№ 60
гр. Силистра, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20233400500025 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от М. Михайлов М.,
ЕГН**********, чрез адв. Т. С. от СсАК, против решение № 226/18.11.2022 г. по гр.д.№
524/2020 г.,на Тутраканския районен съд, с което Е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен
поради недоказаност предявения от него иск срещу ответника Н. Н. Д., за осъждането и да
му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди (главница), дължимо на
осн. чл. 45 от ЗЗД, в резултат на повдигнато от ответника обвинение, предмет на НЧХД №
433/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан, по което ищеца е бил оправдан, възлизащо на 5
000 лв. Жалбоподателят счита, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, изложил е становище за необоснованост и противоречивост на изводите
в него. Моли да бъде отменено и постановено ново, с което да бъдат уважени исковите му
претенции, претендира и разноски по делото. В с.з. пред тази инстанция се явява лично и с
адв. С., който поддържа жалбата.
По жалбата не е постъпил отговор по реда на чл. 263 ГПК от страна на Н.
Николова Д., въпреки предоставената и от първоинстанционния съд възможност.В с.з. пред
ОС се явява лично, оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна против подлежащ на
обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл.258 и сл. ГПК,поради което е
допустима.
Делото на първоинстанционния съд е образувано по повод искова молба,
предявена от Стефко Вълчев против Н. Н. Д., с която са обективно съединени искове по 45
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с които ищецът претендира ответницата да му заплати
обезщетение за причинените му неимуществени вреди (главница), дължимо на осн. чл. 45 от
ЗЗД, в резултат на повдигнато от нея обвинение предмет на НЧХД № 433/2018 г. на
Районен съд - гр. Тутракан, по което е бил оправдан, възлизащо на 5 000 лв, както и
законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от датата на завеждане на
1
делото (16.12.2020 г.) до датата на окончателното плащане .
Пред районния съд са събрани доказателства, от които е видно, че на 08.12.2018
г. е подадена тъжба от ответницата Н. Д. до ТнРС, според която ищеца е обвинен в това, че
в условията на продължавано престъпление на 16.08.2018 г., 17.08.2018 г., 18.08.2018 г.,
19.08.2018 г., 22.08.2018 г. и 10.09.2018 г., в гр. Тутракан, обл. Силистра е казал или
извършил нещо унизително за честта или достойнството на отв. Д., в нейно присъствие -
престъпление по чл. 146, ал. 1, във връзка с чл. 26 от НК и за това, че в гр. Тутракан, обл.
Силистра е разгласил позорно обстоятелство за Н. Н. Д. от гр. Тутракан и и е приписал
престъпление - престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК. Въз основа на тъжбата е образувано
НЧХД № 433/2018 г. С влязла в сила Присъда № 2/20.01.2020 г., ищецът е признат за
невинен по повдигнатото обвинение, поради недоказаност на последното. Наред с това, по
делото е безспорно установено, че между страните е налице дългогодишен конфликт и спор,
който е довел до воденето на множество НЧХД между тях, като процесното е едно от
дългата поредица.
За да отхвърли исковата претенция първоинстанционният съд е приел, че към
момента на подаването на тъжбата ответницата е била убедена, че спрямо нея са
осъществени престъпления, не е злоупотребила с правото си да подаде тъжба до съда. В
този смисъл е посочена и обилна съдебна практика.
Неприемайки тази теза, възизваемият, чрез адв. С. излага становище, че винаги е
налице противоправност в поведението на тъжител, който предявява пред съда искане за
установяване факта на престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалото лице,
която се състои в засягане на основния принцип в гражданското право - да не се вреди
другиго. Не приема направената от РС съпоставка на правния институт на чл.45 и този на
отговорността на Държавата по чл.2 ЗОДОВ в обжалваното решение. Според него, всяко
наказателно производство, което приключва с оправдателна присъда или с определение за
неговото прекратяване, е предпоставка да бъде ангажирана отговорността на тъжителя.
Допълнително се позовава на процесуалното поведение на въззиваемата в съдебната зала
пред тази инстанция, която знаейки, че въззивникът е невинен по силата на закона,
продължава да отправя обвинения и и да е убедена, че той е извършил престъпление.
Районният съд е приел, че носителят на едно субективно право е свободен да
прецени дали и кога да го упражни, или въобще да не го упражни, поради което
упражняването на материално и/или процесуално право поначало е правомерно.
Изключение то тази хипотеза е злоупотребата с право, която е налице когато правото се
упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други лица,
по смисъла на чл. 57, ал. 2 от КРБ, а също и - в противоречие с интересите на обществото ,
съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо, подаването на жалба, молба, тъжба, до съответния
компетентен орган е по същество упражняване на конституционното право на гражданите о
да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни,
както и да търсят защита на своите права и интереси. В тази връзка, не винаги когато
посочените от жалбоподателя факти не бъдат установени, той е недобросъвестен, а само
когато съответният орган е сезиран не с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат
взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят предварително знае, че те са неверни и
подава жалбата с цел да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. Тази
теза се възприема от въззивната инстанция не само защото е подкрепена от текстове на
Конституцията и ЗЗД, както и от многобройна съдебна практика, а защото обратното би
означавало да се ограничи правото на гражданите по чл. 45 от КРБ под страх от отговорност
за вреди всеки път, когато не докажат твърденията си. Ето защо, не може да се възприеме
доводът , изложен в жалбата , че злоупотребата с право е винаги налице, когато с
реализирането на призната и гарантирана от нормативния порядък възможност (субективно
право) не се удовлетворява интереса на носителя му, а се засягат права и законни интереси
2
на други правни субекти. Още повече, че в случая оправдателната присъда е резултат на
това, че не е имало очевидци на деянието извън кръга на близките на въззиваемата, а не
защото е доказана по категоричен начин невинността на въззивника. Не може да се
възприеме и доводът, направен в с.з. пред тази инстанция, че доказателство за вредоносното
поведение на въззиваемата е и упоритото и повтаряне, че въззивникът я е увредил с
действията, за които вече е оправдан. Тези факти стоят извън предмета на иска, който
обследва деликтната отговорност на ответницата във връзка с подадената от нея тъжба и
постановената оправдателна присъда и не могат да се вземат предвид съображения, които
стоят извън тази рамка.
Съдът споделя и направената от РС аналогия / или липсата на такава/ между
отговорността на Дъпржавата / Прокуратурата/, за вреди от наказателни производства ,
приключили с оправдателна присъда или прекратени производства и казусите като
настоящия, при които се търсят вреди от неуспешно водени НЧХД по тъжба. Тази
съпоставка не налага извода, че всеки е свободен да предявява тъжба без значение как
производството в наказателния съд ще приключи, както счита процесуалният представител
на въззивника, а че всеки, който е добросъвестен и не злоупотребява с правата си, може да
предяви тъжба.
Предвид гореизложеното, ОС счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 226/18.11.2022 г. по гр.д.№ 524/2020 г.,на
Тутраканския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3