РЕШЕНИЕ
№ 2532
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря С.М. М.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110214150 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А .“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление в гр.С........, представлявано от А. В. Д. и М. М., срещу
Наказателно постановление № ЗППР – 00021/29.07.2021 г., издадено от Член
на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на дружеството -
жалбоподател на основание чл. 230д от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено
нарушение на чл. 192а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗП.
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на
обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с
целта на закона. Конкретно се поддържа, че е налице нарушение на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, а именно – непълно, неточно и неправилно описание на
обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, както и на
доказателствата, които го потвърждават. На следващо място се навежда, че в
случая е налице погрешна правна квалификация на твърдяното нарушение,
1
доколкото липсват каквито и да било данни, че проверяващите длъжностни
лица от КЗП са изисквали достъп до документи, който да им е бил отказан.
Алтернативно, моли се за третиране на случая като "маловажен" по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от юрк. Х., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. Последният, в дадения ход по същество,
пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода
на делото.
Административнонаказващият орган се представлява от адв.К., която
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 01.03.2021 г. в Комисия за защита на потребителите постъпила
жалба с вх. № Ц-03-2128/01.03.2021 г., в която потребител сигнализирал, че
при сключване на договор от разстояние с „А.“ ЕАД на 09.12.2020 г., услугата
му била активирана на 12.12.2020 г., като на 13.12.2020 г. в интернет сайта
https://www.a 1 xploretv.bg. при прочитане условията за активация на
приложението „А.....”, разбрал, че отговаря на посочените промоционални
условия и следва да ползва услугата на посочена цена от 1,99 лева, поради
което активирал услугата онлайн. Впоследствие и в първата издадена фактура
2
от 13.01.2021 г. пакетът бил предоставен с 100% отстъпка, но във втората
фактура от 12.02.2021 г. абонатът бил таксуван на стандартна цена от 6,99
лева.
Във връзка с постъпилата в КЗП жалба с вх. № Ц-03-2128/01.03.2021 г.
и с цел изясняване на обстоятелствата по случая, с писмо изх. № Ц-03-
2128/29.03.2021 г., от „А.......” ЕАД било изискано да предостави в КЗП на
адрес в гр. София, ул. „В.” № ... и на посочен имейл, в срок до 09.04.2021 г.,
обосновано становище и документи по случая.
До посочената в писмото дата, изисканата информация и документи не
били предоставени в КЗП.
На 10.05.2021 г. св. М. СТ. М., на длъжност „главен експерт" в
Дирекция ЗППР при КЗП, съставила АУАН № ЗППР – 00021/10.05.2021 г.
срещу „А.....” ЕАД за извършено административно нарушение на чл. 192а,
ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗЗП.
АУАН е връчен на 10.05.2021 г. на упълномощен представител на
дружеството - жалбоподател, който го подписал без изрични възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани от страна на
санкционирано дружество писмени възражения срещу констатациите в
АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № ЗППР – 00021/29.07.2021 г., издадено от член
на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на дружеството -
жалбоподател на основание чл. 230д от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено
нарушение на чл. 192а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на упълномощен
представител на дружеството на 15.09.2021 г. по пощата с обратна разписка,
който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която
инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
3
актосъставител М. СТ. М..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. М. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
М. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 192а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗП, длъжностните
лица от Комисията за защита на потребителите имат право: на достъп до
4
всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон,
независимо от формата на документа /т. 1/; както и да разпоредят на всяко
лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му
известни /т. 2/. По силата на чл. 230д ЗЗП, за възпрепятстване на длъжностни
лица при осъществяване на правомощията им по чл. 192 и 192а и за
неизпълнение на разпореждане по чл. 192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, на лицата се
налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лева.
Настоящият въззивен състав намира, че в процесния случай са допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление. В АУАН и в НП липсва описан състав на
административно нарушение по чл. 192а, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 230д
ЗЗП, тъй като не е посочено каква информация е изискана с разпореждането.
В АУАН не са описани обективни признаци от състава на извършеното
нарушение, според правната му квалификация, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. В наказателното постановление също не
е описано точно извършеното нарушение, в нарушение на изискванията на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В АУАН и НП е посочено, че е извършено нарушение на чл. 192а, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от ЗЗП, но тази разпоредба визира правомощие на длъжностните
лица от КЗП, свързано с изискване на необходимите документи, във връзка с
осъществявания от тях контрол. Тя не определя задължение за лицата,
осъществяващи търговска дейност.
Посочването единствено на общите признаци на състава на нарушението
не съответства на изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН за описание на
нарушението. Този пропуск е пренесен и в издаденото наказателно
постановление, с което не са изпълнени императивните изисквания на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В този смисъл нормата на чл. 57 от ЗАНН е императивна,
тъй като осигурява правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, в чието съдържание се
включва правото му да разбере конкретното нарушение, което се твърди, че е
извършено и адекватно да организира защитата си. Така допуснатото
нарушение не би могло да бъде коригирано, тъй като не е от категорията на
тези, които могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН
именно поради обстоятелството, че е довело до ограничаване правата на
5
жалбоподателя в административнонаказателното производство.
Отделно от това следва да бъде посочено, че датата на извършване на
административното нарушение е задължителен реквизит, както на АУАН /чл.
42, т. 3 ЗАНН/, така и на наказателното постановление /чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН/. Този реквизит е съществен, тъй като е определящ по отношение на
преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН и давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5
от Наказателния кодекс. Датата на извършване също така е
индивидуализиращ белег на нарушението. В случая е посочена дата за
извършване на нарушението - 09.04.2021 г., но на тази дата нарушението все
още не е било извършено, тъй като до 09.04.2021 г. включително
жалбоподателят е бил задължен да предостави информация и становище по
посочените от потребителя доводи в жалбата. Следователно, погрешно
установената дата на нарушението в съдържанието на АУАН и наказателното
постановление е съществено процесуално нарушение, което само по себе си е
достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Датата на установяване на нарушението е отделен реквизит на АУАН и НП и
дори да се приеме, че такъв е налице, той не санира погрешно установената
дата на извършване на нарушението.
По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, макар и не по изложените в нея съображения, поради което
атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззивника, в полза на последния следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЗППР – 00021/29.07.2021 г.,
издадено от Член на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на
дружеството - жалбоподател „А .“ ЕАД, ЕИК ........, на основание чл. 230д от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена имуществена санкция в
6
размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 192а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „А ......“
ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в гр............,
представлявано от А. В. Д. и М.М., сумата от 80,00 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7