Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №7251 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Г.А.С. срещу решение от 06.12.2019 г. по гр.д. №66661/2018 г. на
Софийския районен съд, 140 състав, в частта, в която е уважен предявеният от „Т.С.“
ЕАД срещу жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК
вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 744,94 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
15.01.2018 г., до окончателното изплащане, представляваща стойност на топлинни
услуги за периода мес.05.2014 г. – мес.04.2017 г. за имот в гр. София, жк. „********аб.
№198822, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и
исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че сумата за дялово разпределение
не се дължи, тъй като не е установен размера на това вземане. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.
Третото лице-помагач „Н.” ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявеният установителен иск за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия и дялово разпределение е отхвърлен изцяло.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Съгласно чл.33 ал.1 от процесните ОУ, месечната дължима от
купувача сума за топлинна енергия се състои от два компонента – сума, формирана
по цена за потребена топлинна енергия и сума, формирана по цената за услугата
„дялово разпределение“, а според чл.34 ал.1 ОУ, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и за дяловото разпределение
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за която се отнасят. В настоящия
случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са
събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни
сметки на база извършените от третото лице-помагач три отчета на уредите,
носещи подпис на потребител, както и че дяловото разпределение през процесния
период е извършено в съответствие с изискванията на Наредба №16-334 от 2006 г./,
като съгласно заключението на ССчЕ, което съдът кредитира напълно като
обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, противно на
твърденията на въззивника във въззивната жалба, размерът на това вземане
възлиза на 52,44 лв. за процесния период.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №302446 от 16.12.2019 г., постановено по гр.д. №66661/2018
г. по описа на СРС, ГО, 140 състав, в обжалваната част.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.