Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 08.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в закрито съдебно
заседание на осми януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Анастасова ч. гр. дело № 10145 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 03674/08.09.2020 г. по описа
на СГС, подадена от В. /В./ Д.П., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20198520400110 на ЧСИ
К.П., рег. №
852 на
КЧСИ, срещу Постановление от 14.08.2020 г., с което са определени приетите за събиране разноски по изпълнителното дело в размер на общо 202.00 лв. Моли
за неговата отмяна, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят заявява несъгласие с възлагането й да
заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв. / за втори
пореден път по едно изпълнително дело/. Сочи, че не дължи разноските по т. 16 и
т. 18 ТТРЗЧСИ, тъй като не възпрепятства изпълнение на определените от съда
режим на лични отношения между бащата С.В.Б.и малолетното дете С.С.Б.. Счита,
че тези разноски следва да останат в тежест на взискателя С.В.Б., тъй като са сторени
по негова вина. Поддържа, че въпреки
положените усилия и оказаното съдействие при всяко предаване на детето,
последното не желае да отиде при баща си за осъществяване на личните контакти,
за което вина носи последния, тъй като с поведението си създава негативни
преживявания за детето.
Взискателят
по изпълнителното дело С.В.Б., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Заявява, че присъденото адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело касае настоящето изпълнително дело и е под законоустановения минимум. На
следващо място съгласно чл. 79 ГПК извършените разноски са за сметка на
длъжника и за тях е изготвена подробна сметка от ЧСИ.
Частен съдебен изпълнител К.П., рег. № 852 на КЧСИ е
депозирал мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата. Поддържа,
че при определяне разноските дължими от длъжника в изпълнителното производство
са спазени изискванията на чл. 79 ГПК и ТТРЗЧСИ.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по изпълнително дело № 20198520400110 по
описа на ЧСИ К.П., рег. № 852 на КЧСИ е образувано по молба от С.В.Б.(като
изпълнителното производство продължава на основание чл. 427, ал. 5 ГПК изп.д. №
30305/2013 г. по описа на СИС при СРС и изп.д. № 20199210400285 по описа на ЧСИ
С.П.) въз
основа на изпълнителен лист от 26.09.2013 г. по гр.д. № 897/2009 г. по описа на
СРС, 92 състав, с който е определено, че бащата С.В.Б.има право да вижда и
взема детето С.С.Б. всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 17.00
часа, както и 30 дни през лятото, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката В. /В./ Д.П..
Към молбата за образуване на изпълнително производство
взискателят е представил Договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е внесено изцяло и в брой.
Размерът на същото е потвърден и с влязло в сила Решение от 27.11.2019 г. на
СГС, І ГО по гр.дело № 13720/2019 г.
В кориците на изпълнителното дело (л. 803-л.808) се
намират молбите от взискателя и упълномощения от него адвокат, аргументиращи
заплащането на допълнителното адвокатско възнаграждение от 100 лв., за което е представен договор за правна защита и
съдействие от 09.01.2020 г.
С обжалваното Постановление от 14.08.2020 г.
съдебният изпълнител е определил разноските в изпълнението, които са за сметка
на длъжника В. /В./ Д.П., а именно: приет по ИД допълнителен хонорар за един адвокат,
общо – 100 лева за процесуално представителство по изпълнителното дело на
15.08.2020 г.; Такси, начислени по
ИД, съгласно ТТРЗЧСИ, платени от взискателя, общо
с ДДС, в т.ч.:
По сметка № 01297/11.08.2020 г. - 102 лева, от които:
т. 4 - изпращане по пощата -12 лева;
т. 16 и т.28 – изпълнение на действие извън работно време- 90 лева;
Или общо разноски по изпълнението: 202 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК, поради което съдът намира, че същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство.
В конкретния случай приетите разноски по изпълнението и
начислените авансови и пропорционални такси са законосъобразни и обосновани,
като същите се подкрепят от доказателствата по делото. Всички авансово дължими
такси по изпълнителното дело са начислени в нарочни сметки, с посочени
основания, съгласно ТТРЗЧСИ.
Разпоредбата на чл.528 от ГПК е установила различен ред и
способ за осъществяване на принудителното изпълнение на задължения за предаване
на дете, какъвто е и настоящият случай. Законосъобразното осъществяване на
принудителното изпълнение чрез способа по чл. 528, ал. 5 от ГПК е обусловено от
предхождащи подготвителни действия за ефективното изпълнение по чл.528, ал.1 от ГПК – да връчи по възможност в срок от две седмици и не по – малко от една
седмица на длъжника покана, в която да посочи определено време и място на
предаване, от който момент за длъжника съгласно чл.528, ал.2 от ГПК възниква
задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да
предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното
изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде
детето и при необходимост съгласно чл.528, ал. 4 от ГПК да поиска от Дирекция
„Социално подпомагане“ съдействие, включително чрез предприемането на мерки по
чл. 23 от Закона за закрила на детето и по чл.65 от ЗМВР – от полицейските
органи. Налагането на глоба на длъжника в рамките на принудителното изпълнение
за задължение за предаване на дете е предвидено в разпоредбата на чл. 528, ал.
3 от ГПК, като санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК.
В настоящият случай ЧСИ е изпълнил процедурата по чл.
528, ал. 1 и, ал. 2 от ГПК, а именно: да покани доброволно длъжника да предаде
детето на определените от него дата, час и място, и длъжникът да не е изпълнил
своето задължение по тази покана за доброволно изпълнение.
В чл.79, ал.1 ГПК е предвидено, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, като с разпоредбата са предвидени
изключения, като разноските остават за взискателя, когато: 1. делото се
прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване
на изпълнителното производство, или т.2. изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; т.3. разноските, направени
от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В случая са
изложени твърдения от жалбоподателя за наличие на третата посочена хипотеза.
В съставения на 15.08.2020 г. протокол за предаване на
дете е отбелязано, че детето отказва да тръгне с баща си, като майката не прави
опит да убеди детето. Посочено е, че детето отказва въобще да разговаря с баща
си. Това обстоятелство не означава обаче, че изпълнителния способ не е
приложен. Напротив, чрез представеното изпълнително дело се установява
изпълнение на способа за предаване на детето на посочената дата, макар същия да
не е довел до ефективно, реално предаване на детето поради неговия отказ да
тръгне с другия родител.
С оглед това, съдът приема за неоснователни изложените
оплаквания за недължимост на разноски по образуваното изпълнително дело.
Фактическите и правни доводи на жалбоподателя за липса на необходимост от
принудително изпълнение, съдът намира за неоснователни с оглед липсата на
доброволно изпълнение на задълженията за предаване на дете.
От своя страна присъденото адвокатско възнаграждение в
тежест на длъжника е в минимален размер според указанията на чл.10, т.4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200 лв. за
образуване на делото и защита и съдействие по дела с процесния предмет.
По разноските:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е
наличието на потестативното право на жалбоподателя да се постанови отмяна на
действията на ЧСИ, а за решаването му съдът следва да прецени
законосъобразността на тези действия, което се явява преюдициален въпрос.
Субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тези действия вреди
(в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител, които биха били предмет на доказване в производството по общия
исков ред. Поради това, съдът намира, че в настоящето производство разноски не
следва да бъдат присъждани на страните.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 03674/08.09.2020 г. по
описа на СГС, подадена от В. /В./ Д.П., ЕГН ********** – длъжник по
изпълнително дело № 20198520400110 на ЧСИ К.П., рег. № 852 на КЧСИ, срещу
Постановление от 14.08.2020 г., с което са определени приетите за събиране
разноски по изпълнителното дело в размер на общо 202.00 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.