О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №969
гр.Бургас, 02.08.2019 г.
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на втори август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Диляна Йорданова
като
разгледа търговско дело № 144 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и следващите от ГПК-търговски спорове.
Образувано е след произнасяне по повдигнат спор за
подсъдност между Административен съд-Бургас и СГС и определяне на БОС за
компетентния съд от смесен състав на ВКС и ВАС с определение по гр.д.№82/2018г.
на петчленен състав №25 от 21.03.2019г.
Предявена е
искова молба от „ГМК 1“ АД,
ЕИК200126509, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Индустриална№19а,
ет.2, представлявано от изпълнителния директор Валентин каравълчев чрез адв. С.к.
*** против Държавно предприятие
Пристанищна инфраструктура, ЕИК130316140, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Шипченски проход№69, представлявано ох генералния директор
Ангел Забуртов. В исковата молба се твърди, че за периода
27.07.2010г.-04.05.2012г. ищцовото дружество е корабособственик на м/к Созопол
1, който е посещавал „Бургаски корабостроителници южен кей-Л“, представляващо пристанище
за обществен транспорт с регионално значение съгласно т.3 от Приложение№2 към
чл.103а, ал.1, т.2 ЗМПВВППРБ преди отмяната на приложението с Д.В. бр.28/2013г.
Поддържа се, че за същия период ответникът е начислил и събрал от ищеца,
тонажни корабни такси за този кораб в посоченото пристанище в размер на
76 353,66 лева, за което са издадени 39 броя фактури, без предприятието да предоставя насрещна услуга по
изграждане и поддържане на морски канал, външни защитни диги, докове, басейни,
кейове, буйове и пристанищна инфраструктура и пр. Счита, че не е приложима
действалата към момента на заплащане на таксите нормативна уредба в чл.103в,
ал.1 и 2 от ЗМПВВППРБ относно
пристанищата за обществен транспорт с национално значение, според която
пристанищните такси се дължат независимо дали е налице престация от страна на ответното предприятие. По
различен начин според ищеца законодателят третира събирането на пристанищни
такси в пристанищата за обществен транспорт с регионално значение, каквото е
„Бургаски корабостроителници южен кей-Л“. В тази връзка се позовава на
разпоредбата на чл.103в, ал.5 от ЗМПВВППРБ в редакцията преди отмяната с Д.В.
бр.28/2013г., предвиждаща изключение от общото правило ДППИ да събира канални,
тонажни корабни и светлинни такси, но само когато обезпечава достъпа до
пристанища с регионално значение чрез поддържане на акваторията и подходните
канали към тях. Излага, че нито в периода 2010г.-2013г., нито в предходни
години ответникът е извършвал каквито и да е дейности по поддръжка на акваторията
и на подходния канал, поради което е събрал процесните такси без основание,
въз основа на нищожни разпоредби на
Тарифата за пристанищните такси. При условията на евентуалност, твърди, че
действията на служителите на ответника по събиране на процесните такси са
противоправни и виновни, като са причинили на ищеца имуществена вреда в размер
на заплатените от него 76 353,66 лева, поради което е налице непозволено
увреждане. Предявява осъдителни искове за сумата от 76 353,66 лева,
представляваща стойността на събрани без основание корабни тонажни такси,
явяващи се престирани при начална липса на основание, и сумата от
23 556,99 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
07.04.2013г.-07.04.2016г., евентуално съединени с искове, почиващи на деликтна
отговорност за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди вследствие на виновно и противоправно деяние на служител на
ответника при изпълнение на възложена работа, както и изтекли мораторни
лихви в същия размер, ведно със законната
лихва върху главниците от предявяване на исковата молба07.04.2016г. до
окончателното плащане. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
който прави отвод за местна подсъдност. Моли делото да бъде прекратено и
изпратено на местно компетентния съд СГС. Възразява по редовността на исковата
молба и по допустимостта на съединените искове. Посочва, че тарифата е
подзаконов нормативен акт на МС и искането за прогласяването на нейната
нищожност е подсъдно на ВАС. Изразява становище, че за търсенето на вреди е
предвиден специален ред за обезщетение, който е
различен от исковия процес, в който смисъл е ТР №2 от 27.06.2016г. на
ВАС по т.д.№2/2015г. По същество оспорва исковете по основание и размер.
Възразява, че до настоящия момент тарифата не е оспорвана пред ВАС по съдебен
ред. Развива съображения, че за всяко посещение на кораб в пристанище се дължат
пристанищни такси, за осигуряването на възможност на корабите свободно да
влизат и излизат от пристанището. Посочва, че е изпълнил задълженията си по
закон и е осигурил безпрепятстван достъп на кораба на ищеца до посоченото
пристанище. Твърди, че липсва противоправно поведение от страна на служители на
ответника, както и причинно-следствена връзка с претендираните вреди. Релевира
доводи, че не е налице и неоснователно разместване на имуществени блага. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК, с която се поддържат
изложените фактически твърдения и правните доводи в първоначалната. Посочва, че
според нормативната уредба обезпечаването на достъп не се изразява в
осигуряване на възможност на корабите да влизат в пристанището, а в поддържане
на акваторията и подходните канали в пристанището, като ответникът не е
извършвал подобна драгажна дейност и няма основание да събира така начислените
такси.
Ответникът се е възползвал от правото си
на допълнителен отговор в преклузивния срок, като преповтаря направените
възражения и становището си в първоначалния отговор.
Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, при условията на евентуалност съединени с искове по
чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
БОС по възражението на ответника за
липса на местна подсъдност.
Предвид даденото разрешение в
мотивната част на определението на пет-членния състав на ВКС и ВАС в
производството по чл.135, ал.4 от АПК това възражение е преклудирано, доколкото
с отговора на исковата молба по административното дело ответникът не е предявил
отвод за местна подсъдност.
С оглед на това възражението е неоснователно и следва
да се остави без уважение.
БОС не споделя възраженията на ответника за
нередовност на исковата молба. Същата е уточнена с молба от 23.04.2019г. от
ищеца по делото. Неоснователно е възражението за недопустимост на предявения
евентуален иск за деликтно обезщетение
по реда на исковото производство пред общите граждански съдилища. Така, както
е посочено в определението, с което е разрешен
спорът за подсъдност между Административен съд – Бургас и СГС, събирането на
процесните пристанищни такси не представлява административна дейност. В случая
не се претендират вреди срещу МС от нищожни разпореди на тарифата, която
представлява подзаконов нормативен акт, за да се реализира отговорността на
административния орган за вреди от постановяването на нищожен административен
акт по ЗОДОВ, а от действията на служители на ответника-възложител, които
противоправно и виновно според ищеца са събрали пристанищни такси. Въпрос по
същество на делото по главния иск, почиващ и на твърдения за нищожност на
разпоредби на тарифата, е дали същите са нищожни, след като не са оспорвани пред
ВАС. По принцип е допустим косвеният
съдебен контрол на гражданския съд върху нормативен акт по реда на чл. 17, ал.2
от ГПК, независимо, че същият не е оспорен пред ВАС. С оглед на това
предявените искове са допустими, след като е допустим косвеният съдебен контрол
по общия исков ред върху нормативен административен акт.
По силата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна
е длъжна да установи положителните в процеса факти, на които основава своите
искания и възражения, както и връзките между фактите. По иска с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД разпределението на доказателствената тежест
се определя както следва: ищецът следва да докаже предаването на вещ,
респективно плащането на претендираната парична сума на ответника, както и
твърдението си за нищожност на разпоредбите на Тарифата, въз основа на които
същите са начислени. Не е в тежест на ищеца да установи липсата на основание,
което представлява твърдение за отрицателен
факт. Ответникът трябва да докаже основанието за получаването или за
задържането на полученото, в това число надлежно изпълнение на насрещните си
задължения, произтичащи от закона. По иска за заплащане на изтекло
обезщетение за забава върху главницата по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ищецът
следва да установи факта на поставяне на ответника в забава по отношение на
задължението за заплащане на главницата чрез връчването на покана, като в тази
връзка не се излагат твърдения, нито се ангажират доказателства. Ищецът
при пълно и главно и доказване следва да установи юридическия състав на деликта
по чл. 49 от ЗЗД вр. 45 от ЗЗД, а именно твърдяното деяние, извършено от
служител на ответника, при или по повод изпълнение на възложена му работа,
неговата противоправност и виновност, причиняване на претендираните имуществени
вреди в причинна връзка с деянието. Върху ищеца е възложена доказателствената
тежест да докаже и размера на претендираните имуществени вреди.
По
делото липсват обстоятелства, ненуждаещи се от доказване или признания на факти
и права.
Представените от ищцата писмени доказателства са
допустими и относими към правния спор, поради което следва да бъдат допуснати.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА събраните писмени
доказателства по административно дело №754/2016г. на Административен
съд-Бургас.
СЪОБЩАВА на страните
проекта си за доклад на делото.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, към медиация или
към друг способ за доброволно уреждане на спора.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА
за 04.10.2019г. от 9,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС
от определението да се връчи на страните, на ищеца с препис от
допълнителния отговор.
Определението
подлежи на обжалване в частта, в която е оставено без уважение възражението на
ответника за местна подсъдност, с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас в
1-седмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: