Решение по дело №774/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на от Ц. В. С. от гр. Варна, против ЗППАМ №25-0439-000050/17.03.2025г. издадена от Началник сектор към ОД на МВР Варна Трето РУ Варна, с която на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 /шест/ месеца, като са отнети 2 бр. регистрационни табели [рег. номер].

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката оспорва като неправилно установена описаната в заповедта фактическа обстановка и съответно като неправилен и необоснован направения от решаващия административен орган извод, че като собственик на МПС е допуснала собствения й автомобил да бъде управляван от лице с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. По подробно изложени съображения при постановяване на обжалвания административен акт е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора моли да бъде уважена. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че изложеното в жалбата отговаря на действителността и конкретно датата, на която са връчени съответните документи и по-конкретно заповедта, която е от 04.02.2025г., видно от подписа и датата същите са връчени вече към днешна дата, а именно на 23.04.2025г. Връчването на ЗПАМ, както и за нейното съществуване се разбира доста след налагане на самата мярка. При спиране на шофьора по време на управление на личното й МПС същият също не е знаел за съществуването на тази заповед, а часове след спирането бива извикан, за да даде обяснения именно във връзка съществуването на тази заповед и в последствие му е връчен документа. Ето защо моли да бъде отменена обжалваната заповед със съответните законови последици от това.

Ответникът по жалбата – Началник сектор към ОД на МВР Варна Трето РУ Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По съществото на спора моли, да бъде постановено решение, с което да се потвърди обжалваната заповед, като правилна и законосъобразна. Видно от събраните доказателства същата е издадена от компетентен орган и при спазване на разпоредбите на ЗДвП. Безспорно от административната преписка е видно, че сина на жалбоподателката е бил с отнето свидетелство за управление и видно от НП именно НП № 25-8703-000113 е от 20.02.2025г., с което на сина на жалбоподателката е наложено наказание лишаване на правоуправление за 24 месеца, с оглед отказа му да бъде тестван за алкохол и наркотични вещества. Моли за решение в този смисъл, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна следното:

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0439-000050/17.03.2025г. издадена от Началник сектор към ОД на МВР Варна Трето РУ Варна, на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 /шест/ месеца, като са отнети 2 бр. регистрационни табели [рег. номер]. От фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че след като е взет предвид съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА бл.№1044000 против В. Й. С. с [ЕГН], затова че на 14.03.2025г.в 17.40ч, в гр.Варна, бул. Цар Освободител в посока ул. В. управлява лек автомобил Мерцедес Е 500 4 Матик с рег.№ [рег. номер] собственост на жалбоподателката Ц. В. С. [ЕГН], като след извършена справка в автоматизираните информационни системи "административнонаказателна дейност" и "български документи за самоличност"-МВР, се установило, че на В. Й. С. му е отнето СУМПС на основание чл.174.ал.3 с издадена ЗППАМ №25-8703-000038/04.02.2025г.по описа на с-р СПС при ОД на МВР-Варна. От изложеното било прието, че са налице материално правните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка спрямо жалбоподателката по чл.171, т.2а, буква "а" от ЗДвП, поради което, на основание чл.22 от ЗАНН, чл.172.ал.1 от ЗДвП, е извършил: управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с което виновно е нарушил чл. 150а ал. 1 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на процесната ЗППАМ №25-0439-000050/17.03.2025г. Приобщени към доказателствата по делото са и НП № 25-8703-000113 от 20.02.2025г., ЗППАМ № 25-8703-000038 от 04.02.2025г. и ЗППАМ № 25-0439-000051 от 17.03.2025г. всички връчени на 23.04.2025г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 265з-8226/30.12.2021г. на директора на ОД на МВР Варна и заповед №365з-1137/24.02.2022г. на директора на ОД на МВР Варна за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Варна, Трето РУ които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП №25-0439-000050/17.03.2025г., е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник сектор към ОД на МВР Варна Трето РУ Варна, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, на което временно е отнето свидетелството за управление на МПС. С оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН).

В случая Заповед №25-0439-000050/17.03.2025г., е издадена при прилагане на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на жалбоподателката с обжалвания административен акт ПАМ е по последната хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на С. принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че МПС .– собственост на Ц. С., на описаните в заповедта място и време е управлявано от водач, чието СУМПС е било временно отнето.

Независимо, че в представената по делото административна преписка не се съдържа цитираната в оспорената заповед ЗППАМ №25-8703-000038/04.02.2025г., с която е било временно отнето СУМПС на водача В. Й. С., от приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че такава заповед за прилагане на ПАМ действително е била издадена. Приобщена е по делото с доказателства за връчването й на С. на 23.04.2025г. Следователно доказано се явява обстоятелството, че на посочената в процесната заповед дата С. не е притежавал СУМПС. Не е спорно, а и се установява от приложената ЗППАМ №25-8703-000038/04.02.2025г. е връчена на 23.04.2025г. след издаване на процесната заповед.

Предвид горното от представените по делото писмени доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява и че С. е била в обективна невъзможност да осъществи надлежен контрол над автомобила, след като ЗППАМ №25-8703-000038/04.02.2025г. е връчена след издаване на процесната заповед. Прилагането на ПАМ спрямо собственика на МПС предполага виновно негово поведение, което следва да бъде установено наред с обективните елементи на нарушението. Вината предполага знание у собственика за действията по управление на превозното средство от страна на третото лице, спрямо което са налице обстоятелства за отнемане на СУМПС. Данни за това, че С. е предоставила процесното МПС на С., за да го управлява при знание, че спрямо С. е издадена ЗППАМ по делото не са налице. След като в материалите по делото липсват доказателства в тази насока, още по-малкото жалбоподателят да е знаел, бил наясно или предполагал, че управляващото собствения му автомобил лице е с отнето СУМПС, то издадената ЗППАМ се явява незаконосъобразна. При тези данни и при липса, както на изложени в заповедта за прилагане на ПАМ, така и на ангажирани доказателства от страна на административния орган, не може да се направи обоснован извод, че към момента на извършване на полицейската проверка - 14.03.2025 г. в гр. Варна жалбоподателката е знаела, че автомобила й е управляван от сина й - не правоспособен водач /с отнето СУМПС/.

По делото не е доказано знание у жалбоподателя, следователно е изключено наличието на виновно поведение като елемент от състава на нарушението и предпоставка за прилагане на принудителната мярка. Административният орган е изградил извода си за извършване на вмененото нарушение при липса на доказателства и в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК - индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ без да изясни знаела ли е жалбоподателката въобще дали С. управлява собственото й МПС, съответно дали същият е с отнето СУМПС, и не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин тези обстоятелства.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на определен правен резултат. Законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него автомобил от лице, за което са налице визираните в закона обстоятелства, в т.ч. управлението от водач с отнето по реда на чл.171, т.1 ЗДвП СУМПС.

Действително, за прилагането на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, законът не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагане на ограничението наличието на субективно отношение /знание, съгласие и т.н./ на собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената материалноправна предпоставка на ПАМ чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Това обаче не означава, че при липсата на каквато и да е било обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност, той следва да търпи неблагоприятните правни последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда. Установената конкретна фактическа обстановка изпълва хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП. Но при прилагане на принудителните административни мерки административният орган е длъжен да съобразява тяхното предназначение и цел. Конкретната мярка е несъответна с целта, предвидена в чл.171 ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се преследва с прилагането й, защото засяга в по-голяма степен правната сфера на нейния адресат, като по този начин превишава законоустановените цели на административната принуда.

Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това, от една страна, гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

В случая освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия /бездействия/, сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен резултат – управление на ППС от водач, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т.1, б „б” от ЗДвП. Поради което с наложената на Ц. С. с обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП се нарушава принципът на съразмерността по чл.6 от АПК.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП решението не подрежи на обжалване.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен съд-Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0439-000050/17.03.2025г. издадена от Началник сектор към ОД на МВР Варна Трето РУ Варна.

Решението не подлежи на обжалване.