Р Е Ш Е Н И Е
№506
гр.Горна Оряховица, 04.11.2009г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, осми състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Р.Г. и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №1033 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод поради разстройство на брака.
Ищецът П.А.Н. ***.Оряховица твърди в ИМ, че с ответницата са законни съпрузи, сключили граждански брак на 02.09.1995г., първи по ред за двамата, от който нямат родени деца. Сочи, че през м.02.2002г. двамата заминали за Испания, където започнали работа. Сочи, че винаги е имал силно желание да имат дете и не е допускал, че ако нямат такова, това би било причина за раздяла помежду им. Твърди ,че в Испания по негово настояване си направили изследвания за забременяване „ин витро” и жена му, която знае испански език по-добре от него, му казала, че причината е в него, за което се учудил, тъй като не ми била правена спермограма, а само изследвания на кръв. Твърди, че жена му започнала да злоупотребява с алкохол, като пиела основно бира и ракия, започнала да лъже и интригантства. Сочи, че през 2005г. се върнали в България, а през 2007г. за пореден път заминали за Испания, като ответницата не пожелала да работи, не променила навиците си и макар и да битували в един дом, вече живеели в отделни стаи. Твърди ,че през м.12.2008г. се разделили окончателно, от когато не са се събирали и всеки живее в различен град в Испания, като той заживял на съпружески начала с друга жена, която е бременна от него. В СЗ, чрез пълномощника си адв.П. от ВТАК, заявява, че не желае произнасяне по вината за разстройството на брака. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата Т.Д. Нечева, редовно призована, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор, не се явява, не се представлява в СЗ и не взема становище по брачния иск.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак №006145/ 02.09.1995г., изд. от Община Г.Оряховица, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 02.09.1995г. От брака си страните нямат родени деца. Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за регистрация на гражданин на Общността на испански език, придружено с превод на български език, ищецът е регистриран в Централния регистър за чужденци на Главна дирекция на Полицията и Гражданска защита, като временно пребиваващ в Испания от 01.03.2007г. с адрес Пасео лас Паломас 137, ет.Р01, врата А, Ел Ехидо /Алмерия/.
По делото за разпитани двама свидетели – Николай Мерджанов и Тодорка Д., от чийто показания се установи, че съпрузите през 2002г. са заминали за Испания, като са си идвали два-три пъти, като от м.12.2008г. не живеят заедно, защото, според свидетеля Мерджанов, „жена му се пропи и не може да има деца”, които основно са причините за разстройството в брачните им отношения. Свидетелят Мерджанов установи, че съпрузите са имали голямо желание да имат дете, правили са си изследвания, като ответницата е казала на ищеца, че причината да нямат деца е в него. Свидетелят Мерджанов установи, че от една годи и два –три месеца ищеца живее с друга жена, която е бременна от него. И двамата разпитани свидетели установиха, че са виждали, че като са си идвали страните, ответницата е пиела по два, три галона бира, ракия. И двамата свидетели установиха ,че съпрузите живеят в различни градове в Испания, като от раздялата им не се срещат и не контактуват като съпрузи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно по делото се установи, че съпрузите от една година и два, три месеца живеят в условията на фактическа раздяла, като пребивават трайно в Испания в различни градове, а ищецът съжителства с друга жена, от която очаква дете. От гласните доказателства се установи, че причина за влошаването на отношенията между съпрузите е, че не са могли да имат дете, като ответницата е обвинявала ищеца, че причината е в него, а последният понастоящем очаква дете от друга жена, с която съжителства, както и употребата на алкохол от страна на ответницата. Изброените факти от живота на съпрузите са причините, довели до дълбоко и непоправимо брачно разстройство. Установената между страните фактическа раздяла от една година и два, три месеца и факта, че всеки един от съпрузите води живот отделно и независимо от другия в различни градове, без да поддържат отношения помежду си като съпрузи, установяването от ищеца на извънбрачна връзка с друга жена, от която чака така очаквано от него дете, мотивира съда да приеме, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, доверие, разбирателството между съпрузите и общи грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на които означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.
Предвид горното, искът за развод, като основателен и доказан, следва да бъде уважен, ведно с законните последици от това.
Съобразно чл.49 ал.3 от СК и доколкото страните не са поискали това, съдът с решението за допускане на развода не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака.
С брачния иск ищецът е сезирал съда с иск за предоставяне ползването на семейното жилище след развода. Установи се, че страните в РБългария са живели в къща с двор, находяща се в гр.Г.Оряховица, ул.”Въстаническа” №23, съставляваща тяхно семейно жилище, което, съгласно Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №35, том VІІІ, н.д.№2225/1993г. по описа на Нотариус при ГОРС, е изключителна, лична собственост на ищеца, придобито преди брака. Доколкото семейното жилище е лична собственост на ищеца, следва да бъде уважена претенцията му, като му се предостави ползването върху него след развода.
След развода жената запазва брачното фамилно име „Нечева”, доколкото не е сезирала съда с иск по чл.53 от СК за възстановяване на предбрачното и фамилно име.
Съдът на основание чл.6 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”,определя окончателна ДТ по допускане на развода в размер на 50лв., която, доколкото няма произнасяне по вината, следва да възложи в тежест на двамата съпрузи по равно, т.е. в тежест на всеки от тях по 25лв., ведно с по 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.49 ал.1 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт №152/02.09.1995г. на Община Горна Оряховица между П.А.Н. ***, с ЕГН ********** и Т.Д. ***, с ЕГН **********, с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването върху семейното жилище след развода, представляващо къща с двор, находяща се в гр.Г.Оряховица, ул.”Въстаническа” №23, подробно описано в Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №35, том VІІІ, н.д.№2225/1993г. по описа на Нотариус при ГОРС, на мъжа П.А.Н..
ПОСТАНОВЯВА, че след развода жената Т.Д. НЕЧЕВА запазва фамилното име „НЕЧЕВА”.
ОСЪЖДА П.А.Н. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРС окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева /, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т.Д. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРС окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….