Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
14.01.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
16.12.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В
открито съдебно заседание и следния
състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ
БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и
при участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас.
Адм. Нак. Дело |
номер |
166 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||||
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, изр.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.348 от НПК и Глава
ХІІ/дванадесета/ от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Д.М.К. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.В.М. от АК-***, против Решение №260040 от 29.09.2020
год., постановено по АНД №764/2020 год. по описа на Кърджалийския районен съд,
с което е потвърдено наказателно постановление №343 от 08.05.2020 год.,
издадено от директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали.
Касаторът заявява в касационната
жалба, че счита постановеното решение на Районен съд - Кърджали за неправилно,
т.к. съдебният акт бил постановен при допуснати от съда нарушения на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Излага
съображения относно неправилността му, като сочи най-напред, че за да постанови
атакувания съдебен акт, Районен съд Кърджали приел, че касаторът
е допуснал посоченото в НП административно нарушение, както и че при реализиране
на административнонаказателна отговорност спрямо касатора, не са допуснати нарушения на административно-производствените
правила, вкл. и на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В жалбата заявява, че счита тези
изводи на въззивния съд за неправилни, като твърди,
че АНО неправилно е ангажирал отговорността на жалбодателя
и че това е така, тъй като към датата на извършване на административното
нарушение, посочената в АУАН и НП, Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на
министъра на здравеопазването, не е била действаща. Сочи, че в т.2 от
посочената за нарушена заповед, издателят на акта е определил изрично нейното
времево действие и то било от 12.04.2020 год. до 26.04.2020 год. вкл. или, към
датата на извършване на нарушението тя не била действаща. В тази насока намира
за нужно да посочи, че на касатора е било повдигнато
и предявено административно обвинение, обективирано в
съставения АУАН и реализирано като административно-наказателна отговорност от
АНО в обжалваното НП, за неизпълнение на ясно и конкретно посочени: Заповед
№РД-01-124 от 13.03.2020 год., допълнена със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год.,
последната с действие до 26.04.2020 год. вкл., но деянието на жалбодателя било констатирано на 29.04.2020 год., поради
което в АУАН и в НП, при описанието на нарушението и неговата правна
квалификация, неправилно били посочени, като нарушени, цитираните заповеди. Сочи,
че друга заповед на министъра на здравеопазването не е посочена като нарушена,
като административното обвинение не може да бъде изменяно или допълвано в хода
на съдебното производство нито от АНО, нито от съда, чрез добавяне и посочване
на друга заповед на министъра на здравеопазването. С оглед на изложените
съображения и аргументи, с жалбата моли да бъде постановен съдебен акт, с който
да бъде отменено Решение №260040 от 29.09.2020 год. на Районен съд - Кърджали,
постановено по АНД №764/2020 год. по описа на същия съд, като спорът бъде решен
по същество и бъде отменено наказателно постановление №343 от 08.05.2020 год.,
издадено от директор на ОД МВР - Кърджали, с което, на Д.М.К., на основание
чл.209а, ал.4, пр.2, във вр. с чл.209а, ал. 1 от ЗЗ,
е било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300 лева, за
извършено на 29.04.2020 год. нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед
№РД-01-124 от 13.03.2020 год., допълнена със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год.
на министъра на здравеопазването.
Редовно призован за
съдебното заседание, касаторът Д.М.К. от ***, не се
явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител адв.В.М. от АК-***,
която заявява, че поддържа подадената касационна жалба по изложения в нея
съображения и моля
съда да я уважите. Счита, че решението на въззивния
съд е неправилно и че са неправилни изводите, до които е достигнал Районен съд
– Кърджали, въз основа, на които е приел, че издаденото НП е законосъобразно. Отново
заявява, че изцяло поддържа изложените в касационната жалба оплаквания и в тази
насока, моли касационната инстанция да осъществи прецизен касационен контрол.
Счита, че административнонаказателната отговорност на
касатора е била абсолютно неправилно ангажираната по
отношение и че това е така, тъй като към датата на извършване на
административното нарушение, която е посочена както в акта, така и в НП,
заповедта на министъра на здравеопазването от 11.04.2020 год. не е била
действаща. Сочи, че тази заповед е била с действие от 12.04.2020 год. до
26.04.2020 год. и не е била действаща към датата на извършване на нарушението,
тъй като датата на извършване на нарушението е 29.04.2020 год., а на касатора било
повдигнато и същевременно предявено административно обвинение, обективирано в съставения АУАН, основано именно на тази
заповед. Счита, че са неправилни изводите на районния съд, въз основа на които
същият е приел и обследвал за нарушени други заповеди на министъра на
здравеопазването, които не са посочени като фактическо основание за извършване
на нарушението и които не фигурират в повдигнатото и предявено административно
обвинение в АУАН и в НП. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение на Районен съд – Кърджали и да отмени и наказателното постановление,
което е издадено против касатора.
Ответникът по касация – директор
на Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Кърджали предлага настоящата съдебна инстанция да остави в сила първоинстанционното решение на Районен съд – Кърджали, с
което е било потвърдено наказателното постановление, издадено против касатора. Счита, че в същото са изложени подробни мотиви и
съображения, от които е видно, че нарушението е било извършено и правилно е квалифицирано,
като намира, че тези доводи кореспондират с наличните по делото писмени
доказателства. Счита също, че обжалваното решение е обосновано, достатъчно
мотивирано и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд –
Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационна жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна по делото, за която
решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.
От изложеното в касационната
жалба може да се изведе извод, че се твърди неправилност на атакуваното решението,
както като постановено в нарушение на материалния закон - касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона.
Разгледана по същество,
касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №260040
от 29.09.2020 год., постановено по АНД №764/2020 год., Районен съд – Кърджали е
потвърдил наказателно постановление №343 от 08.05.2020
год., издадено от директора на ОД на МВР - Кърджали, с което, на основание
чл.209а, ал.4, предл.2, във вр.
с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, на Д.М.К. от ***, с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 300.00/триста/ лева, за
извършено на 29.04.2020 год. нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед
№РД-01-124 от 13.03.2020 год., допълнена със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020
год. на министъра на здравеопазването. Със същото решение е осъдил Д.М.К. от ***,
с ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР - Кърджали, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови
оспорения в настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Кърджали е приел
за установено от фактическа страна, че на 21.04.2020
год., свидетелите С. П., И. П. и А. Ч. - служители на РУ - Кърджали, при обход
на града с патрулен автомобил, на ***, пред ***, забелязали лице, което нямало
поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата,
както изискват противоепидемичните мерки, във връзка с Решение от 13.03.2020
год. на Народното събрание на Република България, с което било обявено
извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този
повод съответно били въведени и противоепидемични мерки, една от които била
регламентирана в т.9 от Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 год., допълнена със
Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването. Тази
мярка задължавала всички лица, когато се намират в закрити или на открити
обществени места, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Направили забележка на
лицето, да постави защитна маска, но след известно време отново установили, че същото
не е изпълнило указанията им. При извършената проверка констатирали, че лицето
е касаторът в настоящото производство - Д.М.К. от ***.
По този повод, на 29.04.2020 год., на касатора К. бил
съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.209а,
ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/, който той отказал да подпише. Въз основа на
този АУАН, на 08.05.2020 год. наказващият орган издал атакуваното
постановление, с което, на основание чл.209а, ал.4,
предл.2,
във връзка с чл.209а, ал.1 от ЗЗ, било наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 300 лева, на Д.М.К., за извършено нарушение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 год., допълнена със
Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването.
Описаната фактическа
обстановка районният съд е приел за установена от показанията на
свидетелите С. П., И. П. и А. Ч., кредитирани изцяло като достоверни, логични и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото, както и от приобщените по делото писмени доказателства: Акт за
установяване на административно нарушение от 29.04.2020 год.; Докладна записка
от 30.04.2020 год.; Заповед на директора на ОД на МВР – Кърджали/вероятно се има предвид приложената по делото Заповед
№292з-586 от 30.03.2020 год./; Заповед №РД-01-124 от
13.03.2020 год. на министъра на здравеопазването; Заповед №РД-01-197/11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна, съдът е приел най-напред, че жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Районният съд е посочил,
че на жалбодателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020
год., допълнена със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на
здравеопазването и че посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията й
към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт
на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение -
от 1000 до 2000 лева. Съдът е посочил също, че видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ,
действащ също към процесната дата, в същия текст е
предвидено, при възникване на извънредна епидемична обстановка, министърът на
здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната
или на отделен регион и че именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като с
издадената, на основание чл.63 от ЗЗ, Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 год. на
министъра на здравеопазването, са били въведени противоепидемични мерки на
територията на Република България, като същата заповед е допълнена, като е
създадена т.9, със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на
здравеопазването, в сила от 12.04.2020 год. до 26.04.2020 год. Районният съд е
посочил, на следващо място, че в цитираната т.9 от акта на министъра на
здравеопазването е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити или на
открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз,
търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни
спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал и др.) и че за целите на тази мярка, обществени са и местата, и
пространствата, които са свободно достъпни, и или са предназначени за
обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени
услуги). Съдът е приел, че именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбодателят К. не е изпълнил, т.к. на 29.04.2020 год. той
се е намирал на открито обществено място, но без да има поставена защитна маска
за лице, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 год., допълнена със
Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването. Съдът е
отбелязъл, че със Заповед №РД-01-236 от 24.04.2020 год.
на министъра на здравеопазването е удължен срокът на действие на заповедта от
11.04.2020 год. и затова правилно е реализирана административнонаказателната
отговорност на жалбодателя. Отбелязъл
е също така, че наложената санкция е минималната по размер и съдът няма
правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При
извършената служебна проверка районният съд не е констатирал нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Посочил е, че актът
за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е
пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят,
като от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно, какво
деяние е осъществено от жалбодателя, кога е извършено
и каква е неговата правна квалификация, като е приел, че не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Въззивният съд е приел, че административното нарушение се
явява безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели - очевидци
на нарушението, както и от писмените доказателства и че е правилна дадената
правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020
год., допълнена със Заповед №РД-01-197
от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването. Съдът е посочил, че видно
от Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год., същата допълва Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020
год., при което в последната се създава именно т.9, имаща посоченото по-горе
съдържание и че на 24.04.2020 год. е издадена Заповед №РД-01-236 от 24.04.2020
год. на министъра на здравеопазването, която касае само срока на действие на горецитираната заповед. Съдът е приел, че това са относимите актове към извършеното от жалбодателя
деяние и че те правилно са били посочени в атакуваното наказателно
постановление. На следващо място решаващият съд е приел, че липсват основания
за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по
степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не
представлява маловажен случай, както е посочил, че нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни
последици, а освен това, обществените отношения, които се охраняват с
разпоредбата на чл.209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й
създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Районният съд е
приел, също така, че липсва и основание за приложението на чл.3, ал.1 от ЗАНН
поради това, че за констатираното административно нарушение е приложен
административният акт, който е бил в сила по време на извършването му и че в
тази връзка следва още да се отбележи, че цитираната заповед на министъра на
здравеопазването е с определен срок на действие и след изтичането му не се издава
нов нормативен акт, за да може жалбодателят да се
позове на по- благоприятен закон. Предвид изложените съображения, районният съд
е извел и окончателния си извод, че атакуваното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 във вр. с ал.3
от ЗАНН, районният съд е
счел, че следва на административно наказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Посочил
е също, че по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева и че в
случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и
писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение, в размер от
100 лева. Отбелязъл е, че доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР
- Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР, следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални
пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не
са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият касационен
състав, обаче, не споделя изводите на решаващия състав на Кърджалийския районен съд, като
намира, че по делото са събрани достатъчно
писмени и гласни доказателства, но фактическата
обстановка е установена неправилно
от първоинстанционния съд и
при излагането на фактите в мотивите
към атакуваното решение, се
констатират противоречия. Така, неясно защо
и как, районния съд е
описал във фактическата
обстановка и приел най-напред,
че на датата 21.04.2020
год., свидетелите С.
П. – актосъставител, И. П. и А. Ч. - служители на РУ
- Кърджали, при обход на града с патрулен автомобил, на ***, пред ***,
забелязали лице – касатора Д.К., което нямало
поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и
устата, както изискват противоепидемичните мерки, във връзка с Решение от
13.03.2020 год. на Народното събрание на Република България, с което било
обявено извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. Както в
съставения АУАН №343 от 29.04.2020 год., така и в изготвената Докладна записка
с Рег.№1947р-7729 от 30.04.2020 год. на РУ - Кърджали и в издаденото
наказателно постановление №343 от 08.05.2020 год. на директора на ОДМВР – Кърджали,
ясно и недвусмислено е посочено, че това е станало на датата 29.04.2020 год., около 17:45 – 18:00
часа, а не на 21.04.2020 година. Впоследствие, в мотивите към атакуваното
решение, в направените правни изводи, решаващият състав на Кърджалийския
районен съд вече е посочил, че „на 29.04.2020 год., той/касаторът Д.К./ се е намирал на открито обществено място, но без да има
поставена защитна маска за лице, с което е осъществил състава на вмененото му
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020
год., допълнена със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на
здравеопазването.”. При това положение и с оглед така изложеното в мотивите към
решението се налага извода, че съдът не е възприел ясно и точно, коя всъщност е
датата на извършване на твърдяното нарушение.
При
така посочената за установена фактическа обстановка,
районният съд е направил неправилни и незаконосъобразни правни изводи, довели до постановяване
на решение в нарушение на материалния закон, като в тази връзка
настоящата инстанция намира
инвокираните в касационната жалба оплаквания за основателни и доказани. В тази връзка, съдът в настоящия състав намира
следното:
С обжалваното
наказателното постановление, на касатора в настоящото
производство Д.К. е наложено наказание, за нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/, на основание същия
законов текст, е наложена глоба в размер 300.00 лева. В обстоятелствената част
на наказателното постановление, а и в съставения преди това АУАН №343 от 29.04.2020
год., е посочено, че на 29.04.2020 год., около 17:45 часа, в ***, на ***, пред ***, посещава открито
обществено място, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или
за многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, при наличието
на обявено в Република България извънредно положение с Решение от 13.03.2020 год.
на Народното събрание и въведена, на основание чл.63, ал.1 от Закона за
здравето и с т.9 от Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 год. и допълнена със
Заповед с №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка, като от АНО е прието, че с това виновно е нарушил
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и т.9 от Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020
год. и допълнена със Заповед с №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на
здравеопазването. Посочената разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
регламентира, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4
или 7
и чл.63а, ал.1
или 2,
освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева, като няма спор, че
посочените две заповеди на министъра на здравеопазването са издадени на
основание чл.63 от Закона за здравето и че с тях са въведени противоепидемични
мерки на територията на Република България.
С първата от тези заповеди
- Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 год. на министъра на здравеопазването са
въведени описаните в т.І от същата седем такива противоепидемични мерки, като в
същата т.І е посочено, че тези мерки се въвеждат на територията на Република
България до 29.03.2020 год., а в т.V от заповедта е указано, че срокът и
обхвата на мерките по т.І може да бъде променян в зависимост от развитието на
епидемичната ситуация в страната. Това именно е сторено с втората заповед - Заповед
с №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването, с която е
допълнена предходната, посочена в АУАН и в НП заповед, като е създадена т.9 към
т.І на същата и с която т.9 е въведена още една противоепидемична мярка, като е
разпоредено, че всички лица, които се намират в
закрити или открити обществени места са длъжни да имат поставена маска за лице
за еднократно или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа,
шал и др.), като в същата точка от заповедта е указано, кои места се считат за
обществени за целите на тази мярка. В т.2 от тази Заповед
№РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването, обаче, изрично
е указано, че заповедта е в сила от
12.04.2020 год. до 26.04.2020 год. включително. От всички събрани по делото
доказателства, вкл. и от показанията на тримата свидетели – актосъставителя
и свидетелите при установяване на нарушението, дадени в съдебно заседание,
става категорично и безспорно ясно, че твърдяното нарушение е извършено на
датата 29.04.2020 год., която дата е посочена като такава и в съставения АУАН,
и в издаденото въз основа на него процесно
наказателно постановление. От изложеното по-горе обаче, се налага категоричния
извод, че към тази дата – 29.04.2020 год., посочената като нарушена Заповед
№РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването, вече не е била
в сила, тъй като срокът й на действие е изтекъл 3/три/ преди това – на датата
26.04.2020 год. включително. Нито в съставения от *** при РУ - Кърджали АУАН
№343 от 29.04.2020 год., нито в издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, не е посочена никаква друга,
последваща заповед на министъра на здравеопазването,
с която е продължен срокът на действие на въведената с т.9 от заповедта
противоепидемична мярка, респ. която да е нарушена от касатора.
От горното следва логичният извод, че след като на датата 29.04.2020 год.,
посочената като нарушена заповед на министъра на здравеопазването вече не е
действала, то тя няма и как да бъде нарушена от касатора,
а от това пък следва и изводът, че лицето – касаторът
Д.М.К., посочено като нарушител, не е извършил твърдяното административно
нарушение или по-скоро, в случая въобще липсва съставомерно
деяние, което да осъществява състава на административното нарушение така, както
то е описано в АУАН и в издаденото въз основа на него процесно
наказателно постановление.
Отделно от изложеното
по-горе следва да се отбележи, че в мотивите към обжалваното решение, за първи
път се сочи, че „на
24.04.2020 год. е издадена Заповед №РД-01-236 от 24.04.2020 год. на министъра
на здравеопазването, която касае само срока на действие на горецитираната
заповед”/Заповед
№РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването/, като съдът е приел, че това са относимите актове към извършеното от жалбодателя
деяние и че те правилно са били посочени в атакуваното наказателно
постановление. В тази връзка отново следва да се посочи, че в съставения АУАН и
в издаденото въз основа на него процесно наказателно
постановление, като нарушени са посочени само Заповед №РД-01-124
от 13.03.2020 год. и Заповед с №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на
здравеопазването, с която е допълнена предходната, но не и Заповед №РД-01-236 от 24.04.2020 год. на
министъра на здравеопазването. Такава заповед, освен това, не е приложена по административнонаказателната преписка, нито е представена в
хода на производството пред районния съд и въобще не е налична в кориците на
делото, предвид което е недопустимо съдът да се позовава в мотивите към
решението си и на нея. Принципно е недопустимо, с крайния си съдебен акт съдът
да предявява на наказаното лице фактически положения, надхвърлящи или излизащи
извън предмета на „административното обвинение”, по каквито то се е защитавало
до момента или пък съставомерни признаци от състава
на нарушението, които до момента не са му били предявени, като при такива
случаи, решението винаги подлежи на отмяна.
Така, с оглед всичко
изложеното по-горе, настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, намира, че оплакванията, изложени в
касационната жалба на Д.М.К. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.В.М. от АК-***, се явява основателна и доказана и
съответно, релевираното в нея отменително
основание е налице. Всички изложени по-горе съображения водят до извода, че
атакуваното решение на Кърджалийския районен съд, като неправилно, необосновано
и незаконосъобразно - постановено при неправилна преценка на събраните
доказателства и при неправилно приложение на материалния закон, следва с
решението по настоящото дело да бъде отменено и вместо него следва да бъде
постановено друго, по същество на спора, с което да бъде отменено процесното наказателно постановление, издадено от директора
на ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразно издадено.
Деловодни разноски не са
претендирани от касатора, а
няма доказателства такива и да са сторени от него, поради което и съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.ІІ/второ/,
във връзка с чл.217, ал.4, предл.ІV/четвърто/ от АПК
и чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260040 от 29.09.2020
год., постановено по АНД №764/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:.
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №343 от 08.05.2020 год., издадено от
директора на ОД на МВР - Кърджали, с което, на основание чл.209а, ал.4, предл.2/второ/, във вр. с
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/, на Д.М.К. от от
***,
с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 300.00/триста/ лева, за
извършено на 29.04.2020 год. нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед
№РД-01-124 от 13.03.2020 год., допълнена със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020
год. на министъра на здравеопазването.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.