Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 12.03.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 12909 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.07.2019
г. по гр.дело № 74249/2018 г., СРС, ГО, 145
с-в е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С.ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, срещу В.Г.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че В.Г.А.
дължи на „Т.С. ЕАД следните суми: сумата от 1738,33 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода м.01.2015 г. - м.04.2017 г. за имот, находящ се в гр. София,
ул. „********, ведно със законната лихва от
18.01.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК) до
окончателното плащане, като е отхвърлил иска
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2100,07 лв. и за
периода от м.05.2014 г. до м. 12.2014 г.; сумата от 47,19
лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода
м.01.2015 г. - м.04.2017 г., ведно със законната лихва от
18.01.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК) до
окончателното плащане, като е отхвърлил иска
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 61,19 лв. и за
периода от м.05.2014 г. до м.12.2014 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3891/2018 г. по описа
на СРС, 145 състав. Отхвърлил е иска с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 311,80 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. - 11.01.2018 г., както и за сумата
от 11,77 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 16.09.2015 г. - 11.01.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3891/2018 г.
по описа на СРС, 145 състав. Осъдил
е В.Г.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 71,64
лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 543.78
лв., разноски в исковото производство. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат В.В.Т., ЕГН **********,
вписан в САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „********,
офис П., сумата от 89,21 лв. - разноски в заповедното производство
за безплатно оказана правна помощ.
Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат К.И.Б., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността:
гр. София, ул. „*********, офис партер, сумата от 113,68 лв. - разноски
в исковото производство за безплатно оказана правна помощ.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К. Г., чрез процесуалния
представител юрисконсулт Р.С.в отхвърлителната част, а именно в частта, в която
е отхвърлен искът за главница за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2100,07 лв. и за
периода от м.05.2014 г. до м. 12.2014 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3891/2018 г. по описа на СРС, 145
състав, в частта, в която е отхвърлил иска
за предоставената услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 61,19 лв. и за периода от м.05.2014г. до м.12.2014
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 3891/2018 г. по описа на СРС, 145 състав, в
частта, в която е отхвърлен изцяло иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 311,80 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.09.2015 г. - 11.01.2018 г., както и за сумата от 11,77 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за
периода 16.09.2015 г. - 11.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3891/2018 г. по описа на СРС, 145
състав, както и в частта на присъдените разноски.
Сочи се, че съдът неправилно е приел, че задължението
на ответника за периода м.05.2014 г. до м.12.2014 г. е погасено по давност. Претендира се сума по обща фактура №
********** от 31.07.2015 г. за ТЕ за отоплителен сезон от м.05.2014 г. до
м.04.2015 г. В ОУ за продажба на ТЕ от „Т.С.“ ЕАД в сила от 14.03.2014 г. и
по-специално в раздел VІІ от ОУ-„Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1/ чл.33 от
ОУ-02/03.02.2014 г. е определен реда и срока, по които купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиента изпадне в забава
т.е след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура
за съответния отоплителен сезон. В конкретния казус, издадената общата
фактура за отоплителен сезон 2014-2015г. е публикувана на 15.08.2015г., във
връзка е което има издадени констативни протоколи на основание чл. 593 от ГПК
на съответните дати. Прави се извод, че счетоводният падеж на същата настъпва
на 15.09.2015г. На 18.01.2018г. дружеството е депозирало заявление за издаване
на заповед за изпълнение, с което действие давността е прекъсната, но съдът
неправилно е постановил, че задължението за периода от м. 05.2014 г. до м.
12.2014 г. е погасено по давност.
Във въззивната жалба се повтарят
едни и същи многословни доводи свързани с прилагане на ОУ, като в конкретния
казус са приложими ОУ в сила от 14.03.2014 г. Отново се повторя реда и срока за
заплащането на ТЕ от купувачите. Сочи се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 /чл.ЗЗ от
ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не
се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а
такава се начислява в случай че клиента изпадне в забава т.е след изтичане на
30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Твърди, че във връзка с удостоверяването
на публикуването на интернет страницата за дължими суми за ТЕ са били съставени констативни
протоколи на основание чл. 593 от ГПК на съответните дати на публикуването,
като съдът не е указал на ищеца да представи същите като писмено доказателство
по делото, поради което неправилен се явява неговия извод, че не дължи
мораторна лихва върху главницата.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.
Въззиваемата
страна В.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника по делото адвокат Н.И. от САК, със съдебен адрес: ***,
офис-партер оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от
ЗА.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника В.Г.А.
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен
срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата
на ищцовото дружество, поради което претендира следните суми: сумата 2100,07 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. в имот с абонатен номер 378119, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата; сумата 311,80 лв., обезщетение за
забава върху главницата за периода 16.09.2015 г. -11.01.2018 г.; сумата 61,19
лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата; сумата 11,77 лв., обезщетение
за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г. -
11.01.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 3891/2018 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ответникът В.Г.А. е оспорил предявените
искове по основание и размер, като е направил и възражение за изтекла погасителна давност за част от
процесния период.
Настоящата инстанция приема също, ответникът е потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр.
54 от 2012 г., като собственик на процесния имот. Исковият период обхваща
времето от 01.05.2014 г.-30.04.2017г.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на
чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока,
в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните
по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД. Следователно и вземанията на „Т.С.“ ЕАД към потребителите за заплащане на цената на
използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД. Издаването
на обща фактура № **********/31.07.2015 г. не променя падежа на общото
задължение и то не се дължи от датата на издаване на общата фактура-31.07.2015
г., респ. от изтичане на 30-дневен срок от публикуването й/чл.33, ал.2 от ОУ/.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г.
тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне
на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на
потребителя. Изводът е, че падежът на
месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият,
посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ /в 30-дневен срок от датата на
публикуването им/, като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца
само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период
задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане
за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество
топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребеното,
установено след отчет на уредите за, дялово разпределение
Ето защо погасени по давност са вземанията за главница за периода м.05.2014г.-м.12.2014
г., тъй като заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 от ГПК е подадено на
18.01.2018 г., като задължението е станало изискуемо на 01.01.2015 г.-датата на
която задължението за изтеклия на предходния ден отчетен период е възникнало. Погасено
по давност е и вземането на ищеца за такси дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.12.2014 г.
Относно развитите доводи за цялостното отхвърляне на иска по чл.86 ЗЗД, въззивният
съд приема следното:
Съгласно общите условия, приложими за процесния период, а именно чл.33,
ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33, ал.4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е.
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30-
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата. Ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните
задължения на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради което следва да се
приеме, че длъжникът не е изпаднал в забава за процесния период, за който се
претендира обезщетение.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемия/ответник, направените от него разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 16.07.2019 г. по гр.дело № 74249/2018
г. на СРС, ГО, 145 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез процесуалния
представител юрисконсулт Р.С.да заплати
на адвокат Н.И. от САК, с адрес за упражняване на дейността: гр.София, ул.“*********,
офис-партер на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Решението е е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД-„Т.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.