Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 378 ал. 5 във вр. глава ХХІ НПК. С решение № ... от .....г., постановена по НАХД № ..../....г., П. районен съд е признал С. С. С., за виновен в това, че на .... г. в района на с. В. и с. Д. управлявал мотопед „Рекс” с рег. № .... без да има правоспособност за това в едногодишния срок от наказването му за същото деяние по административен ред с НП № ..../...г. на началника на РУП П., влязло в сила на 15.09.2011г. – престъпление по чл. 343в ал. 2 НК, като го е освободил от наказателна отговорност по чл. 78а НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Срещу решението е подадена въззивна жалба, наименувана протест от С. С., в която се излагат оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че размера на глобата от 1000 лв. е непосилен за жалбоподателя, с оглед на което се моли окръжния съд да отмени решението на РС – П. и да постанови друго, с което бъде определен по нисък размер на наказанието глоба. В съдебно заседания представителят на Окръжна прокуратура оспорва подадената жалба. Взема становище, че правилно жалбоподателят е освободен от наказателна отговоност с налагане на административно наказание. Размерът на наказанието глоба е определен от съда към минимално предвидената граница, поради което оплакването му в тази насока е неоснователно. Въззивникът – обвиняем С. в личната си защита и в последната си дума желае размерът на глобата му да бъде намален до 500 лв. В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания в протеста, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяване на решението, които да водят до отмяната му и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Въз основа на обективен и цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал, проверяваната инстанция правилно е възприела фактическата обстановка, която се споделя от настоящия състав. С оглед на процесуалното задължение за свой прочит на фактологията по делото, въззивният съд намира, че обвиняемият С. С. С. е пълнолетен български гражданин /на 32 г. към датата на деянието/, с основно образование, неженен, трудово ангажиран. С. не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а НК. По отношение на него са събрани данни за личността, от които не се установява същият да е известен с противообществени прояви и да представлява лице с висока степен на обществена опасност. На 27.03.2012г. около 14:10 часа, в района между селата В. и Д., С. управлявал ползвания от него през инкриминирания период мотопед марка „Рекс” с рег. № .... /гръцка регистрация/. Бил спрян за проверка от дежурния автопатрул на РУП П. в състав П. М./Р. Р.. Последните установили самоличността на обвиняемия, който обаче не могъл да представи поисканото свидетелство за правоуправление на МПС, тъй като бил неправоспособен. С. бил отведен в РУП П., където му бил съставен АУАН по чл. 150 ЗДвП за управление на МПС като неправоспособен. Установено било, че С., с НП № ...../....г. на началника на РУП П., влязло в сила на 15.09.2011г., вече е наказван по административен ред за управление на МПС като неправоспособен. В хода на образуваното наказателно производство е приложено копие от въпросното НП и е получена справка от сектор „ПП” при ОД МВР В. Търново, че обв. С. не се води на отчет като правоспособен водач на МПС. От същата справка е видно, че обвиняемият е санкциониран еднократно по реда на ЗДвП със споменатото НП. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдържащи се в обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите Милков и Русанов, заверено копие от НП № .../....г. на началника на РУП П., справка КАТ за наложени наказания по ЗДвП с вх. № ЗМ ..../....г., справка за съдимост, декларация за семейно и имотно положение, характеристична справка, както и АУАН № .../....г.. Изброените доказателствени материали безпротиворечиво установяват относими към предмета на доказване факти, доколкото наличните по делото гласни и писмени доказателства се намират във взаимна връзка и пълна корелация. Интерпретацията на същите установява по категоричен и несъмнен начин времето, мястото и начина на извършване на процесното деяние, както и неговото авторство. При тези факти по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че обв. С. С. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 343в ал. 2 вр. ал. 1 НК. От обективна страна са налице всички кумулативно предвидени в закона елементи за инкриминираното престъпление. Субект на последното е наказателно отговорно лице, което е неправоспособен водач на МПС - мотопед, тъй като не притежава съответното свидетелство за управление. За управлението на този вид МПС се изисква притежаването на свидетелство за управление, което да е валидно за категорията „АМ” по смисъла на чл. 150а ал. 2 т. 1 ЗДвП, каквото обвиняемият няма. Процесният мотопед марка „Рекс” попада в обхвата на дефиницията за МПС дадена в § 6 т.11 от ДР на ЗДвП, тъй като представлява пътно превозно средство, снабдено с двигател за предвижване. С. е осъществил изпълнителното деяние на визираното престъпление, тъй като на 27.03.2012г. в районна на с. В. и с. Д. е управлявал въпросния мотопед. Инкриминираното деяние С. е извършил след като е наказван за същото деяние по административен ред с НП № .../...г. на началника на РУП П., което е влязло в сила на 15.09.2011г., след като му е било връчено лично. От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на вина пряк умисъл. С. е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление на МПС и че вече е наказван за такова деяние по административен ред с влязло в сила НП, което му е било лично връчено. Обвиняемият е съзнавал всички обстоятелства от обективната страна на деянието, както и общественоопасният му характер. Предвид обстоятелството, че в случая се касае за престъпление на просто извършване е достатъчно деецът да съзнава, че с действията си изменя неблагоприятно обективната действителност. Не е необходимо умисълът му да обхваща предвиждането респ. целенето на общественоопасни последици. Посоченото от районния съд относно субективната страна на инкриминираното престъпление /да е извършено по непредпазливост/, въззивният съд възприема като очевидна техническа грешка, тъй като това деяние може да бъде извършено единствено и само при пряк умисъл. Настоящият състав на въззивния съд намира, че правилно районният съд е освободил С. от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание, тъй като са налице законовите предпоставки за това. Същият не е осъждан за престъпления от общ характер, не освобождаван от наказателна отговорност по този ред, от деянието му не са настъпили имуществени вреди, а размера на предвиденото в чл. 343в ал .2 във вр. ал.1 НК наказание е до две години лишаване от свобода. При определянето на конкретния размер на това наказание първата инстанция правилно е преценила, че обвиняемият не е личност, която се характеризира с висока степен на обществена опасност. Същият е неосъждан и няма данни да е регистриран за други противообществени прояви, освен наказването му по ЗДвП, което обаче съдът не може да взема предвид, доколкото същото е отчетено от законодателя в състава на престъплението по чл. 343в ал. 2 НК. Обвиняемият е съдействал изцяло на разследващите органи като е признал вината си. С оглед изложеното и данните за доходите на С. /около 300 лв. месечно/ съдът намира, че най – подходящия размер на административното наказание глоба се явява минимално предвидения в закона, а именно 1000 лв. Това е минимума на административното наказание по чл. 78а НК и съдът не може да определи наказание под този размер. Последният се явява справедливата санкция, която С. следва да понесе за извършеното от него, поради което оплакванията му в тази насока се явяват несъстоятелни. Мотивиран от изложеното въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение се явява неоснователна, поради което атакувания съдебен акт на основание чл. 338 НПК следва да бъде потвърден изцяло. Водим от горното, В. окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № ..... от .....г., постановена по НАХД № ..../....г. по описа на П. районен съд Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |