Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………27.07.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………тридесети
юни……...……….………...……...……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 6467…по описа за………….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът „ФАРМ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД твърди, че
между него и ответника бил сключен неформален договор за продажба на стоки.
Ищецът изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения договор като е продал
и предал заявените от купувача стоки. Били издадени данъчна фактура №
**********/22.03.2018 г. за сумата от 480,96 лева, в която подробно били описани
вида и количеството на стоките, доставени на 03.03.2018г. и данъчна фактура № **********/29.08.2018
г. за сумата от 3322,25 лева, в която подробно са описани вида и количеството
на стоките, доставени на 28.07.2018г..
Купувачът заплатил процесните фактури съответно на
12.03.2019 г. и 18.12.2019 г., за които
суми ищецът е направил отказ от исковете, вкл. и за 36,00 лв. обезщетение за
забава по първата фактура. Поради това претендира обезщетение за забава в
размер на 503,97 лв. от които: 1/ 49,97 лв. по фактура № **********/22.03.2018
г. за периода 04.03.2018 г. – 12.03.2019 г. и 2/ 454,00 лв. фактура
№**********/29.08.2018 г. за периода 29.07.2018 г. – 02.12.2019 г.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
общо 503,97 лв. представляваща обезщетение за забава - 49,97 лв. по фактура №
**********/22.03.2018 г. за периода 04.03.2018 г. – 12.03.2019 г. и 454,00 лв.
фактура № **********/29.08.2018 г. за периода 29.07.2018 г. – 02.12.2019 г.
Претендира разноски.
В отговора на исковата си молба ответникът твърди че е
погасил своите задължения и моли за спиране на производството.
С молба от 21.05.2020 г. докладвана в първото открито
съдебно заседание ищецът извърши отказ
от исковете за главница в размер на общо 3803,21 лв. по процесните две фактури
и за обезщетение за забава в размер над 503,97 лв. до пълния претендиран размер
от 539,37 лв. и с протоколно определение производството в тази своя част беше
прекратено на основание чл. 233 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Старозагорски районен съд, първоначално е бил сезиран
с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговски
закон за главницата и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетението за забава, като
след частичното прекратяване на производството предмет на делото остава
единствено претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От представените по делото данъчна фактура №
**********/22.03.2018 г. за сумата от 480,96 лв., и данъчна фактура №
**********/29.08.2018 г. за сумата от 3322,25 лв. /л.4 и 6 от делото/, стокови
разписки към тях /л. 5 и 7 от делото/ и платежни нареждания с основание за
плащане посочените фактури /л. 4-7 от делото/ се установява, че между ищеца и
ответника е бил налице 1/ сключен договор за покупко-продажба с предмет
продажба на стоки обективиран в цитираните фактури, 2/ прехвърлянето на
собствеността на стоките и тяхното предаване на ответника, който ги е приел без
възражения и 3/ заплащането от страна на главниците по фактурите както следва:
по фактура № **********/22.03.2018 г. на
дата 12.03.2019 г. и по фактура № **********/29.08.2018 г. на дата 18.12.2019
г.
Следва да се посочи, че ответникът е подал отговор на
исковата молба, наименован молба /л. 45 от делото/, като не е оспорил
съществуването на договорни правоотношения с ищеца и е заявил, че е заплатил
своите задължения. Неговото поведение - заплащане на задължението си също е
факт навеждащ на извод за съществуване на договорни правоотношения между
страните. В решение № 527/15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 943/2010 г., IV г.
о. също е прието, че изявлението, с което се признава съществуването на
дълга е извънсъдебно признание /както е в случая с извършеното плащане,
основанието на което са извършените фактури/, което съдът преценява с оглед на
всички обстоятелства по делото съгласно
чл. 175 ГПК. В решение № 199/05.10.2011
г. на ВКС по гр.д. № 1171/2010 г., II г.о. се сочи, че твърдение на ответника за осъществяването на неизгоден
за него факт, съдържащо се в неговото становище по иска /каквото е молбата от
19.03.2020 г./, следва да се приеме за признание по смисъла на чл. 175 ГПК и
ако по делото липсват данни в противен смисъл, осъществяването на този факт
може да се приеме за доказано.
В настоящия случай данни опровергаващи признанието
направено от ответника по делото не само не са налице, но доказателствата по
делото подкрепят направеното признание.
От представените по делото фактура № **********/22.03.2018 г. за сумата от 480,96
лв., и фактура № **********/29.08.2018 г. за сумата от 3322,25 лв. се
установява, че между страните по настоящото съдебно производство е сключен договор
за търговска продажба, по силата на които ищецът възмездно е прехвърлил на
ответника правото на собственост върху посочените в тези първични счетоводни
документи стоки, при уговорена цена с ДДС. Установява се, че вещите, предмет на
двата договора за търговска продажба, обективирани в по-горе описаните данъчни
фактури, са предадени на ответника в деня
на съставяне на тези първични счетоводни документи /така стокови разписки л. 5
и л. 7 от делото/. Стоковите разписки са двустранно подписани, като ответникът
е посочен поименно – А.М..
Следва да се посочи, че преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на
диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от
страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да
съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно
дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им
на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и
признаване или отричане на права, които не са спорни /така решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 952/2010
г., IV г.о./. По настоящото дело, ответникът не е посочил и не се е позовал на
обстоятелства, касаещи основателността на иска, не е представил доказателства,
различни от представените от ищеца, а с последователно поддържа, че дължи на
ищеца сумата по двете фактури от продажбата на стоките, платил е задълженията
си, фактически не е включил в предмета на спора по иска, други обстоятелства и
други доказателства, които да могат да обосноват извод за неоснователност на
този иск.
При така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
За да възникне претендираното главно субективно право
– за заплащане на уговореното възнаграждение по договорите за покупко-продажба,
следва да се установи наличието на предвидените в закона материални
предпоставки /юридически факти/, а именно: При така релевираните твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието на действителни
правоотношения по договор за търговска продажба, по силата на който продавачът
се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена с
ДДС, 2/ продавачът да е предал стоката на купувача, 3/ да е налице забава в
плащането.
Фактурата може да се приеме като доказателство,
установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен
писмен договор за продажба на движими вещи, но фактурата трябва да съдържа
всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид
на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили
подписа си като получател и предавател, съответното време и място /така решение
№ 96/26.11.2009 г. на ВКС по т.д. № 380/2008 г., I т.о./. Също в решение № 20/25.03.2013 г. на ВКС по т.д. №
206/2012 г., I т.о. се сочи, че фактурата
може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба
на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието
на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата,
положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й.
В представените по делото два броя данъчни фактури са
обективирани всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за
търговска продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на
собственост върху вещите, обект на продажбата. По тях ищецът се е задължил
възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху посочените в
тези първични счетоводни документи стоки по видове и брой, при уговорена цена с
ДДС.
Правното
действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като
учредените от тях договорни правоотношения са възникнА.между търговци и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1,
във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По тези материални търговски правоотношения за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните в данъчните фактури стоки и да предаде тяхното
владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена и
да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 288 ТЗ.
В настоящото производство с писменото си становище
ответникът признава, че е получил стоките по процесните фактури, същото се
установява от приложените делото стокови разписки подписани от ответника. Нещо
повече, същият е извършил плащания на главниците по двете фактури съответно на
дата 12.03.2019 г. и 18.12.2019 г.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката,
освен ако е уговорено друго, какъвто не е настоящият случай. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното
задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето
задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение. От предметното
съдържание на процесните стоковите разписки се установява, че тези стоки са
предадени на купувача на дата 28.07.2018 г. и дата 04.03.2018 г. датите,
на които са съставени тези първични счетоводни документи. Следователно,
изискуемостта на паричните задължения за заплащане на продажната цена възниква
от този момент.
От гореизложеното става ясно, че при предаването на
процесните вещи /с подписването на стоковите разписки ответникът е признал, че
стоките, предмет на процесните договори за търговска продажба, са му предадени/
продавачът е изпълнил своите основни правни задължения, породени от договора за
търговска продажба, а именно – едновременно с предаването е настъпила
концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово определените вещи са били
индивидуализирани, като по този начин правото на собственост върху тях е било
прехвърлено от продавача на купувача-ответник. След изпълнението на насрещната
престация за предаване на стоките, предмет на договора, правното задължение на
купувача-ответник за заплащане на цената е станало
изискуемо съгласно уговореното.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение своите насрещни парични престации, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза,
като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Тъй като паричните задължения при договора
за покупко-продажба са срочни, купувачът изпада в забава при приемане на
вещите, предмет на този договор – арг. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 84, ал.
1 ЗЗД.
1/ По отношение на фактура
№ **********/22.03.2018 г. /главница 480,96 лв./ периодът на забавата е от
04.03.2018 г. /датата на изискуемост на задължението/ до 12.03.2019 г. /датата
на плащането/, като съдът, съобразявайки се с определения от БНБ основен лихвен
процент за процесния период, признанието на ответника и правилата, уредени в
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е изчислил мораторната законна лихва върху сумата от 480,96
лв., изтекла за периода от 04.03.2018 г. до 12.03.2019 г., която е в размер на 49,97
лв.
1/ По отношение на фактура
№ **********/29.08.2018 г. /главница 3322,25 лв./ периодът на забавата е от
28.07.2018 г. /датата на изискуемост на задължението/ до 02.12.2019 г. /датата
на плащането/, като съдът, съобразявайки се с определения от БНБ основен лихвен
процент за процесния период, признанието на ответника и правилата, уредени в
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е изчислил мораторната законна лихва върху сумата от 3322,25
лв., изтекла за периода от 29.07.2018 г. до 02.12.2019 г., която е в размер на
454,00 лв.
По разноските:
Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, частично основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане
на част от направените по делото съдебни разноски за платена държавна
такса, и адвокатско възнаграждение /представен е банков документ удостоверяващ
заплащане на договореното възнаграждение съгласно т. 1 от Тълкувателно решение
от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК/ в общ размер на 792,00
лв. - 546,07 лв. адвокатско възнаграждение и 138,80 лв. държавна такса, тъй
като ответникът е дал повод за завеждане на делото единствено по отношение на
вземането по фактура №
**********/29.08.2018 г. /главница 3322,25 лв./, но не и по отношение на фактура
№ **********/22.03.2018 г. /главница 480,96 лв./, тъй като задължението по
втората посочена фактура е платено на 12.03.2019 г. – почти девет месеца преди предявяване на
иска, което се е случило на 06.12.2019 г. От друга страна плащането
на задължението по фактура №
**********/29.08.2018 г. /3322,25 лв./, не освобождава ответника от отговорност
за разноските свързани с това вземане и част от вземанията за обезщетения за
забава. По приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК в аспект на извършено след
завеждането на иска плащане на претендираното, е формирана богата и
непротиворечива съдебна практика намерила израз в определение № 255/30.05.2018
г. на ВКС по ч.т.д. № 1076/2018 г., I т.о., определение № 843/17.11.2014 г. на
ВКС по ч.гр.д. № 6176/2014 г., IV г.о., определение № 626/20.08.2012 г. на ВКС
по ч.гр.д. № 275/2010 г., IV г.о., определение
№ 277/14.05.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2432/2014 г., I г.о. В сочените съдебни актове на ВКС е прието, че когато
ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на
висящия процес, както е в настоящия случай, на ищеца се дължат
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД А.Ф.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на „Фарм Технолоджи” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул.
„България” № 123, сумата от 47,97 лв.
/четиридесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
дължима законна мораторна лихва изтекла за
периода 04.03.2018 г. - 12.03.2019 г. /по
фактура № **********/22.03.2018 г./ и 454,00
лв. /четиристотин петдесет и четири лева/ представляваща дължима законна мораторна лихва изтекла за периода 29.07.2018
г. - 02.12.2019 г. /по фактура № **********/29.08.2018 г./, ведно със законната
лихва върху главницата по фактура № **********/29.08.2018 г. /3322,25 лв./
считано от 06.12.2019 г. /датата на предявяване на иска/ до 18.12.2019 г.
/датата на плащане/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Али Ф.М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Фарм Технолоджи” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „България” № 123 сумата
от общо 684,87 лв. /шестстотин осемдесет
и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, представляващи част от направените
по делото разноски за възнаграждение за един адвокат /546,07 лв./ и за държавна
такса /138,80 лв./.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: