Определение по дело №62/2020 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

  №..77../16.03.2020 г.  гр. Шумен

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на горепосочената дата в  състав:

                                                       Председател:  Мариана Георгиева

                                                               Членове:  Светлин Стефанов

            Соня Стефанова

                                                                                

       

          Като разгледа докладваното от Мариана Георгиева ВЧНД № 62 по описа за 2020 г. установи:

          С Определение № 8 от 03.02.2020 г. постановено по ЧНД №222/2019г.  Великопреславският районен съд  потвърдил постановление от 12.07.2019 г. на Районна прокуратура – Велики Преслав за прекратяване на наказателно производство по ДП № 197/2018 г. по описа на РУ – Велики Преслав. Срещу определението е подадена въззивна жалба от А.М.Р., чрез адв. П.П. от ШАК. В жалбата се изтъква, че съдът правилно установил фактите, но направил незаконосъобразни изводи от тях. Такъв бил и изводът, че липсва субективния елемент на деянието по чл. 206 от НК. Жалбоподателите считат, че действията на св. Ш.М.М. почиват на очевиден личен интерес, тъй като той подал жалба срещу Р. в ВПРП, образувано било досъдебно производство и в момента в ВПРС се разглеждало НОХД № 4 по описа за 2018 г. на съда. В постановлението на прокурора и в атакуваното определение се внасял особен акцент с разглеждане на отношенията на св. М. и св. Р., като се експонирало в неблагоприятна морална и правна светлина поведението на Р.. Молят определението на ВПРС да бъде изцяло отменено.

          Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество – неоснователна, поради следното:

          С обжалваното определение РС – Велики Преслав потвърдил постановление от 12.07.2019 г. на Районна прокуратура – Велики Преслав за прекратяване на наказателно производство по ДП № 197/2018 г. по описа на РУ – Велики Преслав. Досъдебното производство било образувано от прокурор от ВПРП за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК за това, че за времето от 15.12.2017 г. до 26.06.2018 г. в с. Конево, Шуменска област са присвоени чужди движими вещи – парични средства, които са пазени.

          Съдът приел за установена по делото следната фактическа обстановка: През 1999 г. на наследниците на М. М. Ибрямов, между които и свидетелите Ш.М.М. и А.Р., били възстановени земеделски земи находящи се в землището на с. Конево, Шуменска област. През периода 2008 г. – 2013 г. св. Р., упълномощена от св. М., подавала документи за получаване на субсидии за обработваните земи. Отношенията между двамата се влошили, тъй като според св. М. , А.Р. заявявала от свое име повече от полагащите й се декари. Това станало след като тя придобила ½ от възстановената земеделска земя с нотариален акт за дарение от майка си Емине Ш.М.и леля си Е.Б.. През 2013 г. М. оттеглил пълномощното си и през следващите години заявления за подпомагане подавала лично жалбоподателката.

          На 01.06.2015 г. и на 29.07.2015 г. Ш.М.М. сключил договори за аренда на земеделските земи с „Агрозаран“ ЕООД за срок от 5 години. Св. Р. искала да обработва земите и подписала договор с дружеството за пренаемането им. Така за стопанската 2015/2016 г. земите били заявени за подпомагане в ДФ „Земеделие“ от св. Р.. Управителят на дружеството – св. Н.З.не платил рента на св. Ш., той не получил и субсидия. За стопанската 2016/2017 г. свидетелят З. не се съгласил да подпише договор за пренаемане на земите със св. Р., обработвал земите и в края на 2017 г. изплатил на Ш.М.М. рента в размер на 1453.90 лв. На 15.12.2018 г. на М. била изплатена от св. З. рента в размер на 1435 лв. за стопанската 2017/2018 г.

          Настоящата инстанция намира, а и жалбоподателите също, че съдът правилно е установил фактите по делото.

          Разпитан в хода на досъдебното производство св.  М. не отрича, че е получил сумите. Заявява, че те не са само негови, знае, че са на всички наследници. Държи парите у себе си и е готов да ги раздели с тях, когато се съберат и решат спора помежду си относно дяловете на притежаваните земеделски земи.

          Правилен е извода на прокурора, споделен и от съда, че в случая липсва субективния елемент, който да обосновава наличието на престъпление по чл. 206 от НК, липсва намерението на М. да се разпореди с парите.

          Във въззивната жалба се твърди, че св. Ш.М.М. подал жалба до Районна прокуратура – Велики Преслав срещу А.Р., с която искал да отклони именно плащането на получената рента от  „Агрозаран“ ЕООД. По тази жалба било образувано досъдебно производство и в момента в РС – Велики Преслав се разглеждало НОХД № 4/2018 г. Този довод, който според жалбоподателите доказва умисъла на М. за присвояване на парична сума от 2888.90 лв. е неоснователен. В досъдебното производство не е приложена жалба от М. срещу св. Р.. Няма данни за това срещу кого и за какво деяние е образувано досъдебното производство и дали по него е внесеният обвинителен акт и образувано НОХД № 4/2018 г. на ВПРС (в хода на досъдебното производство с постановление – т. І, л. 60, са отделени материали, но те касаят данни за извършено престъпление по чл. 311 от НК). Дори това да е така, то не може да се приеме, че жалбата е подадена, за да не се изплатят получените от аренда суми, защото те са изплатени на М. в края на 2017 г и 2018 г. а цитираното в жалбата ДП е образувано много преди това, тъй като е с № 222/2015 година. От доказателствата по делото безспорно се установява, че за първата година от арендния договор – стопанската 2015/2016 г. свидетелката е пренаела всички земеделски земи и ги е заявила за ползване и подпомагане. Св. М. не получил нито рента, нито субсидия, както и останалите наследници. Това би могло да се случи и за целия период на арендния договор и не св. Ш.М.М.  попречил за това. Св. Зърън доказал пред ДФ „Земеделие“ правото си да ползва земите по договора и продължил да ги арендува. Законът към момента на сключване на договора позволявал това да стане с един от всичките наследници, на които са възстановени земите. Как ще бъдат разпределени сумите получени от арендата е въпрос, който те следва да решат помежду си, а ако има спор по въпроса – по съдебен ред. Ето защо в конкретния случай са налице гражданскоправни отношения.

          Прокурорът в постановлението си за прекратяване на наказателното производство и първоинстанционният съд в определението си безпристрастно са изложили установените по делото факти. Не са направени изводи, коментари и оценки на поведението на св. А.Р., поради което е неоснователно оплакването във възивната жалба, че е акцентирано върху него и свидетелката е представена в неблагоприятна морална и правна светлина. Няма данни водещия досъдебното производство, наблюдаващия прокурор, или съда да е предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото, за да охарактеризира някоя от страните в неблагоприятна светлина, а да не прави изводите си само от обективно установените факти.

          Настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно, обосновано и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него – оставена без уважение.

          Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          Потвърждава Определение № 8 от. 03.02.2020 г. постановено по ЧНД № 222 по описа за 2019 г. на Великопреславския районен съд.

          Определението е окончателно.

 

          Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                            2.