпълнил качествено и в срок дейностите,
предмет на процесната фактура, с подписването на констативен акт за установяване на
годността на строежа. Излага се становище по възражението на ответника за некачествено
изпълнение, което се оспорва като преклудирано, а по същество като неоснователно.
Обосновават се доводи за приемане на изпълнението от ответника по договорения между
страните ред, в която връзка жалбоподателят се позовава на констативен протокол № 4 от
13.07.2015 г., с посочени в него количество, единична цена и обща стойност на отделните
видове СМР, предоставен за подпис на ответника. Твърди се за липсата на възражения от
страна на ответника по отношение на сочения протокол. Коментира се възражението на
ответника за ценообразуване по оферта, неразделна част от договора, която не била
представена от ответника. Поддържа се, че дори и офертата да е била представена по делото,
то цената се дължала по фактурата. В тази връзка се сочи, че стойността на СМР се
установява със замерване на извършените работи на място, а разплащането на изпълнените
СМР на база на фактура, представена пред възложителя. Моли изцяло да се отмени
решението и вместо него да се постанови ново, с което да се признае съществуване на
вземането на ищеца. Претендира се присъждането на разноските по делото пред ПОС, АРС
и по ч.гр.д.№ 1265/2019 г. по описа на АРС.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Дина Комерс“
ООД, ЕИК115103950. С молба по делото въззиваемото дружество, чрез пълномощника си
адвокат К.Г., оспорва въззивната жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение по съображения, изложени в писмени бележки.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.266,
ал.1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „Русев и Ко“ ООД против „Дина Комерс“
ООД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 19 000 лв. с включен ДДС, представляваща частичен иск от общо
28 382, 86 лв. с включен ДДС, дължима по фактура № **********/16.07.2015г изд. от „Русев
и Ко“ ООД, ведно с мораторна лихва за забава върху сумата от 19 000 лв., считано от
13.06.2016 г. до 12.06.2019 г. в размер на 5 779,27 лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр. д.№ 1265/2019
г. на АРС, до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника са
2
съществували търговски отношения, във връзка с които ищецът е извършил редица СМР по
поръчка на ответника. На 20.03.2015г между страните е подписан договор за извършване на
СМР, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да изпълни СМР на обект
„Аквапарк Водоснабдяване и канализация“. В този договор били уговорени цени за СМР,
като разплащането на извършените СМР се извършва на база на протокол обр.19 и фактура
представена на възложителя. След подписване на договора възложителят се е задължил да
преведе на изпълнителя аванс в размер на 65 000 лв. Във връзка с извършените СМР бил
съставен констативен протокол № 4 от 13.07.2015 г. за действителните видове СМР(обр.19),
а от ищеца били издадени няколко фактури, плащанията по които е следвало да се извършат
по банков път. Констативният протокол е бил изпратен на ответника по електронен път и
приет без възражения от него. На база на извършени строителни дейности по поръчка на
ответника, ищеца е издал фактура № **********/16.07.2015 г. на обща стойност 85 545,72
лева без включен в тази сума ДДС, дължима за „извършено СМР съгласно акт обр.19,
водопровод за напълване на басейни“. От общата сума на издадената фактура от 85 545,72
лева без ДДС бил приспаднат заплатен от ответника аванс в размер на 45000 лева.
Остатъкът за плащане по посочената фактура, след приспадането на аванса, бил в размер на
40 545, 72 лева като върху същата бил начислен ДДС в размер на 8109, 14 лева, поради
което общото задължение по фактурата останало в размер на 48 654, 86 лева с ДДС.
Фактурата била получена от представител на ответника веднага след издаването й, а
дължимата сума е следвало да бъде заплатена по банков път. Ответникът е заплатил на
ищеца част от дължащата се сума, като е останало задължение в размер на 28 382, 86 лева с
ДДС. Ищецът търсил ответника за заплащане на сумата, изпратил му и нотариална покана,
но плащане от ответника не било направено. Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за
сумата от 19 000 лева с включен ДДС, претендирана частично от сумата 28 382, 86 лева с
ДДС по фактура № **********/16.07.2015 г. Претендираната мораторна лихва за периода от
13.06.2016 г. до 12.06.2019 г. се обосновава със задължението на ответника да заплати
претендираната главница от датата на издаване на фактурата.
В срока по чл.131 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът е изложил
становище, че искът е допустим, но неоснователен. Не спори, че между страните са били
налице правоотношения, свързани с възлагане на СМР на ищеца от страна на ответника,
както и че е сключен процесния договор от 20.03.2015 г. Позовава се на раздел II от
договора относно уговорените показатели за формиране на цената на отделните СМР.
Твърди, че след издаване на процесната фактура, възложителят е направил незабавно
възражение за остойностените с фактурата видове работи и тяхната цена.Направено било и
възражение, че не е представен акт обр.19 за отделните видове работа и подборна
количествена сметка. Поискано било от управителя на дружеството да обоснове
количествата и цените на отделните работи. Управителят обещал да представи фактура за
закупените материали, за да обоснове цената, тъй като договорът предвиждал, че
единичните цени на материалите се определят от цената, на която изпълнителят е закупил
материалите, увеличена с 18 % транспортни и доставно-складови разходи и печалба.
Въпреки, че управителят не изпълнил задължението си да обоснове количеството и
3
единичните цени на видовете изпълнени работи, като се имало предвид, че имало
действително извършени СМР, ответното дружество заплатило сумата 20 272 лв. по
фактурата и 8 109, 14 лв. ДДС по фактурата. Оспорва получаването на приложения
констативен протокол № 4 от 13.07.2015 г. като прави възражение, че описаните видове
работи не са изпълнени в посочените количества, нито страните са уговаряли посочените в
протокола единични цени за работа и материали. В подкрепа на това твърдение бил
уговореният аванс в размер на 65 000 лв. без ДДС, който трябвало изцяло да покрие
стойността на материалите по обекта и да се доплати само за положения труд.Само в
оспорения констативен протокол ищецът начислил за материали 70 740, 90 лв. без ДДС и
без печалба. Излага довода, че след като цената на материалите, уговорена с договора е
общо 65 000 лева с ДДС за целия обект, е неясно, как след като ищецът не е изпълнил
изцяло възложените му СМР е начислил материали 70 740 лева без ДДС и без печалба.
Сочи, че след като ищецът не е продължил изпълнението на СМР, ответникът е платил за
същия обект допълнително материали на стойност от 20 831, 44 лева без ДДС. Заявява, че не
е платил цената по фактурата, тъй като не бил съгласен с нея, което изрично заявил след
получаването й, нито бил подписан акт обр.19.Възраженията били повторени и в писмения
отговор по повод изпратената от ищеца нотариална покана.След като управителят на
ищцовото дружество не обосновал цената, посочена във фактурата, изпълнителят
преустановил и работата по обекта, без да довърши възложеното му. За съпоставка сочи, че
ищцовото дружество е получило пълно плащане по изпълнените СМР в същия обект след
доказване на единичните цени на вложените материали, както и обема на извършената
работа. Моли за отхвърляне на исковете.
За да постанови обжалваното решение, РС е приел за установено, че страните са били
обвързани от облигационно правоотношение по договор за извършване на СМР на обект
Аквапарк водоснабдяване и канализация, сключен на 20.03.2015г. РС е отхвърлил
предявените искове след като е приел, че не се доказва действителното извършване и
доставяне на описаните в констативен протокол № 4 като вид и количество СМР и
доставени материали. Тези си изводи районният съд е обосновал с клаузата на чл.6 от
договора, според която стойността на СМР се установява със замерване на извършените
работи на място и двустранно подписан протокол обр 19, а така и че представения по делото
констативен протокол не носи подписа на възложителя и данни за неговото изпращане се
съдържали единствено в показанията на св.К.. РС е заключил, че е недоказано
действителното извършване на СМР в констативен протокол № 4, както и че не е налице
приемане на работата, а така и че ищецът не е изправна страна по договора и не се дължи
заплащане на претендираните суми.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК съдът намира решението
за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор,
като при въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при
постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбите
оплаквания, както и като взе предвид възраженията и доводите, релевирани с отговорите на
4
въззивните жалба, Пловдивски окръжен съд намира следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1265/2019 г. на АРС за претендираните вземания
ищецът се е снабдил със заповед срещу ответника за изпълнение на парично задължение.
Процесните вземания са идентични със заявените в заповедното производство, тъй като със
заявлението за издаване на заповедта по чл.410 ГПК сумата от 19 000 лева е претендирана
частично от 28 382,86 лева по горепосочената фактура за извършване на СМР съгласно акт
обр.19, водопровод за напълване на басейн, като в исковата молба е уточнено извършването
на СМР по фактурата по сключения между страните договор от 20.03.2015г. за обект
„Аквапарк Водоснабдяване и канализация“, както и вземането за мораторна лихва е заявено
за периода от 13.06.2016г. до 12.06.2019г. в размер на 5 779,27 лв. Исковата молба е
подадена след депозиране на възражение от ищеца против заповедта по чл.410 г ГПК и в
предвидения от закона срок. Изложеното обуславя допустимостта на предявените
установителни искове, поради което същите следва да се разгледат по същество.
От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че страните са били в
облигационни отношения по договор за извършване на СМР от 20.03.2015 г., с който „Дина
Комерс“ООД като възложител и „Русев и Ко“ ООД като изпълнител са се съгласили
последният да извърши СМР на обект „Аквапарк водоснабдяване и канализация“. Според
съдържанието на постигнатите договорености, за краен срок за извършване на СМР се
счита датата на подписване на приемо-предавателен протокол акт обр. 19 /т.3/. Стойността
на обекта възлиза на: отделните СМР се калкулират по представените единични цени,
неразделна част от договор /т.4/, а предвидени показателите за формиране на единичните
цени са: часова ставка – 4, 80 лв./ч.; допълнителни разходи: - труд – 100 %; механизация –
50 %; - транспортно и доставно-складови разходи – 10 %; печалба – 8 % /т.5/. Според т. 6 от
процесния договор, стойността на СМР се установява със замерване на извършените работи
на място и двустранно подписан протокол обр. 19, с подробна количествена сметка. Прието
е, че след подписване на договора възложителят ще преведе аванс в размер на 65 000 лв. без
ДДС, съставляващи цената на тръби, помпи, хидрофори, управление на помпи. Договорено
е разплащането на изпълнените СМР да се извършва на база двустранно подписан протокол
обр.19 и фактура, представени пред възложителя /т. 7/. Възложителят се е задължил в десет
дневен срок от представянето на протокол обр.19 и фактура за извършените на обекта СМР,
да разпореди плащане на дължимите финансови средства. /т. 9/
За завършените и подлежащи на заплащане СМР по процесния договор ищецът
представя констативен протокол № 4 от 13.07.2015г. на стойност от 79 209 лева без ДДС и
печалба от 8 % в размер на 6336, 72 лева без ДДС, или на обща стойност от 102 654, 86 лева
с включен ДДС, който не е подписан от представител на възложителя. Твърдението на
ищеца е, че този констативен протокол е изпратен на ответника по електронен път и е приет
от същия без възражение, което се оспорва от ответника.
По делото се установява, че ищецът е издал фактура № ********** /16.07.2015г за
сумата от 48 654,86 лева, представляваща стойността на извършено СМР съгласно Акт 19 -
водопровод за напълване на басейни 1 бр на обща стойност 85 545,72 лв. след приспадане на
5
аванс в размер на 45 000 лв. Сумата от 48 654,86 лева, за която е издадена фактурата,
включва 40 545, 72 лева за СМР без ДДС и 8 109, 14 лева- ДДС. Ищецът твърди, че
ответникът е извършил частично плащане на задължението си по фактурата, както и че
независимо от отправената му покана, не е изпълнил останалия размер на задължението по
фактурата. От своя страна, твърдението на ответника е, че е заплатил сумата от сумата от
20 272 лева без ДДС и 8 109, 14 лева с ДДС /тоест общо 28 381, 14 лева/ по процесната
фактура. Сочи, че не е заплатил останалия й размер, тъй като след получаването на
фактурата е направил незабавно възражение за остойностените с фактурата видове работа и
тяхната цена.
По делото е представена отправена от ищеца до ответника нотариална покана за
заплащане на сумата от 28 382, 86 лева с ДДС по процесната фактура, като се установява
нейното получаване от ответника на 16.04.2018 г. Представен е отговор на нотариалната
покана от ответника, с който по отношение на фактура № ********** /16.07.2015г. е
възразил, че е налице несъответствие между цените на материалите и методиката на
ценообразуване.
За доказване твърденията на страните са ангажирани гласни доказателства чрез
разпита на допуснатите им свидетели.
От показанията на свидетеля Т.Г. се установява, че е работил при ищеца от 1998 г.
до 2018 г. на обект Аквапарк между Горни и Долни Воден. Сочи, че са полагали маркучи,
тръби за В и К, за захранване на обекта с вода, копали са канали. По отношение на
предявения му констативен протокол № 4 заявява, че е участвал във всички СМР посочени в
протокола и всички са били извършени. Техниците извършвали замерването. Не си спомнял
„Дина комерс“ ООД да е имал представител при замерването. Не завършили изцяло обекта.
Имало случаи, при кои се променяла работата по искане на ответника.
От показанията на свидетеля С. К. се установява, че работи при ответника, икономист
по професия, занимава се с икономическа дейност. Сочи, че към процесния договор имало
оферта с описани СМР и окомплектовките и материалите, които са необходими за
изпълнението, стойността с включен монтаж и полагане общо като стойност на съответната
мярка. Посочва, че не всички тръби са били доставени и положени. Ищецът представил
протокол акт 19, но забелязали, че нещата не изглеждали както трябва, което му били
казали. Посочва, че си била записала да съпостави наличните и фактурирали материали. В
протокола били заложени същите цени както в офертата, в които било включено полагането
на тръбите, или пък монтажа на помпите.Сочи, че в протокола се включила стойност на
труда, който не бил изпълнен. Протоколът не бил коригиран от ищеца. Издал фактура, която
частично заплатили, тъй като ищецът свършил някаква работа. Излага показанията относно
изпълнението на други договори между страните. Ищецът прекратил работа по проекта,
последният бил довършен от ответника. На свидетелката е предявен констативен протокол
№ 4, като свидетелката сочи извършените и неизвършени дейности по него. Посочва, че
водопроводът има акт 15, но не е въведен в есплоатация.
6
На осн.чл.190 ГПК ответникът е бил задължен да представи сочената от св.К. оферта
от „Русев и ко“ ООД, което не е изпълнено от ответното дружество до приключването на
съдебното дирене в първата инстанция.
В първата инстанция са били изслушани и приети заключения на ССчЕ и на
комплексна СТЕ и ССчЕ.
От заключението на ССчЕ се установява, че процесната фактура №
**********/16.07.2015г на стойност 48 654, 86лв с ДДС е заведена в отчетните регистри по
ЗДДС и счетоводната документация на ищеца и ответника, в дневник за продажби на
ищеца е включена за данъчен период юли 2015г и в месечната СДДС, начисленият размер
на ДДС по фактурата е внесен от ищеца в приход на републиканския бюджет, фактурата е
осчетоводена на датата на издаването в размера, посочен в нея и при двете страни. Вещото
лице е констатирало, че има две платени суми по нея по банков път, а именно – на
11.08.2015г - 20272лв, на 08.09.2015г – 8109лв. По отношение на ответното дружество е
установено, че процесната фактура е заведена от същото в дневника за покупки за юли
2015г, ответникът е приспаднал данъчен кредит в размер на начисления ДДС от данъчните
си задължения. Към 30.07.2015г по счетоводна сметка доставчици аналитична партида
„Русев и ко“ ООД, водена от ответника, е осчетоводено задължение в общ размер 48
654,86лв, дължимо по фактура № **********/16.07.2015г, а към 30.09.2015г осчетоводеното
задължение по фактурата е 20273,72лв. Вещото лице е констатирало, че към 31.12.2016г
задължението на ответника по исковата фактура е отписано служебно по давност съгласно
протокол за отписани задължения по давност, подписан и утвърден от управителя на
ответника. В съдебно заседание вещото лице сочи, че размерът на законната лихва за
периода от 13.06.2016-12.06.2019г върху сумата от 19000лв е 5779,27лв.
Според заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ, по процесния договор
ответникът е заплатил аванс в размер на 65 000 лева без ДДС, за който аванс е издадена
фактура № ********** от „Русев и Ко“ ООД на обща стойност 85 545,72лв с ДДС,
приспаднат е аванс от 45 000лв, а сумата за плащане е в размер на 48 654,86 лв. с ДДС.
Фактурата е включена в дневника за продажби на ищеца в данъчен период м.07/2015 г. с
контрагент „Дина комерс“ ООД, начислен е ДДС от 8109,14лв по фактурата, подадена е
информация в НАП. По посочената фактура е установен постъпил превод от „Дина комерс“
ООД на 11.08.2015г в размер на 20 272 лева. На 08.09.2015 г. е постъпила сумата от 11326,
41 лева от „Дина комерс“ ООД с основание за плащане по две фактури като касателно по
процесната фактура № ********** е погасена сумата от 8109,14лв. След извършените
плащания по партидата на ответника вземането към 31.12.2015 г. било в размер на 20 273,
72 лева. По отношение на „Дина комерс“ ООД е установено, че ответното дружество е
осчетоводило фактурата като плащане към доставчици по аванси срещу извършени разходи
за външни услуги. Заключението установява, че фактура № **********/16.07.2015 г. е
включена от ответника в дневника за покупки в данъчен период м.07/2015 г. с контрагент
„Русев и ко“ ООД с данъчна основа 40 545, 72 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит
8 109, 14 лева. Установен е превод към „Русев и ко“ ООД на 11.08.2015г в размер на 20 272
7
лева по процесната фактура, както и извършен превод на 08.09.2015 г. на сумата от 11326,
41 лева по две фактури, от които по фактура № **********/16.07.2015 г. е приспадната
сумата от 8 109, 14 лева. Вещото лице е заключило, че задължението по процесната фактура
е 20 273, 72 лева, а мораторната лихва върху сумата от 19 000 лева за периода от 13.06.2016
г. до 12.06.2019 г. е в размер на 5 779, 27 лева. Вещото лице е установило, че по счетоводна
сметка клиенти по партидата на „Дина комерс“ ООД има вземане в размер на 62847,40лв,
произтичащо от 5 бр фактури издадени от „Русев и Ко“ ООД, а именно:
**********/06.07.2015, **********/16.07.2015, **********/29.12.2015,
**********/05.08.2016, **********/05.08.2016г. При изслушване на заключението в с.з.,
вещо лице Д. е уточнил, че за аванса от 65 000 лева е издадена фактура с № 1606. След
приспадане на аванс от 45 000 лева е издадена процесната фактура.Вещото лице е посочило,
че ако се прихване пълния аванс, минимум с 20 000 лева без ДДС е следвало да бъде по-
ниско задължението. Според заключението комплексната експертиза в част техническа е
посочено, че след издаването на фактурата, възложителят е направил незабавно възражение
срещу остойностените с фактурата работи и тяхната цена. Според вещото лице, ищецът не е
изпълнил по вид и количества някои от предвидените в договора СМР. Вещото лице е дало в
табличен вид със същите позиции СМР с единични цени по договора, като е приел, че
стойността им е 29 703, 30 лв. съгласно извършените СМР по данни от св.К.. При
изслушване на заключението в с.з. вещо лице Б. е посочила, че в табличния вид в
заключението е описала действително извършените работи и доставени материали като не е
приела цените, описани в констативния прокотол № 4, а е взела цените на други фирми в
строителството.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи.
В случая е безспорно установено наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, възникнало по силата на сключения между тях договор за
извършване на СМР от 20.03.2015 г., който с оглед съществените му елементи се
характеризира като договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД и по отношение на
същия са приложими правилата за договор за изработка (чл.258– чл.269 ЗЗД). Съгласно чл.
264, ал. 1 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа,
от което според разпоредбата на на чл.266, ал.1 ЗЗД възниква и правото на изпълнителя на
възнаграждение за извършената работа.
След самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е
основателен и доказан за размер на претендираната сума от 19 000 с ДДС. Ответното
дружество не е изпълнило задължението да заплати на ищеца пълния размер на дължимото
възнаграждение по договора за извършване на СМР от 20.03.2015 г., за което след
приспадане на авансова сума от 45 000 лева е издадена фактура № **********/16.07.2015
г., по която според двете заключения на ССчЕ и комплексната СТЕ и ССчЕ се дължи
заплащането на сумата от 20 273, 72 лева.
8
Неоснователно е възражението на ответното дружество за недължимост на
претендираната сума с довода, че не е получило констативен протокол № 4 от 13.07.2015г.,
както и че след получаване на фактурата е направило незабавно възражение за
остойностените с фактурата видове работа и тяхната цена, с което ответникът по същество
оспорва приемането на работата. Вярно е, че издаденият от изпълнителя констативен
протокол № 4 от 13.07.2015г. за извършените СМР по договора, не е подписан от
възложителя. Доколкото липсва подписан двустранен приемо-предавателен протокол от
страните, установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни
доказателствени средства, включително и чрез установяването на конклудентни действия на
възложителя, от които може да се заключи за неговото одобряване на извършената работа.
Такова конклудентно действие, сочещо приемането на извършените СМР е безспорно
осчетоводяването на фактура № **********/16.07.2015 г., включването и в дневника за
покупките и позването на пълен данъчен кредит от страна на ответното дружество –
възложител. Налице е постоянна практика на ВКС, според която ако възложителят, респ.
негов представител, е отразил в счетоводните регистри на търговското дружество
издадената от изпълнителя фактура и възложителят е ползвал правото на приспадане на
данъчен кредит, то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически
изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол /
решение № 65/24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 178 от
13.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2017 г., II т. о., ТК/. Също така се приема, че
осчетоводяването на фактурите и включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС
и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на
задължението / решение № 7/22.02.2011 г. по т. д. № 264/2010 г. на ВКС, Iт. о. и в решение
№ 71/8.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на ВКС, II т. о./. В настоящия случай във фактура
№ **********/16.07.2015 г. е посочено, че се касае за извършено СМР съгласно Акт 19 -
водопровод за напълване на басейни 1 бр. Поначало не е спорно между страните, че
процесната фактура е издадена във връзка със сключения между тях договор за извършване
на СМР от 20.03.2015 г. на обект „Аквапарк водоснабдяване и канализация“ и въз основа на
констативния протокол № 4 от 13.07.2015г. В протокола са описани по вид и количество
извършените СМР на стойност, съответстваща на посочената във фактурата от 85 545, 72
лева без включен ДДС, преди приспадането на аванс от 45 000 лева. И двете заключения на
ССчЕ и на комплексната ССчЕ и СТЕ безспорно удостоверяват, че фактура №
**********/16.07.2015 г. е включена от „Дина комерс“ ООД в дневника за покупки в
данъчен период м.07/2015 г. с контрагент „Русев и ко“ ООД с данъчна основа 40 545, 72
лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит 8 109, 14 лева, за което е подадена
информация към НАП Пловдив със справка – декларация по ЗДДС. По фактурата е
извършено частично плащане на стойност от 20 272 лева и от 8 109, 14 лева, както в
счетоводството на ответника е отразено задължение към ищеца по фактурата в размер на
20 273, 72 лева към 31.12.2016 г. В тази връзка относима за спора е практиката на ВКС,
посочена в настоящото решение, че осчетоводяването на фактурата и включването й в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея,
9
представлява недвусмислено признание на задължението, включително и на неговата
изискуемост. В случая, макар на 31.12.2016 г. ответникът да е отписал задължението като
погасено по давност, това е без правно значение, доколкото приложима в случая е общата
петгодишна погасителна давност, а същата не е изтекла. В аспекта на изложеното се налага
извод, че по същество е налице приемане от страна на ответника на изпълнените работи, за
които е издадена процесната фактура, независимо, че не е налице двустранно подписан
протокол между страните за извършените СМР.
Защитната позиция на ответника, че е направил незабавно възражение срещу
остойностените с процесната фактура работи и тяхната цена, остана недоказана по делото.
По делото се установява, че подобно възражение е било направено от ответника едва в
отговора на нотариалната покана от 26.04.2018 г., поради което същото се явява
несвоевременно, доколкото е направено след приемане на изпълнението по договора с
включването на фактурата в дневника си за покупки в данъчен период м.07/2015 г. с право
на пълен данъчен кредит по същата. По делото не са събрани други доказателства за
соченото възражение от ответника, доколкото като такива не се ценят показанията на св.К.,
тъй като от същите не става ясно кога и при какви обстоятелства ответникът е възразил
срещу извършените СМР и тяхното ценообразуване. Показанията на св.К., че са извършили
частично плащане по фактурата, предвид извършването на някаква работа по ищеца, не се
подкрепят от останалите доказателства по делото. По делото не се установява с извършеното
плащане да е заплатена стойността на отделни, конкретни СМР. Същевременно се доказва,
че ответникът е осчетоводил фактурата с ДДС с право на пълен данъчен кредит от 8 109, 14
лева. Следователно, обосновава се извод, че с частичното плащане е извършено частично
погасяване на стойността на всички фактурирани СМР. Съдът не кредитира показанията на
св.К. и досежно извършените и неизвършени работи по предявения й констативен протокол,
доколкото се установява, че същата има квалификацията на икономист, а не на техническо
лице с компетентност за замерване на извършените работи. В тази връзка не се кредитира
заключението на комплексната експертиза в част техническа, че ищецът не е изпълнил по
вид и количество някои от предвидените в договора СМР, тъй като същите се основават на
показанията на св.К. и не са установени от вещото лице, доколкото и се касае за закрити
СМР. В този смисъл не се кредитира посочената от вещото лице обща стойност на СМР от
29 703, 00 лева, тъй като същите са изчислени въз основа на прогнозни цени от други
строителни компании, предвид на което и не обвързват страните по процесния договор за
извършване на СМР. Така и не се възприема изводът на вещото лице – техник за възражение
от страна на възложителя за остойностените с фактурата видове работи, доколкото същите
представляват възпроизведени твърдения на ответната страна, които не са подкрепени от
доказателствата по делото.
Следва и да се посочи, че макар по делото да се установява заплащането от ответника
на аванс от 65 000 лева по процесния договор за обект „Аквапарк водоснабдяване и
канализация“, както и че този аванс е приспаднат от ищеца до размера на 45 000 лева при
издаването на фактура № **********/16.07.2015 г., по делото ответникът не е направил
10
възражение за прихващане, поради което и съдът не би могъл да се произнесе за същото с
прихващане между остатъка от аванса и претендираната стойност по фактурата.
Следователно, доводът досежно приспаднатият размер на аванса от фактурата не би могъл
да се зачете при разрешаването на спора по делото.
При съобразяване на всичко гореизложено, се налага извод, че исковата претенция е
основателна за сумата от 19 000 лева, тъй като се доказва признаване на изпълнението на
фактурираните СМР и тяхното приемане от възложителя – ответник, от което възниква и
задължението му за заплащане стойността на СМР.
С оглед акцесорността на претенцията за мораторна лихва и тъй като се установява
изискуемостта на главното вземане, доколкото заплащането стойността на СМР се дължи в
десетдневен срок от приемане на изпълнението, се доказва основателността на претенцията
за мораторна лихва за периода от 13.06.2016 г. до 12.06.2019 г. в размер на 5 779,27 лв.,
установено от заключението на ССчЕ.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, а решението на районния съд като неправилно следва да бъде отменено, вместо
което да бъде постановено друго, с което предявените установителни искове да бъдат
уважени.
При този изход на делото следва да се отмени решението на районния съд и в частта,
с която са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 1510 лева. С оглед
основателността на исковите претенции следва да се присъдят направените от ищеца
разноски в заповедното производство в размер на 1995, 59 лева, включващи заплатена ДТ и
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, както и направените разноски в
първоинстанционното производство в размер на 2 145, 59 лева , включващи заплатена ДТ,
възнаграждение за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500
лева.За настоящата инстанция разноски се дължат на жалбоподателя общо в размер на 1 695,
58 лева, включващи заплатена ДТ за обжалване на решението и 1 200лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260339 от 14.10.2021г., постановено по гр. д. № 1892/2019г.
по описа на РС Асеновград, II гр. с., с което се отхвърля предявеният иск от „Русев и Ко“
ООД, ЕИК *********, за признаване за установено вземането му по отношение на „Дина
Комерс“ ООД, ЕИК115103950, по Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 1265/2019г на АРС в размер на 19 000 лева - частичен иск от общо 28 382,86 лева,
дължими по ф-ра № **********/16.07.2015г, ведно с мораторна лихва за забава върху
сумата от 19 000 лева считано от 13.06.2016г. до 12.06.2019г. в размер на 5 779,27 лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението, както и се осъжда „Русев и Ко“ ООД да
11
заплати на „Дина Комерс“ ООД разноски по производството в размер на 1 510 лева, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Дина Комерс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, Област Пловдивска,
кв. Горни Воден, ул. „Македония“ № 9, представлявано от К.Х.М., че съществува вземането
на ищеца „Русев и Ко“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Лъки,
Област Пловдивска, ул. „Възраждане“ № 26, ап. 8, представлявано от Б.Е.Р., за сумата в
размер на 19 000 лева - частичен иск от общо 28 382,86 лева, дължими по ф-ра №
**********/16.07.2015г, ведно с мораторна лихва за забава върху сумата от 19 000 лева
считано от 13.06.2016г. до 12.06.2019г. в размер на 5 779,27 лв., ведно със законната лихва
върху сумата от 19 000 лева от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1265/2019г на
АРС.
ОСЪЖДА „Дина Комерс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Асеновград, Област Пловдивска, кв. Горни Воден, ул. „Македония“ № 9,
представлявано от К.Х.М., да заплати на „Русев и Ко“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Лъки, Област Пловдивска, ул. „Възраждане“ № 26, ап. 8,
представлявано от Б.Е.Р., сумата от 1995, 59 лева –направените разноски в заповедното
производство, сумата от 2 145, 59 лева–направените разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 1 695, 58 лева – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл. 280, ал. 3 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12