Р Е Ш Е Н И Е
4295/2.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 15.09.2015 година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря К.И. разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 11423 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба
на К.Х.К. с ЕГН ********** с която са предявени против К.Х.К. с ЕГН ********** и М.А.К. с ЕГН
**********, тримата с постоянен адрес *** в условие на евентуалност по почин на ищеца съединени конститутивни искове, както следва:
главен
иск с правно
основание на чл.87 от ЗЗД за разваляне на сключен алеаторен
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане по нотариален
акт №77, том 40, дело №10504/ 2012 год. на Служба по вписвания Варна с който
Афизе Ариф К. прехвърля на сина си К.Х.К. по време на брака му с ответницата М.А.К.
собствените си 4/6 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ двуетажна масивна жилищна
сграда с площ по данъчна оценка 162
кв.м., без данни за площ по документ за собственост, изградена в УПИ – І-183 по
плана на с. Старо Оряхово, Варненска област срещу задължение за издръжка и
гледане лично или чрез трето лице докато е жива. Ищецът твърди, че предмет на прехвърлителната сделка е единствено жилищната сграда, но
не и притежаваното от прехвърлителката дворно място.
Направено е искане съдът да развали сключения договор поради нищожност на
сделката, като сключена при липса на съгласие от страна на прехвърлителката,
доколкото същата е сключена в полза на член на настойническия съвет, а в
условията на евентуалност на основанието сделката да бъде развалена по съдебен
ред поради нищожност като сключена в
противоречия с добрите нрави и евентуален
иск с пр.осн.чл.87 ЗЗД за разваляне на същия договор поради неизпълнение на задълженията от страна
на преобретателите.
Ответниците оспорват предявените искове по изложените в отговора и в съдебно
заседание съображения, като възразяват против иска с твърдения, че сделката е
изповядана след дадено разрешение от районния съд и при спазване изискванията на чл. 165, ал.4 от СК. Преобретателите са се задължили към прехвърлителката да поемат нейната издръжка и гледане
докато е жива. Ищецът е контактувал
инцидентно с преобретателката, както и с нейния
съпруг преди смъртта му. Същият постоянно живее в Турция и поради тази причина
не е включен в настойническия съвет от органа по настойничеството и не е
назначен за член на настойническия съвет. Всички средства и разходи по
погребението на майка им са осигурени
лично от ответниците.
Твърди се в исковата молба, че ищецът
и първия ответник са наследници по закон на Х. Юнус К.,***,
починал на 13.12.2011 г. По време на брака си родителите им са придобили
недвижим имот в с.Старо Оряхово, община Долни
чифлик, представляващ дворно място с площ 1100 кв.м., съставляващ парцел
І-183 в кв.7 при граници: улица, шосе, Слави Коев и Колю Митев ведно с
изградената в същото къща и постройки
/кухня, обори/ без посочена площ по документ за собственост и ½ ид.част от плевник. След смъртта на баща им се създала
съсобственост при квоти 4/6 ид.част за майка им Афизе
К. и по 1/6 ид.част за ищеца и първия ответник. От 1960 г. майка им Афизе К. страдала от
психично заболяване и първия ответник е подал молба за поставянето й под
запрещение. С влязло в сила решение № 1312 от 29.06.2012 г. постановено по
гр.дело № 422/12 г. на ВОС тя е
поставено под пълно запрещение, а за членове на настойническия съвет били
назначени ответникът К.Х.К., съпругата му
М.А.К., синът им А.К.К. и Иван Тодоров Иванов,
който не е роднина. Настойническият съвет е взел решение за прехвърляне на
притежаваните от поставената под запрещение
4/6 ид.части от описания по-горе имот на
настойника - първия ответник срещу задължение за издръжка и гледане. Предвид
родствената връзка на трима от членовете на настойническия съвет ищецът счита,
че сделката е нищожна поради конфликт на интереси и същата е в интерес на
членовете на съвета. На 02.01.2013 г. прехвърлителката е
починала. Твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по алеаторния договор и не е полагал грижи за прехвърлителката. Моли
за уважаване на предявените искове като ответниците
му заплатят съдебно-деловодни разноски за
производството.
В
съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си.
Съдът като взе предвид становищата на страните
след преценка на събраните в производството доказателства въз основа на закона
и по свое убеждение приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно между страните, че с договор
за прехвърляне на недвижими имот от 14.09.2012 г. обективиран
в нот.акт № 48, том ІІІ, дело № 402/12 г. на нотариус
Ал.Ганчев с район на действие района на ВРС
и вписан в СВ Варна акт №77, том 40, дело №10504/ 2012 год., Афизе
Ариф К. действаща чрез особенния си представител адв.Й.Ж.Р. прехвърля на сина си К.Х.К. *** собствените си
4/6 ид.части от недвижим имот, придобит по наследство
и прекратена СИО, в с.Старо Оряхово,
община Долни чифлик, представляващ
дворно място с площ 1100 кв.м., съставляващ парцел І-183 в кв.7 при граници:
улица, шосе, Слави Коев и Колю Митев ведно с изградената в същото къща и
постройки /кухня, обори/ без посочена площ по документ за собственост и
½ ид.част от плевник.
Не се спори, че двамата
ответници са съпрузи по силата на акт за гр.брак № 0045 от 20.11.1991 г.,
издаден от Община Долни чифлик.
От удостоверение за наследници,
издадено от кметство село Старо Оряхово се
установява, че наследници по закон на Х.
Юнуз К. са
Афизе Ариф К. – съпруга, К.Х.К. и Каамбер Х.К.,
двамата синове на починалия. С решение
по гр.д.№ 422/12 г. на ВОС Афизе Ариф К. е поставена под пълно запрещение по
иска с пр.осн.чл.5 ЗЛС на К.Х.К.. Налице са и писменни доказателства за здравословното състояние на
поставената под запрещение.
От изисканата от нотариус
Ал.Ганчев нотариална преписка по атакуваната сделка се установява, че производството
по сделката за прехвърляне на имота, останал в наследство от Х. Юнуз К. *** е инициирано по молба на адв.Й.Р.,
действаща като особен представител на Афизе Ариф К., назначена с определение от
13.09.2012 г. на ВРС от една страна като прехвърлител
и К.Х.К. от друга страна като преобретател. С договор за прехвърляне на идеални части от
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран
в нот.акт № 48, том ІІІ, дело № 402 от 2012 г. Афизе
Ариф К., действаща чрез особенния си представител адв.Й.Р. прехвърля на сина си К.Х.К. с разрешение на Варненския
районен съд с определение от 13.09.2012 г. собствените си 4/6 ид.части от недвижим имот, придобит по наследство и
прекратена СИО, находящ се в с.Старо Оряхово, общ.Долни чифлик, а именно
двуетажна масивна жилищна сграда с адм.адрес ул.”Асен
Златаров” № 9 без посочена площ по предходен документ
за собственост, а по данъчна оценка с площ 162 кв.м., построена в УПИ І-183
кв.м. с площ по документ за собственост 1100 кв.м., а по скица 1160 кв.м., при
граници: от две страни улици, УПИ ІІ-182, УПИ ХІІІ-181 и УПИ ХІV-184, срещу
задължението да я гледа и осигури издръжката й лично или чрез трето лице докато
е жива. Прехвърлителят
си е запазил за себе си пожизнено и
безвъзмездно правото да живее, обитава и ползва прехвърления имот.
За установяване на насрещните
твърдения на страните са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Бейсимов,
братовчед на К. и К. се установява, че докато бил жив съпругът на Афизе, той я е
водил по болници във Варна когато се влоши състоянието й, това се случвало през
пролетта и есента, ставала агресивна. Свидетелят
заявява, че е в добри отношения с ищеца, но с ответника е в лоши отношения
защото са скарани от 20 години. Той и съпругата му не са присъствали на погребението, но чул от хора, че леля му била
в окаяно състояние. Когато леля му е
била по-добре я е виждал на прозореца и да излиза пред къщата. След м.септември
2012 г. не я е виждал и не е ходил на гости в дома й. Свидетелят Ариф, който също е братовчед на К. и К. разказва пред
съда, че леля му получавала кризи за по 10 дни през пролетта. Докато свако му
бил жив те си имали отделно домакинство от това на ответниците. Свако му често
се оплаквал от малкия син, че искал да му прехвърлят къщата. Преди да почине
Афизе в края на м.май била в окаяно състояние – отслабнала от 85 кг. на 40-45
кг., имала окосмяване по брадата, била държана под ключ. През м.септември - м.октомври
я виждал на прозореца, когато била добре си говорели, но когато отслабнала не можела да отиде до там.
На погребението жената която я къпала казала, че е с лоша хигиена и посинена. Когато
К. си дошъл последния път от Турция не останал в къщата при майка си, а отседнал
при зетя на свидетеля. Искал да даде 200 лева за дърва за отопление през зимата,
но брат му не ги взел. Не е влизал в стаята на болната, защото била заключена.
Не е в добри отношения с братовчед си К. във връзка с имот на дядо им. Влизал е
в къщата когато са били в добри
отношения.
От
показанията на свидетелката Костадинова, личен лекар на Афизе се установява, че
същата страдала от „параноидна шизофрения” и „астма”.
Докато бил жив съпруга й той ходел за лекарствата, също и К. и М..Често е
посещавала болната в дома й и виждала, че е добре обгрижвана.
Правила домашни посещения най-малко веднъж месечно, при кризи и по-често.
Мебелите в стаята били обикновенни, но винаги било
чисто. След смъртта й ищецът е бил в кабинета на свидетелката, тя не го познава
и не знае, че Афизе има друг син. Заявил че ще оспорва прехвърлянето на къщата.
През есента на 2012 г. и двете заболявания на Афизе се обострили.
Част от сумата за лекарства се заплаща от здравната каса. Свидетелката Стоева
разказва, че познава ответниците от 2002
г. защото са съседи. Правят покупки от нейния магазин на хранителни стоки и
памперси за бабата. Посещавала е дома им но не много често, един-два пъти.
Бабата била чиста и нахранена, в стаята било почистено. Ищецът живее в Турция и
идва рядко. Когато си идвал отсядал в стаята на майка си, но тя ставала
неспокойна, по-агресивна, сякаш нещо я е дразнело. За нея се грижили К. и М..
Когато била по-добре Афизе е ходила на гости при свекървата на свидетелката,
контактувала и със съседите. Не знае да е била заключвана, защото излизала
когато иска. Семейството на сина й К. живеело на втория етаж, а възрастните на
първия етаж. Чувала е че сина й К. остава по цяла нощ в стаята при майка си
когато се залежала, предполага, че през
деня М. е оставала при свекърва си, защото тя се грижила за нея.
Когато бил жив дядото е виждала М. да им
носи храна.
От постъпилите от ТД на НАП-Варна
доказателства се установява, че няма данни за подадени от ответниците ГДД по
чл.50 ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. и за
регистрирани трудови договори за периода от 14.09.2012 г. до 02.01.2013 г.
От представена от ДКЦ „Света
Марина” ЕООД, гр.Варна информация се установява, че за периода 13.12.2011 г. –
02.01.2013 г. Афизе Ариф К. има регистрирани два прегледа – първичен и
вторичен. Назначена е терапия с медикаменти.
От представеното от Община Долни Чифлик
доказателство – заповед № 909/24.04.2008 г. се установява, че кмета на общината
е определил дл.лице от общината за „Орган по
настойничество и попечителство” със задълженията по Семейния кодекс.
Представени са удостоверение от
ВОС по гр.д.№ 422/12 г. от АСП за получени социални помощи за отопление, от НОИ
за получавани от Афизе К. пенсия и други
социални добавки в общ размер на 240.93 лева месечно, документи подадени до
органа по настойничество и попечителство в Община Долни чифлик за назначаване
на настойнически съвет, протокол от 04.09.2012 г. за назначаване на
настойнически съвет в състав настойник К.Х.К., зам.настойник М.А.К. и съветници А.К.К. и Иван Тодоров
Иванов.
Представено е копие на пенсионния
картон на Афизе К., трудова книжка на К.К. и на М.К.,
медицински документи. В същите са посочени посещенията на Афизе К. при
психиатър и състоянието й към датата на
прегледа. Вписаната в амб.лист от
27.01.2011 г. анамнеза е че е доведена
от съпруга й, била по-сговорчива защото си вземала лекарствата по-често;
в амб.лист от
02.08.2011 г. анамнеза че по данни на
съпруга й се е налагало да я заключва
защото бягала; в амб.лист
от 08.11.2011 г. анамнеза, че няма промяна в състоянието на болната, говорела
несвързано, не се занимавала с домакинство, била конфликтна, често посягала да
бие близките си; в амб.лист от 30.12.2011 г. анамнеза
– изписана от стационар, отпочнато медикаментозно
лечение; в амб.лист от 22.11.2012 г. анамнеза - пациентката не можела да се движи сама –
залитала имала виене на свят;
По предявения иск с пр.осн. чл.87 от ЗЗД за разваляне на сключен алеаторен договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане по нотариален акт №77,
том 40, дело №10504/ 2012 год. на Служба по вписвания Варна поради нищожност на сделката, като сключена
при липса на съгласие от страна на прехвърлителката,
доколкото същата е сключена в полза на член на настойническия съвет, съдът
намира от правна страна следното:
В действащият към датата на сделката Семеен кодекс обн. ДВ бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 в глава „Единадесета” законодателят е разписал реда и начина на учредяване на настойничеството и попечителството. От представените по делото доказателства се установява, че ответниците са назначени от Органа по настойничество и попечителство в Община Долни чифлик съответно за настойник и заместник настойник при спазване на императивните изисквания на закона. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.4 СК при разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо. Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет. Съгласно посочената норма на
чл.130,
ал.3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими
вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на
детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако
разпореждането не противоречи на интереса на детето.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че при
извършването на разпоредителната сделка по алеаторния
договор са спазени особенните изисквания на закона,
като същата е одобрена с разрешение на районния съд по местоживеене на
молителя. Съдът намира, че не са налице
основания за съдебен контрол на даденото разрешението за сделката, доколкото
законодателят не забранява сключването на договор в полза на член на
настойническия съвет. Придобиването на
недвижим имота в полза на член на настойническия съвет и то в случай на възмездност на престацията и при запазено пожизнено право на ползване в
полза на праводателката на прехвърления имот не води
до извод за нищожност на сделката,
напротив при тези модалитети са запазени интересите
на праводателката.
Сделката по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане по нотариален акт № 77, том 40, дело №10504/ 2012 год. на Служба по
вписвания Варна не е нищожна на заявеното
основание.
По заявеното в условията на евентуалност на основанието искане за разваляне на сделката по съдебен ред поради нищожност като сключена в противоречия
с добрите нрави, съдът намира от правна страна следното:
В теорията не е налице легално определение за „добри нрави”.
В съдебната практика съществува повече от една
дефиниция на понятието „добри нрави“.
Според
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСTK
„добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора.“.
В други решения добрите нрави се дефинират
като:
„установени в обществен
интерес, социално възприети етични правила и норми. Те са израз на вътрешната
потребност на човека от справедливост и почтеност в частните и публични
взаимоотношения, преобладават в обществения възглед и се ценят и утвърждават в
обществото като цивилизационен белег на определен
етап от развитието му.“.
„Добрите нрави"
по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни
граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при
приложението на които съдът прави
конкретна преценка на обстоятелствата7“; добрите нрави са „общоприетите житейски норми на справедливост и добросъвестност “.
Според теорията и практиката, добрите нрави са морални
норми, етични възгледи и правила за поведение, които
са установени в обществото. Те не са писани, не
са конкретизирани, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и според закона
са критерий за оценка на
сделките. Когато се преценява дали
сделката противоречи на добрите нрави,
съдът не може да се
ограничи само до нейното формално
съдържание, изразяващо се в случая до
неравностойни по размер насрещни престации, а следва да се съобрази
дали нейният краен резултат е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Съдържанието на понятието "добри нрави" следва да се
търси в обективните морални категории, които са възприети
в обществото, но поради своя социално-етичен
характер не са скрепени със
закон и основно са свързани със
забраната да се вреди другиму,
възползвайки се от неговото неравностойно
възрастово, социално, здравословно или материално положение. Добрите нрави съществуват като общи принципи
или произтичат от тях. Един от най-съществените от тях е принципът
на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се защитава
всеки признат от законовите разпоредби
интерес.
От горното следва извода, че съдържанието на добрите нрави
не е формулирано по един ясен
и категоричен начин, за да се
прилага еднакво и безпротиворечиво.
Липсата на
еднозначно определение на понятието дава свобода на съдилищата след
анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства да определи
ценностите чието накърняване в конкретната хипотеза представлява морално
недопустимо поведение и да не насърчава поведение, което е противно на морала. Относителната определеност на съдържанието е
свързана с преценката дали договореното е добро или зло, справедливо или
несправедливо, правилно или неправилно. Тази преценка може да бъде направена
единствено в контекста на конкретното взаимоотношение между страните с оглед
тяхното пространствено или времево разположение. Моралът дава единствено приниципите, а всяка конкретна ситуация следва сама да се
разпознае в отношението си към добрите нрави. Доколко сделката накърнява
добрите нрави следва да се преценява в контекста на останалите отношения между
страните.
От събраните в хода на производството доказателства настоящият състав
извежда извод, че алеаторният договор не е нищожен на
това основание, тъй като от доказателствата по делото не могат да се изведат констатации, че същият е сключен при морално недопустимо поведение на някоя от
страните или че с уговореното в него се насърчава морално недопустимо поведение.
Напротив, от изложеното по-горе съдът приема, че договорът е сключен в интерес
на прехвърлителката за да й се гарантира правото й да
живее в имота докато е жива, а поради възмездния му характер с договора
възниква задължение за преобретателя и съпругата му да се грижат за нея.
По евентуалния иск с
пр.осн.чл.87 ЗЗД за разваляне на договора поради
неизпълнение на задълженията от страна на преобретателите,
съдът намира от правна страна следното:
Между
наследодателя на ищеца и ответниците е сключен алеаторен договор при който едната страна прехвърля на
другата правото на собственост върху недвижимия си имот, а преобретателят
се е задължил да издържа и гледа прехвърлителя докато
е жив. При договора за издръжка и гледане волята на страните е задължението да
се изпълнява точно през целия период на обвързаността, който в настоящият
случай е пожизнено за кредитора. Потребностите на кредитора са конкретни, но винаги условни към датата на сключване на
договора за в бъдеще. Страните по договора
не са в състояние да предвидят конкретните необходими грижи и издръжка на прехвърлителя във всеки момент, но те следва да съответстват на нуждите и
напълно да ги задоволяват. Установи се от доказателствата по делото, че прехвърлителят не е бил в добро физическо и психическо здраве,
което предполага по-голям кредиторски интерес и по-интензивни грижи и издръжка,
които да го задоволяват. Длъжникът по договора за издръжка и гледане отговаря
когато неизпълнението на задължението му е по негова лична вина, а виновност на
поведението е налице, когато в задължението не е положил дължимата грижа. Задължението по такъв договор трябва да се
изпълнява цялостно, непрекъснато, точно по вид, обем и качество и в размер съответстващ на вида и обема на необходимите
грижи. Характерна особеност на алеаторният договор
с вещноправно действие за прехвърляне на вещни права и право на
собственост срещу задължение за издръжка и гледане е, че уговореното прекратително условие за действието е смъртта на кредитора-прехвърлител
и/или на третото лице, в чиято полза той е бил сключен. Друг елемент на договора, е че прехвърлителят на
вещното право или правото на собственост е предал владението на преобретателя и с оглед на този факт той черпи своето основание да очаква и
изисква получаването на дължимите му се насрещни престации
- издръжката и гледане до края на живота му или до края на живота на третото
лице, в чиято полза е бил сключен договорът. Независимо, че договорът е
сключен с оглед личността на пряко задълженото лице, според естеството на придобитите права от преобретателя се счита, че те са преминали и върху лица от близкия му кръг лица – потенциални
наследници, лица с които той живее и
други. Когато той има съпруг
поради вещноправното
действие на договора правото на собственост преминава по силата на закона и върху неговия съпруг. Прякото изпълнение на задълженията на преобретателя предвид,
че договора е сключен с оглед на неговата личност не изключва възможността
той да изпълнява задълженията си и
чрез други лица, тъй като по вид и
естество голяма част от тези действия са
заместими – приготвяне и осигуряване на храна, дрехи, медикаменти, почистване,
пазарене, медицински грижи и др. / ТР №
30/81 г. ОСГК на ВС/.
От събраните в производството
гласни доказателства се установи, че ответникът К.К. отделно и заедно със съпругата му М.К. са изпълнявали
задълженията си към кредитора Афизе К. постоянно
непрекъснато и според нуждите на получаващият издръжка и грижи като са му
осигурявали храна, медикаменти, битови и
хигиенни условия, отопление, вода и
други, нуждаещият се от издръжка е живял
при дължащия издръжка, последният е осигурявал при необходимост редовно и системно посещение на лекар в дома. Ищецът е посещавал своята майка рядко, тъй като същият живее в Република Турция, от
свидетелските показания се установи, че си идва рядко, дори не оставал да
нощува при майка си. Същият няма преки
впечатления за грижите, които са полагали ответниците
за майка му. Свидетелите Бейсимов и Ариф също нямат
преки впечатления за полаганите грижи за леля им от техния братовчед К. и от
съпругата му, тъй като това което разказват в съдебно заседание са чули от
трети лица на погребението. Бейсимов дори не е
присъствал на погребението. Освен това същите
са заявили, че са в лоши
отношения с братовчед си К. заради наследствени имоти от дядо им, поради което
съдът приема, че показанията на същите не са напълно обективни.
Здравословното състояние на прехвърлителката е установено от медицинските документи и
от влязлото в сила решение на ВОС за поставянето й под пълно запрещение, поради
което съдът намира, че разпоредителната сделка е сключена при установена нужда
за прехвърлителката и в нейн
интерес.
От горното, съдът приема за установено по
категоричен начин, че ответниците с оглед тежестта на доказване, която носят в
производството са установили по пътя на
пълно и главно доказване, че са изпълнявали
задълженията си към кредитора постоянно, непрекъснато и според нуждите
на лицето имащо право на издръжка и
грижи.
Предявените в условие на
евентуалност искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При направено искане от ответника по реда на чл.78 ГПК, ищецът следва да му
заплати разноски за производството в размер на 726 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от К.Х.К.
с ЕГН **********,*** и настоящ
адрес Република Турция иск против К.Х.К.
с ЕГН ********** и М.А.К. с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес *** за
разваляне на сключен договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане по нотариален акт №77, том 40, дело №10504/ 2012 год. на Служба по
вписвания Варна с който Афизе Ариф К. прехвърля на сина си К.Х.К. по време на
брака му с М.А.К. собствените си 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с площ по
данъчна оценка 162 кв.м., без данни за площ по документ за собственост,
изградена в УПИ – І-183 по плана на с. Старо Оряхово, Варненска област срещу
задължение за издръжка и гледане лично или чрез трето лице докато е жива поради нищожност на сделката, като сключена
при липса на съгласие от страна на прехвърлителката, като
сключена в полза на член на настойническия съвет, а в евентуалност
на основанието поради нищожност поради противоречие с добрите нрави, на осн.чл.87 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявен от К.Х.К.
с ЕГН **********,*** и настоящ
адрес Република Турция против К.Х.К. с ЕГН ********** и М.А.К. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** иск за разваляне на сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане по нотариален акт №**, том **, дело №1***/ 2012 год. на
Служба по вписвания Варна с който Афизе Ариф К. прехвърля на сина си К.Х.К. по
време на брака му с М.А.К. собствените
си 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с площ по
данъчна оценка 162 кв.м., без данни за площ по документ за собственост,
изградена в УПИ – І-183 по плана на с. Старо Оряхово, Варненска област срещу
задължение за издръжка и гледане лично или чрез трето лице докато е жива,
поради неизпълнение на задълженията от страна на преобретателите,
на осн.чл.87 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Х.К. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес Република Турция да заплати
на К.Х.К. с ЕГН ********** и М.А.К. с
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** разноски за производството в
размер на 726 /седемстотин двадесет и шест/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен
съдия: