Решение по дело №7309/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,30.09.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми септември  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 7309 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение от 22.11.2019 г. по гр.д. №55844/18 г., СРС, ГО, 162 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, срещу В.Т.Ч., EFH **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 7471,49 лв„ представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2016 г. в имот с абонатен номер 012872, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, бул. „*********, за сумата от 1294,81 лв„ обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2014 г. - 05.09.2017 г„ за сумата от 84,02 лв„ такса за дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2016 г„ както и за сумата от 19,62 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. - 05.09.2017 г„ за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.09.2017 г. по гр.д. № 63767/2017 г. по описа на СРС, 162 състав.

                   Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния закон.Жалбоподателят сочи, че неправилно съдът приел,че ответникът няма качеството на потребител на ТЕ.Представили са доказатество за собственост на имота и това,че С. Ч. си запизил правото на ползване на имота не го правило ползвател,същият е починал преди завеждане на иска.С въззивната жалба прави искане за установяване гражданското състояние на посочения за полвател на имота.

                   Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да уважи исковете.

        По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъдат разгледани по същество .

            Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 ГПК,вр.155 ЗЕ .

   Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство.

              По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

С доклада по делото и при спазване нормата на чл. 146, ал. 1 т.5 от ГПК съдът е дал указания на ищеца ,  че следва да докаже наличие на валидно правоотношение между страните . Твърдението на ищеца, че ответникът е потребител на ТЕ не е прието за безспорно между страните и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК следва да бъде доказано от страната, която се позовава на него (в случая „Т.С." ЕАД).

Правилото е, че собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения, който извод  се подкрепя от употребата на съюза "или" - т.е отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна -първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва фигурата на "ползвател". Последното е оправдано, защото само на ползвателя, а не и на собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, в това число да се ползва от предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради това само ползвателят, а не и голият собственик на топлофициран недвижим имот притежава качеството „потребител на топлинна енергия" в хипотезата, при която съществува учредено право на ползване върху топлоснабдения имот и само носителят на това право, в качеството му на страна по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставена в имота топлинна енергия. Правноирелевантно е обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота. Законът ангажира неговата отговорност поради притежаването на вещното право на ползване, без да се интересува по-нататък дали това право е било ефективно упражнявано или не. Предвид факта, че законът не предвижда изрично солидарна отговорност, следва да се приложи разпоредбата на чл.121 ЗЗД и чл. 30 от ЗС.

                      В представения и приет като доказателство пред първоинстанционния съд нотариален акт  от 1993  г. е видно,че ответникът е собственик на процесния имот, а С. Ч., дарявайки имота си, запазва пожизнено правото на ползване върху дарения имот.

Въззиваемият не отговаря на легална дефиниция на понятието „потребител"/ползвател на топлоснабден имот. Той не е потребител и не е титуляр на вещно право на ползване.Потребител на топлинна енергия на процесния адрес е С. Ч., който има учредено право на ползване, докато е жив.Твърдението, с възвината жалба,че вещното право е прекратено със смъртта на ползвателя не е установено с доказателства пред първонистанционния съд,поисканите такива пред въззивния съд са преклудирани.

           Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че   собственикът-ответник не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове.

          Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

             Водим от гореизложеното, съдът

                                                    Р   Е   Ш   И :

    

                 ПОТВЪРЖДАВА  решение от 22.11.2019 г. по гр.д. №55844/18 г., СРС, ГО, 162 с-в

               РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

          

            ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

           

                                           2.