Р
Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 11.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 12 декември…………………………………………
през две хиляди и осемнадесета година……...……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел. ФИЛИПОВА
при
секретаря Св. Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като
разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр. дело 103 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл. 422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на
вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. 969 по описа на БРС за 2017 година.
Ищците в производството „Теленор България” ЕАД, гр. София твърдят, че
между тях и ответника бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 20.01.2016 година за мобилен телефонен номер 08995726873 по програма Резерв Стандарт 14,99 лева, с уговорен срок на действие до 20.02.2018г.
и договор за лизинг на мобилно устройство посредством 23 месечни вноски по 25.59
лева всяка. Потреблението по този договор за ползваните далекосъобщителни
услуги и за това мобилно устройство са фактурирани на името на ответника под
абонаментен номер *********.
Твърдят, че ответникът не е изпълнил задълженията си и не е заплатил
както за ползвани далекосъобщителни услуги, така и за породените от
неизпълнението на договора задължения за заплащане на лизингови вноски за
ползваното мобилно устройство и неустойка при предсрочно прекратяване на
договора.
За потребените от абоната- ответник услуги, фактурирани под абонатен
номер ********* за периода 01.01.2016 до 31.05.2016 г са издадени 3 броя
фактури - от 01.02.2016 г., 01.03.2016г., 01.04.2016 г. и е извършена корекция.
Поради неплащане на задълженията, ищецът предявил правата си в
заповедно производство – ч.гр.д.969/2017 година, където съдът издал заповед за изпълнение за сумите, както
следва: 868,50 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 29.11.2017 година до окончателното й изплащане и 12.03 лева мораторна лихва за периода 17.06.2016г. до 15.11.2017 г. Поради
подадено от ответника възражение в предвидения двуседмичен срок, ищецът
предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което
1.ПРИЗНАЕ за установено по отношение на ответника вземането му в размер
на 83.63 лева, представляваща стойността на незаплатените далекосъобщителни
услуги по този абонаментен номер за периода 01.01.2016 до 31.05.2016 година.
2.ОСЪДИ ответника да му заплати сумата от 273.07 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по абонаментен номер
*********, КАКТО и сумата от 511.80 лева, представляващи незаплатени лизингови
вноски по договора за същия абонат.
Претендира осъждане и за
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
Обосновават правния си интерес от съединяване на установителен иск за
част от сумата, за която е издадена заповед за изпълнение и от осъдителни
искове за претендираните суми за неустойка и лизингови вноски с факта, че в
заповедното производство като основание на вземането си са посочили „за
предоставени далекосъобщителни услуги”.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.Г.М. взема становище, като заявява, че договора е
прекратен не по негова вина, а по вина на ищеца, който предлага некачествена и
фалшива продукция и моли същия да бъде отхвърлен.
Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.
гр. д. 969/2017 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на
ищеца в производство по чл. 410 ГПК.
Изслушано е заключение и по назначена съдебно икономическа експертиза. След
преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :
Не се спори между страните, че между тях е било налице
валидно облигационно отношение по повод сключен
договор за предоставяне на мобилни услуги, посочен по – горе. Не се
спори и обстоятелството, че за процесния период ответникът не е заплатил
използвани от него услуги в общ размер на 83.63 лева за месеците от януари до май
2016 година. В производството не се установи ответникът да е заплатил сумата за
използваните далекосъобщителни услуги, нито пък да е бил препятстван по друг начин
да изпълни задължението си за плащане. Ето защо предявеният установителен иск
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Издадената заповед за изпълнение в частта за мораторна лихва следва да
бъде обезсилена, тъй като за нея липсва предявен установителен иск.
Според условията в договора, при незаплащане на
дължимите суми за ползвани далекосъобщителни услуги, договорът се прекратява.
При предсрочно прекратяване, ответникът дължи неустойка в размер на сумата на
месечните абонаментни такси до края на договора. За тази неустойка ищецът е предявил
осъдителен иск, по който претендираната
сума е 273.07 лева. Съдът намира този осъдителен иск за частично
неоснователен. Посочената сума е изчислена при претендирани 20 броя месечни
такси. Считано от 12.01.2017 година в резултат на споразумение между ищеца и
Комисията по защита на потребителите, неустойката при прекратяване на договора
поради неизпълнение е допустимо да е в размер на не повече от договорената
такса за три месеца. В случая тя е 14.99 или ответникът дължи неустойка в
размер на 44.97 лева. Над този размер предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. (В представеното по делото заключение вещото лице неправилно
е изчислило задължението при месечна такса от 12.99 лева).
Предявен е и осъдителен иск за сумата от 511.80 лева по договор за лизинг за предоставен мобилен апарат с марка Lenovo. Договорът за лизинг предвижда заплащане на 23 вноски, всяка от които
по 25.59 лева. В случай, че ползвателят реши да задържи устройството, следва
да заяви това преди края на лизинговия договор и да заплати още една вноска от 25.59 лева. Ако пък договорът бъде прекратен поради неизпълнение, както е в
конкретния случай, той дължи цялата сума (при положение, че задържа
устройството), както и заплащане на неплатените вноски. На практика и в двата
случая са дължими не 23, а 24 броя вноски, всяка по 25.59 лева. Ищецът претендира общо 20 вноски – 19 незаплатени редовни
лизингови вноски и една поради задържаното в крайна сметка от ответника
устройство. Общо това е сума в размер на 511.80 лева. Тази сума ответникът
заявява, че не дължи, тъй като му било предоставено дефектно устройство. От
доказателствата по делото се установи, че действително предоставеното на
ответника мобилно устройство е показало дефект при работа. Последният го е взел
за ползване (сключен е лизингов договор) на 20.01.2016 година и го е върнал на
оператора на 22.01.2016 година. Предоставен му е друг апарат. На 17.02.2016 година
апаратът бил предоставен за ремонт и върнат на 29.02.2016 година с отбелязване,
че след преинсталиран софтуер е преминал успешен тест. Ответникът твърди, че
мобилното устройство не работело, но от гаранционния сервиз му било отговорено,
че следва да заплати за ремонта, което той не сторил и преустановил да заплаща
лизинговите вноски. Настоящият състав намира обаче, че този иск е основателен,
а възраженията на ответника не намират опора в доказателствата по делото.
Установи се, че действително в посочения модел на мобилно устройство е бил
налице дефект, предвид предоставената от гаранционния сервиз информация, че за
2016 година са приети за ремонт 976 апарата от същия модел. В конкретния случай
обаче се установява, че след като си е получил устройството на 29.02.2016
година ответникът го е ползвал до 30.12.2016 година, през който период НЕ Е
ЗАПЛАЩАЛ дължимите лизингови вноски. На 30.12.2016 година устройството е прието
в сервиза с отбелязване за вида му : „захабен, замърсен, следи от удари;
протектор на дисплея; драскотини по корпуса.”. На 03.01.2017 година телефонът е
изписан от сервиза с отбелязване, че не подлежи на гаранционен ремонт, а за
подмяна на повредените части клиентът при желание може да плати. Последният е
отказал. Ответникът е приел отново мобилното устройство в този му вид и го е
задължал – според показанията на разпитания свидетел и към момента стои в една
кутия. Събраните доказателства водят към извод, че причина за последвалия
проблем с мобилното устройство е неправилната му експлоатация – 10 месеца след
като успешно бил въведен в експлоатация е предаден в сервиза замърсен, със
следи от удари и драскотини. След изтичане на лизинговия договор ответникът е
задържал устройството. В нито един момент не е поискал прекратяване на
лизинговия договор поради неизправност на предоставения му апарат. Задържал е
апарата, използвал го е (поне до 30.12.2016 година), но през целия период не е
заплащал дължимите лизингови вноски. Ето защо съдът намира, че и този предявен
осъдителен иск е основателен в предявения размер.
При този изход на делото на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените както в настоящото, така и в заповедното производство
разноски, съразмерно на уважената част от иска.
По горните съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано от Стайн – Ерик Велан – изпълнителен
директор срещу С.Г.М. с ЕГН **********,*** за сумата от 83.63 лева, представляваща ползвани далекосъобщителни
услуги за периода януари – май 2016 година по Договор от 20.01.2016 с абонатен номер *********,
ведно със законната лихва, считано от 29.11.2017 година до изплащане на
вземането.
ОБЕЗСИЛВА
издадената по ч.гр.д.969/2017 по описа на РС – Берковица заповед за изпълнение
в частта за заплащане на сумата от 12.03 лева мораторна лихва за
периода 17.06.2016г. до 15.11.2017 година.
ОСЪЖДА
С.Г.М. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Стайн – Ерик Велан – изпълнителен директор сумата от 511.80
лева по договор от 20.10.2016 година за лизинг на мобилно устройство с марка Lenovo.
ОСЪЖДА
С.Г.М. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Стайн – Ерик Велан – изпълнителен директор сумата от 44.97
лева, представляваща неустойка при
предсрочно прекратяване на договор от 20.01.2016 с абонатен номер *********, като отхвърля предявения иск над уважения
размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
С.Г.М. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Стайн – Ерик Велан – изпълнителен директор сумата от 385.00 лв. направени разноски в настоящото производство,
както и сумата от 180.00
лева, разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 969/2017 година.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След
влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч. гр. 969/2017 година за произнасяне по чл. 416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: