Решение по дело №676/2023 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 710

 

гр. Бургас, 04.07.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и втори юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: М. Николова

 

при секретар Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 676/2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на „ВИ-БО ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. Н.Д. против Заповед ДК -11- Б -1/31.03.2023 г. на началник РДНСК - Бургас, с която е отменено като незаконосъобразно разрешение за строеж № 12/14.03.2023г. на главния архитект на община Сунгурларе, за строеж: „Фотоволтаична електрическа централа с номинална мощност 29,960 кW върху терен и покриви на съществуващи сгради“ в УПИ XI, кв.8 по ПУП с. Ведрово, обл. Бургас, издадено на името на „ВИ-БО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, гр.Бургас.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с процесуалните и материалноправните норми и се претендира присъждане на разноски. Твърди се нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК - липса на форма, като се сочи, че от заповедта не става ясно кой член предвижда предварително и/или последващо съгласие на собственик на съседен имот при издаване на Разрешение за строеж, за да се счете, че решението на архитекта на Община Сунгурларе е незаконосъобразно и да се отмени, като това противоречие си личи в израза: „В този случай, следвало е да се представи декларация- съгласие за разполагане на ФЕЦ на покрива на съществуващите гараж и навес, което е задължително условие, съгласно чл.21, ал.5 от ЗУТ.” Излагат се доводи, че към 1988 година вече допълващото застрояване между двата съседни имота е предвидено като свързано, поради което не може същото да бъде преразглеждано през 2023 година, тъй като вече строителството е реализирано, а чл.21, ал.5 от ЗУТ касае първоначално разрешаване на свързано допълващо застрояване, което веднъж разрешено и изпълнено, втори път не може да се иска. Сочи се, че строителството на ФЕЦ ще бъде върху съществуваща постройка - на покрива, т.е. ФЕЦ няма да има стена, която да е на калкана, а такава ще бъде стената на съществуващата постройка, като конструкцията на ФЕЦ няма и собствена височина, а ще бъде разположена на височината на покрива. Според жалбоподателя, височината следва да се мери само на калканната стена от към съседният имот, но на съществуващата постройка,  като същата, съгласно чл.46, ал.2 от ЗУТ не може да надвишава 3,6 метра, а вслучая наклона на панелите ще бъде към собствения имот. В жалба се твърди също, че изграждането на ФВЦ не е започнало, тъй като не е влязло в сила Разрешението за строеж и няма строителна линия и ниво, а тече текущ ремонт по смисъла на чл.151, ал.1 от ЗУТ на гараж и навес, за което се представя уведомление вх. № 26-00-165 от 13.03.2023 г. до Община Сунгурларе и за което разрешение не се изисква. Оспорва се и съставения констативен протокол № 12 от 27.03.2023 година с твърдение, че изложените в него данни са неистински и се сочи, че РДНСК не са компетентни досежно констатации и „законността” на строежи от пета и шеста категория. В заключение се иска отмяна на оспореното решение на РДНСК - Бургас като немотивирано и незаконосъобразно. Представят се писмени доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К.Т., преупълномощена от адв. Н.Д., която поддържа жалбата и моли за уважаването й. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна - Дирекцията за национален строителен контрол - София, редовно призована, се представлява от юрисконсулт А., която  оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като излага аргументи, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон и заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Сочи, че предвиденият и допуснат с отмененото разрешение строеж надвишава законоустановената височина от 2,5 метра за допълващо застрояване, което от своя страна налага извод, че строежът следва да е изтеглен на 3 метра от регулация, респективно да се снабди възложителят с декларация-съгласие от непосредствения собственик на съседния имот, каквато декларация в хода на административното производство не се установява да е налична. Депозира писмени бележки в предоставен от съда срок.

Заинтересованата страна – главен архитект на община Сунгурларе, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят „ВИ-БО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, гр. Бургас е подал заявление с вх. № 26-00-163/13.03.2023 год. по описа на община Сунгурларе за издаване на разрешение за строеж, към което е представил: проектно решение на инженер-конструктор и проектно решение на електроинженер, скица с виза от 10.01.2023г., нотариален акт №9, том V, рег.№3109, дело №269/09.06.2022г. за продажба на недвижим имот, декларация от 21.12.2022г. от собственика на УПИ VII-160 за съгласие за строеж на обща регулационна граница с УПИ XI, кв.8 по ПУП на с.Ведрово, обл. Бургас, съгласувателно становище изх. № ПД-536 (1) от 07.03.2023г. на директора РИОСВ-Бургас и становище за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа № 4527773/08.12.2022г. на „ЕР-Юг“ ЕАД КЕЦ-Карнобат и писмо изх.№14213/28.02.2023г. на ,,ЕР-Юг“ ЕАД за съгласуване на проект.

На 14.03.2023г. главният архитект на община Сунгурларе е подписал и подпечатал представените проектни решения, съгласно чл.147, ал.2 от ЗУТ и на основание чл.148, ал.1 и ал.2, и чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ е издал разрешение за строеж №12/14.03.2023г. за: „Фотоволтаична електрическа централа с номинална мощност 29,960 кW върху терен и покриви на съществуващи сгради“ в УПИ XI кв.8 по ПУП с. Ведрово, обл. Бургас, на името на „ВИ-БО ЕНЕРДЖИ“ЕООД, гр. Бургас, в качеството му на възложител, съгласно нотариален акт №9, том V, рег.№3109, дело №269/09.06.2022г. за продажба на недвижим имот.

На 27.03.2023 г. от инспектор при РДНСК – Бургас е извършена служебна проверка по реда на чл.156, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ на Разрешението за строеж, за което е съставен Констативен протокол № 12/27.03.2023 год.

На 31.03.2023 год. е издадена оспорената пред съда заповед, с която е отменено разрешение за строеж №12/14.03.2023г. на главния архитект на община Сунгурларе като незаконосъобразно. В мотивите на заповедта е отбелязано, че към документацията, послужила за издаване на разрешението за строеж е представена единствено декларация от 21.12.2022г., от собственика на УПИ VII-160, кв.8 по плана на с. Ведрово, за съгласие за строеж на обща регулационна граница с УПИ XI, кв.8 по ПУП на с. Ведрово, обл. Бургас. Изтъкнато е, че видно от представените графични документи, част от строеж „Фотоволтаична електрическа централа с номинална мощност 29,960 кW върху терен и покриви на съществуващи сгради“ е предвиден да се разположи върху покрива на съществуващи гараж и навес, изпълнени на границата с УПИ VI-159, кв.8 по плана на с. Ведрово, като е заключено, че в този случай, е следвало да се представи декларация за съгласие за разполагане на фотоволтаичната електрическа централа на покрива на съществуващите гараж и навес, от собственика на УПИ У1-159, кв.8 по плана на с. Ведрово. Към документацията по издаденото РС №12/14.03.2023г. не е представена нотариално заверено писмено съгласие на собственика на съседният УПИ У1-159, кв.8 по ПУП на с. Ведрово, което е задължително условие, съгласно чл.21, ал.5 от ЗУТ. В оспорената заповед е отбелязано и наличието на представени разрешение за строеж № 2/03.05.1988г. на началник отдел „АиБ“ на община Сунгурларе, за строеж: “Гараж и навес“, находящ се в УПИ XI, кв.8 по ПУП с.Ведрово, обл.Бургас и декларация с рег. № 69/20.03.1987г. за съгласие на строителство на гараж и навес на регулационна линия с УПИ VI-159, кв.8 по ПУП на с. Ведрово, ведно с проектна документация - чертеж по част „Архитектура“, според който строежът е предвиден да бъде със скатен покрив, с височина на кота било 3,30 м. и приблизителна площ 37,8 кв.м. Посочено е също така, че при извършена проверка от служители на РДНСК - Бургас и от представения с молбата снимков материал, е установено, че на съществуващите постройки е премахнат скатния покрив. Фотоволтаична електрическа централа е изпълнена върху монтирани метални профили, разположени върху съществуващите сгради, на границата с УПИ У1-159, кв.8 по плана на с.Ведрово, с максимална височина от към регулационната граница над допустимата за постройки на допълващо застрояване, съгласно чл.46, ал.2 от ЗУТ и над разрешената височина от проекта за „Гараж и навес“ по част „Архитектура”. Цитирана е нормата на чл.46, ал.2 от ЗУТ - „Второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м.” И в заключение е прието, че като е издал разрешение за строеж на „Фотоволтаична електрическа централа с номинална мощност 29,960 кW върху терен и покриви на съществуващи сгради“ в УПИ XI кв.8 ПУП с. Ведрово, обл. Бургас, без да е представено нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседен урегулиран поземлен имот, главният архитект на община Сунгурларе е издал един незаконосъобразен индивидуален административен акт, който следва да бъде отменен.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 05.04.2023 год. и е обжалвана от него пред Административен съд - Бургас с жалба, депозирана на 12.04.2023 год.

В хода на проведеното съдебно заседание от страна на жалбоподателя са ангажирани писмени доказателства - уведомления до главния архитект на Община Сунгурларе за започнат, спрял и приключил текущ ремонта на покрив на сгради: гараж и навес, построени  съгласно разрешение за строеж № 2/03.05.1988г. в УПИ XI, кв.8 по плана на с.Ведрово, обл.Бургас, общ.Сунгурларе.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата на дружеството е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес, в законоустановения 14-дневния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, по въпроса за валидността на оспорения акт, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен по материя и степен орган - Началник РДНСК - Бургас, в съответствие с делегираните му правомощия, съгласно т.2 от Заповед № РД-13-047/04.02.2022 г., издадена от началника на Дирекция за национален строителен контрол.

Заповедта е издадена и в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на процесуалния ред след надлежно извършена проверка от служители на РДНСК - Бургас, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, като съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя възраженията, изложени в касационната жалба, касаещи липсата на компетентност.

Настоящият състав обаче намира, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си да я издаде след изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая, както и след служебното събиране на релевантните за властническото волеизявление, доказателства. Тези нарушения на административнопроизводствените правила се явяват съществени - отменително основание по чл.146, т.3 от АПК, като изложените в заповедта мотиви не са достатъчни, за да се установи какви конкретно нарушения на строителните норми се визират, за да се приеме, че издаденото разрешение за строеж е незаконосъобразно.

Горното е довело и до издаването на заповедта в противоречие с материалния закон, като мотивите на съда за така направените изводи са следните:

Като правни основания за отмяна на процесното разрешение за строеж са посочени като нарушени следните разпоредби на ЗУТ - чл.21, ал.5 и чл.46, ал.2 от ЗУТ.

Чл.21, ал.5 от ЗУТ гласи: Свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване.

Чл.46, ал.2 от ЗУТ е със следното съдържание: Второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м.

В текстовата част на заповедта относно нарушението на чл.21, ал.5 от ЗУТ е отбелязано, че „Към документацията по издаденото РС №12/14.03.2023г. не е представена нотариално заверено писмено съгласие на собственика на съседният УПИ У1-159, кв.8 по ПУП на с. Ведрово, което е задължително условие, съгласно чл.21, ал.5 от ЗУТ.”

Относно нарушението на чл.46, ал.2 от ЗУТ е посочено, че „При извършена проверка от служители на РДНСК - Бургас и от представения с молбата снимков материал, се установи, че на съществуващите постройки е премахнат скатния покрив. Фотоволтаична електрическа централа е изпълнена върху монтирани метални профили, разположени върху съществуващите сгради, на границата с УПИ У1-159, кв.8 по плана на с.Ведрово, с максимална височина от към регулационната граница над допустимата за постройки на допълващо застрояване, съгласно чл.46, ал.2 от ЗУТ и над разрешената височина от проекта за „Гараж и навес“ по част „Архитектура”.” Не са посочени конкретни параметри на извършеното строителство, с които според органа се надвишава допустимата височина.

Така направените изводи на административния орган за нарушение на сочените разпоредби, според настоящия съдебен състав, са неправилни.

На първо място, по отношение на разпоредбата на чл.21, ал.5 от ЗУТ, следва да се посочи, че в случая, същата е неприложима, тъй като разпоредбата касае свързано "ниско застрояване", т.е. тя е относима само към основното застрояване, а не към допълващото застрояване или към такова по чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ. Този извод произтича както от смисловото съдържание на нормата, цитирано по-горе, така и от разпоредбата на чл.23 от ЗУТ, според която характерът на застрояването се определя от височината на сградите на "основното застрояване" и е съответно "ниско, средно и високо". Такава разграничителна характеристика на допълващото застрояване не е предвидена в закона, поради което изискването на чл.21, ал.5 от ЗУТ, както се посочи вече по-горе, е неприложимо. В този смисъл е актуалната съдебната практика, в това число Решение № 3448 от 3.04.2023 г. на ВАС по адм. дело № 11764/2022 г., II о. и др.

По делото не е спорно, че с издаденото разрешение за строеж № 12/14.03.2023г. на главния архитект на община Сунгурларе, се разрешава изграждане на обект „Фотоволтаична електрическа централа с номинална мощност 29,960 кW върху терен и покриви на съществуващи сгради“ в УПИ XI, кв.8 по ПУП с. Ведрово, обл. Бургас, издадено на името на „ВИ-БО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, гр.Бургас. Не е спорен и факта, че в имота на жалбоподателя съществуват гараж и навес, построени съгласно разрешение за строеж № 2/03.05.1988г. в УПИ XI, кв.8 по плана на с.Ведрово, обл.Бургас, общ.Сунгурларе, на регулационна линия с УПИ VI-159, кв.8 по ПУП на с. Ведрово. За изграждането на същите е представена и налична в материалите по делото декларация с рег. № 69/20.03.1987г. за съгласие на строителство на гараж и навес на регулационна линия с УПИ VI-159, кв.8 по ПУП на с. Ведрово, ведно с проектна документация - чертеж по част „Архитектура“, според който строежът е предвиден да бъде със скатен покрив, с височина на кота било 3,30 м. и приблизителна площ 37,8 кв.м. Към множеството документи, депозирани във връзка с направеното искане за издаване на разрешение за строеж е представено и Проектно решение от инженер – конструктор, изготвено от инж.П. И. К., в което е дадено предписание за разриване на покрива и монтиране на метална конструкция, върху която посредством LT ламарина впоследствие да се монтират необходимите профили и стойки, на които да се поставят фотоволтаичните панели.

Следователно, отмененото Разрешение за строеж не касае основно застрояване, а е такова по чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ, като монтажа следва да се извърши върху съществуващите сгради и постройки, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции, поради което представянето на нотариално заверено писмено съгласие е ирелевантно, т.е. разпоредбата на чл.21, ал.5 от ЗУТ е неприложима, както вече се каза и по-горе.

На второ място, по отношение на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗУТ, следва да се отбележи, че в заповедта не са посочени конкретни параметри на извършеното строителство, с които според органа се надвишава допустимата височина. Така направения извод в мотивите на заповедта за надвишаване не само не е конкретизиран, но не е и доказан, тъй като видно от материалите по делото, конструкцията на фотоволтаичната централа няма да надвишава височина от 3.30 метра, каквато е височината на покрива, тъй като панелите ще бъдат разположени към собственият на жалбоподателя имот. Липсата на изясняване на тези конкретни факти и обстоятелства, от значение за случая и посочването им в оспорената заповед е довело не само до издаването на заповедта в нарушение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, а и до неправилно приложение на материалния закон, приемайки че разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗУТ е нарушена.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че от материалите по делото не може да се направи извод, че „фотоволтаичната електрическа централа е изпълнена”, така както е посочено в оспорената заповед, а единствено, че е извършен текущ ремонта на покрив на сгради: гараж и навес, построени съгласно разрешение за строеж № 2/03.05.1988г. в УПИ XI, кв.8 по плана на с.Ведрово, обл.Бургас, общ.Сунгурларе, за което дружеството надлежно е уведомило главния архитект на Община Сунгурларе.

По изложените съображения съдът приема, че с оспорената заповед разрешението за строеж №12/14.03.2023г. на главния архитект на Община Сунгурларе е отменено незаконосъобразно, което налага извод, че е налице основание за отмяна на Заповед ДК-11-Б-1/31.03.2023 г. на началник РДНСК - Бургас.

С оглед изхода на спора и на основание разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, своевременно направеното искане от жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски е основателно и ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1550 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса и 1500 лева заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение /л.12/.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр. второ от АПК, Административен съд Бургас, XVIII-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед ДК-11-Б-1/31.03.2023 год. на началник РДНСК - Бургас, с която е отменено като незаконосъобразно разрешение за строеж № 12/14.03.2023г. на главния архитект на община Сунгурларе, за строеж: „Фотоволтаична електрическа централа с номинална мощност 29,960 кW върху терен и покриви на съществуващи сгради“ в УПИ XI, кв.8 по ПУП с. Ведрово, обл. Бургас, издадено на името на „ВИ-БО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, гр.Бургас.

ОСЪЖДА ДНСК да заплати на „ВИ-БО ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1550 /хиляда петстотин и петдесет/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: