РЕШЕНИЕ
гр.София,30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 7309 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 22.11.2019 г. по гр.д. №55844/18 г., СРС, ГО, 162 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, срещу В.Т.Ч., EFH **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 7471,49 лв„ представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2016 г. в имот с абонатен номер 012872, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, бул. „*********, за сумата от 1294,81 лв„ обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2014 г. - 05.09.2017 г„ за сумата от 84,02 лв„ такса за дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2016 г„ както и за сумата от 19,62 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. - 05.09.2017 г„ за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.09.2017 г. по гр.д. № 63767/2017 г. по описа на СРС, 162 състав.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния закон.Жалбоподателят сочи, че неправилно съдът приел,че ответникът няма качеството
на потребител на ТЕ.Представили са доказатество за собственост на имота и
това,че С. Ч. си запизил правото на ползване на имота не го правило ползвател,същият
е починал преди завеждане на иска.С въззивната жалба прави искане за установяване
гражданското състояние на посочения за полвател на имота.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да уважи исковете.
По въззивната
жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъдат разгледани по същество .
Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 ГПК,вр.155 ЗЕ .
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е
заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането
така, както е
предявено в заповедното
производство.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
С доклада по делото и при спазване нормата
на чл. 146, ал. 1
т.5 от ГПК съдът е дал
указания на ищеца , че следва да докаже наличие на
валидно правоотношение между страните . Твърдението на ищеца, че ответникът е потребител на ТЕ не е прието за
безспорно между страните и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК следва да бъде
доказано от страната, която се позовава на него (в случая „Т.С." ЕАД).
Правилото е, че собственикът на
толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за
доставената в имота топлинна енергия и това правило
е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от
сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се
разпорежда с вещта. Когато по отношение на
топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота, законодателят
ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното
предприятие задължения, който извод се
подкрепя от употребата на съюза "или" - т.е отговорността на
собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна -първият ще
отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва фигурата на "ползвател".
Последното е оправдано, защото само на ползвателя, а не и на
собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, в това число да
се ползва от предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради това само
ползвателят, а не и голият собственик на топлофициран недвижим имот притежава
качеството „потребител на топлинна енергия" в хипотезата, при която
съществува учредено право на ползване върху топлоснабдения имот и само
носителят на това право, в качеството му на страна по възникналото облигационно
правоотношение дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на
доставена в имота топлинна енергия. Правноирелевантно е обстоятелството дали ползвателят
реално е ползвал имота. Законът ангажира неговата отговорност поради
притежаването на вещното право на ползване, без да се интересува по-нататък
дали това право е било ефективно упражнявано или не. Предвид факта, че законът
не предвижда изрично солидарна отговорност, следва да се приложи разпоредбата
на чл.121 ЗЗД и чл. 30 от ЗС.
В представения и приет като доказателство пред първоинстанционния съд
нотариален акт от 1993 г. е видно,че ответникът е собственик на
процесния имот, а С. Ч., дарявайки имота си, запазва пожизнено правото на
ползване върху дарения имот.
Въззиваемият не отговаря
на легална дефиниция на понятието „потребител"/ползвател на
топлоснабден имот. Той не е потребител и не е титуляр на вещно право на
ползване.Потребител на топлинна
енергия на процесния адрес е С. Ч., който има учредено право на ползване, докато е жив.Твърдението, с възвината жалба,че вещното право е прекратено със смъртта
на ползвателя не е установено с доказателства пред първонистанционния съд,поисканите
такива пред въззивния съд са преклудирани.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав счита, че собственикът-ответник не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по
предявените срещу него искове.
Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.11.2019 г. по гр.д. №55844/18 г., СРС, ГО, 162 с-в
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.