РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 13.07.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 16165
по описа за 2016 г. на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от К.И.А. с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за причинени на същия вреди от обвинение в извършването
на престъпления по чл. 319, пр. 2, алт. 1 от НК и по чл. 201, пр. 2, алт. 1 от НК, за което ищецът е бил оправдан, както следва: за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 29.12.2011 г.; за
сумата от общо 42 876 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, от която: 29 496 лв.
– дължимо на ищеца по договор за управление възнаграждение за заемане на
длъжността заместник - председател на съвета на директорите в „М.” АД за
периода 30.11.2004 г. - 29.12.2011 г.; 9234 лв. - дължимо на ищеца по
договор за управление възнаграждение като член на съвета на директорите на „П.А.1”
АД за периода 30.11.2004 г. - 06.12.2007 г.; 4695 лв. – невнесени от „М.”
АД по персоналната партида на ищеца осигурителни вноски за периода 30.11.2004
г. - 29.12.2011 г.; 2451 лв. – невнесени от „П.А.1” АД по персоналната
партида на ищеца осигурителни вноски за периода 30.11.2004 г. - 06.12.2007 г.
Претендира се и заплащането на законна лихва върху всяко едно от обезщетенията
за имуществени вреди, считано от 29.12.2011 г.
Ищецът твърди, че с постановление от 30.11.2004 г. на Районна прокуратура -
Г. Д. срещу него е било образувано предварително производство и му е определена
мярка за неотклонение „подписка”, а на 02.03.2005 г. е бил привлечен като
обвиняем по сл.д. № 464/2004 г. на ОслС, гр. Б.. Сочи, че на 10.10.2008 г.
срещу него е бил внесен обвинителен акт в Софийски районен съд, като по
образуваното НОХД № 11657/2008 г., през м. януари 2011 г., е бил осъден на
лишаване от свобода за срок от 1 година, с тригодишен срок за отлагане на
наказанието, за извършването на престъпление по чл. 201, пр. 2, алт. 1 НК и е
бил оправдаван по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 319, пр. 2,
алт. 1 от НК. Излага, че с влязла в сила на 29.12.2011 г. присъда от 13.12.2011
г., по описа на СГС, НО, XV-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД
5265/2011г., решението на СРС в осъдителната му част е било отменено, с което е
бил окончателно оправдан по всички повдигнати му обвинения.
Ищецът поддържа, че в резултат на незаконосъобразното наказателно
преследване, продължило в периода 02.03.2005 г. до 29.12.2011 г., е претърпял сериозни
емоционални болки и страдания. Твърди, че са били уронени доброто му име и
престиж, влошило се е здравословното му състояние – започнал е да страда от
високо кръвно налягане, намалено зрение и невроза. Сочи, че е изживял силен
стрес от прекомерно продължителното досъдебно производство.
Излага, че прокуратурата е започнала и ново наказателно преследване срещу
него за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК, което е приключило на 11.06.2007г.
с постановление за прекратяване по НП № 1442/2006г. по описа на РП- Г. Д..
Сочи, че в резултат от водения наказателен процес по НОХД №11657/2008 г.,
PC - Г. Д. е започнал да издава справка за съдимост, според която е бил
„осъждано лице” по НЧХД № 481/1989г. на СРС, въпреки че по това дело К.А. е бил
тъжител. Предвид това и поради факта, че е бил обвиняем, респективно подсъдим,
твърди, че не е могъл да си намери работа през процесния период. Поддържа и, че
в резултат на незаконосъобразното наказателно преследване е бил освободен като
член на съвета на директорите на „М.” АД
и на „П.А.1”АД, с което е бил лишен от възможността да получава полагащото му
се за заемане на тази длъжност възнаграждение в процесните дружества в размер
на 150 % от минималната работна заплата според решенията на общото събрание на
акционерите, както и не е бил осигуряван, с което е претърпял описаните по-горе
имуществени вреди.
Ответникът П.НА Р.Б.в писмения отговор по реда на чл.
131 ГПК оспорва исковата претенция, като недоказана. Поддържа, че не са налице
доказателства, които да установяват търпените имуществени и неимуществени вреди
и причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение. При условията на
евентуалност счита размерът на обезщетението за неимуществени вреди за завишен.
Релевира възражение за погасяване по давност на претенциите за имуществени
вреди.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
С Постановление за образуване на предварително
производство от 30.11.2004 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Г. Д., пр.
пр. № 1692/2004 г. е образувано предварително производство по сл.д. № 464/2004
г. срещу К.И.А. за това, че през м. 09.2004 г., в гр. Г. Д. в скрил чужди
документи – Книга на акционерите на „П.А.1“ АД, договори с клиенти на
дружеството и други счетоводни документи, собственост на „П.А.1“ АД и „М.“ АД,
с цел да им причини вреда – престъпление по чл. 319, пр. 2 НК; По същото време
и място в качеството си на „длъжностно лице“ – Изпълнителен директор на „П.А.1“
АД, присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Део“, с рег. № *******собственост
на дружеството и връчен му в това му качество – престъпление по чл. 201, пр. 2 НК. Със същото постановление е определена и мярка за неотклонение „Подписка“,
която е отменена с определение от 20.01.2011 г.
С постановление за привличане на обвиняем от
02.03.2005 г. по сл.дело № 464/2004г. по описа на ОСС – Б., ищецът е бил
привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 319, пр. 2 и чл. чл. 201, пр. 2 НК, като е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
С постановление за връщане на предварителното
производство за допълнително разследване от 28.04.2006 г., РП – гр. Г. Д. връща
наказателното производство по пр.пр. № 1692/2004 г. за допълнително разследване
в 60-дневен срок.
С постановление за привличане на обвиняем от
20.09.2007 г. ищецът е привлечен като
обвиняем за посочените престъпления по чл. 319, пр. 2 и чл. чл. 201, пр. 2 НК
С постановление от 02.10.2007 г. на РП – гр. Сандански
материалите по сл.д. № 464/2004 по описа на ОСС – Б. са изпратени по
компетентност на РП – гр.С., където е образувана пр.пр. под номер 5482/2007 г.,
сл.д. № 117/2007 г.
С определение от 16.06.2008 г. по описа на СРС е
констатирано, че от привличането на лицето като обвиняем на 02.03.2005 г. са
изминали повече от 2 години, поради което е даден 2-месечен срок за внасяне на
делото за разглеждане в съда.
На 01.08.2008 г. Районна прокуратура –С. внася
обвинителен акт по досъдебно производство № 117/2007 г. по описа на ССЛС,
пр.пр. № 5482/2007 по описа на СРС срещу обвиняемия К.И.А. за престъпление по
чл. 201, пр. 2, алт. 1 и по чл. 319, пр. 2, алт. 1 от НК. Образувано е НОХД №
9259/2007 г. по описа на СРС. С разпореждане от 09.09.2008 г. съдът прекратява
съдебното производство и връща делото на СРП за отстраняване на процесуални
нарушения.
Производството
по НОХД № 11637/2008 по описа на СРС приключва с присъда от 20.01.2011 г., с
която К.А. е признат за виновен за това, че на 27.09.2004 г. в качеството си на
длъжностно лице – заместник-председател на Съвета на директорите на „П.А.1“ АД,
присвоил чужда вещ - лек автомобил, собственост на дружеството – престъпление
по чл. 201, пр. 2, алт. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три
години на осн. чл. 66, ал. 1 НК. По отношение на обвинението в престъпление по
чл. 319, пр. 2, алт. 1 НК е оправдан. С Присъда по ВНОХД № 5265/2011 от
13.12.2011 г. по описа на СГС, влязла в сила на 28.12.2011 г., К.А. е оправдан
и по отношение на обвинението в извършване на престъпление по чл. 201, пр. 2,
алт. 1 НК, а в останалата си част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Срещу
ищеца А. е било образувано наказателно производство № 1442/2006г. по описа на
РП – Г. Д., ДП № 591/2006 г. за това, че в гр.С., в неустановен период от време
придобил и държал огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“ № 1464, без да има за
това надлежно разрешение – престъпление по чл. 339, ал. 1 НК., което
производство е прекратено с Постановление от 11.06.2007 г., тъй като А. не е
осъществил съставомерно деяние по чл. 339, ал. 1 НК.
Към
доказателствения материал в настоящото производство е приобщено НОХД № 11657/2008
г. на СРС, НО, 96-ти с-в, от което е виден броя на откритите съдебни заседания
по наказателното производство срещу ищеца (осем в първата инстанция, две във
въззивната инстанция и едно пред ВКС по реда на възобновяването), проведени в
периода от внасяне на обвинителния акт в съда през 2008 г. до влизане в сила на
оправдателната присъда на 28.12.2011 г.
Представено
е Решение № 2721 от 23.09.2004 г. по ф.д. № 98/1991 по описа на Окръжен съд – Б.,
от което е видно, че ищецът е освободен в качеството си на Изпълнителен
директор на „М.“ АД, а на негово място е вписан Д.К., с пояснението, че последният
ще управлява и представлява дружеството, както и обстоятелството, че ищецът К.А.
е вписан като зам.-председател на Съвета на директорите на дружеството. Представено
е още Решение № 2722 от 24.09.2004 г. по ф.д. № 1173/1999 по описа на Окръжен
съд – Б., от което е видно, че ищецът е освободен в качеството си на
Изпълнителен директор на „П.А.1“ АД, а на негово място е вписан И.Д., с
пояснението, че последната ще управлява и представлява дружеството, както и
обстоятелството, че ищецът К.А. е вписан като зам.-председател на Съвета на
директорите на дружеството.
Представен
в протокол от заседание на общото събрание на „П.“ ЕАД (впоследствие
преименуван на „М.“ АД“) от 07.10.1999 г., на което са взети решения за избиране
на членове на Съвета на директорите на дружеството, сред които е ищецът К.А. и
определяне на възнаграждение на членовете на СД в размер на 150 % от средната
брутна работна заплата в дружеството.
От
представената справка за съдимост от 26.03.2018 г. се установява, че с Решение
№ 39/04.02.20011 г. на ОС-Б. ищецът е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 323, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК, като на основание чл. 78 а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“. От справката са налични и данни за присъда № 52/28.11.1898
г., постановена по НЧХД № 481/1989 г., с която ищецът отново е освободен от
наказание на основание чл. 146, ал. 2 НК.
По
делото са събраните гласни доказателства, чрез свидетелските показания на Д. И.А.-И.,
сестра на ищеца, от които се установяват следните обстоятелства: свидетелката
заявява, че след като започнали делата срещу ищеца А., същият се травмирал и
депресирал, започнал да повишава кръвно, а преди година му се отлепила очната
ретина от стрес. Твърди, че е постъпвал в болница, но точно кога и за колко
време, не може да уточни. Поради продължителността на делото и ходенето по
съдебни заседания, не можел да започне спокойно работа – правели му проблеми
заради свидетелството за съдимост. Сочи, че се отчуждил от приятели и се
затворил в себе си. Във връзка с наказателното дело от 2004 г. настъпила
промяна у ищеца, напрежение и стресови ситуации, имал и финансови затруднения.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира предявената искова
претенция за присъждане на неимуществени
вреди за частично основателна.
За
уважаването на предявения иск по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, са необходими кумулативно следните предпоставки:
привличане като обвиняем на ищеца за извършване на престъпление; прекратяване
на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е
извършено от ищеца или когато лицето бъде оправдано; наличието на вреди
(имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва
да се докажат от ищеца. В случая е образувано и проведено предварително
производство и ищецът е бил обвинен в престъпления по чл. 201, пр. 2, алт. 1 и
по чл. 319, пр. 2, алт. 1 от НК, за което е признат за невиновен и оправдан с
присъда на Софийски градски съд по образуваното ВНОХД № 5265/2011 от 13.12.2011
г. по описа на СГС, влязла в сила на 28.12.2011 г., което е основание да бъде
ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи. Установяват се всички
елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Относно
размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане, то
същият е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Настоящият
състав приема, че при установените обстоятелства - образувано наказателно
производство и повдигнато по него обвинение срещу ищеца, приключило с влязла в
сила оправдателна присъда, само по себе си е достатъчно да обоснове
основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е
житейски логично наказателното преследване да породи негативни психически
преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което се потвърждава и от
показанията на изслушания по делото свидетел. Съдът не приема, твърденията на
ищеца, че полученото отлепване на ретината на окото, е в причинна връзка с
воденото наказателно производство, тъй като липсват медицински данни за това -
представен е единствено протокол от медицински преглед, в който фигурира
поставена диагноза „миопия“ (късогледство). Като взе предвид вида и характера
на обвиненията (едното, от които е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК),
продължителността на наказателното производство, надхвърляща разумния срок за
провеждането му (близо седем години), обстоятелството, че подсъдимият е бил
оправдан на първа инстанция за извършване на престъплението по чл. 319, пр. 2,
алт. 1 НК, и че впоследствие е оправдан и по второто обвинение на въззивната
инстанция, взетата мярка за неотклонение „подписка“, която е най-леката и не е
ограничила правото му на свободно
придвижване, съдебното
минало на ищеца,
обстоятелство, че
повдигнатото му обвинение
е повлияло негативно
върху емоционалното му състояние, социален живот и чувство за сигурност, съдът
намира, че справедливото обезщетяване на К.И.А. за незаконното обвинение в
извършване на престъпление се равнява на сумата от 8 000 лв. Искът следва да бъде
отхвърлен за разликата над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
Предвид задължителните указания, съдържащи
се в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г., отговорността на държавата за
вреди от действия на правозащитни органи възниква от момента, в който те се
признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
първо от ЗОДОВ - от влизане в сила на оправдателната присъда. От този момент
държавният орган (Прокуратурата) е в забава и дължи лихва върху обезщетението.
С оглед влязлата в сила на 28.12.2011 г. оправдателна присъда, съдът приема, че
претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде уважена, като същата се присъди от 29.12.2011 г. – с оглед
посоченото от ищеца и спазване на диспозитивното начало.
По отношение на предявените искове за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на 42 876 лв.,
изразяващи се в неизплатени възнаграждения по договори за възлагане на
управление на дружествата „М.“ АД и „П.А.1“ АД и невнесени от дружествата
осигуровки в полза на ищеца, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположението за увеличаване
на имуществото винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличаването. В уточняваща молба от 15.03.2017 г. ищецът сочи,
че основанието, въз основа на което претендира неполучени, но дължими му
възнаграждения, произтича от договори за управление и контрол на
гореспоменатите дружествата. От обстоятелствата, че ищецът е бил избран за член
и зам.-председател на Съвета на директорите, установени от представени решения
на Общо събрание на дружествата, не се доказва, че на ищеца се следва
възнаграждение, каквито твърдения излага. Ищецът не се домогна да докаже
наличието на договорни правоотношения между него и въпросните дружества, които
изискват валидни насрещни волеизявления и уговорки относно съществените
елементи на договора за възлагане на управление – арг. чл. 141, ал. 7 ТЗ и въз
основа на които би могъл да претендира имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи. Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че не
съществува правна възможност да предяви вземанията си (ако такива са
възникнали) в производството по несъстоятелност. Следователно, настъпилите
имуществени вреди като елемент от фактическия състав за ангажиране на
отговорността на държавата по смисъла на чл. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, не бяха
доказани в хода на производството. С оглед на последния извод, акцесорните
претенции за лихви също следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
уважената част от исковете, ищецът има право на разноски на основание чл. 10,
ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат присъдени държавна такса от 40 лв., разноски
за депозит за вещо лице от 200 лв. както
и заплатен адвокатски хонорар от 257,21 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
гр.С., бул. „*******да заплати на К.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес ***, чрез адв. Д.К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 8 000 лв. (осем хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 201, пр. 2, алт. 1 и по
чл. 319, пр. 2, алт. 1 от НК, за което е оправдан с присъда по ВНОХД №
5265/2011 от 13.12.2011 г. на СГС, НО, влязла в сила на 28.12.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2011
г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 8 000 лв. до предявения размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
гр.С., бул. „*******да заплати на К.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв. Д.К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
общо 497,21 лв. (четиристотин
деветдесет и седем лева и двадесет и една стотинки), представляваща разноски за
настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от К.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.К.
срещу П.НА Р.Б., гр.С., бул. „*******искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,
причинени от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл.
201, пр. 2, алт. 1 и по чл. 319, пр. 2, алт. 1 от НК, за което е оправдан с
присъда по ВНОХД № 5265/2011 от 13.12.2011 г. на СГС, НО, влязла в сила на
28.12.2011, за следните суми: 29 496 лв. –възнаграждение по договор за
управление за заемане на длъжността заместник - председател на съвета на директорите
в „М.” АД за периода 30.11.2004 г. - 29.12.2011 г.; 9 234 лв. – възнаграждение
по договор за управление като член на съвета на директорите на „П.А.1” АД за
периода 30.11.2004 г. - 06.12.2007 г.; 4 695 лв. – невнесени от „М.” АД по персоналната
партида на ищеца осигурителни вноски за периода 30.11.2004 г. - 29.12.2011 г.;
2451 лв. – невнесени от „П.А.1” АД по персоналната партида на ищеца
осигурителни вноски за периода 30.11.2004 г. - 06.12.2007 г., както и законна
лихва върху всяко едно от обезщетенията за имуществени вреди, считано от
29.12.2011 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: