№ 375 / 10.6.2019 г.

Р Е Ш Е Н И. Е         

г.            

10.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

 

РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и. втори май през две хиляди и. деветнадесета година, в следния състав:             

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното о. съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело №523 по описа за 2019 година и. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът „А. Т. А. със седалище и. адрес на управление гр.София, представлявано о. А. с. „. и. п.” предявява срещу ответника З. З. Б. П. о. г. установителен иск с правно основание чл. 422 о. ГПК.

Поддържа, че сключил с ответника З. З. Б. П. Договор за наем на земеделски земи о. 14.07.2015г., с нотариално заверени подписи на страните, съгласно който са отдадени земеделски земи на арендатора за временно и. възмездно ползване, а именно поземлени имоти в землището на с. Ц. и. землището на г., с обща площ на предоставените за арендуване имоти о. 21.330 дка.

Ищецът твърди, че ответникът З. З. Б. П. се е съгласила да заплаща арендно плащане в размерите, договорени в чл.3.4 о. договора и. в срок най-късно до края на същата стопанска година, за която се дължи, 01.10. За стопанската 2015/2016 година арендаторът не е изпълнил задължението си да заплати на арендодателя дължимото арендно плащане общо в размер на 237.22 евро. Цялата дължима сума по договора заявява, че е в размер на 386.48 евро, равняващи се на 755.89 лева, дължими най-късно на 01.10.2015г. Поддържа, че на падежа ответникът З. З. Б. П. не е изпълнил задължението си, с оглед на което депозирал пред РС Монтана заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.дело № 2186/2015г. и. е издадена заповед за изпълнение и. изпълнителен лист. Въз основа на ИЛ твърди, че било образувано изп.дело №5188/2016г. на ЧСИ М. Б., което впоследствие е прехвърлено на ЧСИ А. В. и. е образувано под № 584/2018г.

Поддържа, че след получаване на ПДИ и. заповед за изпълнение, длъжникът З. З. Б. П. е подал възражение срещу издадената З., с твърдение, че не дължи изпълнение.

В 1-месечния преклузивен срок заявява, че предявява настоящия установителен иск срещу длъжника в заповедното производство З. З. Б. П..

Моли съда да постановите решение, с което на основание чл. 422, ал. 1 о. ГПК да признае за установено, че в полза на „А. Т. А. съществува вземане към ответника З. З. Б. П. за сумата 755,89 лв., която сума представлява дължимо и. неплатено арендно плащане за стопанската 2015-2016 г. за описаните в обстоятелствената част на исковата молба имоти с обща площ о. 21.330 дка, ведно със законна лихва върху главницата о. подаване на заявлението до окончателното плащане, както и. заплащане на разноските по исковото и. заповедното производство.

Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.

Ответникът З. З. Б. П. г., в срока по чл. 131 о. ГПК, редовно уведомен, представя писмен отговор на исковата молба и. взема становище по предявения иск, като по същество възраженията й са, че част о. дължимото арендно плащане е внесено по сметката на ищеца на 20.07.2016г., видно о. приложени вносни бележки за сумата о. 150.00 лева и. сумата о. 292.00 лева или общо платени на ищеца 442.00 лева. Поддържа, че предмет на установяване е сумата о. 313.89 лева, която не следва да се разглежда по същество. Съгласно протокол за въвод във владение, следвало да се извърши опис за приемо-предаване, както в началото на стопанската година, така и. в края на стопанската година. Заявява също, че платената сума на ищеца е преди образуването на изп. дело при ЧСИ А. В., поради което не дължи държавни такси и. лихви. 

По същество представя вносна бележка за сумата о. 313.89 лева, представляваща остатъка о. дължимото на ищеца арендно плащане, като заявява, че по този начин сумата към ищцовото дружество е изцяло погасена. Моли съда да съобрази обстоятелството, че част о. дължимото арендно плащане е погасила преди датата на предявяване на настоящата искова молба. 

Доказателствата по делото са писмени.

СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и. доводите на страните по свое убеждение и. съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено о. фактическа и. о. правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1, т.1  о. ГПК.

На 14.07.2015г. между ищеца „А. Т. А. в качеството му на наемодател и. ответника З. З. Б. П. в качеството на наемател е сключен Договор за наем на земеделски земи, с нотариално заверени подписи на страните, съгласно който наемодателя предоставя на наемателя за временно и. възмездно ползване поземлени имоти в землището на с. Ц. и. землището на г., с обща площ на наетите имоти о. 21.330 дка.

Наемателят, З. З. Б. П. се съгласила да заплаща наемна цена в размерите, договорени в чл.4 о. договора, а именно в размер на 15.34 евро на дка за 9.730 дка за имоти в землището на с.Г.Ц. и. в размер на 20.45 евро на дка за 11.600 дка наета земеделска земя в землището на г..  Цялата дължима сума по сключения договор за наем, съгласно раздел ІІІ, чл.4 за стопанската 2015/2016 година е 386.48 евро, дължими на основание чл.5 о. договора в срок най-късно до края на същата стопанска година, за която се дължи, 01.10.2015г.     

За стопанската 2015/2016 година наемателят не е изпълнил задължението си да заплати на наемодателя дължимото наемно плащане общо в размер на 386.48 евро, равняващи се на 755.89 лева, дължими най-късно на 01.10.2015г. Няма данни на падежа ответникът З. З. Б. П. да е изпълнила задължението си за плащане на наетите земеделски имоти.

Неизпълнението на задължението за плащане на наемната цена е основание ищецът да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2186/2015г. по описа на РС Монтана и. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК о. 25.11.2015г. за сумата о. общо 755.89 лв. главница, представляваща дължимо и. изискуемо наемно плащане за стопанската 2015/2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано о. 24.11.2015г. до изплащането й, както и. разноските по делото в размер на 25.00 лева държавна такса и. 200.00 лева А. възнаграждение. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение о. длъжника З. З. Б. П., в което заявява, че не дължи изпълнение. В срока по чл.415, ал.4 о. ГПК, кредитора е предявил иск за установяване на вземането си по отношение на длъжника.

Ответникът З. З. Б. П. в срока за отговор прилага два броя вносни бележки за сумата о. 150.00 лева, представляваща наем на земя за г. и. за сумата о. 292.00 лева, представляваща наем на земя с. Ц.. И. двата превода са с дата 20.07.2016г. Ответникът представя и. вносна бележка с дата 21.05.2019г. за сумата о. 313.89 лева, представляваща плащане за наем на земя по договор о. 14.07.2015г. Приложените вносни бележки са приобщени към доказателствата по делото, неоспорени о. страните. С горните плащания ответникът е заплатил на ищеца общо сумата о. 755.89 лева, представляваща наемно плащане за стопанската 2015/2016 година.

С оглед установеното о. фактическа страна, о. правна съдът намира следните изводи:  

Производството по чл. 422 о. ГПК представлява иск за съществуване на вземането, който се предявява о. кредитора след възражение о. длъжника и. в това производство по същество се установява дали вземането съществува или дали е изискуемо. В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, о. който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.

По делото са налице писмени доказателства, 3 бр. платежни документи /л.20, 21 и. л.29 о. делото/, неоспорени о. страните, о. които е видно, че ответникът е погасил изцяло задължението си по отношение на ищеца – главница в общ размер о. 755.89 лева.

Плащанията са извършени о. ответника след подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, на 24.11.2015 година, към който момент е било налице изискуемо и. дължимо наемно плащане по договор за наем на земеделски земи о. 14.07.2015г. Погашенията о. ответника са съответно на 20.07.2016г. и. на 21.05.2019г., като датата на последното плащане е и. след датата на предявяване на иска.

Съдът намира, че независимо о. погасяването на дължимата главница, ответникът дължи законна лихва върху главницата о. датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и. разноските по делото по следните съображения:

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 о. ГПК срещу ответника е подадено в РС Монтана на 24.11.2015г., издадената заповед за незабавно изпълнение е връчена на длъжника в заповедното производство на 17.12.2018г. и. след получаването й последния е подал възражение срещу нея в законоустановения двуседмичен срок. Ищецът съобразно с указанията по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е предявил иск в срок на 28.02.2019г. и. едва след като е получил препис о. ИМ и. приложенията с указанията по чл.131, ал.1 о. ГПК, ответникът е извършил последното плащане на сумата по договора, на 21.05.2019г.

С оглед на горните обстоятелства – извършване на плащане след датата на падежа, след като кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи законната лихва за забава върху главницата, считано о. 24.11.2015г., датата на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 о. ГПК до датата на извършеното плащане, 21.05.2019г.

По горните съображения, съдът намира,че претенцията на ищеца следва да се отхвърли, тъй като същият не успя да докаже съществуването на вземането си, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 о. ГПК, а в същото време ответникът по убедителен начин доказа в процеса, че е изплатил задължението си спрямо него. В този смисъл, претенцията на ищеца се явява неоснователна и. следва да бъде отхвърлена.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати законната лихва за забавено плащане, считано о. 24.11.2015г., датата на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 о. ГПК до датата на извършеното плащане, 21.05.2019г., както и. разноските по делото, 25.00 лева ДТ по заповедното производство и. сумата о. 200.00 лева адвокатски хонорар, както и. разноските по исковото производство съгласно списък по чл.80 ГПК на л.42 о. делото в общ размер о. 425.00 лева.

Водим о. горното, Районният съд

 

 

Р       Е       Ш       И.:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният о. „А. Т. А. гр.София, р. Л. у. З. №. Е. 1., представлявано о. А. с. „. и. п.”, адв.Б.В.П., САК, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.415, ал.1, т.1 о. ГПК да бъде прието за установено по отношение на З. З. Б. П. о. г., ЕГН xxxxxxxxxx съществуване на вземане за сумата о. 755.89 лева главница, представляваща дължимо и. неплатено наемно плащане за стопанската 2015/2016 година по Договор за наем на земеделски земи о. 14.07.2015г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК о. 25.11.2015г. по ч. гр. дело № 2186/2015 г. по описа на РС Монтана, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА З. З. Б. П. о. г., ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „А. Т. А. гр.София, р. Л. у. З. №. Е. 1. законната лихва за забавено плащане върху главницата, считано о. 24.11.2015г., датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 о. ГПК до датата на извършеното плащане, 21.05.2019г., разноските по заповедното производство в размер на 225.00 лева и. разноските в исковото производство в размер на сумата о. 425.00 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА, в двуседмичен срок о. връчването му на страните.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: