№ 467
гр. Бургас, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120201207 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД, с ЕИК: *, против
Предупреждение № 806525-F636219/18.12.2024 г., издадено от заместник-директор на ТД на
НАП-Бургас, с което на основание чл. 28 ЗАНН жалбоподателят е предупреден, че при
извършване на друго нарушение от същия вид-нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2,
ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на процесното предупреждение, за това друго
нарушение ще бъде наложено предвиденото в закона административно наказание.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното предупреждение, като се посочва, че са
допуснати процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. С. от АК-Бургас, която поддържа жалбата.
За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт *, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на предупреждението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване, доколкото по
делото липсват данни, кога точно актът е бил връчен на жалбоподателя. В тежест на АНО е
да докаже кога актът е бил връчен на жалбоподателя, като в противен случай следва да се
приеме, че жалбата е подадена в срок, т.е. неяснотата относно това обстоятелство се тълкува
в полза на наказаното лице. В такъв смисъл е и Определение № 1162/30.6.2020г. по КНАХД
№ 1194/2020 г. Административен съд – Бургас. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна
по следните съображения:
На 24.11.2021г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
1
нарушение № F636219 за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.1
от КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец
юли 2021 г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко регистрирано в ТД на
НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в гр.Бургас, ул.”Александровска” №
26, ет.1.
Декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и
облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде, както следва –до 25–то число на медеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или
изплатено възнаграждението.
Декларацията е била подадена с вх. № 02000213344525 на 31.08.2021 г.
На 21.02.2022 г. е съставено отбелязване за спиране на производството, поради това
че на 12.01.2022 г. и 21.02.2022 г. не е бил намерен представител на дружеството за връчване
на АУАН. Производството е възобновено на 12.11.2024 г.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел
фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното
предупреждение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа
обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от
ЗАНН.
Съдът обаче счита, че постановлението не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Това е така по следните
причини:
Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 1 е регламентирано в
чл.2, ал.1 от Наредбата. Според разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от Наредбата, която е
относима за осигурителите - декларация Образец № 1 с данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд
ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде: до 25–то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или
изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението.
Нито в АУАН, нито в предупреждението, е посочено лицето (или лицата), за което се
твърди, че не е подадена Декларация Образец 1. Името на лицето безспорно е елемент от
фактическия състав на нарушението. Непосочването на името на лицето, за което не е
подадена декларацията възпрепятства възможността на наказвания субект да се защити,
доколкото той е поставен в невъзможност да представя доказателства дали тази декларация
е била подадена в срок, или не. Изобщо не може да бъде преценено дали е следвало да бъде
подавана декларация. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата
предвижда различни срокове за подаване на декларацията, като след като в АУАН и НП не е
посочено име (или имена), не може да се установи кой от сроковете е приложим за това
лице.
Чрез посочването на конкретните лица, за които се твърди, че осигурителят е
2
следвало да подаде декларацията, ще стане ясно защо се приема, че задължението е следвало
да бъде изпълнено именно до 25.08.2021 г. Трябвало е да се посочи до коя дата е било
начислено или изплатено съответното възнаграждение, като в тежест на жалбоподателя
остава да преценя за коя от двете хипотези на Наредбата се говори в АУАН и
предупреждението.
В горепосочения смисъл са и Решение № 4520 от 14.06.2024 г. на АдмС - Бургас по
к. а. н. д. № 781/2024 г., Решение № 2480 от 09.04.2024 г. по КНАХД № 24 по описа за
2024г. на Административен съд- гр. Бургас, Решение № 341 от 27.06.2014 г., постановено
по КНАХД № 518 по описа за 2014г. на Административен съд- гр. Плевен и др.
Съдът също намира, че е изтекъл 6-месечния срок от съставянето на АУАН по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН за издаване на предупреждението.
Срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е давностен, поради което и към него са приложими
правилата за спиране и прекъсване. В случая се твърди производството да е било спряно на
основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН- деецът след щателно издирване за връчване на АУАН, не е
бил намерен. За да се приеме, че срокът по чл. 34, ал. 3 е спрян надлежно, трябва да се
установи, че са настъпили предпоставките за спиране по чл. 43, ал. 6, т.е. че нарушителят не
е намерен след щателно издирване. Според настоящия състав такова издирване не е било
проведено. Двукратното търсене на нарушителя на адреса му в рамките на 10 дни не следва
да бъде приемано за щателно издирване. Доколкото се касае за производство, с което се
ангажира административнонаказателната отговорност, то би следвало да намери
приложение практиката по прилагане на чл. 269 НПК относно това кога издирването е
щателно. Естествено, административнонаказващите органи не могат да ползват абсолютно
всички механизми, които могат да бъдат използвани от органите на досъдебното
производство и от съда, но следва да положат максимални усилия за намиране на
нарушителя. Тук следва да се отбележи, че дори Гражданско-процесуалният кодекс
предвижда в чл. 47 търсене на лицето поне три пъти в рамките на поне месец, за да се
приеме надлежно връчване. Поради изложеното, съдът счита, че към датата на съставяне на
предупреждението, срокът за това по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е бил изтекъл, тъй като АУАН е
съставен на 24.11.2021 г., а предупреждението е издадено на 18.12.2024 г.
В обобщение, както АУАН, така и обжалваното предупреждение са издадени в
нарушение на процесуалните правила, поради което обжалваното постановление следва да
бъде отменено.
Извън горепосоченото, съдът намира, че АНО неправилно е приложил разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН в редакцията от ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. за
нарушение, което се явява извършено на 26.08.2021 г. (имайки предвид, че се твърди, че
декларацията е следвало да бъде подадена до 25.08.2021 г.). Съгласно действащата
понастоящем редакция на чл. 28, когато констатира извършването на маловажно нарушение,
АНО не налага наказание на нарушителя, а го предупреждава писмено, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Предходната редакция на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН предвижда, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. При съпоставката на двете редакции, съдът намира, че действащата преди
декември 2021 г. се явява по-благоприятен закон, тъй като предвижда, че нарушителят се
предупреждава, че ще бъде наказан, ако повторното нарушение не е маловажно, докато
действащата към момента редакция предвижда наказване дори и повторното нарушение да е
маловажно, което безспорно е по-тежка материалноправна последица за нарушителя.
В този смисъл са и Решение № 629 от 15.06.2023 г. по к. адм. н. д. № 625 / 2023 г. на
3
Административен съд – Бургас и Решение № 1049 от 10.06.2022 г. по к. адм. н. д. № 525 /
2022 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл.3 ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а според ал.2, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Така изложеното е следвало да бъде взето предвид от АНО, предвид нормата на чл.3
ал.2 от ЗАНН, която предвижда императивно, че, ако до влизане в сила на наказателното
постановление (в случая- предупреждението) последват различни нормативни разпоредби,
да се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, като наказващият орган
е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в редакцията й към датата, на която
се твърди да е извършено нарушението- 26.08.2021 г. Като не е сторил това, органът е
допуснал нарушение на материалния закон, което е и самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното предупреждение.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Предупреждение № 806525-F636219/18.12.2024 г., издадено от заместник-
директор на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 28 ЗАНН „*“ ЕООД, с ЕИК: * е
предупредено, че при извършване на друго нарушение от същия вид-нарушение на чл.5,
ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
процесното предупреждение, за това друго нарушение ще бъде наложено предвиденото в
закона административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4