Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр.Плевен, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова и с участието на
прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №508 по описа за 2022 г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Делото е образувано по искова молба по чл.284 и сл. от ЗИНЗС и уточнение към нея от л.св. Г.А.И.,***, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“-София, с която се иска изплащане на обезщетение в
общ размер на 15000лева, ведно със законната лихва, за причинени неимуществени
вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата
администрация при затвора Бургас– дежурни надзиратели, изразяващи се в грубо
отношение, както и отнемане на храната и шампоаните при приемането му на
18.04.2022г., без да е получил протокол за изземване; не му е предоставена
възможност за телефонен разговор и не е допуснат на каре на открито, вследствие
на което е получил психоемоционален стрес, за периода от 18.04.2022г. до
26.04.2022г.
В исковата молба се посочва, че на 18.04.2022г. е
задържан на граничната зона на Малко Търново и е преведен в затвора Бургас.
Твърди се, че в затвора е бил стресиран и тормозен от надзирателите, както и че
не е допускан на открито на каре и не му е разрешаван телефонен разговор през 8
дни, докато е чакал да бъде преведен в затвора Белене. Твърдят се вреди от
незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация на затвора
Бургас през тези дни. Претендира се обезщетение в размер на 15000лева, ведно
със законната лихва.
В уточнението към исковата молба се сочи, че от постъпването
в затвора Бургас на 18.04.2022г. до 26.04.2022г. в продължение на осем дни е
бил подложен на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжности лица от
администрацията на затвора, изразяващи се в отнемане на храната и шампоаните
при приемането му, без да е получил протокол за изземване; не му е предоставена
възможност за телефонен разговор и не е допуснат на каре на открито, както и
грубо отношение на служителите на затвора, от което е претърпял неимуществени
вреди .
От процесуален представител на ответника е представен
писмен отговор, в който е изразено подробно становище, че искът е допустим, но е
неоснователен и недоказан. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение
съобразно чл.25 от Наредбата за правната помощ.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и
твърди, че са му нарушени правата от страна на ГДИН при престоя му в затвора
Бургас. Счита, че ответника не е доказал, че не е искал да излиза на каре, тъй
като не са приложени декларации за това. Сочи, че не са представени и видеозаписите
от деня на приемането му в затвора Бургас. Твърди, че ответника е виновен. Моли
делото да се реши според доказателствата.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Б., която счита, че от събраните по делото доказателства не се
установява да са налице предпоставките за реализиране фактическия състав по
чл.284 от ЗИНЗС. Счита искът за недоказан и моли исковата претенция да бъде
отхвърлена.
Представителя на Окръжна прокуратура Плевен счита
исковата молба за допустима, но неоснователна и недоказана. Счита, че ищецът не
е доказал своите претенции, поради което исковата молба следва да бъде
отхвърлена.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото, а и се установява от
събраните доказателства, че през процесния период ищецът Г.А.И. е пребивавал в
затвора Бургас, на основание етапно конвоиране. Първоначално е настанен в
спално помещение №321, на трети етаж в корпуса на затвора, обособен за
настаняване на временно настанени лица и такива по чужда делегация. Последствие
е преместен в спално помещение №409, на четвърти етаж в затвора, поради
обособяването на друг коридор в затвора за настаняване на временно настанени и
лица чужда делегация.
От доказателствата на л.58-60 е
видно, че при постъпване на дата 18.04.2022г. в затвора Бургас и извършен личен
обиск и претърсване на ищеца Г.А.И. са иззети паспорт-1бр.; пари – 3 банкноти
по 50лева, общо 150лева; пръстен от бял и жълт метал с камък – 1бр. и монети –
2 по 0,50турски лири, общо 1 турска лира, за което са съставени три Протокола
за иззети вещи /пари/ при личен обиск и претърсване от дата 18.04.2022г.,
подписани от длъжностното лице и лишения от свобода И.. Не са налични данни и
доказателства за отнемане на храна и шампоани от ищеца.
От приложеното на л.56 писмо се установява, че през
процесния период ищецът е имал постоянен достъп до телефон в коридора на етажа,
като изрично е посочено, че за временно настанените лица и тези чужда делегация
е дадена възможност, по тяхно желание, без да е необходима молба до началника
на затвора, да провеждат телефонни разговори по всяко време.
От същото писмо на л.56 се установява още, че престой
на открито е осъществяван ежедневно от 10:45ч. до 11:45ч. на място за престой
№2 и от 13:45ч. до 14:15ч. на място за престой №1, като сумарно лицето има
ежедневно право на един част и тридесет минути престой на открито.
От фактическа страна се установява също, че през
процесния период от страна на ищеца не са подавани оплаквания, жалби или
сигнали, като няма и регистрирани докладни записки за нарушаване на правата му
от служители на затвора Бургас.
На л.62 от делото е приложена докладна записка от
26.04.2022г., в която е посочено, че на дата 23.04.2022г. л.св.Г.А.И. е
декларирал прекратяване на отказа от приемане на храна. Върху докладната е
отразено, че гладна стачка не е обявявана, за да бъде прекратена. Към
докладната е приложена Декларация от л.св.И. за прекратяване на отказа от храна
от дата 23.04.2022г. По делото няма данни и не са представени доказателства
л.св.И. да е обявявал гладна стачка.
По делото са събрани и доказателства за здравословното
състояние на ищеца /л.61/, от които е видно, че на 18.04.2022г. при приемането
в затвора Бургас е проведен медицински преглед и е поставена диагноза -
Плекситис и Артериална хипертония; измерени стойности 150/100, като е получил
съответни медикаменти за това. На 26.04.2022г. отново е проведен медицински
преглед и е поставена диагноза – Коксартроза, за което е получил и медикаменти.
Във връзка с направеното с исковата молба
доказателствено искане за представяне от страна на ответника на видеозаписите
от дата 18.04.2022г. от камерите на задния вход на затвора Бургас и пред
помещението, където се намира главния надзирател, се установява от справка на
л.76 от делото, че видеозаписи от охранителната система в затвора Бургас се съхраняват
30 /тридесет/ дни, поради което записите от м.април 2022г. не са налични. В
пояснително писмо на л.73 се посочва, че този срок се обуславя от вида и
техническите параметри на монтираните записващи DVR-устройства, чиято памет е в размер на 2 гигабайта,
което означава, че записва информация за срок от около 28-30 дни, която
последствие автоматично се самоизтрива от паметта.
Предвид невъзможността да бъде представен видеозаписа
от дата 18.04.2022г., от затвора Бургас е изискана информация за длъжностните
лица, които са присъствали при приемането на ищеца Г.А.И. на дата 18.04.2022г.
и кои от тези длъжностни лица са осъществили обиска и претърсването на л.св. От
писмо на л.95 от делото се установява, че на дата 18.04.2022г. на пост 12 е бил
мл.инсп.Г.М.М., като този служител и командира на отделението-мл.експ. Г.Б.Г.
са извършили обиска на новопостъпилия л.св. И..
Във връзка с направено доказателствено искане от
ищеца, в качеството на свидетели са допуснати лицата мл.инсп.Г.М.М. и мл.експ. Г.Б.Г.,
които обаче, не са призовавани, тъй като изрично в съдебно заседание на
11.01.2023г. л.св.Г.А.И. се е отказал от техния разпит и лицата са заличени
като свидетели.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по
реда на глава
единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал.1
вр. чл. 284 ЗИНЗС,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Ответникът ГД „ИН”-София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо
лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и този в гр.Бургас, са нейни териториални служби. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация,
отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД „ИН”-София е пасивно
легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца Г.А.И..
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на
обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди произтичащи
от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора Бургас
за периода 18.04.2022г. до 26.04.2022г., изразяващи се в причинен
психоемоционален стрес и тормоз, вследствие на незаконно отнемане на храната и
шампоаните при приемането му на 18.04.2022г., без получаване на протокол за
изземване; непредоставена възможност за телефонен разговор и недопускане на
каре на открито. Ето защо и на основание чл.204
ал.4 от АПК исковата молба е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
поред
специалната разпоредба на чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.),
приложим към настоящото производство, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3.
В чл. 3, ал.1
от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората
алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди се предполагат до доказване на
противното, поради което е необходимо само да се докаже незаконосъобразно
действие, респ. бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен акт
задължение и това действие, респ. бездействие да е осъществено от
административен орган, респ.длъжностно лице в това му качество.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за
вреди с правно основание чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5
от ЗИНЗС, оборима презумпция.
За да бъде квалифицирано едно действие, респ.
бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено
нарушение на задължение от страна на административен орган или длъжностно лице
от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт.
Ищецът твърди незаконосъобразни действия и бездействия
на затворническата администрация към затвора Бургас изразяващи се в незаконно
отнемане на храната и шампоаните при приемането му на 18.04.2022г., без
получаване на протокол за изземване; непредоставена възможност за телефонен
разговор и недопускане на каре на открито, вследствие на което му е причинен
психоемоционален стрес, за периода 18.04.2022г. до 26.04.2022г.
Съгласно чл.2 т.1 и т.3 от ЗИНЗС, изпълнението на
наказанията е насочено към постигане на неговите цели чрез осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за
ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват
вреди на обществото и чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото
и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им.
Според чл.86 ал.1 т.1 и т.5 от ЗИНЗС,
лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на
ден, както и на телефонна връзка.
А в чл.71 от ППЗИНЗС са регламентирани
редът и начина за провеждане престой на открито, като според ал.12 индивидуален
отказ от престой на открито се прави с писмена декларация.
Съгласно чл.92 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, на
лишени от свобода се извършва задължителен обиск при влизане и излизане от
мястото за лишаване от свобода, а според чл.95 ал.1 претърсвания на спални, работни и други помещения в
местата за лишаване от свобода се извършват от служители на охранителния състав
в присъствието на лишени от свобода или на техен представител, които са
настанени в съответните помещения или ги ползват. Съгласно чл.95 ал.2 от ЗИНЗС,
за извършените обиски и претърсвания се съставя протокол, в който се отразяват
резултатите от провеждането им, като протоколът се подписва от длъжностното
лице и от лишения от свобода.
Според чл.87 от ППЗИНЗС, при извършване на обиск и
претърсване, както и при проверка на личните вещи на лишените от свобода се
съставя протокол от служителите, които са ги извършили, независимо дали са
намерени или не неразрешени вещи и предмети, като изключение се допуска в
случаите по чл. 92,
ал. 1 от ЗИНЗС и по чл. 95, ал. 3
от ЗИНЗС /ал.1/. Според ал.3, намерените при извършване на обиск и
претърсване пари и вещи, чието държане не е разрешено или не е установено чия
собственост са, се описват в протокола и се изземват.
В чл.79 ал.1 от ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода провеждат телефонни разговори за своя
сметка чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги, като в ал.3 е
регламентирано, че по изключение с разрешение на началника на затвора на
лишените от свобода се предоставя безвъзмезден достъп до служебен телефон във
връзка с тежки семейни проблеми или спешни правни основания, а разрешението за
използване на служебен телефон се записва в специален дневник.
При така установеното от към факти и след
анализ на горните разпоредби, съдът намира, че не се установява и доказва по
делото извършването на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на
служители на ответника, изразяващи се в
незаконно отнемане на храната и шампоаните при приемането на ищеца в затвора
Бургас на 18.04.2022г., без получаване на протокол за изземване; непредоставена
възможност за телефонен разговор и недопускане на каре на открито, за периода
18.04.2022г. до 26.04.2022г. Установява се от събраните доказателства, че в
изпълнение на регламентираните в закона задължения, длъжностните лица при
затворническата администрация в затвора Бургас са извършили обиск и претърсване
на л.св.И. при приемането му в затвора Бургас на дата 18.04.2022г., като
непозволените вещи и пари са иззети, за които действия са изготвени протоколи,
подписани от длъжностното лице и от л.св. Не се установява достоверност на
твърденията на ищеца, че на същата дата са му иззети храна и шампоани, още
повече и незаконно да са иззети. Тези твърдения на л.св.И. са недоказани. Не се
събраха доказателства и за твърденията на ищеца, че не е допускан на каре на
открито, като изрично от доказателствата е видно, че л.св. има ежедневно право
на един част и тридесет минути престой на открито, което е съобразено с
изискванията на разпоредбата на чл.86 ал.1 т.1 от ЗИНЗС. По делото не са представени декларации за
индивидуален отказ на л.св. от престой на открито, като не са и подавани, респ.
регистрирани жалби или сигнали срещу длъжностни лица от затвора Бургас, че
последните не са допускали ищеца И. на каре на открито. Недоказано по делото
остава и твърдението на л.св.И., че не му е предоставена възможност за
телефонен разговор. Дори напротив, от доказателствата по делото е видно, че
лицето е имало ежедневен достъп до
телефон в коридора на етажа, където е бил настанен. В тази връзка следва
да се посочи, че от данните по делото се установява дори, че на временно
настанените лица и тези по чужда делегация е дадена възможност, по тяхно
желание, без да е необходима молба до началника на затвора, да провеждат
телефонни разговори по всяко време. Искания в тази връзка от л.св.Г.А.И. няма
данни по делото да са правени и да не са удовлетворени от затворническата
администрация.
Ето защо, при тези факти и законова регламентация, не
се установяват твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия от страна на
администрацията на затвора Бургас, които да водят до уронване човешкото
достойнство на ищеца. Напротив установява се, че в съответствие с посочените
по-горе законови задължения съответните длъжностни лица при затвора Бургас са
действали правомерно и не са нарушени правата на л.св. при престоя му в затвора
Бургас за периода от 18.04.2022г. до 26.04.2022г.
Предвид изложеното по-горе, се налага извода, че не са
налице незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата
администрация при затвора Бургас, които да са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Т.е. не е налице първата предпоставка на иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС,
обуславяща неговата основателност. Не се установява и настъпила, в резултат на
твърдяното нарушение по чл.3 от ЗИНЗС неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца. Ето защо исковата претенция на л.св. Г.А.И. е неоснователна и недоказана
и следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото, не е основателна
претенцията на процесуалния представител на ГДИН за разноски за осъществено
процесуално представителство. Съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата
за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент
от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността
на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по
производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът
заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна
такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената
част от иска. В този смисъл е съдебната практика - решение №
12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните
текстове на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен,
четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба по чл.284 и сл. от ЗИНЗС
подадена от л.св. Г.А.И.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“-София, с която се иска изплащане на обезщетение в общ размер на
15000лева, ведно със законната лихва, за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация при
затвора Бургас– дежурни надзиратели, изразяващи се в грубо отношение, както и
отнемане на храната и шампоаните при приемането му на 18.04.2022г., без да е
получил протокол за изземване; не му е предоставена възможност за телефонен
разговор и не е допуснат на каре на открито, вследствие на което е получил
психоемоционален стрес, за периода от 18.04.2022г. до 26.04.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд-Плевен, в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|