Решение по дело №634/2019 на Районен съд - Царево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

 

№:                                       27.01.2020 год.                       Град Царево    

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                         наказателен състав

На двадесет и първи януари                   две хиляди и двадесета година

В публично заседание, в следния състав:     Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 634 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

 

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от И.О.Р., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 19-4635-000328 от 03.10.2019 год. на Началника на РУ- Приморско, с което на И.О.Р., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лв. лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание Наредба I-2539 на МВР, му се отнемат 10 контролни точки, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния закон. Поради изложените причини, се иска от съда да  отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира се за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата, редовно уведомени, не изпращат представител.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се актосъставителят.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.08.2019 год. актосъставителя- служител в РУ- Приморско, изпълнявал контрол на автомобилния транспорт, в района на РУ- Приморско. Около 10,48 часа на същата дата, полицейския служител спрял за проверка автомобил, като при проверката установил, че същия се управлява от жалбоподателя. На жалбоподателя било поискано да бъде извършена проверка за наличие на алкохол, с техническо средство, като скалата на уреда отчела 1,34 промила. Констатираното нарушение, мотивирало актосъставителя, да състави акт за установяване на административно нарушение № 88522 от 26.08.2019 год. в който било описано извършеното нарушение както следва „….на 26.08.2019 управлява след употреба на алкохол…….скалата на уреда отчете 1,34 промила….“. АУАН бил връчен на жалбоподателя лично и приет от него без възражения. На водача бил издаден талон за медицинско изследване. Наказващият орган- Началника на РУ- Приморско, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано, по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и санкционирано на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя- полицейски служител- които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е виновно от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда констатира следното:     

При установяване на нарушението и при издаване на атакуваното наказателното постановление, административно- наказващият орган е допуснал съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура, състоящо се в противоречие между написаното в АУАН и атакуваното НП и установената фактическа обстановка. В атакуваното наказателно постановление, като описание на административното нарушение не е посочено това, отразено в АУАН, в който е описано, „….на 26.08.2019 управлява след употреба на алкохол…….скалата на уреда отчете 1,34 промила….“, а жалбоподателя е санкциониран за това, че „….на 26.08.2019 управлява МПС, трамвай или самоходна машина, след употреба на алкохол…….над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда….“ т.е. посочени са две взаимно изключващи се хипотези.

Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което изискване е въздигнато от закона в задължителен реквизит. Същото условие предвижда и чл. 57, т. 5 от ЗАНН за наказателното постановление. В конкретния случай липсва идентичност между деянието, обективирано в акта, възпроизведения в наказателното постановление състав на административно нарушение. Нещо повече- налице е пълно разминаване между.  В случая, не става ясна волята на АНО- за управление на какво ППС и с каква точно концентрация на алкохол е санкциониран водача.

Така установените от съда процесуални нарушения, не са от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Те са съществени и не биха могли да се санират в последващ стадий на административнонаказателното производство. Същите са довели е до невъзможност да се индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване правото на защита на посоченото като нарушител лице. Това нарушение е съществено, води до ограничаване правото на защита на нарушителя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

На следващо място, съда констатира и още едно допуснато нарушение, а именно, че срещу жалбоподателя са отпочнати две наказателни процедури, за едно и също деяние. Така, установеното от актосъставителя- че жалбоподателя управлява МПС с концентрация на алкохол 1.34 промила- е повод за образуване на ДП, а не за съставяне на АУАН. Такъв обаче е бил съставен, като едновременно с това, срещу жалбоподателя е било отпочнато и ДП, т.е. за едно и също деяние, срещу жалбоподателя са се водили 2 наказателни производства едновременно. 

По изложените съображения, съдът счита, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-4635-000328 от 03.10.2019 год. на Началника на РУ- Приморско, с което на И.О.Р., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лв. лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание Наредба I-2539 на МВР, му се отнемат 10 контролни точки, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

 

СЪДИЯ :