№ 532
гр. Перник, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело №
20241720106667 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация-Перник“ АД срещу С. К. А. установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на
дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 3641 от
01.10.2024 г. по ч.гр.д. № 5692/2024 г. на Районен съд Перник, III граждански състав:
- 222,97 лв., претендирана като цена на доставената топлинна енергия в имот с адрес
*** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2024 г., до окончателното заплащане на
вземането;
- 39,69 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 08.07.2022 г. до 17.07.2024 г.
Ищецът претендира и разноски.
Ответникът С. К. А. оспорва предявените искове. Предявил е и насрещен иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 1500 лв. като обезщетение за неимуществени вреди,
причинени вследствие на поредната неоснователна претенция на „Топлофикация-Перник“, а
именно – тази за сезон 2022/2023 г. (от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.). Излага доводи, че
отопляемият обем в апартамента му не е 160 кубични метра, но това не се зачита от
„Топлофикация-Перник“ АД. Дружеството не се съобразявало и с решение на ВКС,
постановено по неговия случай, в което се съдържала констатация, че отопляемият обем е
по-малък. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
По първоначалните искове:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по договор за продажба на
топлинна енергия е предоставил на ответника през процесния период и за процесния имот
топлинна енергия на претендираната стойност, както и изпадането в забава за нейното
заплащане.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди в сграда-
етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на обекти в тази
сграда.
От общите данни в заключението на съдебно-техническата експертиза (л. 77-84), което
съдът намира за обективно и компетентно, се установява, че сградата, в която се намира
жилището, е присъединена към абонатна станция, и следователно процесният имот е
топлоснабден.
От представения по делото препис от договор за продажба на недвижим имот по
Наредбата за държавните имоти се установява, че през 1993 г. ответникът е придобил
собствеността върху процесния топлоснабден имот. Оттук следва, в съответствие с чл. 153
ЗЕ, качеството на клиент на ответника по договор за доставка на топлинна енергия и
отговорността му за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Съгласно чл. 150 вр. чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ съдържанието на облигационното отношение
между клиент и топлофикационно дружество се състои от публично известни общи условия,
одобрени от ДКЕВР, като не е необходимо тяхното изрично приемане от
клиентите/потребителите.
За процесния исков период приложими са Общите условия, одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани в един централен всекидневник – „Новинар“,
бр. 101 от 30.04.2008 г. и в един местен всекидневник – „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г., в
сила от 30.05.2008 г. (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на дружеството е
възложено на „Директ“ ЕООД.
Въз основа на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че стойността на потребената топлинна енергия през исковия период за
процесния имот възлиза на 218,54 лв. За остойностяване на потребената енергия от
щранг-лирата в банята и от сградната инсталация е използван признатият от
„Топлофикация-Перник“ АД отопляем обем на жилището от 146 кубични метра.
2
Съответна част от доставената в сградата топлинна енергия, която е отдадена от
щранг-лирата в апартамента и от сградната инсталация, се дължи независимо от това,
че в процесния апартамент са премахнати отоплителните тела в другите помещения,
както и независимо от това, че е прекъснат достъпът до битова гореща вода. Това е
така, защото щранг-лирата и вертикалната сградна инсталация представляват
компоненти на цялата отоплителна система в сградата, без които тази система не може
да съществува, а без отдаването на топлина от тях не може да функционира.
Припадащите се на собствениците на самостоятелни обекти (апартаменти) части от
стойността на отдадената енергия от тези елементи се изчислява съобразно отопляемия
обем на жилището им в съответствие с приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-
РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на
енергетиката. Тези припадащи се части от стойността се дължат от собствениците на
самостоятелни обекти, освен ако мнозинство, притежаващо общо поне 2/3 (две трети)
от цялата сграда, не вземе решение за прекратяване на договора с „Топлофикация-
Перник“ АД.
Установява се въз основа на заключението по СТЕ също, че цената на получената
услуга за дялово разпределение през периода възлиза на 4,32 лв.
Установява се въз основа на обективно и компетентно изготвеното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, че посочената цена на потребената топлинна енергия и на
получената услуга за дялово разпределение през процесния период и за процесния имот –
222,86 лв. (218,54+4,32), не е заплатена. Следователно искът по чл. 150 ЗЕ се явява
основателен за сумата от 222,86 лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния
размер от 222,97 лв.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия клиентите следва да заплащат задълженията
за потребена енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
забавата за заплащането на главницата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца се следва
обезщетение в размер на законната лихва. Изчислено по реда на чл. 162 ГПК, това
обезщетение върху основателната част от претенцията за главница възлиза на 39,46 лв. за
периода от 08.07.2022 г. до 17.07.2024 г. Следователно искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен за сумата от 39,46 лв., а следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 39,69 лв.
По насрещния иск:
В тежест на ищеца по този иск – С. К. А., е да докаже, че е претърпял болки и
страдания, включително психически дискомфорт, вследствие на противоправното поведение
на служители на ответника „Топлофикация-Перник“ АД.
(Следва да се отбележи, че настоящият иск е за вреди, касаещи неоснователната
претенция на „Топлофикация-Перник“ АД за сезон 2022/2023 г., предвид както изразните
средства на ищеца в насрещната му искова молба /за поредна година/, но и с оглед на това,
че по претендирано обезщетение за вреди от неоснователни претенции за периода,
предхождащ 30.04.2022 г. с 20 години назад, е постановено влязло в сила решение № 814 от
10.10.2024 г. по гр.д. № 5015/2023 г. на ПРС.)
Претендирането на едно вземане е правомерно действие, поради което и титулярят му
разполага и с право на иск. В случай че вземането не съществува, претендиращият да бъде
3
негов титуляр носи отговорност за разноските по делото. Набеденият длъжник винаги може
да поеме активната функция на ищец и да предяви иск срещу претендиращия кредитор, за да
установи със сила на пресъдено нещо недължимостта на спорното вземане. Посоченият за
длъжник може също да изчака и предявяването на иск от страна на кредитора. И в двата
случая, ако вземането не съществува, разноските по делото ще бъдат за сметка на кредитора.
Именно в тази ограничена деликтна отговорност поначало се изразяват вредите, които един
неоснователно претендиращ кредитор следва да обезщети. Изключение представляват
хипотезите на злоупотреба с право - когато правото се упражнява недобросъвестно – за да
бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също
и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Процесният случай обаче не
представлява такова изключение. Нещо повече, в случая 99,87 % от претенцията на
„Топлофикация-Перник“ АД е и основателна. При това положение, искът на С. К. А. за
сумата от 1500 лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
По първоначалните искове:
С оглед изхода на спора по първоначалните искове разноски се следват и на двете
страни, но се претендират и се доказва да са сторени само от ищеца.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 725 лв., от които
25 лв. държавна такса, 600 лв. депозити за експертизи и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. От тях, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, му се следват 99,87 % или 724,06 лв.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 25 лв., от
които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК. От тях, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 99,87 % или 74,90
лв.
По насрещния иск:
По насрещния иск право на разноски има само ответникът, който обаче не претендира
и не доказва да е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. К. А., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ***, на основание чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 3641 от
01.10.2024 г. по ч.гр.д. № 5692/2024 г. на Районен съд Перник, III граждански състав:
- 222,86 лв., представляваща цена на доставената топлинна енергия в имот с адрес ***
за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2024 г., до окончателното заплащане на
вземането;
- 39,46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 08.07.2022 г. до 17.07.2024 г.
4
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 150 ЗЕ за разликата над 222,86 лв. до пълния предявен размер
от 222,97 лв. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 39,46 лв. до пълния предявен
размер от 39,69 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. А., ЕГН **********, срещу „Топлофикация-Перник“
АД, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 1500 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на поредната неоснователна
претенция на „Топлофикация-Перник“, а именно – тази за сезон 2022/2023 г. (от 01.05.2022 г.
до 30.04.2023 г.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. К. А., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ***, сумата от 724,06 лв., представляваща разноски в
исковото производство, и сумата от 74,90 лв., представляваща разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението заповедното дело да се върне на съответния състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5