Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Добрич, 07.04.2022г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в
публично заседание на
седми март, две хиляди двадесет и втора
година в състав
СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
при секретаря Калинка Михайлова, разгледа
докладвано от районния съдия гр. дело № 128 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба на „Марвелис” ЕООД – ***, с ЕИК
***, с която срещу М.В.Д., ЕГН **********, в условията на обективно съединяване са
предявени парични искове, както следва:
-
за сумата от 20532лв. възнаграждение по договор
за изработка;
-
за сумата от 11398,14лв.- неустойка по договора
;
Претендира се законната лихва за забава върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното плащане на задължението.
Ищецът излага твърдения, че на 15.04.2016г. сключил договор с М.Д.,
който действал като едноличен предприемач, регистиран в А. под номер в
регистъра на стопанската дейност ***, със седалище и адрес на управление ***,
номер по ДДС: ***. Спорните правоотношения са възникнали между „Маврелис” ЕООД
като изпълнител и ответника като възложител за обект „Еднофамилна къща,
находяща се в ***”. Изпълнителят се
задължил срещу възнаграждение да извърши за ответника като Възложител
доставни и строително - монтажни работи (СМР) на обект „Еднофамилна къща“,
находяща се в Република А., населено място ***, включващи: доставка и монтаж
алуминиеви композитни панели (еталбонд), производство на „ЕТЕМ“ - Гърция, в
цвят от каталога на производителя „***“, с предварително полагане на
подконструкция - алуминиеви профили и паропропусклива мембрана, при условия и в
срокове договорени в договора.
В Раздел I, т. 1.2 от Договора е договорена цена на
база предварително заложена прогнозна площ от 165 кв. м. в размер общо на 29
205,00 лв. изчислена по ед. цена за кв. м. в размер на 177, 00 лв. без включен
ДДС /доставката е извън територията на Р. България и ДДС е с нулева ставка/.
Съгласно Раздел I, т.1.3 от договора е посочено, че
окончателно дължимата по договора цена ще се определи при завършване и предаване
на договорените СМР, като общата монтирана площ, в случай че надвишава
предварително заложената прогнозна площ от 165 кв.м., ще се умоножи по ед. цена
177,00 лв. без ДДС, а в случай че поради грешка в проекта или нежелание от
страна на Инвеститора определена част от сградата да се облицова, общата
монтирана площ се констатира под 159,90 кв. м. окончателно дължимата по
договора цена ще се определи като действително измерената монтирана площ под
159,90 кв. м. се умножи по договорена еднична цена в размер на 120,00 лева на
кв. м. без ДДС и към получената сума се прибави твърда сума в размер на 11
400,00 лева без ДДС.
Съгласно Раздел II, т.2.1 от Договора ищцовото
дружество се е задължило да извърши договорените СМР в срок до 20.06.2016 г.
Съгласно Раздел III, т.3.3 ответникът се е задължил да
заплати договорените с Договора СМР както следва:
1.аванс в размер на сумата от
8761,50 лв. /осем хиляди седемстотин шестдесет и един лева и 50 ст./ без ДДС в
срок- 10 дни преди изпращане на представител на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ на строителния
обект, на който следва да бъдат извършени договорените СМР, находящ се в
Република А., за заснемане на размери на изпълнения груб строеж с монтирана
дограма;
2. аванс в размер на сумата от
8761,50 /осем хиляди седемстотин шестдесет и един лева и 0,50 ст./ лева без
ДДС- в деня преди изпращане на материали и монтажен екип към строителния обект
в Република А.;
3.междинно плащане в размер на
сумата от 2920,50 лева без ДДС-при монтирани 50% от количеството облицовка по
Договор;
4. окончателно плащане в размер на разликата между
дължимата окончателна цена на договорените СМР, определена по реда и при
условията на т.1.2, т. 1.3 от настоящия договор и сумата от извършените
авансови и междинно плащания, което плащаще следва да бъде извършено в срок до
3 дни от завършване и предаване на договорените СМР, за което е съставен
надлежен приемо-предвателен протокол.
Между страните е договорено, че за всяко дължимо
плащане ще се издава фактура като ищцовото дружество е предоставило на
ответника и банкова гаранция, а ответникът от своя страна, въпреки, че е поел
задължение с договора не е предоставил банкова гаранция.
Изпълнителят от своя страна е изпълнил точно,
качествено и в срок задълженията си по договора, като в процеса на изпълнението
му ответникът е поръчал и изпълнителят е приел при същите условия да достави и
монтира на обекта допълнително 34,73 кв. м. Алуминиев композитен панел «Албонд»
в цвят «дървесен декор W217-214. За извършените и предадени в срок СМР, е
съставен и подписан без забележки Протокол от 09.06.2016г. за извършени СМР, в
който е отразена и общата монтирана площ, служеща като база за изчисляване на
окончателно дължимата от ответника по договора цена, както следва: Алуминев
композитен панел «Еталбонд» в цвят *** общо количество 184,81 кв. м. и
Алуминиев композитен панел в цвят «дървесен декор W217-214 общо количество
34,73 кв.м.
Така, общата стойност на дължимото възнаграждение на
изпълнителя възлиза в размер на 37993.81 лв. като същото е определено по
методиката на чл.1.3. от Договора, а именно: общата монтирана площ, приета със
съставения Протокол за извършени СМР от 09.06.2016 г., е умножена по ед. цена
177,00 лева без ДДС.
По време на изпълнението на договора възложителят е
извършил авансово плащане на стойност 8959,37 евро /или 17461,81 лв./, за което
е съставена фактура №** от 03.05.2016 г. и инвойс №** от същата дата на
стойност 8959,37 евро.
Съгласно договореното в Договора, след завършване и
предаване на договорените СМР изпълнителят издал на ответника фактура
№**/13.06.2016 г. и инвойс №** от същата дата на обща стойност 20532,00 лева за
дължимото оставащо плащане по договора, след приспадане на извършеното авансово
плащане, за което са съставени фактура №*** от 03.05.2016 г. и инвойс №*** от
същата дата. Падежът за окончателното плащане е настъпил на 12.06.2016г. - в 3-
дневен срок от подписването на приемо-предавателния протокол от 09.06.2016г.,
съгласно Раздел III, т.3.3 от договора.
До настоящия момент, въпреки многократните разговори с
ответника последният не е заплатил на ищеца дължимата сума по фактура
№**/13.06.2016 г. и инвойс №** от същата дата, представляваща окончателно
плащане по Договор за изработка от 15.04.2016 г. на обща стойност 20532,00
лева.
Съгласно Раздел V, т. 5.3 от Договора за изработка от
15.04.2016 г. при забава при плащане на дължимото на Изпълнителя по договора
възнаграждение Възложителя му дължи неустойка за забава в размер на 0,2 % на
ден върху неиздължената сума, но не повече от 30% от стойността на договора. С
оглед така договореното и обстоятелството, че ответникът не е заплатил на
довереното ми дружество дължимата остатъчна сума на обща стойност 20 532,00
лева, представляваща окончателно плащане по Договор за изработка от 15.04.2016
г., ответникът дължи на изпълнителя още и неустойка за забава от 11398.14 лв.,
която е в размер на 30 % от стойността на целия договор /37993.81 лв./ и която
е начислена като 0,2 % на ден върху неиздължената сума от 20532 лв., или по
41,064 лв. на ден за периода от 13.06.2016г. /деня, следващ датата на
падежа - 12.06.201бг./ до 17.03.2017г. вкл., на която дата е достигнат
лимита на нейстойката, т.е. същата е генерирана общо за 278 дни.
В договора страните са избрали
като приложимо право българското законодателство и компетентност на български
съд.
В срока по чл.131 от ГПК
ответната страна депозира отговор, подаден от надлежно упълномощен адвокат.
С отговора се оспорва пасивната
легитимация на ответника, като сочи, че с регистрацията му като едноличен предприемач
в РА. възниква друг правен субект. Процесния договор е сключен с едноличния
предпиремач и искът неправилно е насочен, респективно е недопустим срещу
физическото лице.
На следващо място, с отговора се
оспорва компетентността на българския съд, доколкото ответникът е регистриран
търговец в А..
При условия, че съдът намери, че
е компетентен и ответникът е пасивно легитимиран да участва в производството,
исковете се оспорват като неоснователни, като се навеждат следните релевантни
възражения:
1.Договорът не е подписан от
възложител. Не е налице писмен договор между страните. В този смисъл се
претендира задължаване на ищеца да представи оригинален договор, от който черпи
права.
2.Налице е некачествено
изпълнение на фасадна облицовка, което било установено едва след сваляне на
скелето, което станало след подписване на приемно- предавателния протокол.
Некачествената облицовка се установила
на западна страна в участък с размери 138/196+34см.; източна страна отпред-148/210+34+51см;
източна страна отзад-148/175+34+51см.; В посочените участъци било установено
„посукване” на фасадата, което води до невъзможност елемнтите в част
„отводняване” да функционират съобразно предназначението си, т.е създава се
опасност за проникване на вода в сградата, нарушена естетическата визия и
завършеност. Некачествените СМР се дължат на виновно поведение на ищцовото
дружество, а именно лошо качество на монтажа и неспаване инструкциите на
производителя „Етем” за изпълнение на вентилируеми фасади, конкретно неспазване
технологичната непоследователност при изпълнение на носещата конструкция и
съответните финишни повърхности. Въпреки многократните разговори с изпълнителя
по телефон и чрез имейли от 02.07.2016г
и от 07.07.2016г., въпреки отправеното писмо от маг.Н.В., магистър по право, да
отстрани констатираните забележки изпълнителят не отстранил недостатъците на
работата си. Наложило се ответникът да се обърне към специализирана австрийска
фирма „Шенк” ООД, която след оглед и прценка направила оферта от 8720,40евро за
коригиране на некачествените СМР. Към момента не са отстранени недостатъците.
При горните твърдения ответникът счита, че претендираното възнаграждение не се
дължи, или в условията на евентуалност подлежи на намаляване с офертната цена
за поправка на работата.
3.Плащане не се дължи тъй като
изпълнителят не е изпълнил задължението си по чл.4.4 от договора- да представи
необходимите документи за произход и качество вложените материали;
4.Плащане не се дължи поради
постъпила претенция за некачествена работа в гаранционния срок.
5.С оглед неоснователност на
главния иск, неоснователен се явява и иска за неустойка.
6.Ответникът прави възражение за
погасяване по давност вземането за неустойка.
7.Ответникът прави възражение за
прекомерност на претендираната неустойка и редуцирането и в справедлив размер.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за изработка, сключен на 15.04.2016г. между ищцовото дружество като
изпълнител и „МD Grup” , номер по ДДС: ***, представлявано от
М.Д., като едноличен предприемач, регистиран в А. под номер в регистъра на
стопанската дейност ***, със седалище и адрес на управление ***33, като възложител.
Съгласно чл.1.1, възложителят възложил на изпълнителя доставни и
строително-монтажни работи за обект „Еднофамилна къща, находяща се в ***, включващи: доставка и монтаж алуминиеви композитни
панели (еталбонд), производство на „ЕТЕМ“ - Гърция, в цвят от каталога на
производителя „***“, с предварително полагане на подконструкция - алуминиеви
профили и паропропусклива мембрана, при условия и в срокове договорени в
договора.
В Раздел I, т. 1.2 от Договора е договорена цена на
база предварително заложена прогнозна площ от 165 кв. м. в размер общо на 29
205,00 лв. изчислена по ед. цена за кв. м. в размер на 177, 00 лв.
Съгласно Раздел I, т.1.3 от договора е посочено, че
окончателно дължимата по договора цена ще се определи при завършване и
предаване на договорените СМР, като общата монтирана площ, в случай че
надвишава предварително заложената прогнозна площ от 165 кв.м., ще се умоножи
по ед. цена 177,00 лв. без ДДС, а в случай че поради грешка в проекта или
нежелание от страна на Инвеститора определена част от сградата да се облицова,
общата монтирана площ се констатира под 159,90 кв. м. окончателно дължимата по
договора цена ще се определи като действително измерената монтирана площ под
159,90 кв. м. се умножи по договорена еднична цена в размер на 120,00 лева на
кв. м. без ДДС и към получената сума се прибави твърда сума в размер на 11
400,00 лева без ДДС.
Съгласно Раздел II, т.2.1 от Договора ищцовото
дружество се е задължило да извърши договорените СМР в срок до 20.06.2016 г.
Съгласно Раздел III, т.3.3 ответникът се е задължил да
заплати договорените с Договора СМР както следва:
1.аванс в размер на сумата от
8761,50 лв. /осем хиляди седемстотин шестдесет и един лева и 50 ст./ без ДДС в
срок- 10 дни преди изпращане на представител на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ на строителния
обект, на който следва да бъдат извършени договорените СМР, находящ се в
Република А., за заснемане на размери на изпълнения груб строеж с монтирана
дограма;
2. аванс в размер на сумата от
8761,50 /осем хиляди седемстотин шестдесет и един лева и 0,50 ст./ лева без
ДДС- в деня преди изпращане на материали и монтажен екип към строителния обект
в Република А.;
3.междинно плащане в размер на
сумата от 2920,50 лева без ДДС-при монтирани 50% от количеството облицовка по
Договор;
4. окончателно плащане в размер на разликата между
дължимата окончателна цена на договорените СМР, определена по реда и при
условията на т.1.2, т. 1.3 от настоящия договор и сумата от извършените
авансови и междинно плащания, което плащаще следва да бъде извършено в срок до
3 дни от завършване и предаване на договорените СМР, за което е съставен
надлежен приемо-предвателен протокол.
В т.3.8 е
уговорено приемане на готовата работа с двустранен протокол.
По делото е
представен двустранно подписан от страните протокол от 09.06.2016г. за
извършени СМР в Еднофамилна къща, находяща се в ***.
В протокола е отразена и общата монтирана площ,
служеща като база за изчисляване на окончателно дължимата от ответника по
договора цена, както следва: Алуминев композитен панел «Еталбонд» в цвят ***
общо количество 184,81 кв. м. и Алуминиев композитен панел в цвят «дървесен
декор W217-214 общо количество 34,73 кв.м.
В графа „Така
извършената работа се приема от възложителя със следните забележки: „ е изписан
саморъчен текст „няма забележки”.
Общата стойност
на дължимото възнаграждение на изпълнителя възлиза в размер на 37993.81 лв.,
определено по методиката на чл.1.3. от Договора, а именно: общата монтирана
площ, приета със съставения Протокол за извършени СМР от 09.06.2016 г., е
умножена по ед. цена 177,00 лева без ДДС.
От ищцовата
страна се признават неизгодни факти на извършено по време на изпълнението на договора авансово
плащане на стойност 8959,37 евро /или 17461,81 лв./, за което е съставена
фактура №** от 03.05.2016 г.
По делото е
приложена и фактура №**/13.06.2016 г. и инвойс №723 от същата дата на обща
стойност 20532,00 лева за дължимото оставащо плащане по договора, след
приспадане на извършеното авансово плащане, за което са съставени фактура №**
от 03.05.2016 г. и инвойс №*** от същата дата.
Съгласно Раздел V, т. 5.3 от Договора за изработка от
15.04.2016г., при забава при плащане на дължимото на Изпълнителя по договора
възнаграждение Възложителя му дължи неустойка за забава в размер на 0,2 % на
ден върху неиздължената сума, но не повече от 30% от стойността на договора.
В договора-Раздел VІ, страните са избрали като
приложимо право българското законодателство и компетентност на български съд.
По делото е приложено гаранционно
писмо на «*** до ответника за
уведомяване за банкова гаранция от страна на „Марвелис” ЕООД в случай на
неизпълнение на договора от негова страна.
С отговора на исковата молба ответникът
прилага кореспонденция по електронен път, от текста на която, може да се
заключи, че възложителят съобщил на изпълнителя забележки по изпълнението и
настоява изпълнителят да отстрани недостатъците. Първото писмо е от
07.07.2016г., а второто е от 02.07.2016г. Приложен е снимков материал.
Тези писма са оспорени от ищцовата страна.
По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетеля
С.Д.А.. Последния е в служебни правоотношения с ищцовото дружество „Маврелис“
ЕООД от 2010 г. като монтажник. Свидетелят участвал в монтажа на процесния обект в А.. Задачата
на бригадата била по готова дървена конструкция да облече пана- външна
вентилируема фасада, да поставят еталбонд. Предварително се поставила
подконструкция от алуминиеви профили и паропропусклива мембрана. На самата
конструкция се захващали готовите пана или с винтове или поп-нитове и едно до
друго се нареждат. Има и фуга за линейното разширение. Клиентът си избирал
колко да бъде фугата и дали изобщо да има фуга. М. бил съгласен с поставената
фуга.
Възложителят М.Д. всеки ден посещавал обекта и
следял работата, включително се качвал на скелето, нямал текущи забележки. След
довършване на работата А., в качеството
на отговорник на бригадата попитал М.Д. има ли някакви забележки по сградата за
да бъдат отстранени своевременно. Възложителят нямал забележки, носел
предварително изпратения от «Маврелис» формуляр на приемателен протокола и го
подписал. В протокола на първа страница текстът „няма забележки“ бил изписан
собственоръчно от М.Д.. Към този момент скелето все още не било демонтирано.
При
така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Вземането на ищцовото
дружество има договорен произход. Твърди се договор за изработка/за услуга/.
Регламентиран е в чл.258-чл.269 от ЗЗД. Искът
е за реално изпълнение на парично задължение. Приложимите правни норми са тези
на чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.258-269 от ЗЗД.
Акцесорния
иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.92 от ЗЗД.
Относно компетентността на РС
Добрич: По силата на чл. 7, пар.1 от Регламент
(ЕС) № 1215/2012г на СЕ, искове за
вземания по договори се разглеждат по местоизпълнение на задължението. Изключение от това правило е пророгацията на компетентност (чл. 25 и сл. от Регламент
(ЕС) № 1215/2012),
съгласно който - ако страните, независимо от местоживеенето им, са се
договорили, че съд или съдилищата на държавата-членка са компетентни за
разрешаване на всякакви спорове които са възникнали или могат да възникнат във
връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат
компетентност. Тази компетентност е изключителна освен ако страните са уговорили
друго. В случая е налице трансграничен елемент, доколкото местоизпълнението е в
друга държава членка. Споразумителната клауза е валидна и обективира реално
постигнато съгласие между страните споровете да се решават пред съответния
компетентен в РБългария съд.
Относно пасивната легитимация на ответника
М.Д.: От извършената съдебна поръчка до Федерално министерство на правосъдието
на РА. и направените извлечения от Австрийската бизнес информацинна система GISA,
че ответникът физическо лице е упражнявал търговска дейност в Австия с
т.нар. ***, като самоосигуряващо се лице , което се регистрира в
Търговската камара на Република А.. С
учредяването и вписването на едноличен предприемач не се създава отделен правен
субект, а се разширява правосубектността на физическото лице, като му се
признава търговско качество, в което може да осъществява търговска дейност като
страна по търговскоправни отношения. Физическото лице, което осъществява
стопанска дейност отговаря неограничено за задълженията, поети както в гражданско
правните си отношения и в тези, които са в резултат на упражняваната търговска
дейност. При горните доводи настоящия състав приема, че е налице пасивна
легитимация на ответника, още повече, че още в първото изречение ищецът прави и
утчнение относно търговската регистрация на ответника като едноличен
предприемач.
За да бъде ангажирана договорната
отговорност на ответника-възложител, ищецът-изпълнител следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните юридически факта: 1.)
наличието на сключен договор; 2.) че е изпълнил възложената му работа съобразно
поръчката на възложителя; 3.) приемането на работата, както и 4.) размера на
предявеното гражданско притезание.
Безспорно, съществувалите между страните отношения имат характеристиката на договора за изработка. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и
неформален договор. Той се счита за сключен с постигането на съгласие между
страните по него и създава задължения за двете страни – за изпълнителя да
изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя да приеме
изработеното и да го заплати. Договорът за изработка е неформален, тъй като не
е предвидена форма за неговата действителност. Тези характеристики на правната
сделка се извеждат от разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД. Предмет на задължението
на изпълнителя е конкретен трудов резултат, т.е. изпълнителят не дължи труд, а
конкретно уговорен резултат, поради което не му се дължи възнаграждение, ако
работата му не даде резултат или при невиновна невъзможност за изпълнение –
арг. от чл. 267 от ЗЗД. В конкретния случай договорът за изработка е сключен
между търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ във връзка с
упражняваната от тях дейност, поради което сделката е търговска по смисъла на
чл. 286, ал. 1 от ТЗ и съгласно чл. 288 от ТЗ спрямо нея намират приложение
общите разпоредби на ТЗ относно търговските сделки и субсидиарно общите
разпоредби на ЗЗД за договорите и специалните разпоредби на ЗЗД, уреждащи
договора за изработка.
За доказване на учреденото
облигационно правоотношение с ответника, ищецът е представил двустранно подписан договор за изработка.
Доказателствената съвкупност категорично установява възникналото облигационно отношение
между страните. Неоспоренто от страните авансово плащане съответства на
договорките в сключения договор. За установяване обстоятелството, че изпълнил
възложената му работа съобразно поръчката на възложителя, ищецът представя
протокол за извършени СМР за процесния имот от 09.06.2016г. Доколкото процесния
приемателен протокол не е оспорен
относно неговата автентичност и достоверност на датата, както и относно
изпълниението на собственоръчния текст от страна на ответника, следва да се
приеме, че ищецът е провел успешно доказване на вменения му в доказателствена
тежест факт.
Ответникът сочи скрити
недостатъци, които се установили след подписване на протокола за приемане на
работата и едва след премахване на скелето. Недостатъците на монтажните работи
се свеждат до лошо поставяне на скелетната конструкция и вследствие на това
непрецизно подреждане на покриващите финални плоскости, респективно в
засегнатите участъци било установено „посукване” на фасадата, което води до
невъзможност елементите в част „отводняване” да функционират съобразно
предназначението си, т.е създава се опасност за проникване на вода в сградата,
нарушена естетическата визия и завършеност.
Ответникът прави изявление за
намаляване размера на дължимото възнаграждение, като твърди, че е уведомил изпълнителя
своевременно за откритите скрити недостатъци.
Възражението на ответната страна
за недостатъци се основава на чл.265 ал.1 от ЗЗД. Упражняването на правото
следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до
изпълнителя. Ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да
доведат до разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото
възнаграждение въпреки тези недостатъци. В този случай съгласно чл.265 ал.1 от ЗЗД, той може да иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на
разходите за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето
лице, или съответно намаляване на възнаграждението.
Последната възможност е реализирана от
ответната страна с изрично изявление в отговора.
Относно реда за упражняване на правата по
чл.265 ал.1 от ЗЗД също е формирана задължителна практика на ВКС по реда на
чл.290 от ЗЗД. С решение №9/05.06.2017г. по т.д. №2690/2015г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., е прието, че по отношение на формата, в която следва да се упражнят
правата на възложителя на чл.265 ал.1 от ЗЗД не съществува ограничение. Това
може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на
висящ исков процес по предявен иск по чл.266 ал.1 от ЗЗД, така и при възражение
за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл.266 ал.1 от ЗЗД. С решение №84/30.07.2015г. по т.д.№1428/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., е
прието, че в зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или
непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по
предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на
намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка
разходи.
Приемането като правно действие
представлява 1/ фактическо получаване на изработеното и 2/ признанието, че то
съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното
получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено
изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане
означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако
не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена,
както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. Това законово предположение за
одобряване е релевантно и когато недостатъците са от категорията на тези, които
не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед – когато недостатъците са
скрити. Открие ли ги, възложителят е длъжен незабавно да уведоми изпълнителя,
инак губи правата си. Следователно, уведомяването представлява покана за
съвместно проверяване твърденията на поръчващия. Уведомлението трябва да
бъде направено при приемането на работата или веднага след откриването на
недостатъците.
Задължението на възложителя да направи
своите възражения във връзка с изработеното именно към посочения момент, следва
от разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД.
В доклада на съда в тежест на ответната страна е възложено да проведе
главно доказване на обстоятелството, че са налице недостатъци, техния вид и
обем, момента на откриването им, незабавно уведомяване на изпълнителя и
достигане на изявлението до него, размера на средствата необходими за
отстраняването им. Освен това съдът е дал изричини указания на възложителя, че
не представя докзателства за тези факти.
Във връзка с вменената му доказателствена
тежест от ответната страна са представени две електронни писма, оспорени от
ищцовата страна. От тези писма съдът не може да установи какви точно
неизправности са констатирани във връзка с работата на възложителя. В тях се
говори за проблеми по фасадата, които били незабележими от скелето.
Доказателствени искания от страна на ответника по повод наличието на
недостатъци на работата не са направени, нито относно необходимите разноски за
отстраняването им. При горните доводи и мотиви главният иск на „Марвелис” ЕООД като основателен
подлежи на уважаване.
Относно претенцията за неустойка:
Искът е с правно
основание е чл. 92 от ЗЗД . Касае се за мораторна неустойка, която компенсира
вредите от забавено изпълнение. При определяне на размера на неустойката е
релевантен периодът, в който ще е налице неизпълнение на това парично
задължение.
Ответникът прави възражение за
прекомерност, което подлежи на разглеждане по същество, като съдът следва да
извърши преценка налице ли е валидна
клауза за неустойка, пораждаща претендираното вземане.
Съгласно Раздел V, т. 5.3 от Договора за изработка от
15.04.2016г., при забава при плащане на дължимото на Изпълнителя по договора
възнаграждение Възложителя му дължи неустойка за забава в размер на 0,2 % на
ден върху неиздължената сума, но не повече от 30% от стойността на договора.
Съгласно установеното по-горе изпълнение на работата в количествено и
стойностно изражение стойността на целия догоор възлиза на 37993.81 лв.,
определено по методиката на чл.1.3. от Договора, а именно: общата монтирана
площ, приета със съставения Протокол за извършени СМР от 09.06.2016 г., е
умножена по ед. цена 177,00 лева без ДДС.
Както е посочено в практиката на ВКС и
следващо и от т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, следва да се извърши преценка дали уговорената неустока надхвърля
присъщите на договорната неустойка обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция като нормативно закрепен в чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД коректив
на недопускане тя да бъде използвана като средство за несправедливо обогатяване
на кредитор. В случая размера на задължението е 37993.81, изпълнението на което се обезпечава с
неустойка, изпълнението на задължението е предвидено да бъде обезпечено с
банкова гаранция от възложителя, но от събраните доказателства се установи, че
такава не е предоставена за нуждите на договора. Поради това, Съдът намира, че
в конкретния случай е налице валидна
клауза за неустойка, която сключена и между търговци съответства на присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция, преценено още към момента на сключване на
договора.
С Решение №
112/02.12.2013 г. по т.д.№ 426/2012 г. на ВКС, II т.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че забраната, респ.
невъзможността да се намали неустойката като прекомерна, се прилага само по
отношение на търговци. Затова, когато е сключена абсолютна търговска сделка, по
която страните или една от тях не е търговец, само нетърговецът може да се
позове на прекомерност и да иска намаляване на неустойката по общия ред на ЗЗД.
В случая, уговорената неустойка не подлежи на редуциране, поради прекомерност,
тъй като страните по сделката са търговци, а ответникът е сключил договора в
качеството си на едноличен предприемач/търговец/, а не на физическо лице и за
осъществяване на търговската си дейност.
Изложените правни
доводи мотивират на извод за дължимост на вземането за неустойка, при което
следва да се разгледа и правопогасяващото възражение на ответната страна за
погасяване по давност
С оглед на това
постигнатата между страните уговорка трябва да се тълкува в смисъл, че общия
размер неустойката за забава не може да надвишава повече от 30.00 % от
стойността на неизпълнените строително монтажни работи. Затова дневната
неустойка от 41,06лв. се дължи, докато общия размер от всички достигне 30.00 %
от стойността на договора- 11398,14лв. След този момент изпълнителя вече не
може да търси неустойка за забавено изпълнение, а може да претендира
обезщетение за вредите от забавата по общия ред. Срока, за който се дължи
неустойката може да бъде определен както чрез посочване на началната и крайната
дата на периода, за който се дължи, така и чрез ограничаване на максималния й
размер. В последния случай крайния момент на срока е денят, в който неустойката
достигне максимално уговорения размер, в случая- 17.03.2017г. Приложимата
давност е тази по чл. 111, б. „б” от ЗЗД, тригодишна, която към датата на
предявяване на иска 21.10.2019 година е
била изтекла за вземанията за неустойка начислени до 21.10.2016г.
При горните доводи, неустоечното задължение следва да се намали с припадаща
се сума за периода 13.06.2016г. /деня, следващ датата на падежа -
12.06.2016г./- 21.10.2016г. /130дни х 41,064 лв/, а именно в размер на
5 337,80лв. Искът за погасения по
давност размер подлежи на отхвърляне, а за разликата до претендирания от 11398,14лв.,
а именно за 6060,34лв. подлежи на уважаване.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на
ищцовата страна следва да се присъдят и сторените събени разноски съразмерно
изхода от спора. Ищецът е представил доказателства за заплащане на 1277,21лв.
държавна такса, 1830лв. адвокатско
възнаграждение, 277,50лв. за преводачески услуги по съдебна поръчка за
установяване чуждо законодателство. Съдът счита, че разноските на ищеца за
преводачески услуги по втората съдебна поръчка не следва да се вземат предвид,
с оглед оттегляне искането за събиране на това доказателство.
Ответната страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Минималното
възнаграждение за адвокат съгласно чл. 7 от Наредба 1 от 09.07.2004 година е в
размер на 1145,96лв. по главния иск и 871,94лв. Уговорения хонорар от 1830лв. е
под минамално установения по цитираната наредба, което изключва приложението на
чл.78 ал.5 от ГПК за намаляването му.
С оглед изхода
от спора ищецът следва да бъде възмезден от ответника със сторени разноски в
общ размер на 2 818,88лв.
На осн.чл.78
ал.3 от ГПК и с оглед отправеното в отговора искане за присъждане на разноски,
в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски съразмерно на
отхвърления иск. Ответната страна е направила разноски от 1300лв. адвокатско
възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част и се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 217,32лв.
С оглед изложените съображения, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН **********, да заплати на „Марвелис” ЕООД – ***, с ЕИК *** сумата от
20532лв. възнаграждение по договор за изработка от 15.04.2016г., ведно със
законната лихва върху вземането от 21.10.2019г. до окончателното плащане на
задължението;
ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН
**********, да заплати на „Марвелис”
ЕООД – ***, с ЕИК *** сумата от за сумата от 6060,34лв.,
представляваща неустойка по договор за изработка от 15.04.2016г., като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над присъдената сума до претендираната от
11398,14лв.;
ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН **********, да заплати на „Марвелис” ЕООД – ***, с ЕИК *** сумата от 2 818,88лв. съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Марвелис” ЕООД – ***, с ЕИК ***да заплати на М.В.Д., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на
217,32лв.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА
СТРАНИТЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
...........................