Р Е Ш Е Н И Е
260034 30.06.2022г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Десети ноември 2021
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 365 2020
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск правно основание чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 54 от ЗКИР.
В исковата си молба П.Г.М.,***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат И.Ц. от
ПзАК, срещу А.Б.Г.,***, сочи, че ищецът е собственик на поземлен имот с
планоснимачен номер 54, за който е отреден УПИ VІІІ-54, в квартал втори по
плана на с. Попинци, общ. Панагюрище, а ответникът А.Б.Г. е собственик на
съседния имот с планоснимачен номер 53,
за който е отреден УПИ VІІ-53, в същия квартал. М. сочи, че по кадастралния
план на с. Попинци от 1953 г., имотът му е бил с планоснимачен № 173, а този на
ответника Г. е бил с планоснимачен № 23Б в кв. първи по плана на селото. Ищецът
твърди, че по плана от 1953 г. от имота на
М., който тогава е бил
собственост на неговия дядо, се е придавала част към парцел ІV-23Б, сега
собственост на ответника Г., но регулационни отношения на са уреждани. Съгласно
исковата молба, по силата на дворищната регулация, утвърдена със Заповед №
293/01.06.1989 г., част от имота на М. с пл. № 54 се е придавала към съседния
УПИ VІІ-53, собственост на ответника Г., но регулацията не е приложена и
собственикът на съседния имот не е изплатил дължимо обезщетение за целта.
В исковата молба се твърди също, че при заснемането на имотните граници по
този план е допусната грешка, като границата между двата имота е заснета
погрешно, като тангираща с жилищната сграда в имот № 54 и на практика е
преместена навътре в имота на ищеца, като по този начин от бившия имот № 173 по
плана от 1953 г. с площ от около 30 кв.м., е заснета като част от имота на Г.
по сега действащия план на с. Попинци. Ищецът П.М. твърди, че е налице
условието на § 8 от Преходните разпоредби на ЗУТ и част от имот пл. № 173,
придаваща се по регулация към съседния УПИ ІV-23Б, в кв. първи по плана от 1953
г., както и частта от имот пл. № 54 по сега действащия план на с. Попинци,
придаваща се към съседния УПИ VІІ-53 в кв. втори, е останала собственост на
ищеца в границите по предходния план на с. Попинци от 1953 г.
Според исковата молба на М., независимо от това, ответникът Г. претендира,
че е собственик и на тази част от имота, като е изпратил нотариална покана до
ищеца с искане последният да освободи спорната част от имота. Ищецът сочи, че е
поискал от Кмета на Община Панагюрище служебно приложение на § 8 от Преходните
разпоредби на ЗУТ, но отговорът е бил, че освен геодезическо заснемане, следва
да се иска съгласие и от ответника Г..
П.Г.М. моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено
по отношение на ответника А.Б.Г., че ищецът П.Г.М. е собственик на дворно място
с площ от около 30 кв.м., представляващо част от бивш имот планоснимачен № 173
по плана на с. Попини, общ. Панагюрище от 1953 г., което по сега действащия
план на селото е заснето погрешно, като част от имот планоснимачен № 53,
наместо като част от имот планоснимачен № 54, като това дворно място е при
граници: от североизток – имот пл. № 53; от югоизток – улица и от югозапад –
имот пл. № 54.
Моли да бъде допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, при която
вещото лице- специалист по кадастър и регулация, след като се запознае с
материалите по делото, да отговори на следните въпроси: Има ли придаваеми места
между имотите на ищеца и ответника по плановете на с. Попинци от 1953 г. и от
1989 г., с каква площ са те; Има ли данни за уреждане на регулационни сметки
между страните по делото и вещото лице да изготви комбинирана скица, на която
да отрази придаваемите места.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Представя следните писмени доказателства, в копие: Нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот, признато чрез обстоятелствена проверка №
93, том І, нот.дело № 196/1975 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните
дела; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том V, нот.дело
№ 673 от 2007 г. по описа на Нотариус № 390 – П.К.с район на действие Районен
съд – Панагюрище; Скица-копие изх. № 94-4700 от 12.09.2011 г., издадена от СГКК
Пазарджик; Скица № 44 от 10.02.2020 г. на Община Панагюрище; Нотариална покана
от 30.11.2015 г. от ответника Г. спрямо ищеца; Заявление вх. № 94-00-2446 от
04.06.2016 г. по описа на Община Панагюрище; Уведомително писмо изх. №
94-00-2446 от 05.07.2016 г. на Община Панагюрище; Удостоверение за данъчна
оценка изх. № **********/17.06.2020 г., издадено от Община Панагюрище;
Комбинирана скица на геодезическо заснемане и обесилен КРП от 1953 г., издадено
от „Геомап Инженеринг“ ЕООД.
В законоустановения срок ответникът А.Б.Г., със съдебен адрес:***, офис 3-
чрез адвокат Е.А.А. от Пловдивска адвокатска колегия, депозира писмен отговор
на исковата молба, съгласно който оспорва изцяло предявения иск и го счита за
недопустим, а по същество – за неоснователен и необоснован, поради което моли
същият да бъде отхвърлен изцяло.
На първо място, счита предявената искова молба за неотговаряща на
изискванията по чл. 130 от ГПК, като възражението на ищеца касае признаването
на материално право по смисъла на чл. 33, ал.1 от отменения ЗТСУ. Твърди, че
спорната реална част от имота е включена в границите на УПИ VІІ-53 и е
собственост на ответника, съгласно Заповед № 293 от 01.06.1989 г., като същата
действа към датата на предявяване на иска.
Съгласно писмения отговор, собствеността върху придаваемите части преминава
по силата на самата регулация, но получава значение на безусловно придобивно
основание в деня, когато е приложена, тъй като до тогава при евентуалното й
изменение или създаване на изцяло нова регулация, се изхожда от първоначалното
положение на имотите, съгласно чл. 33, ал.1 и ал. 2 от ЗТСУ, като следва да се
счита, че един дворищно-регулационен план е приложен съгласно разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г., постановено по гр.д. № 2/1993
г. на ОСГК на ВС. Твърди се, че съгласно § 6, т.2 от Преходните разпоредби на
ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ – 31.03.2001 г.,
дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по предвидения в
предходния устройствен закон ред, в 6-месечен срок. Според ответника А.Г., след
изтичане на 10-годишния срок, съгласно разпоредбите на ЗТСУ и разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 3, регулацията се счита за приложена, ако от
деня на заемане на придаваемите от стария регулационен план части по законния
ред, до издаването на новия план при грешки в кадастралната основа, или при
явна фактическа грешка на плана, е изтекъл 10-годишен срок. Ответникът твърди,
че след изтичането на тези 10 години владение, закоН.рушението по съставянето
на предишния план се санира, съгласно разп. на чл. 79, ал.1 от Закона за
собствеността. Г. твърди в писмения си отговор, че ЗУТ безусловно зачита
регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени
дворищно-регулационни планове като имотни граници, съгласно чл. 15, ал.1 от ЗУТ, като урегулирани веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо
урегулиране освен в предвидените от ЗУТ случаи.
Съгласно исковата молба, предвиденото в чл. 15, ал. 2, 3, 4 и 5 от ЗУТ
изменения на Подробен устройствен план, касаещ промяна на границите на УПИ и
придаването на части от един имот към съседен нему имот, се допуска само със
съгласието на собствениците на двата имота, изразено със заявление и
предварителен договор за прехвърляне на собственост, като принудително, без
съгласието на собствениците изменение на границите на УПИ, при действието на
ЗУТ се предвижда само по изключение, например хипотезата на чл. 16 от ЗУТ.
Ответникът Г. счита, че липсва каквото и да било основание за прилагането
на § 8, във връзка с § 6 на преходните разпоредби на ЗУТ, доколкото е налице
влязъл в сила и приложен по съответния ред регулационен план, предвиден в
отменените ЗТСУ и ПП ЗТСУ, по отношение на процесното придаваемо по регулация
място, който следва безусловно да бъде зачетен.
Ответникът сочи, че парцелите са обособени за първи път с регулационния
план на с. Попинци от 1953 г. и с последващо изменение на плана, съгласно
Заповед № 293 от 01.06.1989 г. за имота на ищеца с пл. № 54 е отреден УПИ
VІІ-54, а за имота на ответника Г. е предвиден УПИ VІІ-53, за имот с пл. № 53.
В действителност е налице разминаване в регулационните граници на двата парцела
по отношение на плана от 1953 г. и одобрения със Заповед № 293/01.06.1989 г.,
но те са приети при действието на ЗТСУ, в който е допустимо части от един имот
да се придават към съседен парцел и планът има непосредствено отчуждително
действие по отношение на придаваемите части.
Ответникът твърди, че прилагането на плана, ако той е създаден при грешка в
кадастралната основа, когато придаваемите части се заемат и владението върху
тях от новия собственик продължи повече от 10 години. Изяснява понятието
приложен план по смисъла на чл. 32, ал.1, т. 5 от ЗТСУ, като сочи че моментът
на преминаване на собствеността настъпва от момента на влизане в сила на
заповедта, с която регулационният план е одобрен и отчуждителното действие на
този план е установено с нормата на чл. 110, ал.1 от отменения ЗТСУ, съгласно
която недвижимите имоти се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на
дворищно-регулационния план.
Съгласно писмения отговор, спорната граница между двата имота е била
материализирана към момента на приемането на плана от 1989 г. и разделителната
граница между двата имота, представляваща ограда е одобрена с Протокол № 2 от
20.04.1991 г., издаден от Отдел „Архитектура и Б.устройство“ на село Попинци за
определяне на строителна линия и ниво в парцел № VІІ-53, като тази изградена
масивна ограда е нанесена в кадастралния план и по време на изработването му е
съществувала. Съгласно писмения отговор, видно от Строително разрешение № 7 от
08.06.1982 г. и Протокол № 5 за дадена строителна линия и определено ниво от
1982 г., още преди приемането на плана на с. Попинци от 1989 г. имотът е владян
от А.Г. в границите, в които се простира и към момента на кадстралното
заснемане след изменението на регулационния план от 1953 г. и към датата на
депозиране на писмения отговор.
Ответникът Г. обобщава, че повече от 30 години след издаване на Заповед №
293/01.06.1989 г. и повече от 40 години от придобиването на процесната част от
имота, ищецът М. не е предявявал претенции за неправилно обособени граници
между двата имота или претенции за собственост върху оспорваната реална част от
него.
А.Б.Г. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба
като допустима, но неоснователна или да прекрати настоящото производство като
недопустимо.
Моли да бъде допуснат до разпит един
свидетел, при режим на довеждане в открито съдебно заседание, който с
показанията си ще установява спорните обстоятелства по отношение на владението
на имота от страна на ответника Г., определянето на границите между процесните
имоти, наличието на ограда, както и момента на поставянето й. Не възразява да
бъдат приети писмените доказателства, както и да бъде допусната
съдебно-техническа експертиза.
По реда на чл. 100 от ГПК, в случай че ищецът М. упражни правото си по
смисъла на чл. 232 или чл. 233 от ГПК, преди датата на първото открито съдебно
заседание, на основание чл. 78, ал.4 и ал. 8 от ГПК, моли да бъдат присъдени
съдебно-деловодни разноски, с включено адвокатско възнаграждение.
Представя следните писмени доказателства, в копие: Нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот, признато чрез обстоятелствена проверка №
23, том І, н.д. № 42/1980 г. по описа на Панагюрския районен съд за
нотариалните дела; Строително разрешение № 7/08.06.1982 г.; Протокол № 5 за
дадена строителна линия и определено ниво от 08.06.1982 г.; Протокол № 2 от
20.04.1991 г. за определяне на строителна линия и ниво; Скица № 288/03.09.2014
г., издадена от Община Панагюрище; Строителна линия за ажурна ограда; Скица за
УПИ VІІ-53, в кв. втори по плана на с. Попинци.
В съдебно заседание - редовно призован, ищецът П.Г.М. се явява лично и с
процесуалния си представител- адвокат И.Ц. от
Пазарджишка адвокатска колегия.
Ответникът А.Б.Г., редовно призован, явява се лично и процесуалния си
представител адвокат Е.А. от Пловдивска АК.
По делото са разпитани свидетелите В Л Г. и М. Б. Т..
От приложения по делото Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, признато чрез обстоятелствена проверка № 93, том І, нот.дело №
196 от 1975 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела, се
установява, че П. М. М. от с. Попинци, е признат за собственик по давностно
владение, наследство, делба и покупка върху следния недвижим имот: Дворно място
от 1030 кв.м., със застроени в него: паянтова жилищна сграда на 43 кв.м. и
навес на 40 кв.м., за който имот е отреден парцел ІІ и парцел ІІІ, в имот пл. №
173, в кв. първи по плана на с. Попинци, при съседи: Д. П. М., Б. И. Г.,***.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том V, нот.дело
№ 673 от 2007 г. по Общия регистър на Нотариус № 390 – П.К., с район на
действие Районен съд – Панагюрище е, че М. П. М., Ц. П.а О., Н. П. М., Н. И.а М.,
И.Г.М. и С. Г. Г. са продали на ищеца П.Г.М. собствените си 15/16 идеални части
от придобитите по наследство от П. М. М. идеални части от недвижим имот,
представляващ: Дворно място, с площ от 515 кв.м., за който имот е отреден УПИ
VІІІ-54, в кв. 2 по плана на с. Попинци, като уличната регулация не е приложена
за разликата от 32 кв.м., както и 15/16 идеални части от застроените в
недвижимия имот едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж на 43 кв.м.,
едноетажна паянтова сграда на 60 кв.м., при съседи на УПИ VІІІ-54: североизток
УПИ VІІ-53, запад – земеделски земи извън строителните граници, югозапад – УПИ
ІХ-54 и югоизток – улица.
По делото е приложена Нотариална покана от А.Б.Г. до ищеца П.Г.М., от която
се установява, че ответникът е поискал от М., поради неоснователно ползване на
част от имота му, в 7-дневен срок, считано от датата на получаване на
нотариалната покана, ищецът да освободи доброволно ползваната от него част от
имота.
Съгласно заявлението, приложено по делото, П.Г.М. е отправил искане до
Кмета на Община Панагюрище, в което сочи, че е собственик на Поземлен имот, за
който е отреден УПИ VІІІ-54, в кв. 2 по плана на с. Попинци, общ. Панагюрище и
по силата на дворищната регулация, утвърдена със Заповед № 293/01.06.1989 г. от
част от неговия имот, към съседния, УПИ VІІ-53 се е придавала определена част,
но регулацията не е приложена и собственикът на съседния имот не е изплатил
дължимото обезщетението за това. М. счита, че са налице условията на § 8 от
Преходните разпоредби на ЗУТ, поради което моли да бъде изменен ПУП за УПИ VІІІ-54 и УПИ- VІІ-53, в кв. 2 по
плана на с. Попинци от 1953 г., като регулационната граница мине по имотната
граница. Сочи, че по отменения план от 1953 г. на същото село, имотът на М. е
бил с пл. № 173, а съседният имот на ответника Г. е бил с пл. № 23б.
Съгласно отговора на Община Панагюрище, даден с Уведомително писмо №
94-00-2446/05.07.2016 г. се сочи, че за да бъде приложен § 8 от ПР на ЗУТ,
където собствениците на поземлени имоти могат да поискат вътрешните
регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съотвествие със
съществуващите граници на поземлените имоти, е необходимо на основание ЗКИР и
Наредба № 3 – за съдържанието, създаването и поддържането на Кадастралната
карта и кадастралните регистри, ищецът М. *** проект за изменение на
кадастралния план на с. Попинци, в който имотните граници на имот пл. № 173 от
стария план да бъдат показани като граници на имот пл. № 54 по новия план, като
се поиска поправка на основание чл. 57, т.3 или т. 9 от Наредба № 3. В уведомителното
писмо на Общината е посочено, че при разглеждане на проекта следва да бъде
уведомен ответника Г., след което е необходимо неговото съгласие, за да бъде
издадена заповед на Кмета за нанасяне на корекция на плана, но при негово
възражение, тази корекция се нанася в кадастралния план въз основа на
скица-проект, след разрешаване на спора по съдебен ред.
По делото е представено Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********
от 17.06.2020 г., от което се вижда, че недвижимият имот е с данъчна оценка
1 792,90 лв.
Видно от приложения по делото Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, признато чрез обстоятелствена проверка № 23, том І, н.дело №
42/1980 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела, А.Б.Г. е признат
за собственик по наследство, делба и давност на дворно място с площ от 320
кв.м., със застроени в него паянтова жилищна сграда на 43 кв.м., при съседи:
улица – от две страни, дере и наследници на П. М. М., за който имот е отреден
парцел І, имот пл. № 23б, в кв. 1 по плана на с. Попинци, общ. Панагюрище.
От приложеното по делото Строително разрешение № 7, издадено на 08.06.1982
г. се констатира, че на Р.Г.е разрешено застрояването на жилищна сграда в
парцел ІV-23б, в кв. 1 по плана на с. Попинци, при съседи: от две страни –
улица и наследници на П. М. М.. Същото се констатира и от приложения по делото
Протокол № 5 за дадена строителна линия и определено ниво от 08.06.1982 г.,
като е установено, че жилищната сграда е с площ от 78 кв.м.
Видно от приложения по делото Протокол № 5 за дадена строителна линия и
ниво от 20.04.1991 г., на А.Б.Г. е разрешено да построи ограда, успоредно на
масивната жилищна сграда.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническата експертиза, от което се констатира, че ПИ № 23, в кв. 1 по
обезсиления план на с. Попинци от 1953 г., е разделен с улица – тупик, която е
широка 4 метра и е предназначена за два имота: 23А и 23Б. Вещото лице сочи, че
за имот 23А са отредени два УПИ: УПИ V-23А и УПИ Х-23А, а за имот 23Б е отреден
един- УПИ ІV-23Б. Съгласно заключението, за създаването на УПИ ІV-23Б към имот
23Б се придават 48 кв.м. от ПИ № 173, в кв. 1 по плана на с. Попинци. Съгласно
регулационния план на с. Попинци от 1989 г., вещото лице изяснява, че имотната
граница между имот 501.54 и имот 501.53 съвпада с регулационната граница между
УПИ VІІІ-54 и УПИ VІІ-53 в кв. 1, като регулацията и за двата УПИ не е
приложена. Съгласно заключението, в Община Панагюрище няма данни за уреждането
на регулационни сметки между собствениците на имоти 173 и 23Б в кв. 1 по
Кадастралния регулационен план на с. Попинци от 1953 г.
Изслушано в открито съдебно заседание, вещото лице изяснява, че съгласно
действащия регулационен план от 1998 г. на с. Попинци, имотната и
регулационната граница между УПИ VІІ-53 и УПИ VІІІ-54 са ИДЕНТИЧНИ. Вещото лице
сочи, че е повдигнал в жълто на скицата от кой имот е взета площ, за да се
образува имота на ответника УПИ ІV-23Б, като от 1991 г. насам изяснява, че
всички терени се третират така, че да бъдат с необходимите лице и площ. Вещото
лице е изяснило, че тази площ между двата имота възлиза на около 48 кв.м.
От разпита на свидетеля В Л Г., чиито показания съдът цени изцяло, въпреки
че същият е роднина по сватовство на ищеца П.М., се установява, че оградата
между процесните недвижими имоти- на ищеца и ответника, е построена през 2007
или 2008 г., около 6-ти май, като свидетелят свързва строителството с празника
Гергьовден, когато е отлят бетона. Сочи, че старата ограда между имотите е била
бутната, отчасти е била паднала и другата е изградена на височина метър и
половина навътре в мястото на М.. Според свидетеля, старата ограда е била
разрушена и са се свличали камъни от нея, като оградата е направена навътре в
имота на Г., по взаимно съгласие, за да не стои разграден двора. Сочи, че
границата между двата имота не е била до къщата, а е имало разстоярие около 70
см, колкото една стряха до къщата. Твърди, че сградата е била разрушена, понеже
градежът е бил от сух камък, теренът е под наклон и се налива вода, която води
до поддаване и рушене на оградата. Тревната площ, която свидетелят посочва, се
намира в имота на ищеца М.. Описва оградата като 1,5 метра висок бетонен
постамент, върху който има поставена телена ограда с височина около 60-70 см.
От разпита на свидетелката М. Б. Т., чиито показания съдът цени изцяло като
съответстващи на предявения иск се установява, че наследодателите както на ищеца,
така и на ответника са се съгласили и са дали от своите имоти малко място откъм
главната улица, като оградата, която е разделяла двата имота е била каменна,
строена през 1953 г. с височина около 1 – 1,5 метра. Сочи, че е имало колонки
от тухли, между тях сковани дъски една над друга, наречени „перде“. Изяснява,
че строителството на новата ограда е осъществено след 2000 година, като
границата не е била изменяна, а е строено върху старата ограда. Описва същата
ограда, която описва и свидетелят В Г., като сочи, че представлява постамент от
бетон, а отгоре е монтирана мрежа. Твърди, че след 1989 г. нито от страна на
ищеца, нито от страна на ответника е имало претенции за доплащане или за
завземане на земя.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи, че ищецът П.Г.М. е придбил чрез покупко- продажба на идеални части от
своите съсобственици, недвижим имот, представляващ: Дворно място, с площ от 515
кв.м., за който имот е отреден УПИ VІІІ-54, в кв. 2 по плана на с. Попинци,
община Панагюрище, като уличната регулация не е приложена за разликата от 32
кв.м., както и застроените в недвижимия имот едноетажна масивна жилищна сграда
с приземен етаж на 43 кв.м., едноетажна паянтова сграда на 60 кв.м., при съседи
на УПИ VІІІ-54: североизток УПИ VІІ-53, запад – земеделски земи извън
строителните граници, югозапад – УПИ ІХ-54 и югоизток – улица.
Установи се, че ответникът А.Б.Г. е признат за собственик по наследство,
делба и давност на дворно място с площ от 320 кв.м., със застроени в него
паянтова жилищна сграда на 43 кв.м., при съседи: улица – от две страни, дере и
наследници на П. М. М., за който имот е отреден парцел І, имот пл. № 23б, в кв.
1 по плана на с. Попинци, общ. Панагюрище, като в имота през 1982г. е разрешено
строителството на жилищната сграда с площ от 78 кв.м. За този имот по сега
действащия план на село Попинци, община Панагюрище, е отреден УПИ VІІ- 53.
Безспорно се установи, както от свидетелските показания, така и от приложения
по делото Протокол № 5 за дадена строителна линия и ниво от 20.04.1991 г., че
на А.Б.Г. е разрешено да построи ограда, успоредно на масивната жилищна сграда.
Констатира се, че оградата е построена с общи усилия на страните по делото, поделени
са разходите и труда по строителството.
Свидетелите посочиха, че регулацията между процесните имоти не е приложена
и новата ограда е издигната по линията на съществувалата и обрушена ограда,
като към настоящия момент, поради наличие на наклон между двата имота, тази
ограда играе и ролята на подпорна стена.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993г., постановено по гр. дало
№ 2/1993г. по описа на ВКС, за настъпване на ефекта на съвпадение
на регулационните с имотни граници при изменение на основанията, визирани в чл.
32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗТСУ, са предвидени кумулативно изпълнение на условията
за заемане на придаваемите части, както и самото им заемане, като владението
върху тях следва да продължи минимум десет години. Следователно приложението на
плана е понятие относимо към вярната имотна основа, при която следва да се
изработи новият план. В този смисъл е разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ,
според която приложеният дворищнорегулационен план става кадастрална основа за
последващия, а регулационните линии по предходния - имотни граници за
действуващия план на населеното място. В случай, че предшествуващият план не е
приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен
план или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на
населеното място. Общото на двете хипотези на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2
ЗТСУ е, че независимо от различието, касаещо предпоставките за стабилизиране
последиците от отчуждителното действие на отменената дворищна регулация - по
ал. 2, е необходимо само изпълнение на условията за заемане на придаваемия
имот, а по ал. 1 освен заемане на придаваемата част и нейното владение
продължило минимум десет години, превръщането на парцелните граници по
отменения план в имотни по новия план дефинира дворищнорегулационния план като
приложен. Това е понятието, което обхваща и двете хипотези, а не само
фактическите действия по заемане на придаваемите части, предвидени в едната от
тях - чл. 33, ал. 2 ЗТСУ, касаеща изменението на законосъобразната дворищна регулация. По делото не се установи ищецът М. да е заплатил
паричното обезщетение на ответника Г. за придаваемите части. Не се констатира в
полза на ищеца да е издаден КНА по регулация след погасяване на задължението за
заплащане на обезщетение на бившия собственик на терена Г.. Завземането на
придаваемата част и владението й в
продължение на 10 години е основание регулацията да се счита приложена и
парцеларните граници следва в този случай да се считат за имотни.
По делото безспорно се установи, че преди построяването на настоящата
ограда между двата имота, въз основа на Протокол № 5 за
дадена строителна линия и ниво от 20.04.1991 г. на А.Б.Г., границата между
имотите е била материализилана от стара ограда, която е била изградена от
тухлени колони с наковани между тях дъски, което свидетелката нарече „перде“.
По делото се установи, че при строителството на новата ограда не са допуснати
отклонения, а отливането на бетонния постамент е сладвало трасето на старата
ограда, която е била разрушена и е съществувала много преди приемането на сега
действащия план на село Попинци от 1989г.
Съдът счита, че следва да отхвърли, като неоснователен и недоказан предявеният
от П.Г.М.,***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат И.Ц. от ПзАК, срещу А.Б.Г.,***,
иск да бъде прието за установено по отношение на ответника А.Б.Г., че ищецът П.Г.М.
е собственик на дворно място с площ от около 30 кв.м., представляващо част от
бивш имот планоснимачен № 173 по плана на с. Попини, общ. Панагюрище от 1953
г., което по сега действащия план на селото е заснето погрешно, като част от
имот планоснимачен № 53, наместо като част от имот планоснимачен № 54, като
това дворно място е при граници: от североизток – имот пл. № 53; от югоизток –
улица и от югозапад – имот пл. № 54.
С оглед
изхода на делото, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, следва да бъде осъден ищеца П.Г.М. да заплати на ответника А.Б.Г. сторените
съдебно -деловодни разноски в размер на 800,00лв.-адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 124 от ГПК, във вр. с
чл. 53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, Панагюрският районен
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от П.Г.М., с ЕГН- **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адвокат И.Ц. от ПзАК, срещу А.Б.Г., с ЕГН-**********,***,
иск да бъде прието за установено по отношение на ответника А.Б.Г., че ищецът П.Г.М.
е собственик на дворно място с площ от около 30 кв.м., представляващо част от
бивш имот планоснимачен № 173 по плана на с. Попини, общ. Панагюрище от 1953
г., което по сега действащия план на селото е заснето погрешно, като част от
имот планоснимачен № 53, наместо като част от имот планоснимачен № 54, като
това дворно място е при граници: от североизток – имот пл. № 53; от югоизток –
улица и от югозапад – имот пл. № 54.
ОСЪЖДА П.Г.М., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат И.Ц. от
ПзАК, да заплати на А.Б.Г., с ЕГН-**********,***, сторените
съдебно -деловодни разноски в размер на 800,00лв.(осемстотин лева)-адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението да страните, че решението е изготвено с
мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: