№ 544
гр. Русе, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520100235 по описа за 2022 година
Претенцията на ищците се основава на твърдения, че на 02.03.2020
г. между страните е сключен договор за наем на земеделска земя. Дължимият наем за
стопанската 2020/2021 г. бил общо 758,83 лв. със срок на плащане съгласно чл. 15, ал.
4 от договора - до 25.12.2021 г. Липсвало изпълнение на задължението от страна на
ответника, поради което се претендира за осъждане му да заплати паричното си
задължение по договора, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Съдът квалифицира правно предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
- за изпълнение на неизпълнено парично задължение по сключен между страните
договор.
Ответницата ЕТ „Нефес-Нуршен Акиф“-Русе с ЕИК ********* е
подал отговор на исковата молба. Оспорва иска. Позовава се на плащане след
завеждане на делото. Посочва, че едва на 03.02.2022 г. е получила препис от исковата
молба по делото. Счита, че не е станала причина за завеждане на делото, поради което
по отношение на разноските следва да се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства, които подкрепят претенцията на ищеца и предвид становищата на
страните, че след завеждане на делото е осъществено плащане от страна на
ответницата – на 27.01.2022 г., за което е представен и фискален бон за паричен превод
чрез „Български пощи“ЕАД, счита че вземането на ищците е погасено. Плащането след
завеждането на делото е факт, който съдът следва да взе предвид на осн. чл.235, ал.3 от
1
ГПК, поради което предявеният иск следва да се отхвърли в частта за главницата. В
полза на ищците следва да се присъди законна лихва от завеждането на иска до датата
на плащането,
По отношение на въпроса за дължимост на разноски по делото
съдът съобрази следното:
Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК „ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца“. Елемент от фактическия състав на тази хипотеза е извънпроцесуалното
поведение на насрещната страна. В изрично уредения с чл. 78, ал. 2 ГПК случай
ответникът, макар да е имал неправомерно от материалноправна гледна точка
извънпроцесуално поведение, не е дал повод за завеждане на делото, поради което
отговорността за направените в производството разноски се възлага върху ищеца като
санкция за неоснователното ангажиране на правораздавателната власт. Предпоставките
за това са освен липсата на извънсъдебен спор по съществуването на претендираното
от ищеца право, ответникът веднага (с отговора на исковата молба) да признае иска и
да обезсмисли провеждането на съдопроизводството, например – като заплати
претендираната с осъдителен иск сума (в този смисъл – Решение № 551 от 8.05.1995 г.
по гр. д. № 754/94 г., ВС, IV г. о.). С оглед установените по делото обстоятелства е
видно, че ответницата е била наясно с точния размер на вземането си срещу ищеца и с
падежа му, т.к. същият е уговорен в сключения между страните договор –до 25.12.2021
г. Така тя се явява недобросъвестен длъжник и неизпълнявайки доброволно
задължението към ищците дава повод завеждането на делото. Обстоятелството, че не
е отправена покана за доброволно изпълнение преди завеждането му е от значение за
дължимостта на обезщетение за забава (лихва), но в случая не се претендира такава за
периода преди завеждане на исковата молба.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. М., ЕГН:**********, АН.
Т. М., ЕГН:********** и КР. Т. М., ЕГН:********** против ЕТ „Нефес-Нуршен
Акиф“-Русе с ЕИК ********* иск за заплащане на общо 758,83 лв. – неплатен наем за
стопанската 2020/2021 г. по договор за наем на земеделска земя от 02.03.2020 г.
ОСЪЖДА ответницата ЕТ „Нефес-Нуршен Акиф“-Русе с
ЕИК ********* да заплати на Т. Н. М., ЕГН:**********, АН. Т. М., ЕГН:********** и
КР. Т. М., ЕГН:********** законна лихва за забава върху сумата от 758,83 лв. за
периода от 19.01.2022 г. до 27.01.2022 г., както и 410 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в
2
двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред РОС, а в частта за
разноските – с частна жалба пред РОС в едноседмичен срок от връчването на препис
на страните .
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3