Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Елин Пелин, 17.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Т. Н. и в
присъствието на прокурор ………., като разгледа докладваното от съдията АНД № 1
по описа за 2020 година на РС Елин Пелин,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „…….” ООД, ЕИК *********
с управител Й. Ц. И. с адрес: *** против наказателно постановление № 3 /14.08.2018
г. на Директора на Областно пътно
управление София, с което на основание чл.54, ал.1 вр.
чл.53, ал.1 от Закона за пътищата на юридическото лице е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00
/хиляда/ лева за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „б“ и „в“ от
Закона за пътищата. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се
моли съдът изцяло да го отмени.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят „…….” ООД се представляват
от адв.И., която поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Административно-наказващият орган –
Областно пътно управление София редовно
призовани, оспорват жалбата и считат, че същата е неоснователна, поради което
моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Излага аргументи в тази
насока.
РП Елин Пелин редовно призовани не
вземат становище по жалбата.
Съдът, като провери законосъобразността на
атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от обжалваното Наказателно
постановление № 3/14.08.2018 г. на Директора на Областно пътно управление София, със същото на жалбоподателя
„....... ” ООД на основание чл.54, ал.1 вр. чл.53, ал.1 от Закона за пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева
за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „б“ и „в“ от Закона за пътищата,
за това че: „На 01.06.2018 г. е извършено нарушение, за това, че без разрешение
за изграждане и експлоатация от администрацията на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – ОПУ София, уравляваща републикански
път АМ „Хемус“, км 15+300 дясно, е
изградено/експлоатира рекламно съоръжение /билборд/. Наказателното
постановление е издадено въз основа на
АУАН № 17/01.06.2018 г. по описа на ОПУ София.
От представения по делото АУАН №
18/01.06.2018 г. по описа на ОПУ София е видно, че е съставен от И.П.М. на
длъжност старши специалист от ОПУ София в присъствието на свидетелите А.И.Х. и Я.Й.И. срещу „....... ” ООД и връчен
на 23.07.2018 г., подписан с възражения. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен за нарушение разпоредбите на чл.26, ал.2,
т.1, буква „б“ и „в“ от Закона за пътищата, за това, че: На 02.03.2018 г. след
извършен оглед на място бе установено, че
експлоатира рекламно съоръжение без разрешение за специално ползване на
пътищата на АМ „Тракия“ км 15+300 дясно.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява следното: Свидетелят И.П.М. – служител на Областно пътно управление –
София след като констатирал, че на АМ Тракия км.15+300 в дясно на пътя към Бургас е поставено рекламно съоръжение без да има разрешение за изграждането и
експлоатацията му, съставил процесния АУАН. Твърди,
че била образувана преписка, по която на нарушителя било дадено предписание да
отстрани нарушението, но тъй като предписанието не било изпълнено се пристъпило
към покана за съставяне на АУАН. При съставянето на АУАН не се явило лице,
представител на нарушителя, поради което бил съставен в негово отсъствие. В
процеса на оспорване бил представен проект, в който имало поставени знаци,
които обаче не отговаряли на поставеното
рекламно съоръжение. Установило се също, че съоръжението не фигурира в
регистъра на ОПУ. Законните съоръжения преминават през специална процедура по
изграждане, която в случая не била спазена.
От свидетелските
показания на А.И.Х. и Я.Й.И. се установява, че същите са само свидетели по
съставяне на АУАН, като не са участвали в извършване на проверката и
констатиране на нарушението. Твърдят, че АУАН бил съставен в сградата на ОПУ-София
в отсъствие на представител на дружеството нарушител.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема
за безспорно установена и въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
писмени доказателства, както и от гласните доказателства, които съдът кредитира
изцяло, като безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:
На първо място е налице нарушение на
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която
наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на
нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е
извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на
нарушението, както и всички факти,
касаещи съставомерните признаци на нарушението. В случая
в издадения АУАН е посочено, че деянието е извършено от дружеството „на 02.03.2018
г.“, а в издаденото наказателно постановление се сочи дата на извършване „01.06.2018
г.“. От събраните
в хода на съдебното следствие доказателства, включително и от разпита на
свидетелите по делото, също не се установява по категоричен начин точната дата
на извършване на вмененото на „....... ” ООД деяние, не се конкретизира кога е установено и кога е извършено
нарушението. Ето защо описанието на деянието досежно
датата, на която се счита, че е извършено, съдържа противоречиви данни и в този
смисъл липсва установена конкретна дата, на която административно-наказващият
орган е счел, че е извършено вмененото нарушение, поради което обвинението остава
недоказано в тази част.
Констатираното обстоятелство сочи,
че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
според която наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно
описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които
същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на
извършване на нарушението, както и
всички факти, касаещи съставомерните признаци
на нарушението. В конкретния случай в процесното
наказателно постановление, а също и в
АУАН въз основа на което е издадено, в обстоятелствената им част се съдържат
противоречиви дати касаещи датата на извършване на деянието, поради което не
може да се направи обоснован извод, кога точно е извършено вмененото нарушение. Изложеното обуславя извод за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а именно липсата на важни
реквизити, като дата на извършване на нарушението, което води до невъзможност
за преценка законосъобразността на административния акт с разпоредбите на чл.34
от ЗАНН. Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци
на нарушението, особено факти, касаещи датата на извършването му, съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, които лишават нарушителя от
възможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и по този
начин адекватно да организира защитата си, а от друга страна лишава и съда от
възможността да прецени кога е извършено нарушението, кога е констатирано и
правилно ли е бил приложен материалния закон.
Разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е императивна и нейното спазване е не само
абсолютно условие за формална изрядност и
законосъобразност на наказателното постановление, но е и гаранция за правото на
защита на наказаното лице. Датата на извършване на нарушението е съществена
характеристика на всяко административно нарушение и е посочена от законодателя
като самостоятелен елемент от съдържанието на наказателното постановление.
Неясно посочената в наказателното постановление дата на нарушението не подлежи
на саниране чрез тълкуване или по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Като
задължителен реквизит и елемент от императивно регламентираното нормативно
съдържание на наказателното постановление датата на нарушението е следвало да
бъде обективирана и посочена по надлежния начин,
както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Отделно от това, и в АУАН и НП липсва точно и пълно посочване на
мястото на извършване на деянието, чрез конкретизиране на населеното място или
общината, в която се твърди че е извършено. Посочването единствено на
километрите на АМ Тракия не изясняват в пълен обем обстоятелствата относно местоизвършването на деянието, тъй като наказаното лице не
би могло да знае кой километър от АМ Хемус се отнася за съответната община, за
да може да реализира правата си по съответния ред. Гореизложеното обуславя извода за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно липсата на
важни реквизити, като място на извършване на нарушението и води до незаконосъобразност
на административния акт, тъй като липсата на факти, касаещи съставомерни
признаци на нарушението, особено факти, касаещи мястото на извършване, съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не е спазена
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Освен гореизложеното следва
да се отбележи, че в издаденото наказателно постановление е посочено, че същото
се издава въз основа на АУАН № 17/01.06.2018 г., но такъв не е представен по
делото. По делото е представен АУАН № 18/01.06.2018 г., в който действително се
описва идентична фактическа обстановка с тази в наказателното постановление,
издаден е срещу същото юридическо лице, посочено в наказателното постановление,
но липсата на представен по делото АУАН № 17/01.06.2018 г., несъмнено опорочава
административно-процесуалните правила, тъй като не може да се установи дали административно-наказателното
производство, което винаги започва със съставянето на АУАН Е започнало именно с
представения по делото АУАН № 18./01.06.2018 г. и той ли е послужил за издаване
на процесното наказателно постановление.
Констатираните нарушения
настоящият състав намира, че са от категорията на съществените, поради което, с
оглед констатирането им, съдът следва да отмени издаденото наказателно
постановление, без да се произнася по съществото на спора.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на сторените по делото
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Видно от представения договор за правна помощ, жалбоподателят е направил
разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, тъй като в договора е
удостоверено, че сумата е заплатена в брой. Следователно претенцията е
основателна в пълния си размер.
Предвид горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03/14.08.2018 г. на
Директора на ОПУ София.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“
– София да заплати на „....... ” ООД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 300.00 лева /триста лева/. Решението подлежи на касационно
обжалване по
реда на глава ХІІ от
РАЙОНЕН СЪДИЯ: